№ 8045
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110121315 по описа за 2023 година
Ищецът Е. Д. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 13.04.2023 г., в проведено открито съдебно заседание по гр. дело № 629/2021 г. по описа
на Софийски окръжен съд, в качеството си на ищец, бил държан по разпореждане на
съдията 3 часа с белезници на краката, като счита, че така му били нарушени подробно
посочени в исковата молба права. Посочва, че в резултат на описаното е търпял
неимуществени вреди през периода 13.04.2023 г. – 25.04.2023 г., изразяващи се в болки,
страдания, унижение, отчаяние, страх и чувство за безнадеждност и безпомощност, като
оценява същите на 20 000 лв., която сума претендира от ответника, ведно с лихва за забава
от 13.04.2023 г. до окончателното плащане.
Ответникът Софийски окръжен съд, в срока за отговор, оспорва иска. Признава, че на
13.04.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по гр. дело № 629/2021 г. по описа на
СОС, в което Е. М. е имал качеството на ищец и е бил държан по разпореждане на съдията с
белезници на краката, но уточнява, че това е било в продължителност на 10 минути, колкото
е траело съдебното заседание, а не три часа. Развива аргументи, че решението за поставяне
на белезници е прерогатив на съда единствено по време на съдебното заседание, което в
случая е протекло от 13.30 ч. до 13.40 ч., за който часови диапазон евентуално можело да се
носи отговорност. Поддържа, че поставянето на белезници на ищеца е било необходимо, за
да се гарантира сигурността, като в тази насока били взети предвид криминалното му
минало, личността му, фактът, че е осъден на „лишаване от свобода“ за тежко престъпление,
както и че е имал предходни прояви на агресия в съдебна зала и склонност да неглижира
обществения ред. Същевременно било съобразено, че не са налице пречки от обективен
характер и в частност здравословни такива, които да възпрепятстват поставянето на
белезници на краката. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
В хода на устните състезания ищецът развива подробни съображение за нарушение
на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и други международни актове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
1
на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
в проведено на 13.04.2023 г. открито съдебно заседание по гр. дело № 629/2021 г. по описа
на СОС, съдия – докладчикът е разпоредил ищецът да бъде с белезници на краката.
Представен е протокол от проведено на 13.04.2023 г. открито съдебно заседание по
гр. дело № 629/2021 г. по описа на СОС, в който е удостоверено следното: ищецът се е явил
пред съда в 13:30 часа и е поискал да му се свалят белезниците от краката, защото му е
некомфортно, като е развил съображения, че е унижен в собствените си очи и са му
нарушени права по ЕКПЧ; съдията докладчик е оставил без уважение това искане с
аргументи, че поставянето на крачни белезници цели предотвратяване на отклонение от
наложеното наказание „лишаване от свобода“ и е необходимо и пропорционално предвид
условията в съдебната зала, сигурността на трети лица и с оглед предходен случай в 21 зала;
съдебното заседание е приключило в 13,40 часа.
По делото е представено медицинското досие на ищеца, от което се установяват
извършвани медицински прегледи на същия след постъпването му в затвора, поставяне на
различни диагнози и предписване на съответните терапии.
От разпита на свидетеля Е. Д. П. се установява, че същият се е видял с ищеца на деня
след процесното дело, като Е. М. заявил, че му уронват достойнството. Посочва, че двамата
са си споделяли за проблемите с правосъдието, като ищецът му е казвал, че има големи
очаквания към институциите, а те се подиграват с него, като дори изпадал в паник атаки и
заявявал, че не иска да се храни и живее. Свидетелят сочи, че ищецът се чувствал много зле,
падали му зъбите и изпитвал голямо безпокойство и безнадеждност.
Свидетелят, също лишен от свобода, пояснява, че ходенето с белезници е
изключително неудобно, защото създава риск от падане, а самите те прерязват краката.
Сочи, че ищецът му е казвал, че го болят краката от това, че е оставен с белезници.
Свидетелят М. В. П. посочва, че ищецът му е споделил, че на процесното о. с. з. е бил
три часа с белезници на краката и му е казвал, че белезниците му правят белези. Твърди, че
винаги по делата са сваляли белезниците от краката на ищеца. Заявява, че след процесната
случка ищецът бил ядосан, чувствал се зле, вдигнал кръвно и смятал, че го унижават.
Според свидетеля П., ищецът не е правил нищо незаконно и не е имало случай да опитва да
бие съдия или прокурор и да проявява агресия.
По делото е изслушана съдебнопсихиатрична експертиза, според която, предвид
изминалия период от време от процесното събитие, не могат да се открият специфични
болестни симптоми, причинени от същото. Според вещото лице, ако съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, то може да се приеме, че в резултата на действията
на ответника ищецът е претърпял болки, страдания, обида, унижение, страх, гняв, ярост,
негодувание, протест, нарушен сън, вегетативни реакции с повишаване на кръвното
налягане, ускорен пулс, сърцебиене, задушаване, паника. В този случай, според експерта,
следва да се приеме, че това състояние е продължило през целия процесен период, като
някои от оплакванията на ищеца продължават и към настоящия момент, но имат
свръхценностен характер. В съдебно заседание вещото лице посочва, че е запознато с
медицинската документация на ищеца, като обобщава, че в нея са отразени основно
проблеми, свързани с хипертония.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В тежест на
ищеца по този иск е да докаже по делото пълно и главно твърдението си, че на 13.04.2023 г.,
в проведено открито съдебно заседание по гр. дело № 629/2021 г. по описа на Софийски
окръжен съд, в качеството си на ищец, бил държан по разпореждане на съдията докладчик 3
2
часа с белезници на краката, както и че в причинна връзка с това е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди.
Предвид факта, че искът е насочен срещу Софийски окръжен съд, то отговорността
на този ответник може да бъде реализирана единствено във връзка с противоправно
поведение на съдията - докладчик, осъществено по време на проведеното на 13.04.2023 г. о.
с. з., но не преди или след това, тъй като само през това време съдът е имал възможност и
право да решава въпросът с поставянето на белезници. В този смисъл е и чл. 17, ал. 6 от
Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на
конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, съгласно която разпоредба „при
отвеждане на конвоирани лица пред орган на съдебна власт сваляне на белезниците им се
извършва само след разпореждане на съдия, прокурор или следовател“.
По делото се доказа, че в проведено на 13.04.2023 г. открито съдебно заседание по гр.
дело № 629/2021 г. по описа на СОС, съдия – докладчикът е разпоредил ищецът да бъде с
белезници на краката, като настоящият съдебен състав приема, че това е продължило 10
минути – от 13,30 ч. до 13,40 ч., колкото е траело съдебното заседание, съгласно вписването
в представения официално заверен препис от протокол. Това обстоятелство изрично е
удостоверено в представения протокол, който е официален документ и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила – чл. 152 ГПК. В този смисъл са
недоказани твърденията на ищеца, че е бил три часа в това състояние, като е без значение за
отговорността на ответника периодът, през който ищецът е бил с белезници извън
съдебното заседание.
Същевременно, съдът приема, че оставянето на ищеца с белезници на краката в
продължение на 10 минути в процесното заседание не е противоправно и не се доказва
същото да е причинило твърдените неимуществени вреди, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 3 от ЕКПЧ никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В Ръководството, издадено от Съда, по
чл. 3 - в частта относно използването на специфични мерки и средства за задържане от
държавните власти, е посочено, че използването на средства за ограничаване, като например
поставяне на белезници, обикновено не поражда проблем по член 3 от Конвенцията, когато
мярката е наложена във връзка със законосъобразен арест или задържане и не включва
използване на сила или публично излагане, надхвърлящо това, което е разумно и счетено за
необходимо при конкретните обстоятелствата (Shlykov and Others v. Russia, 2021, § 72).
Посочено е, че съдът следва да отдава особено значение на обстоятелствата по всеки случай
и да проверява дали използването на средства за задържане е било необходимо, като
например: дали има основание да се смята, че съответното лице би оказало съпротива при
арест или би се опитало да причини наранявания и щети. Подчертано е, че използването на
белезници може да бъде оправдано при прехвърляне извън затвора или когато се използва за
кратки периоди от време, като следва да се прави оценка на риска във всеки конкретен
случай. При тази преценка съдът оценява различни фактори, като например: тежестта на
наказанието; криминалното минало на задържания; съответствие на мярката с вътрешното
право; пропорционалност на мярката спрямо поведението на лицето; здравословното
състояние и последиците за здравето; наличието на други мерки за сигурност; периодът, в
който са били поставени белезници (Shlykov and Others v. Russia, 2021, § 73 и делата,
посочени там).
В Решение от 20.01.2011 г. на ЕСПЧ по делото на Кашавелов срещу България, по
жалба № 891/2005 г. е посочено, че използването на белезници или други инструменти за
ограничаване обичайно не повдига проблемен въпрос съгласно чл. 3 от Конвенцията, когато
мярката е наложена във връзка със законно задържане и не налага използването на сила или
публично излагане, надхвърлящо разумно необходимото. Посочено е, че в тази връзка е
3
важно да се разгледа, например, рискът лицето да избяга или да предизвика нараняване или
вреди (виж Raninen v. Finland, решение от 16 декември 1997 г., § 56, Reports of Judgments and
Decisions 1997 г. -VIII; Mouisel v. France, no. 67263/01, § 47, ECHR 2002 г. -IX; Henaf v.
France, no. 65436/01, § 48, ECHR 2003 г. -XI; и Mathew v. the Netherlands, no. 24919/03, § 180,
ECHR 2005 г. -IX). Съдът трябва винаги да има предвид конкретните факти по делото (виж
Avci and Others v. Turkey, no. 70417/01, § 38, 27 юни 2006 г.). С оглед на тежестта на
присъдата на жалбоподателя, неговото криминално досие и изпълнено с насилие минало,
използването на белезници може да бъде оправдано при определени обстоятелства като
конвоиране извън затвора (виж Garriguenc v. France (dec.), no. 21148/02, 15 ноември 2007 г. и
Paradysz v. France, no. 17020/05, § 95, 29 октомври 2009 г.). Действително, с посоченото
решение е прието, че е нарушен чл. 3 от Конвенцията, но това е поради факта, че е
установено системно използване на белезници спрямо жалбоподателя в затвора, започнало
преди около тринадесет години, без властите да са посочили конкретни инциденти през този
период, в които жалбоподателят да се е опитал да избяга или да нарани себе си или другиго.
В този смисъл ЕСПЧ е приел, че редовното поставяне на белезници на затворника в
обезопасена среда не може да бъде считано за оправдано.
В настоящия случай и в светлината на всичко гореизложено, съдът приема, че не са
нарушени права на ищеца като е държан със средства, ограничаващи движението в о. с. з.
за 10 минути, поради следното. Белезниците са били поставени на краката, което
обстоятелство е видно от самия протокол, но не и на ръцете, съдебното заседание е
продължило „кратко“ по смисъла, посочен от ЕСПЧ в Ръководството - само 10 минути; не се
установява ищецът да е имал здравословни проблеми или други сериозни съображения,
които да са налагали премахването на белезниците, като пред съдията същият е заявил
единствено, че му е некомфортно, унижен е и му се нарушават права. Същевременно, към
момента на представянето на ищеца пред СОС в 13,30 часа, поставянето на белезници е
било вследствие на влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление, с определено
наказание лишаване от свобода; фактът, че ищецът се е намирал извън обезопасена среда -
на публично място, в съдебна зала, а не в мястото на изтърпяване на наказание, престоят му
в съдебна зала с поставените ограничителни средства на краката е бил кратък – 10 минути,
поради което и интензитетът на въздействие, чрез държането му с белезници на краката
пред съда, е бил „незначителен“ по смисъла, вложен в Ръководството; отказът на съдията
докладчик да разпореди премахване на белезниците не е бил произволен, бланкетен и с цел
да унижи ищеца, а е бил обоснован, като изрично дори е посочено в протокола, че на
докладчика е служебно известно за сходен случай с проблем в друга зала на съда; не се
установява ищецът системно да е държан в о. с. з. пред Софийски окръжен съд с белезници;
поставянето на белезници на краката е било в съответствие с вътрешното право и, в
частност, с чл. 17, ал. 7 от Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и
реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“. Действително,
поставянето на белезници може да създава известни неудобства за задържания и да е от
естество да му причини известни негативни емоции, включително и болка, но следва да
бъде отчитан и общественият интерес, като съдът намира, че балансът между двата интереса
не е нарушен, с оглед обстоятелствата, които са мотивирали съдията да остави ищеца с
белезници на краката, с оглед наложеното на ищеца наказание свързано с ограничаване на
свободата му и обстановката, в която се е намирал, и с оглед времето, през което е бил пред
съда. Превес следва да има общественият интерес, както е посочил ЕСПЧ, като създаденото
у ищеца неудобство, неприятно усещане, не е „публично“, пред широк кръг на
обществеността или медиите, а че заседанието е проведено в присъствието на прокурор,
съдебен секретар, неясен брой, по думите на ищеца, записани в протокола „публика“,
поради което и оставането на ищеца с белезници на краката не надхвърля „разумно
необходимото“, предвид престоя от 10 минути.
Следва да се отбележи, че цитираното от ищеца в исковата молба и хода на устните
4
състезания решение на ЕСПЧ по дело 1704/06 (RAMISHVILI AND KOKHREIDZE v.
GEORGIA) е неприложимо в случая, тъй като по това дело е установено нарушение на чл. 3
от ЕКПЧ поради следните, приети от ЕСПЧ, обстоятелства: жалбоподателите били хора,
ползващи се с обществено уважение; били съоснователи и акционери на телевизионен канал;
първият жалбоподател се ползвал с по-широка репутация като водещ на популярно
телевизионно токшоу, което се излъчвало почти всеки ден; двамата жалбоподатели били
съдени за първи път и то за изнудване; били изолирани в решетъчна клетка; в съдебна зала
присъствали тежко въоръжени охранители с черни маски; свидетели на процеса станали
множество лица. По посоченото дело ЕСПЧ е споделил загрижеността на жалбоподателите,
че такъв груб и враждебен вид на съдебното производство може да накара
средностатистическия наблюдател да повярва, че „изключително опасни престъпници“ са
били съдени, а това подкопава принципа на презумпцията за невиновност и унижава
жалбоподателите в собствените им очи, ако не и в очите на обществото. В цитираното
решение ЕСПЧ отбелязва, че срещу статута на жалбоподателите като публични личности,
липсата на предишни присъди и тяхното нормално поведение по време на наказателното
производство, Правителството не е предоставило никаква обосновка за поставянето им в
затворена подсъдима скамейка по време на публичните заседания и използването на
„специални сили“ в съдебната палата, като нищо в преписката по делото не предполага, че е
имало и най-малък риск жалбоподателите, добре познати и очевидно доста безобидни лица,
да се укрият или да прибегнат до насилие по време на преместването им в съдебната палата
или по време на изслушванията. Очевидно, настоящият случай, при който ищецът Е. М. е
бил държан с белезници на краката за 10 минути в съдебна зала с публика, при влязла в сила
присъда, с която ищецът е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за „тежко“
престъпление, не може да се оприличи на горепосочения, поради което съдът приема, че
действията на съдията - докладчик от Софийски окръжен съд са били законосъобразни.
Неотносимо за настоящото дело е и посоченото от ищеца дело № 577/1994 на Виктор
Алфредо Полай Кампос срещу Перу пред Комитета по правата на човека към ООН. В
посоченото дело е прието, че публичното показване на затворник, заключен в клетка,
представлява унизително отнасяне в противоречие с чл. 7 от Международния пакт за
граждански и политически права, както и третиране по начин, несъвместим с чл. 10, т. 1 от
Пакта, като в нарушение на тези разпоредби са и държането му 23 часа в денонощието в
единична килия с размери 2 на 2 метра, в която слънчева светлина прониква само за 10
минути дневно, и забраната да бъде посещаван от семейството си и да кореспондира с него
през първата година от изтърпяването на наказанието. Мотивът на ЕСПЧ да приеме
нарушение е целенасоченото отношение на цитираните права на затворника, с цел
унижението му, каквато цел не се установява не се установява да е била водеща при
разпореждането на съдията докладчик от СОС за тези 10 минути.
В заключение, съдът намира, че наличието на белезници на краката на осъден за
тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода над 10 г., не
нарушава достойнството му, и не цели неговото унижение или изтезание, а представлява
ограничителна мярка срещу бягство и опити за нерегламентирани контакти с трети лица. В
случая не е налице нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, който предвижда забрана за изтезания,
нечовешко и унизително отношение. Жестоко или нечовешко отношение се смята
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Поставянето на белезници на краката по време на съдебно заседание не би
могло да доведе до подобни неудобства и притеснения за ищеца, а бездействието на
съдебния състав по отношение на премахването им не може да се приеме за
незаконосъобразно, още повече, че ищецът е мотивирал искането си единствено със
субективни възприятия, а именно – че му е некомфортно, че е унижен и че са му нарушени
правата.
5
На следващо място, следва да се посочи, че по делото не се доказват твърдените от
ищеца неимуществени вреди, респективно – причинната им връзка с поставените белезници
на краката на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че показанията на свидетелите не
отразяват преки впечатление във връзка с процесното съдебно заседание, а преразказват
споделена от ищеца с тях информация или общо негово физическо и емоционално
състояние, без данни за пряката причина за това. Вещото лице по назначената
съдебнопсихиатрична експертиза също посочва, че предвид изминалия период от време не
може да даде заключение за конкретно настъпили психически последици вследствие от
процесното съдебно заседание, още повече, че ищецът е задържан от 2013 г., има и други
обвинения и се явява по множество дела. От представената медицинска документация също
не може да се направи извод за конкретно настъпили вредни последици за здравето на
ищеца вследствие от разпореждането на съдията да остане с белезници на краката по време
на съдебното заседание на 13.04.2023 г. В медицинското досие на ищеца са отразени
различни медицински прегледи, като почти всички са проведени преди процесното съдебно
заседание и не могат да се свържат със същото.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че искът по чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тук е моментът да се посочи, че ищецът пространно разви тезата си в хода на устните
състезания, че спрямо него се осъществява и дискриминация, тъй като други осъдени лица
се явяват без белезници пред съда. Съдът с исковата молба не е сезиран с такива твърдения,
същите се заявяват за първи път в хода на устните състезания, ето защо, не са предмет на
обсъждане по настоящото дело.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски по делото има само ответникът, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН: **********, адрес: *** против Софийски
окръжен съд, адрес: *** иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /болки, страдания, унижение, отчаяние, страх и чувство за
безнадеждност и безпомощност/, претърпени в периода 13.04.2023 г. – 25.04.2023 г.,
вследствие от това, че на 13.04.2023 г., в проведено открито съдебно заседание по гр. дело
№ 629/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, в качеството си на ищец, бил държан по
разпореждане на съдията докладчик 3 часа с белезници на краката.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Софийски окръжен
съд, адрес: ***, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6