Решение по гр. дело №4578/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3815
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720104578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№2080

гр. П., 12.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04578 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде признато за установено по отношение на        В.И.Р., че дължи сумата в размер на 1183,09 лв. /хиляда сто осемдесет и три лева и 9 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“ ”, бл*ап**от които главница в размер на 1093,23 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 89,86 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 1093,23 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, както се присъдят и направените разноски по делото.  

  Ответника чрез процесуалния си представител  е оспорил предявеният иск по основание и размер, като твърди на първо място, че не е ползвател на топлоснабденото жилище, и не е в договорни отношения със същото.  

  Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

                Съдът намира, че  за  периода 2009-2013г. за който се отнася задължението на ответника,  действа Закона за енергетиката влязъл в сила на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик  или  титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство,  не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в тази насока.  Ответната страна не е ангажирала такива доказателства в настоящето производство. 

 Съгласно §42.  от ПЗР на ЗЕ  Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

              Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ, доколкото е налице друг ползвател на топлоснабденото жилище.   

 Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Топлофикация – П. ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.      

Предвид изхода на делото ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените разноски по делото и в заповедното производство. Съобразно представения списък с разноските от ответната страна същата е сторила такива в размер на 400.00 лева в заповедното и в размер на 800.00 лева в настоящето. С исковата молба ищцовата страна е направила възражение за прекомерен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС в същото е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева. Съответно предвид правната и фактическа сложност в настоящето производство, съдът намира , че адвокатското възнаграждение следва да не надвишава минималния размер по двата обективно съединени иска  съгласно НМРАВ в размер на 600.00 лева, или следва общо да се изплатят разноски в размер на 950.00 лева. 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  В.И.Р. ***, че дължи сумата в размер на 1183,09 лв. /хиляда сто осемдесет и три лева и 9 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“К.Г.”, бл*ап**от които главница в размер на 1093,23 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 89,86 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 1093,23 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни.     

              ОСЪЖДА  “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да запалати на В.И.Р. ***, направените разноски по делото и направените такива по в заповедното производство частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС в общ размер на 950.00 лева. 

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

Вярно с оригинала:С.Г.                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: