РЕШЕНИЕ
№2080
гр. П., 12.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VII-ми
състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
и при участието на секретаря : Антония
Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04578 описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД –
гр. П., е поискала да бъде признато за установено по отношение на В.И.Р., че дължи сумата в размер на 1183,09 лв. /хиляда сто осемдесет и три лева и 9
ст./, представляваща стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в град П., ул.“ ”, бл*ап**от
които главница в размер на 1093,23 лв.,
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 89,86 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от
1093,23 лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата, както се
присъдят и направените разноски по делото.
Ответника чрез процесуалния си представител е оспорил предявеният иск по основание и
размер, като твърди на първо място, че не е ползвател на топлоснабденото
жилище, и не е в договорни отношения със същото.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за
установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че за
периода 2009-2013г. за който се отнася задължението на ответника, действа Закона за енергетиката влязъл в сила
на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост
– присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното
оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик или
титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като
такива доказателства в настоящето производство,
не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда
на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в
тази насока. Ответната страна не е ангажирала
такива доказателства в настоящето производство.
Съгласно §42.
от ПЗР на ЗЕ Потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Предвид изложеното
съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ, доколкото е налице друг ползвател на
топлоснабденото жилище.
Горните съображения налагат извод за
неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза
на „Топлофикация – П. ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период,
лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените разноски по делото и
в заповедното производство. Съобразно представения списък с разноските от
ответната страна същата е сторила такива в размер на 400.00 лева в заповедното
и в размер на 800.00 лева в настоящето. С исковата молба ищцовата страна е
направила възражение за прекомерен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Видно от приложеното частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС в
същото е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева. Съответно
предвид правната и фактическа сложност в настоящето производство, съдът намира
, че адвокатското възнаграждение следва да не надвишава минималния размер по
двата обективно съединени иска съгласно
НМРАВ в размер на 600.00 лева, или следва общо да се изплатят разноски в размер
на 950.00 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация – П.” ЕАД – гр.
П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.И.Р. ***, че дължи сумата в размер на 1183,09 лв. /хиляда сто осемдесет и три лева и 9 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“К.Г.”, бл*ап**от които главница в
размер на 1093,23 лв., за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 89,86 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от
1093,23 лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, да запалати на В.И.Р. ***,
направените разноски по делото и направените такива по в заповедното
производство частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС в общ размер
на 950.00 лева.
След влизане на решението в сила, частно
гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав,
като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: