Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260450
гр.
Пловдив, 12.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6888/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 509286-F534043/20.04.2020 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „***, представлявано от Ц. Д. Д., на основание чл.
185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподател моли да се отмени НП. По
същество възраженията са за неизясняване на пълната фактическа обстановка, а
оттам и непосочването на пълно описание на обстоятелствата около нарушението,
поради извършена преди проверката сторно операция в размер на 159 лв. и
допълнително служебно въведена сума от 50 лв. във фискалното устройство, която
е извадена автоматично от програмата на фискалното устройство от общия оборот
за деня. Оттам и се твърди констатираната разлика да е съвсем друга от
описаната от контролните органи. В допълнително писмено становище тези
аргументи се поддържат, като в тази връзка се твърди, че нарушението не е
доказано. Не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Взема подробно становище по възраженията на жалбоподателя.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява допустима.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършена оперативна проверка на 20.11.2019
г. в 14:10 часа на обект – кафе-сладкарница „***“, находящ се в гр. Пловдив, *** и
стопанисван от жалбоподателя „***“ ЕООД, свидетелят А.И., в качеството си на
проверяващ, установил, че в наличното в обекта фискално устройство модел „Tremol ZM-KL V 2“ с индивидуален номер *** и ИН на фискална памет 50162829 не
е регистрирана всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и
изваждане на пари в и извън касата/, извън случаите на продажби, чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“. Установява се
разчетна касова наличност към момента на проверката на ФУ /общ оборот от
продажби/ - 263,59 лв.; фактическа наличност на парични средства, описани в
Опис – 127,93 лв.; сума на паричните средства в началото на работния ден – 0,00
лв.; служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката
– 50,00 лв.; служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на
проверката – 0,00 лв. Констатирана е положителна разлика на паричните средства
в размер на 135,64 лв., която не е отразена във фискалното устройство чрез функцията
„служебно изведени суми“. По заявление на управителя на дружеството вписано в
описа на паричните средства установената разлика е сума неотразена кат служебно
изведена. Установено е, че фискалното устройство притежава конструктивна
възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени суми“. На същата дата в 13:33 ч. от управителя на дружеството
жалбоподател е извършена сторно операция на сумата от 159 лв., за която е
издаден документ от ФУ № 003019/20.11.2019 г.
Нарушението е документирано с Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0025801/20.11.2019 г., подписан от управителя
на дружеството без забележки, възражения и искания.
На 13.01.2020 г. пред орган на приходите
се явил управителя на дружеството и въз основа на резултатите от проверката бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F534043/13.01.2020
г. срещу дружеството за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на
двама свидетели и управителя на дружеството. Актът е подписан без възражения от
негова страна. В срок е постъпило писмено възражение вх. № 70-00-722/16.01.2020
г.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля А.И. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0025801/20.11.2019 г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, 16 броя листа от дневни отчети, отчет
департаменти, фискални бонове, сторно операторска грешка, съкратени отчети на
фискалната памет, писмено възражение с вх. № 70-00-722/16.01.2020 г. от
дружеството жалбоподател и оправомощителна заповед.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че
проверката е възложена и осъществена от екип проверяващи. Лично установил
касова разлика, съставил протокол, а по-късно и акт за установяване на
административно нарушение.
Показанията на свидетеля съдът намира за
обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите са в съответствие с
описа на паричните средства и протокола за извършена проверка относно наличните
парични средства в касата и тези отразени във ФИ.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следното от правна страна.
По
спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Констатираха се нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя, състоящи се в
непълното описание на обстоятелствата около нарушението.
Актът е съставен от компетентно лице при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е
подписан от актосъставителя, двама свидетели и представител на нарушителя. Съставен
е в присъствието на последния. Предоставена му е възможност да се запознае с
него и да направи своите възражение, включително и писмени, от което се е
възползвал.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити, но се откриват пороци, водещи до съществено накърняване
на правото на защита на наказаното лице. Нарушението не е описано надлежно в
АУАН и НП от фактическа страна, като актосъставителят и
административнонаказващият орган не са посочили ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези. Посочени са времето,
мястото и авторство, но липсва пълно описание на обстоятелства, при които е
извършено.
Установи се по делото, че още към
момента на извършване на проверката на актосъставителя са му били известни
обстоятелствата, че преди нея е извършена сторно операция операторска грешка на
стойността от 159 лв. Това именно е станало не непосредствено преди проверката,
която е започнала в 14:10 ч., а близо 40 мин по-рано – в 13:33 ч. За същото е
бил изваден отчет от фискалното устройство, който съдържа същото сторно и е
приложен по преписката. Отделно от това в протокола проверяващият е констатирал
в графата „Служебни промени в касовата наличност“, подграфа „Въвеждане на пари
в касата“ сумата от 50 лв. като служебно въведени. Същите обаче не са намерили
място нито в АУАН, нито в НП. Тези факти обаче съдът намира за съществени не само
за коректното отразяване на действителната разлика и измерението на стойността
на неизвършените „служебно изведените суми“.
Сторно операцията е следвало да бъде
взета предвид от актосъставителя и да намери място във фактите и описанието на
нарушението. Оттам и ще окаже съществено значение за действителната стойност на
нерегистрираните „служебно изведени суми“, като същите могат да придобият
по-голямо или по-малко изражение, включително и да променят съдържанието на
наказуемото поведение от „служебно изведени“ в „служебно въведени суми“. Сторно
операцията е регистрирана в паметта на ФУ, но няма как действително да бъде изведена
от касовата наличност по данни от ФУ. Същевременно същата сума е невъзможно да
се намира като фактическа наличност, тъй като следва да се приеме, че такава
доставка или услуга не се е осъществила.
Редом с това в касата са били въведени служебно сумата от 50 лв. Това, както
вече се посочи, също не е отразено в акта, респ. постановлението.
Всичко това повдига въпроса в какво
точно се изразило девиантното поведение и какво е неговото измерение. Тоест
актосъставителят е следвало да вземе предвид обсъжданите факти - да ги посочи и
прецени или да ги отхвърли. След това да отрази каква е нерегистрираната чрез
операциите „служебно въведени/изведени суми“ промяна в касовата наличност. Това
именно е било неговото необходимо поведение, доколкото е възможна промяна в
повдигнатото обвинение за нарушение. Тоест вземайки предвид сторно операцията и
служебно въведените суми да се стигне не до нерегистриране чрез „служебно
изведени суми“, а до нерегистриране чрез „служебно въведени суми“.
Всичко изложено идва да покаже, че
неописването на всички факти около нарушението неизбежно води до хипотетични
въпроси за действителната фактическа обстановка, за хипотетичност на
нарушението, за тълкуване на действителната воля на актосъставителя – взел или
не е предвид тези обстоятелства. С категоричност обаче може да се каже, че това
са съществени за отговорността факти, чието съществуване пряко рефлектира върху
цялостната фактическа обстановка, а оттам и върху осъщественото изпълнително
деяние и нарушението. Именно тази неустановеност, неизвестност и
недопустимостта съдът да тълкува волята на актосъставителя и
административнонаказващия орган относно релевантните за нарушението факти дават
основание да се прецени, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно
описанието на обстоятелствата около нарушението.
Формулираната по този начин в АУАН и НП
фактическа страна на нарушението е непълна и неясна, тъй като не посочва какво
точно е било разминаването на фактическата наличност в касата с тази от паметта
на ФУ. Това не позволява да бъде проверена чрез способите на доказване
обективната истина и води до нейната принципна неустановимост за първи път от
съда като независим арбитър.
Нещо повече, това е довело до такова
интензивно нарушаване на процедурните правила още в началната фаза на
административнонаказателното производство, което съществено е засегнало
гарантираното и признато от закона право на нарушителя да узнае какво точно
нарушение с неговите обективни характеристики му е вменено в извършване и да
защити правата си срещу него като ангажира насрещно доказване. В процесния случай
жалбоподателят е бил лишен от възможността своевременно да се запознае с
фактическите рамки на предявеното обвинение за извършено административно
нарушение, да направи възраженията си срещу тези факти и да упражни правото си
на защита в пълен обем, т.е. от самото започване на производството. По тези
причини съдът прецени обсъжданото нарушение на процесуалните правила като
съществено, което не може да бъде отстранено едва пред въззивната инстанция,
какъвто е районният съд в конкретното производство. Този изначален порок
представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
От материалноправна страна не се
установява и твърдяното в АУАН и НП нарушение с конкретните параметри. След
изваждането от касовата наличност от паметта на ФУ на сторно операцията в
размер на 159 лв. следва да се получи фактическа наличност в размер на 104,59
лв., а оттам и положителна разлика от 23,36 лв., доколкото откритата в касата
сума е 127,93 лв. Не както се твърди отрицателна разлика в размер на 135,64 лв.
Следователно и няма да е налице неизпълнение на операция „служебно изведени
суми“, а „служебно въведени суми“, каквото не е самото обвинение в извършване
на нарушението. Затова и преценени доказателствата с очертаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и при преценка на повдигнатата като нарушена правна норма се
установи, че не е извършено нарушението, за което лицето е санкционирано. Още
една причина постановлението да се отмени.
С оглед на
изложеното съдът приема, че са налице основания да се приеме обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно и последицата от това - да бъде
отменено.
Доколкото
изхода от спора в полза на жалбоподателя, а от негова страна не е направено
искане за присъждане на разноски, същевременно въззиваемата страна на същото
основание няма право да претендира такова, то и съдът не следва да се произнася
по въпроса за разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 509286-F534043/20.04.2020 г. на
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***,
представлявано от Ц. Д. Д., на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
/Наредбата/ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.