№ 44
гр. Сливница, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. В., ЕГН **********, подаден чрез адв. С. Т., срещу
Електронен фиш Серия К № 7781666, издаден от ОДМВР – София, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 22.06.2023 г., в 08.35 часа, в обл. Софийска,
Сливница, с. *, с лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“, рег. № ****, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M
653, насочено към гр. Сливница, като е установена скорост от 99 км/ч, при разрешена 50
км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/6767123 на 28.02.2023 г.
В жалбата се твърди, че ЕФ е неправилен, незаконосъобразен, постановен в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и
издаден в нарушение на императивните норми на ЗАНН и ЗДвП. По-конкретно, твърди се,
че в ЕФ не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, като липсва и
описание на самото нарушение, доколкото липсва посока на движение, а също и данни с
какъв пътен знак е въведено ограничението, макар че същото е квалифицирано като такова
по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В случай че се твърди, че нарушението е извършено в с. *, то
въведеното ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 ЗДвП съвпада с разрешената стойност
на скоростта, посочена в обжалвания ЕФ, с оглед което би била нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а не тази на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Същевременно жалбоподателят
бил санкциониран на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП, предвиждаща санкции за
превишаване на разрешената скорост извън населено място, а от ЕФ не може да се добие
представа къде точно е извършено нарушението, тъй като е посочено, че това е в с. *, а е
наложена глоба за превишаване на скоростта като за извън населено място, което води до
извод, че или е налице грешка в правната квалификация, или липсват данни за мястото на
нарушението, които пороци и в двата случая обосновават отмяна на ЕФ. Претендират се
1
разноски в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и
процесуалният му представител – адв. С. Т., от който е постъпила молба, в която е застъпено
становище, че са налице основания за отмяна на ЕФ, като са изложени повторно
аргументите, развити и в жалбата и са направени доказателствени искания по повод
допуснатата експертиза. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна ОДМВР София, редовно уведомена, не
изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 144 от 13.01.2025 г., с
която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган
бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Прави се искане
съдът да съобрази практиката на СЕС по повод адвокатските възнаграждения, като се иска
адвокатското възнаграждение да се намали.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото
липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС
АНД не удостоверява надлежно връчване, но наред с това в същата е отразено че ЕФ е
връчен на 20.07.2024 г., а жалбата е с вх. номер от 25.07.2024 г., поради което и в двата
случая следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 ЗДвП), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 22.06.2023 г. А. А. В. бил собственик на лек автомобил марка „Мазда“, модел
„626“, рег. № ****.
Към 22.06.2023 г. се е извършвал строежът на част от АМ „Европа“ в участъка от
Драгоман до Калотина и в този участък е била въведена временна организация на
движението, поради което зоната на действие на пътен знак В-26 (50 км/ч) продължава до
следващия знак за ограничаване на скоростта, който също е В-26 (50 км/ч).
Към месец юни 2023 г. временната организация на движението за ЛОТ 1 е съобразно
Заповед № РД-11-216/20.02.2023 г. на УС на АПИ и е въведена с Протокол от 09.03.2023 г. За
свързващия участък между ЛОТ 1 и ЛОТ 2 от км. 15+970 до км 15+500 скоростта на
движение в посока „София – ГКПП Калотина“ е редуцирана в участъка от 110 на 90 до 50
км/ч, т.е. при км 15+800 скоростта на движение е максимално допустима до 59 км/ч. тази
временна организация е била налична при приемателната комисия за ЛОТ 2 и е премахната
след пускане в експлоатация на ЛОТ 1 с РП № СТ-05-66/12.02.2024 г.
В участъка на км 15+ в посока от София към Калотина, към 22.06.2023 г. е имало
законосъобразно поставени пътни знаци Д-6 – „Край на автомагистрала“, поставен на км.
16+160 м., пътен знак В-26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“
(ограничението скоростта е 70 км/ч), поставен на км. 16+030 м., и пътен знак В-26 –
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението скоростта е
50 км/ч) и В-24 – „Забранено е изпреварването на МПС“, поставени един над друг на км.
15+970 м. Пътните знаци в участъка на км. 15+ били поставени от двете страни на пътното
платно: от дясната страна – в банкета, и от лявата страна – между двете еластични огради
(мантинели), разделящи двете платна.
На 22.06.2023 г., в 08.35 часа, А. А. В. управлявал горепосочения лек автомобил в
2
обл. Софийска, общ. Драгоман, ПП I-8, в района на км. 15+800, с посока на движение от гр.
Сливница към ГКПП Калотина, като се движел със скорост от 99 км/ч. Посоченият участък
от пътя, както беше изложено, бил регулиран с поставен на км. 15+970 пътен знак „В-26“ –
„Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и
максимално разрешената скорост, а именно 50 км/ч., а също и с пътен знак В-26 –
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението скоростта е
70 км/ч), поставен на км. 16+030 м.
Жалбоподателят бил заснет с преносима система за контрол на скоростта –
автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 653, с посока на заснемане към гр.
София, намираща се в района на отбивката за паркиране в посока от София към Калотина,
GPS устройството на която не функционирало правилно и отчело неправилни координати на
позиционирането на камерата.
При заснемането бил изготвен клип № 53596 с четири броя снимки.
Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010
г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30, ал. 5 ЗИ,
доколкото се намира в употреба, преминала е периодична проверка на 31.03.2023 г. (със срок
на валидност до 31.03.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4
ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за измерване. Въз основа
на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за
видеоконтрол и след приспадана на толеранс от 3 км (вино от клипа установената от АТСС
скорост е била 102 км/ч) , бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 7781666,
издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5
ЗДвП на А. А. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
превишаване на допустимата скорост с 49 км/ч. В ЕФ било посочено, че нарушението е
извършено в обл. Софийска, Сливница, с. *, като не било посочено ограничението да е
въведено с пътен знак.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен
снимков материал към електронен фиш Серия К № 7781666, издаден от ОДМВР София;
един брой справка от КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „Мазда“, модел
„626“, рег. № ****; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M ”;
Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
M”, с фабричен № 653; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система „TFR1-M ”, с фабричен № 653 от 22.06.2023 г., Заповед рег. № 517з-7325/29.03.2023
г. на директора на ОДМВР – София, Заповед Е№ 517з-5024/25.082022 г. на директора на
ОДМВР – София акт за встъпване в длъжност на Ивайло Славчев Недков, писмо вх. №
331/20.01.2025 г., изпратено от ОПУ – София, ведно с представени към него чертеж, Заповед
№ РД-11-216/10.02.2023 г. и Протокол за приемана на временна организация на движението
от 09.03.2023 г., както и приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебна техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02. 4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и
Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
3
M”, с фабричен № 653 се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните
изисквания.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш, но същите са във вътрешно противоречие, доколкото е
посочено, че нарушеното е извършено в населено място – обл. Софийска, Сливница, с. *,
без да се съдържа индикация за регулиране на скоростта с пътен знак, а жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, за което е необходимо да бъде
изрично посочено какво е въведеното с пътния знак ограничение, като наред с това е
санкциониран по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП, предвиждаща санкция за превишение на
скоростта извън населено място, извършено в условията на повторност.
В този смисъл съдът намира, че при издаване на ЕФ е допуснато процесуално
нарушение, с което е било нарушено правото на жалбоподателя да разбере какво е
повдигнатото му обвинение за извършено административно нарушение и с това е било
ограничено правото му защита, поради което това нарушение само по себе си налага отмяна
на атакувания ЕФ.
Въпреки това и с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че са налице и
допълнителни основания за отмяна на атакувания ЕФ, като мотивите на съда са следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в
случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да се установява
в отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните редакции на тази норма
предвиждаха, че при нарушение, установено и заснето с (автоматизирано – след
изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.) техническо средство (или система – след изменението ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От правилния
граматическия прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението не се установява в
отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно да бъде установено и в
отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се достигнало при направеното от
жалбоподателя тълкуване), а глобата се налага в отсъствието на контролен орган и
нарушител, доколкото този процес е свързан единствено с изтегляне на информацията,
записана на твърдия диск на мобилната система за видеоконтрол. Съгласно т. 65 (Нова – ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
4
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на всички посочени нормативни разпоредби налага извода, че към дата на
нарушението отразена в ЕФ – 22.06.2023 г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, но само когато
техническото средство е функционирало нормално и е било технически изправно към
момента на заснемането.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, се
установява, че отчетеното в клипа местоположение на камерата (точка с координати
42.90000º и 23.93333º) се намира на 1340 м. вляво от точката, в която фактически е била
позиционирана камерата – на км. 15+800 ПП I-8 в посока от София към Калотина, откъдето
обаче няма визуален достъп до пътя и същата не би могла да направи приложения към
делото клип. В този смисъл вещото лице е установило, че по неизвестна причина GPS
устройството на камерата е отчело неправилни координати, доколкото от клипа и
приложения към него протокол е видно, че същата е била разположена на км. 15+800, на ПП
I-8 (автомагистрала „Европа“), на изхода на отбивката – място за отдих, преди
бензиностанция „Сара“ в посока от София към Калотина, и е невъзможно да е била
позиционирана на точка с посочените в клипа координати. В заключение вещото лице е
приело, че е реалните координати на разполагане на камерата не съответстват на тези, които
са записани в клип № 53596 на радар TFR-1M № 653.
Въпреки това обаче, съобразявайки ориентирите на снимковия материал и при
5
съпоставянето им на място, вещото лице е установило, че управляваният от жалбоподателя
товарен автомобил е бил в зоната на действие на пътния знак.
Същевременно, в съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че предвид
обстоятелството, че GPS системата на камерата (макар и да не е пряко свързана със
системата за измерване на скоростта) не е функционирала, устройството не е било годно да
се използва за контрол на скоростта, тъй като GPS системата е била неизправна или е била
повлияна от нещо. Приема, че при такова несъответствие на координатите, макар и двете
системи, а именно тази за контрол на скоростта и тази за отчитане на позиционирането на
камерата да не са в пряка връзка, то е налице такава функционална свързаност, която влияе
на годността на техническото средство при измерване на скоростта и в този смисъл следва
да се приеме, че същото не е било годно към момента на установяване на нарушението.
При изграждане на изводите си, съдът се позова на заключението на вещото лице,
доколкото същото е изготвено от специалист в областта и отговаря аргументирано на
поставените му въпроси. В този смисъл, макар и да се установява, че жалбоподателят е бил в
зоната на действие на пътния знак, не се установява с каква скорост се движел, доколкото
АТСС е била неизправна. Въпреки че по делото е представен протокол за периодична
техническа проверка от 31.01.2023 г., не може да се приеме, че към 22.06.2023 г.
техническото средство е било технически годно да установи скоростта на движение на
преминаващите покрай него моторни превозни средства, в това число и тази на
управлявания от жалбоподателя автомобил, доколкото камерата очевидно е отчела грешни
координати, които сочат на неизправност в една от организационно свързаните с работата на
техническото средство системи. Това от своя страна обуславя и извода на съда, че
приложеният по делото снимков материал не може да се приеме за годно доказателство,
установяващо посочените в него факти, а именно каква е била скоростта на движение на
процесния автомобил.
В този смисъл не може да бъде категорично установено има ли въобще и ако да какво
е извършеното от жалбоподателя административно нарушение, респ. ЕФ се явява
материално незаконосъобразен.
На следващо място, следва да се посочи още, че ЕФ е и материално
незаконосъобразно, доколкото не се установява да е извършено посоченото в него
нарушение в обл. Софийска, Сливница, с. *. Действително има данни за нарушение,
извършено по ПП I-8 (при условие, че устройството е функционирало правилно), но
жалбоподателят не е бил санкциониран за това, а за нарушение, извършено в обл. Софийска,
Сливница, с. *, което нарушение обаче се явява недоказано.
Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа и описаната в ЕФ
повторност, доколкото по делото не беше представен цитираният в атакувания електронен
фиш ЕФ Серия К № 6767123 от 28.02.2023 г., нито доказателства за влизането му сила, а
представената от въззиваемата страна разпечатка от АИС-АНД не би могла да удостовери
тези обстоятелства.
Всичко изложено до тук налага отмяна на атакувания електронен фиш, доколкото са
налице допуснати при съставяне на ЕФ процесуални нарушения, като наред с това не се
установи жалбоподателят да е извършил вмененото му в ЕФ нарушение, тъй като АТСС не е
било технически изправно и не би могла да бъде установено надлежно скоростта му на
движение.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на ОДМВР –
София следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски, а именно разноските по
допусната СТЕ, както и адвокатско възнаграждение, заплащането на което е било
претендирано с подадената жалба.
6
В тази връзка следва да бъде разгледано по същество и възражението за
прекомерност, направено от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна. С
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да
се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, следователно, приетата в
приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, не обвързва съда
при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото
адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на
заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните
изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната
правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят
нормативния предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени
вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита
на предявени имуществени права. Над този разумен размер страната, която
незаконосъобразно е предизвикала съдебен спор, не отговаря, тъй като би била прекъсната
причинно-следствената връзка между нейното противоправно поведение и заплатеното по-
високо адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита. В противен
случай би се достигнало до превратно упражняване на процесуални права в противоречие с
принципа на добросъвестността (арг. чл. 57 КРБ), като то също е противоправно и прекъсва
причинно-следствената връзка между несъответното на закона и добрите нрави
извънпроцесуално или съдебно поведение на страната в процеса и настъпването на
вредоносния резултат (заплатеното по-високо адвокатско възнаграждение за съдебна
защита), при осъществяване на т. нар. процесуален деликт.
При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът
следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: предмета на правния спор
(дали се касае до типично производство или до специфично такова, предполагащо
задълбочено познание на законови и подзаконовани нормативни актове, касаещи
специфичен кръг обществени отношения); вида и броя на извършените процесуални
действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на
страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на
поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на насрещната
страна; защитавания материален интерес на жалбоподателя (в този смисъл Определение №
1679 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1501/2023 г., II т. о., ТК и Определение № 2388 от
11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК, а в този смисъл и Определение №
7
50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.).
В конкретния казус производството е образувано по предявена от жалбоподателя,
чрез процесуалния му представител, жалба срещу ЕФ за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, което производство не се отличава с фактическа или правна сложност.
В настоящия случай процесуалното представителство, осъществено от адв. Т., се е изразило
в подготовка и подаване на жалба и подаване на писмено становище по повод насроченото
открито съдебно заседание. Материалният интерес на жалбоподателя е в размер на 800,00
лв., в който смисъл макар и Наредбата да не обвързва съда, следва да се посочи, че на
основание чл. 36 ЗАдв, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималният
размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1000,00 лв., е 400,00 лв., каквото
именно е уговореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че
сумата е заплатена в брой. В този смисъл, макар и съдът да не е обвързан от Наредбата и
съобразявайки извършените по делото процесуални действия, не са налице основания за
намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, което е съответно на
осъщественото процесуално представителство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д,
ал. 1 и 2 ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7781666, издаден от ОДМВР - София, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП на А. А. В., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № 51, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 2, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати в полза на държавата по сметка на Районен
съд – Сливница сторените по делото разноски в размер на 452,40 (четиристотин петдесет и
два лева и четиридесет стотинки) лева за съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на А. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „***“ № 51, сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева – разноски в производството
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София – област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8