Решение по дело №240/2021 на Районен съд - Харманли

 РЕШЕНИЕ

 

гр.Харманли,  18.10.2021 год.

Харманлийски районен съд в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет ипърва  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ  и чл. 294, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът ЕТ „ГАЛЕН – Г.Г.“ твърди, че има трайни търговски отношения между ЕТ „ГАЛЕН – Г.Г.“ и ЕТ „М.М.  - ДЕТЕЛИНА“, във връзка с продажба и обработка на земеделска продукция, като на 10.04.2018 г. между страните е сключен устен договор за покупко-продажба. С него ищецът, в качеството си на продавач, се задължил да продаде на ответника 3200 кг нахут, срещу уговорена цена в размер на 3000 лв. за един тон.

Във връзка с договора за покупко-продажба между същите страни е сключен и писмен договор за услуга от същата дата - 10.04.2018г.  по силата на който ответникът има качеството на „Възложител“, а ЕТ „ГАЛЕН - Г.Г.“ има качеството на „Изпълнител“. Съобразно постигнатите договорености Изпълнителят се е задължил да извърши дейност по обеззаразяване на 2780 кг. нахут, собственост на Възложителя, срещу възнаграждение в размер на 112,50 лв. за тон обеззаразено семе, без ДДС.

Видно от представените с настоящата искова молба доказателства, изпълнението на гореописаните договори е извършено едновременно, в рамките на две доставки, като с предаването на стоката, предмет на договора за покупко-продажба - нахут, е предадено и изпълнението по договора за услуга от 10.04.2018 г. - обеззаразяването на по-голямата част от него.

С Кантарна бележка № 6429 от 12.04.2018г. се удостоверява направена доставка на 1520 кг нетно количество нахут, а остатъкът от 1680 кг нетно количество нахут е доставен на купувача ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“ на 16.04.2018 г., видно от Кантарна бележка № 6430 от същата дата.

Извършването на работата  от ищеца и извършването й точно и навреме се потвърждавали от приложения приемо-предавателен протокол от 16.04.2018 г. Съгласно него Възложителят приема уговореното количество 2780 кг обеззаразен с Лактисем бобови и Флоузан FC, нахут, както и остатъка от 420 кг необеззаразена продукция.

Видно от приложените писмени доказателства, между страните са съществували трайни търговски отношения във връзка с предоставянето на услуги по продажба и обработка на земеделска продукция. Налице била валидна договорна връзка между страните, годна да породи целените от тях правни последици. Представените документи доказват по безспорен начин факта на предоставяне и приемането на услугите.

На 16.04.2018 г. от страна на ищецът  е издадена Фактура № ********** от 16.04.2018 г. за сумата от 9 912,75 лева без ДДС, съответно 11 895,30 лева с ДДС, представляваща сбора от цената на доставената стока - 3,2 т нахут на стойност 9 600 лв. без ДДС, и цената за извършената услуга - обеззаразяване на 2,78 т нахут на стойност 312,75 лв. без ДДС. Фактурата е предоставена на ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“ и подписана от М.М. Ш. в момента на доставката.

Фактурата била надлежно приета и осчетоводена в системата на ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“, което било индикация за получаването на стоката и приемането на работата. Гореизложената фактическа обстановка, била подкрепена от убедителни писмени доказателства, обуславящи правния интерес на ЕТ „ГАЛЕН - Г.Г. “ да предяви настоящия осъдителен иск срещу ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“ за заплащане на дължимите 11 895,30 лева с ДДС, дължими на основание Фактура № ********** от 16.04.2018 г., ведно мораторната лихва върху тази сума в размер на 3449,91 лева, считано от датата на издаване на фактурата — 16.04.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба - 22.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане.

От представените към настоящата искова молба писмени доказателства - Кантарна бележка № 6429 от 12.04.2018 г. и Кантарна бележка № 6430 от 16.04.2018 г., било видно, че продавачът е изпълнил задължението си да достави уговореното количество нахут, за което е издадена и фактурата. Това обстоятелство било видно и от приемо-предавателния протокол, подписан между страните, представляващ приложение към описаната фактура. В него било посочено, че на 16.04.2018 г. продавачът е предал, а купувачът е приел 2 780 кг обеззаразен нахут и още 420 кг нахут.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът бил длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

В случая, между страните не е уговорен специфичен начин и срок за заплащане на цената, поради което и на основание горецитираната разпоредба цената се дължи в момента на окончателното предаване на договореното количество стока, а именно - на датата, посочена в данъчната фактура и сключения приемо-предавателен протокол - 16.04.2018 г.

От анализираните по-горе факти и обстоятелства, както и при преглед на писмените доказателства се обосновавал извод за основателност и на претенцията за заплащане на дължимото на Доверителя ми възнаграждение по повод извършената от него услуга по обеззаразяване на 2 780 кг нахут.

За предоставянето на услугата е сключен писмен договор от 10.04.2018 г., съгласно който ищецът се е задължил в срок до 16.04.2018 г. да извърши обеззаразяване с Флоузан FC и Лактисем за бобови култури на 2 780 кг нахут, срещу възнаграждение в размер на 112,50 лв. на тон обеззаразен нахут. Съгласно чл. 3.1, ал. 2 от Договора за услуга, приемането на изпълнението на услугата се извършва с подписването на приемо- предавателен протокол между страните.

На 16.04.2018 г„ в изпълнение на задължението си по описания договор, ищецът е завършил доставката както на стоката, предмет на покупко- продажбата - 3 200 кг нахут, така и на услугата по обеззаразяването на 2 780 кг от доставения нахут. В съответствие с уговореното в Договора за услуга, между страните е бил подписан приемо-предавателен протокол, удостоверяващ изпълнението на задължението от страна на Изпълнителя.

От всичко гореизложено се обосновава извод, че ищецът  е изпълнил задълженията си както по договора за покупко-продажба, така и по договора за услуга. Това обстоятелство било подкрепено, както от приложените кантарни бележки и приемо- предавателен протокол, така и от отбелязването върху процесната фактура, че стоката и услугата са получени от ответника ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“ на същата дата - 16.04.2018 г.

Въпреки това обаче изпълнение на насрещните задължения на ответника за заплащане на цените за стоката и услугата, към настоящия момент не е налице.

Във връзка с горното, ищецът моли съдът да приеме, че са основателни предявените с  искове за заплащане на сума в размер на 11 895,30 лева с ДДС, дължима на основание Фактура № ********** от 16.04.2018 г., обективираща двете задължения, а именно - за заплащане на продажната цена за доставката на 3 200 кг нахут и за обеззаразяването на 2 780 кг от тях, ведно със сумата от 3449,91 лева - законната лихва за забава за периода от 16.04.2018 г. до 22.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане.

На основание гореизложеното, ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М. Ш. да заплати на ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски“ № 81, представлявано от физическото лице-търговец Г.С.Г., сумата в размер на 11 895,30 лева с ДДС, дължима на основание Фактура № ********** от 16.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се  осъди ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М. Ш. да заплати на ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски“ № 81, представлявано от физическото лице-търговец Г.С.Г. сумата от 3449.91 лева -обезщетение за забава считано то 16.04.2018 г. до 22.02.2021 г. - датата на депозиране на настоящата искова молба. Моли в полза на ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г.“, ЕИК *********, да бъдат присъдени направените в настоящото производство и в производството по обезпечение на бъдещ иск разноски, за които ще бъде представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от ЕТ « М.М.- Детелина”, с ЕИК *********,гр.Симеоновград, ул.Карл Маркс 16а, представлявано от М.М. Ш. от гр.Симеоновград, ул.Съединение № 16 А, ЕГН **********. В същият се твърди, че с ищеца по делото са имали трайни търговски взаимоотношения. Отношенията им много пъти не  били уреждани документално, но и двете страни са ги изпълнявали. По същия начин протекли и договорките им по повод задължението по Фактура № **********/ 16.04.2021 г. Поради лошо качество, семето нахут не покълнало. Ищецът  лично се убедил и приел рекламацията. Поради тази причина имали устна уговорка между тях да изчакат дали изцяло или частично ще има поникване. Към този момент процесната фактура била издадена и бил изтекъл 60-дневния срок за плащането и. Между ищеца и ответника било сключено  споразумение сумата да бъде изплатена в четири годишен период,считано от датата на издаването.А устната им уговорка била, че ищеца  ще получи сумата от лица ,които дължали плащания на ответника.

Въпреки тази уговорка и след като изминало доста време и нямало плащане от страна на длъжницика, ответника  изплатил на ищеца цялата дължима сума. В тази връзка  представя извлечение от банкова сметка. ***, че било извършено преди да стане ликвидно и изискуемо задължението, поради което ответникът счита, че не дължи лихва за забава и разноски. Моли съда да се произнесе  при условията на чл.237 от ГПК за дължимостта на сумата от 11895,30лв. по Фактура № **********/16.04.2021 г.Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ишецът ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК *********, редовно призован,  се представлява от Г.С.Г.. Същите се представляват от адв. Л. ***, с пълномощно по делото.

В съдебно заседание ответника ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, не изпраща представител.Същите се представляват от адв. Г.С. ***, с пълномощно по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и разгледани в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Изхождайки от изложените в исковата молба обстоятелства и преценявайки правното основание на предявените искове, съдът намира, че се касае за два обективно съединени иска - първият и главен такъв е с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а вторият - с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД. Този извод се налага от безспорно установения факт на възникване между страните по делото на облигационни право отношения във връзка със сключен и между тях през м.  април 2018 г. търговски сделки сделки. Бил сключен договор за покупка-продажба, като ищецът, в качеството си на продавач, се задължил да продаде на ответника 3200 кг нахут, срещу уговорена цена в размер на 3000 лв. за един тон. Във връзка с договора за покупко-продажба, между същите страни е сключен и писмен договор за услуга от същата дата - 10.04.2018г. по силата на който ответникът има качеството на „Възложител“, а ЕТ „ГАЛЕН - Г.Г.“ има качеството на „Изпълнител“. Съобразно постигнатите договорености Изпълнителят се е задължил да извърши дейност по обеззаразяване на 2780 кг. нахут, собственост на Възложителя, срещу възнаграждение в размер на 112,50 лв. за тон обеззаразено семе, без ДДС. От  Кантарна бележка № 6429 от 12.04.2018г. се установява направена доставка на 1520 кг нетно количество нахут, а остатъкът от 1680 кг нетно количество нахут е доставен на купувача ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“ на 16.04.2018 г., видно от Кантарна бележка № 6430 от същата дата. Извършването на работата  от ищеца и извършването й точно и навреме се потвърждават от приложения приемо-предавателен протокол от 16.04.2018 г., неоспорен от ответника. Съгласно него Възложителят приема уговореното количество 2780 кг обеззаразен с Лактисем бобови и Флоузан FC, нахут, както и остатъка от 420 кг необеззаразена продукция. Тези факти съдът намира за безспорно установени предвид липсата на оспорване от страна на ответника и ангажираните в тази връзка писмени доказателства. Извършването на доставките безспорно се установява от издадената данъчна фактура,  посочените по- горе кантарни бележки и приемо- предавателен протокол, неоспорени от ответника. В случая съдът приема, че стоките, предмет на фактурата, са били получен и изцяло от купувач а - тоест ищецът е изпълнил произтичащото от договора задължение да предаде вещите, предмет на сделката, без обаче ответникът да е изпълнил насрещното си задължение да заплати уговорената за същите цена. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ като основателен и доказан следва да бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден на заплати на ищеца сумата от 11895,30 лева. От приетата като писмено доказателства отчет на сметка №30 от 21.05.2021г. се установява, че ЕТ « М.М.- Детелина”, с ЕИК *********,гр. Симеоновград е извършил два превода  по сметката на ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, за сумата в общ размер на  11895,30 лева с ДДС, поради което искът  по  чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД  макар и основателен и доказан, следва да се отхвърли, поради  заплащане на претендираната сума на 21.05.2021г.

Ответникът е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, но ищецът не е направи искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието, поради което съдът следва да се произнесе с решение по същество на спора. Това е така, тъй като  разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, когато ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл. 237, ал. 1 ГПК/, като последното   не е направено от  ищеца.

Безспорно по делото се установи, че стойността по Фактура № ********** от 16.04.2018 г. е за сумата от 9 912,75 лева без ДДС, съответно 11 895,30 лева с ДДС, представляваща сбора от цената на доставената стока - 3,2 т нахут на стойност 9 600 лв. без ДДС, и цената за извършената услуга - обеззаразяване на 2,78 т нахут на стойност 312,75 лв. без ДДС,като сумата по процесната фактура не е заплатена към датата на завеждане на исковата молба на 22.02.2021г., а е заплатена от ответника на 21.05.2021г., видно от отчет на сметка №30 на  21.05.2021г. за извършени два превода по сметката на ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ищец, както следва: за сума в размер на 7000,00 лева  и за сумата в размер на 4895,30 лева, в общ размер на 11895,30 лева с ДДС. Задължението на ответника ЕТ «М.М.- Детелина”, с ЕИК *********,гр. Симеоновград за заплащане на сумата по процесната фактура е възникнало от деня на издаване на фактурата. След този ден с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД ответното дружество е изпаднало в забава. Тъй като се касае за изпълнение на парични задължения – заплащане на дължимата сума по  № ********** от 16.04.2018 г., то съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. С оглед изложеното предявения акцесорен иск с правно основание чл.294, ал.1,вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, е основателен. Лихвата изчислена с http://nraapp03.nra. bg/web_interest/ start_int.jsp е в размер на 3449.91 лева. Следователно предявеният акцесорен иск е основателен и доказан в пълния претендиран размер и като такъв ще се уважи изцяло.

Следва в полза на ищеца ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски“ № 81, представлявано от физическото лице-търговец Г.С.Г., да се присъди и законната лихва за забава върху сумата в размер на 11 895,30 лева за периода от 22.02.2021г./датата на завеждане на исковата молба/ до  21.05.2021г. /датата на изплащане на вземането/.

 

Относно разноските по делото:

Ответното дружество с отговор на исковата молба моли съда да постанови съдебен акт при условията на чл. 237, ал. 2 ГПК  и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли разноските да бъдат възложени на ищеца, тъй като счита, че не е дал основание за предявяване на иска.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца /чл. 78, ал. 2 от ГПК/.

В случая съдът намира, че въпреки направеното от ответника признание на главния иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ,  същият е дал повод за завеждане на делото, поради което не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно Решение  № 185 от 29.05.2014г. по гр.д.N5196 описа на ВКС за 2013 год. на четвърто гражданско отделение на ВКС, се сочи «По приложението на чл.78, ал.2 ГПК настоящият състав намира, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглаждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. В случая съдът намира, че въпреки направеното от ответника признание на главния иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ , същият е дал повод за завеждане на делото, тъй като към 22.02.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/ не е изпълнил задължението си да заплати дължимата сума по  № ********** от 16.04.2018 г., поради което не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Ответникът ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М. Ш. следва да заплати на  ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски“ № 81, представлявано от физическото лице-търговец Г.С.Г., направените в исковото и обезпечително производство разноски  за  държавна такса в размер на 613,81 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00 лева с ДДС, 40,00 лева за държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск /ч.гр. дело № 60/2021г./ и 780,00 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство.

Водим от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ   предявеният иск от  ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски“ № 81, представлявано от физическото лице-търговец Г.С.Г. против ЕТ „М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М. Ш. с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, за заплащане на сумата в размер на 11 895,30 лева с ДДС, дължима на основание Фактура № ********** от 16.04.2018г., поради плащане на дължимата сума на 21.05.2021г.

 

ОСЪЖДА  ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на  ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски“ № 81, представлявано от физическото лице-търговец Г.С.Г., законната лихва за забава върху сумата в размер на 11 895,30 лева за периода от 22.02.2021г./ датата на завеждане на исковата молба/ до  21.05.2021г. /датата на изплащане на вземането/.

 

ОСЪЖДА  ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М. Ш., на основание чл. 294, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на  ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски“ № 81, представлявано от физическото лице-търговец Г.С.Г., сумата от 3449.91 лева -обезщетение за забава считано то 16.04.2018 г. до 22.02.2021 г. - датата на депозиране на  искова молба.

 

ОСЪЖДА  ЕТ „ М.М. - ДЕТЕЛИНА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Карл Маркс“ № 16А, представлявано от физическото лице - търговец М.М. Ш., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на  ЕТ “ГАЛЕН - Г.Г. “, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски“ № 81, представлявано от физическото лице-търговец Г.С.Г., направените в исковото и обезпечително производство разноски  за  държавна такса в размер на 613,81 лева; за адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00 лева с ДДС, 40,00 лева; за държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск/ ч.гр. дело № 60/2021г./ и 780,00 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство.

 Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните

                                                                                   

СЪДИЯ: