Р Е Ш Е Н И Е
№
13.10.2023 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година, III състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 46 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.К., с вх. № 287/ 20.01.2023 г., срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0851-000020/
19.01.2023 г., издадена от ****, на длъжност полицейски инспектор при ОДМВР –
Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена на жалбоподателя принудителна
административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита заповедта
за неправилна и незаконосъобразна. Настоява,
че е издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, при
неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички
доказателства от значение за случая. Изтъква, че след като не е бил съгласен с
отчетения резултат от мобилния тест, е дал кръв и урина за изследване.
Същевременно, узнавайки, че резултатът от официалното изследване ще се забави
твърде много във времето, е дал материал за платено изследване в същата
Лаборатория, която е и посочена в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), при което резултатът,
обективиран във фиш за токсикохимичен анализ, който представя, е отрицателен. С
оглед на това настоява, че следва да бъде отменена заповедта. Претендира
съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., който
поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Ответникът, полицейски
инспектор, Симеон Ангелов, към Сектор „Пътна полиция“, в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
обжалването на заповедите от вида
на процесната, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се извършва по
реда на АПК. Жалбата е подадена от адресат на заповедта, срещу годен за оспорване
административен акт. Същата е връчена на 19.01.2023 г. (л. 10), а жалбата срещу
нея е подадена на 20.01.2023 г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Оспореният административен акт е
издаден при спорна и неизяснена фактическа обстановка:
С оспорената
заповед, издадена на 19.01.2023 г., на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца, за това, че на 19.01.2023 г. около 08.20
часа, в гр. Добрич на бул. “25-ти септември”, като водач на МПС марка „БМВ 525“,
с рег. № В2762ВК, при проверка от контролните органи за употреба на наркотични
вещества и техните аналози, цифровата индикация на техническото средство Дрегер
„Дръгтест 5000“ с инв. № ARME 0036 е отчела положителен резултат за наличие на
веществото Бензодиазепини, измерено чрез дадената от водача орална проба.
За проверката
контролните органи са съставили Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотици или упойващи вещества и Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 855281/ 19.01.2023 г. На водача е издаден Талон за изследване № 101786/ 19.01.23 г., връчен в 09.00
ч.
По делото не е
спорно, че с издадения талон за изследване водачът е дал кръвна проба и урина
за изследване в ЦСМП-Добрич, като е съставен Протокол за медицинско изследване
№ 18/ 19.01.2023 г.
На датата на
издаване на заповедта и вземане на пробите в ЦСМП-Добрич в 12.00 часа
жалбоподателят е посетил допълнително Специализираната химико-токсикологична
лаборатория на МБАЛ-Варна при ВМА, където по своя инициатива е дал биологична
проба от урина за изследване. Резултатът от извършеното изследване е
обективиран във фиш за токсикохимичен анализ от 19.01.2023 г. (л. 13), изготвен
от Ръководителя на лабораторията, д-р Г.Б., в който е отразено, че не се
открива наличие на наркотични вещества, а в забележка е отбелязано, че анализът
няма доказателствена стойност.
В хода на съдебното
производство съдът многократно отправя искания до Специализираната лаборатория
за получаване на резултата от официално изпратения материал за изследване.
Такъв не беше получен, като по делото са приложени отговорите от Ръководителя
на Лабораторията за нейното прекомерно претоварване и невъзможност да представи
резултат по делото (л. 72, 81, 93 – 219, 228).
Горната фактическа
обстановка не се оспорва от страните.
При така събраните
доказателства се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със Заповед № 357з-924/
07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР - Добрич правомощия.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви. Тя обаче е незаконосъобразна,
като издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, при
неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички
доказателства от значение за случая, което води и до противоречието ѝ с
материалния закон.
Съобразно нормата
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки, а именно по т.1. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Съгласно текста на чл.
174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието.
По този ред е
приета цитираната по – горе Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техните аналози, в която не са предвидени никакви гаранции за
своевременно изготвяне на изследванията на водачите, нито е предвидена
административнонаказателна или имуществена отговорност на субектите – лечебни
центрове и заведения, на които е възложено извършването на тази дейност.
Съгласно чл. 3 от
Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е
използвано техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества
или техни аналози – Дрегер “Дръгтест 5000”. Попълненият Талон за изследване е
уреден като Приложение № 1 от Наредбата.
Според последното
предложение от чл. 171 т. 1, б. „б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
С текста на чл. 6,
ал. 4 от Наредбата е разписан редът, по който водачът може да оспори
резултатите от извършените в момента на проверката от контролните органи
тестове. Нормата определя, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на
лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши
с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване
се приемат отчетените показания от техническото средство.
При така
разписаните предпоставки определящи за наличието на наркотични вещества или техните аналози в
кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а не показанията на
техническото средство Дръгтест 5000“ с инв. № ARME 0036.
Резултатът от
направения тест би бил от значение само в случаите на чл. 6, ал. 4, изр. 2 от
Наредбата, т.е. при отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване. В случая, от доказателствата по
делото, се установява, че не е налице хипотезата, при наличието на която да се
приемат за определящи резултатите от теста, извършен на място от контролните
органи.
Представени са
писмени доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест
с техническо средство „Дръгтест 5000“ с инвентарен № ARMЕ-0036, като е дал
биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологичен анализ, резултатът от
който да противопостави на резултата от техническото средство.
Взетите от
жалбоподателя проби са изпратени на определената с Наредбата Специализирана
лаборатория за изследване. Изследване обаче на предоставените от жалбоподателя
по реда на Наредбата биологични проби не е било извършено към датата на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ, видно от отговорите на ВМА, МБАЛ -
Варна.
По делото също не
са представени служебно изисканите резултати от химико-токсикологичното
изследване, които е задължена да извърши лабораторията на ВМА, МБАЛ-Варна. Съответното
лечебно заведение не извърши своевременно или в разумен срок химико-токсикологичното
изследване, представляващо единственото годно доказателство за установяване на
описаната в заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка. Независимо от
усилията на съда, близо девет месеца след вземане на пробите, резултат така и
не беше представен. Според съда изчакването занапред на изпълнението на
задълженията на лечебното заведение би излязло извън разумния срок на
произнасяне, като се имат предвид и действията на водача, който в същата тази
Лаборатория е предоставил материал за изследване – урина, изследването на която
е дало отрицателен резултат, макар и да не е чрез химико-токсикологичен
анализ.
В тежест на
административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на
оспорения акт, включително да докаже по предвидените в нормативните актове
способи наличието на извършено административно нарушение за предотвратяването и
преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка. С
Разпореждане № 124/ 23.01.2023 г. за насрочване открито заседание по делото
съдът е дали изрични указания на ответника, че е негова доказателствената
тежест в процеса за установяване предпоставките за издаване на оспорения акт. След
като административнияят орган не е предприел никакви действия за изпълнение на
дадените му указания, а фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, то тази
заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изложеното
съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспорената
заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
При този изход от
спора и своевременно стореното от жалбоподателя чрез процесуалния му
представител искане за присъждане на разноски, съответно представените за
тяхното извършване доказателства (л. 7), то на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски за държавна такса от 10.00 лв. (десет
лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), заплатено
в брой.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд –Добрич, III състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.П.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000020/
19.01.2023 г., издадена от ****, на длъжност полицейски инспектор при ОДМВР –
Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата му е наложена на принудителна административна
мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Добрич да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***, сумата от 1010.00 лв. (хиляда и десет лева),
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: