№ 1656
гр. Варна, 01.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ко... Д. Иванов
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20253100500448 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 96620/29.11.2024 г. при ВРС,
подадена от Р. Т., чрез пълномощника адв. К. К., против Решение №
3944/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11357/2023 г. по описа на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Р. С. Т. дължи
на Етажна собственост в жилищен комплекс „С... Е...“ с административен
адрес: гр. Варна, бул. „К... Б... І“ № ..., хотел „С... Е...“, к.к. „Св.Св.Ко... и Е...“,
представлявано от управителя „Все...“ АД, ЕИК ..., следните суми: сумата от
219.82 евро, представляваща начислени и неплатени суми за парични вноски
за управлението и поддръжката на общите части на сградата етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „П...“ № 82, хотел „С... Е...“, к.к.
„Св.Св. Ко... и Е...“ за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., определени с
Решение на Общото събрание на ЕС, проведено на 20.11.2020 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 20.33 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата,
начис... от датата на забава за всяка дължима вноска до 30.05.2023 г., за
които суми е издадена Заповед № 3351/08.06.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7326/2023 г. по описа на ВРС, на
осн. чл. 422 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, материално
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, както и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Жалбоподателят счита, че в разпреде...та от
първоинстанционния съд доказателствена тежест не се съдържа
формулировката по чл. 51 ЗУЕС. Твърди, че ищецът не е процесуално
легитимиран да води иска, по който е постановено решението. Излага, че
сумите, които се претендират от ЕС за дължими месечни вноски за
управлението и поддръжката на общите части на сградата в режим на етажна
собственост се основават на взети от ОС решения, които са нищожни и не
1
могат да произведат действие. Твърди, че за исковия период 01.01.2022 г. – до
31.12.2022 г. консумативните разходи е следвало да се определят съобразно
нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, а не както ги е определило ОС на ЕС с решение,
взето през 2018 г. Излага, че съдът не е обсъдил доводите му, изложени в
отговора на исковата молба, както и че не е обсъдил всички доказателства по
делото. Сочи, че няма прието решение на ОС на ЕС за 2022 г., което да
определи размера на дължимите суми за управление и поддръжка за 2022 г.
Излага, че на проведено на 20.12.2022 г. ОС на ЕС не е представен отчет за
приходите и разходите за 2022 г. Твърди, че в поземления имот, в който е
ситуирана сградата, в режим на ЕС, няма изграден басейн, респ. не се дължат
такси за поддръжката му. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
представеното от ищеца писмено доказателство – „Разходи за обслужване на
комплекс св. Е... 2022 г“., съгласно което дължимият разход е 6.86 евро/кв.м., а
не 8 евро/кв.м., както е първоначално заявено в исковата молба. Оспорва като
недопустимо предприетото от ищеца изменение на иска по реда на чл. 214
ГПК чрез намаляване на неговия размер. Моли за отмяна на обжалваното
решение. Претендира разноски.
Становището на въззиваемата страна – Етажна собственост в жилищен
комплекс „С... Е...“ с административен адрес: гр. Варна, бул. „К... Б... І“ № ...,
хотел „С... Е...“, к.к. „Св.Св. Ко... и Е...“, представлявано от управителя
„Все...“ АД, ЕИК ..., изразено чрез пълномощника адв. Х., е за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Счита решението за
правилно и законосъобразно, като излага, че сумите се претендират въз основа
на влезли в сила решение на ОС на ЕС, които не са оспорени от ответника в
предвидените преклузивни срокове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Моли за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Страните не са отправили доказателствени искания.
Постъпила е и частна жалба вх.№ 6688/23.01.2025 г. при ВРС, подадена
от Р. Т., чрез адв. К., срещу Определение № 134/07.01.2025 г., постановено по
гр.д. № 11357/2023 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е оставена без
уважение молба по чл. 248 ГПК на Р. Т. за допълване на Решение №
3944/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11357/2023 г. по описа на ВРС в
частта за разноските. Счита определението на ВРС за неправилно, доколкото
прегражда по-нататъшното развитие на делото в обжалваната част по
разноските. Излага, че съдът не е съобразил разпределянето на тежестта за
разноските с оглед направеното оттегляне на иска от страна на ищеца за
разликата над 219.82 евро до първоначално предявената претенция от 578.48
евро, както и по отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД, като счита, че съдът
е дал погрешна правна квалификация – чл. 214 ГПК. Счита, че разноските
следва да се определят по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК. Моли за отмяна на
определението в обжалваната му част, като претендира да му бъдат присъдени
разноски за първоинстанционното производство в размер на 1494.20 лева.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в
който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че
същата е недопустима, като подадена след срока за обжалване. На осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК твърди, че ответникът има право на разноски, но доколкото искът е
уважен изцяло, то намира, че такива не му се следват. Излага, че в ОСЗ,
проведено на 08.10.2024 г., е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По допустимостта на обжалването:
2
Въззивната и частната въззивна жалби са депозирани в рамките на
преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото
решение/определение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Жалбите съдържат изискуемите реквизити и приложения, с оглед на което са
редовни. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е
внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащи на обжалване съдебни актове. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
96620/29.11.2024 г. при ВРС, подадена от Р. Т., чрез пълномощника адв. К. К.,
против Решение № 3944/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11357/2023 г.
по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че Р. С. Т. дължи на Етажна собственост в жилищен комплекс „С...
Е...“ с административен адрес: гр. Варна, бул. „К... Б... І“ № ..., хотел „С... Е...“,
к.к. „Св.Св.Ко... и Е...“, представлявано от управителя „Все...“ АД, ЕИК ...,
следните суми: сумата от 219.82 евро, представляваща начислени и
неплатени суми за парични вноски за управлението и поддръжката на общите
части на сградата етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „П...“ № 82,
хотел „С... Е...“, к.к. „Св.Св. Ко... и Е...“ за периода от 01.01.2022 г. до
31.12.2022 г., определени с Решение на Общото събрание на ЕС, проведено на
20.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 07.06.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 20.33 евро, представляваща мораторна
лихва върху главницата, начис... от датата на забава за всяка дължима
вноска до 30.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 3351/08.06.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
7326/2023 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК, както и частна жалба вх.№
6688/23.01.2025 г. при ВРС, подадена от Р. Т., чрез адв. К., срещу Определение
№ 134/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 11357/2023 г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на Р. Т. за
допълване на Решение № 3944/07.11.2024 г., постановено по гр.д. №
11357/2023 г. по описа на ВРС в частта за разноските
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.04.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба и на
частната въззивна жалба.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4