РЕШЕНИЕ
№ 2214
гр. Бургас, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120103112 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Е. В., ЕГН
**********, адрес: * срещу „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, управлявано от Р.И.М.Т., с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 4509,63 лева главница по
договор за кредит от 01.09.2008 г. и допълнително споразумение от 01.04.2010 г., сключени
между В. и „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 484,69 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 28.12.2010 г. до 13.09.2011 г., сумата от 15 лева санкционираща лихва за периода
от 03.09.2011 г. до 13.09.2011 г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от
14.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 390,47 лева,
представляваща такси и разноски, претендирана от „Еос матрикс” ЕООД на основание
договор за цесия, с който на ответника са прехвърлени вземанията за процесните суми по
издаден изпълнителен лист от 17.09.2011 г. по ч. гр. д. № 7766/2011 г. на РС – Бургас, по
който е образувано изп. д. № 20127030400157 по описа на ЧСИ Г. М., поради изтекла
погасителна давност за вземанията.
Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, издаден
по гр. д. № 7766/2011 г. на РС – Бургас, тъй като задълженията са погасени по давност. След
проведена по изпълнителното дело публична продан на имот на длъжника през 2017 г. не са
извършени никакви валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността.
Изпълнителното дело е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на
27.12.2019 г., а давността за вземането е изтекла на 29.12.2022 г.
1
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Процесуалният представител на ответника е посочил, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като вземането по изпълнителния лист не е погасено по
давност. След образуване на изп. дело 157/2012 г. на ЧСИ М. са искани и са извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната
давност за вземането. Сочи, че следва да се съобразят и давностните срокове, въведени със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Моли се съда да
отхвърли исковете и присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 124 ГПК във вр. с чл.
439 ГПК.
По заявление по чл. 417 ГПК на „Банка ДСК” ЕАД срещу С. Е. В. и
С.Х. В.а в качеството им на солидарни длъжници е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7766/2011 г. по описа на РС – Бургас.
Видно от приложения препис на изп. дело № 20127030400157 по описа
на ЧСИ Г. М. то е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД по така издадения срещу С. В.
и С. В.а изпълнителен лист от 17.09.2011 г. по ч. гр. д. № 7766/2011 г. на БPC. Образувано е
на 09.03.2012 г. На 29.06.2012 г. са получени поканите за доброволно изпълнение. На
12.03.2012 г. до Община Бургас са изпратени искания за предоставяне на справки за
декларирано имущество, като на 23.03.2012 г. по изпълнителното дело са постъпили
удостоверения за декларирани данни за двамата длъжници.
На 23.03.2012 г. е изпратено запорно съобщение до КАТ – Бургас за
наложен запор върху лек автомобил, собственост на С. В.. На 27.03.2012 г. е изпратено
запорно съобщение до трето лице – работодател на С. В., за налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение. На 04.05.2012 г. и 20.06.2012 г. са наложени възбрани върху
недвижими имоти, собственост на С. В.. На 08.05.2012 г. е изпратено запорно съобщение до
КАТ – Бургас за наложен запор върху лек автомобил, собственост на С. В..
На 04.03.2013 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ОТП
факторинг България“ ЕАД за конституирането му като взискател по делото по силата на
договор за цесия от 22.11.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП факторинг
България“ ЕАД. С постановление от 16.04.2013 г. съдебният изпълнител е конституирал
„ОТП факторинг България“ ЕАД като взискател на мястото на „Банка ДСК“ ЕАД.
Насрочен е опис на недвижим имот, собственост на длъжника В., за
04.06.2013 г., който е извършен, видно от приложения протокол за опис на имущество.
Изпратено е запорно съобщение до работодател на С. В. за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 21.06.2013 г.
На 16.12.2013 г. е насрочена публична продан на имот, собственост на
длъжника, за периода от 17.12.2013 г. до 17.01.2014 г. С протокол от 18.01.2014 г.
насрочената публична продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.
2
Насрочена е нова публична продан за периода 23.04.2014 г. – 23.05.2014 г. С протокол от
26.05.2014 г. насрочената публична продан е обявена за нестанала поради неявяване на
купувачи. Насрочена е нова публична продан за периода 02.09.2014 г. – 02.10.2014 г. С
протокол от 03.10.2014 г. насрочената публична продан е обявена за нестанала поради
неявяване на купувачи. Насрочена е нова публична продан за периода 06.03.2015 г. –
06.04.2015 г. С протокол от 07.04.2015 г. насрочената публична продан е обявена за
нестанала поради неявяване на купувачи. Насрочена е нова публична продан за периода
11.01.2016 г. – 11.02.2016 г. С протокол от 12.02.2016 г. насрочената публична продан е
обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. Насрочена е нова публична продан за
периода 01.07.2016 г. – 01.08.2016 г. С протокол от 02.08.2016 г. насрочената публична
продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. Насрочена е нова публична
продан за периода 07.11.2016 г. – 07.12.2016 г. С протокол от 08.12.2016 г. насрочената
публична продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. Насрочена е нова
публична продан за периода 20.03.2017 г. – 20.04.2017 г. С протокол от 21.04.2017 г.
насрочената публична продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.
Насрочена е нова публична продан за периода 26.06.2017 г. – 26.07.2017 г. С протокол от
27.07.2017 г. насрочената публична продан е обявена за нестанала поради неявяване на
купувачи. Насрочена е нова публична продан за периода 20.10.2017 г. – 20.11.2017 г. С
протокол от 21.11.2017 г. са обявени постъпили наддавателни предложения и е обявен
купувач на недвижимия имот. С постановление за възлагане на недвижим имот след
извършената публична продан от 22.11.2017 г. съдебният изпълнител е възложил имота на
обявеното за купувач трето лице.
На 30.10.2017 г. са изпратени запорни съобщения до „Инвестбанк“ АД,
„Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД за
запор на банковите сметки на длъжниците.
На 04.01.2018 г. е съставен протокол за разпределение на постъпилата
от публичната продан сума в размер на 2809 лева, като частично е погасено вземането.
На 29.05.2019 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
нови справки и налагане на запори на банкови сметки на длъжниците. Изпратени са запорни
съобщения. Постъпило е съобщение от „Инвестбанк“ АД, че запорът по запорно съобщение
с изх. № 5704/31.05.2019 г. е наложен като нов за разликата с предходно наложения по
същото изпълнително дело.
На 19.12.2019 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
запор на движими вещи на длъжника В..
На 13.10.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Еос
матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото по силата на договор за
цесия от 21.06.2022 г., сключен между „Еос матрикс“ ЕООД и „ОТП факторинг България“
ЕАД.
С постановление от 04.01.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
3
съдебният изпълнител е прекратил изп. дело № 20127030400157.
Изп. д. № 20237030400123 по описа на ЧСИ Г. М. е образувано по
молба от 10.02.2023 г. от „Еос матрикс“ ЕООД. Посочено е, че на 21.06.2022 г. между „Еос
матрикс“ ЕООД и „ОТП факторинг България“ ЕАД е сключен договор за цесия на вземания,
като видно от представеното приложение сред прехвърлените вземания е и това към С. В. с
размер към 18.04.2022 г. общо 9926,95 лева. Поискано е извършване на изпълнителни
действия запор върху банкови сметки. Извършени са справки за наличие на трудови
договори, както и за банкови сметки. Изпратени са съобщения до „Юробанк България“ АД и
„Инвестбанк“ АД за запор на банкови сметки на С. В.а.
На първо място следва да се отбележи, че вземането на ответника е от
двама длъжници при условията на солидарност, като чрез исканите от взискателя различни
изпълнителни способи в изпълнителното дело се осъществяват едни и същи притезания.
Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет
имущество на един от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на
изпълнението на останалите съдлъжници, поради което е достатъчно да бъдат извършвани
изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците, за да се осуети настъпването
на перемция.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. в ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не
спира, докато трае изпълнителният процес. Върховният съд е приел, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
4
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие“. С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV гр. отд. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е пояснено, че извършената с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като
даденото с т. 10 от последното разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. Към 26.06.2015 г. изпълнителното дело е било висящо, поради
което се прилага цитирана т. 10 от Тълкувателното решение.
Следователно годни да прекъснат 5-годишната давност за вземането са
наложените запори върху моторни превозни средства на длъжниците, налагане на възбрана
върху недвижими имоти, насроченият опис на недвижим имот, налагането на запори върху
трудово възнаграждение и банкови сметки, насрочване на публична продан на недвижим
имот, извършването на проданта.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на ищеца, че след 27.12.2017 г. не са извършвани никакви действия, годни да
прекъснат давността, и че искането за налагане на запор или налагане на запор върху
несъществуваща банкова сметка не са такива действия, прекъсващи давността.
По принцип давността е правна последица от бездействието на
кредитора. В случая кредиторът не е бездействал, а периодично е депозирал молби за
предприемане на изпълнителни действия, последната от които (преди прекратяване на изп.
д.) е от 19.12.2019 г. На следващо място, според разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, „запорът върху
вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в
ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. За да може
изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно
същото да е изискуемо. Изпълнението, респективно запорът, могат да бъдат насочени и
върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които
зависи от насрещна престация на длъжника“. Щом е наложен запор, дори и на
несъществуваща сметка, значи кредиторът е проявил активност и е не бездействал. Ето защо
и съдът намира, че налагане на запор върху несъществуваща сметка или пък върху сметка, в
която няма авоари, представлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността. В
случая на 29.05.2019 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на нови справки и
5
налагане на запори на банкови сметки на длъжниците. Изпратени са запорни съобщения от
съдебния изпълнител. Постъпило е съобщение от „Инвестбанк“ АД, че запорът по запорно
съобщение с изх. № 5704/31.05.2019 г. е наложен като нов за разликата с предходно
наложения по същото изпълнително дело. Запорът върху вземанията по банкова сметка се
счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния
изпълнител запорно съобщение на банката, и има действие и по отношение на
постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му. Ето защо и тогава е
прекъсната 5-годишната давност за вземането, като към подаване на исковата молба не е
изтекла. Давността е прекъсната и по-късно, с подаване на молба от новия кредитор
(настоящ ответник) за образуване на ново изпълнително дело.
По изложените съображения и предвид извършваните регулярни
изпълнителни действия по отношение на двамата длъжници, същите са прекъсвали общата
5-годишна давност, която не е изтекла към подаване на исковата молба, поради което
решаващият състав приема, че вземането на ответника в размер на исковата сума не е
погасено понастоящем по давност. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Е. В., ЕГН **********, адрес: * срещу
„Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, управлявано от
Р.И.М.Т., за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 4509,63 лева главница по договор за кредит от 01.09.2008 г. и допълнително
споразумение от 01.04.2010 г., сключени между В. и „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 484,69
лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.12.2010 г. до 13.09.2011 г., сумата от
15 лева санкционираща лихва за периода от 03.09.2011 г. до 13.09.2011 г., ведно със
законовата лихва върху главницата, считано от 14.09.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 390,47 лева, представляваща такси и разноски по заповедното дело,
претендирана от „Еос матрикс” ЕООД на основание договор за цесия, с който са му
прехвърлени вземанията за процесните суми по издаден изпълнителен лист от 17.09.2011 г.
по ч. гр. д. № 7766/2011 г. на РС – Бургас, по който е образувано изп. д. № 20127030400157
по описа на ЧСИ Г. М., поради изтекла погасителна давност за вземанията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6