Решение по дело №2799/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „К. 2018” ЕООД, ЕИК *******, с адрес за кореспонденция гр. *****, ул. „*******“ № ** ,ет. *, ап.*, представлявано от управителя Д. В. Н. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321004969- 091-001/ 25.05.2022 год., издаден от С. А. П. – Началник сектор, възложил ревизията, и Ц. И. И. – гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 134/ 15.08.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който за дружеството са определени допълнителни задължения за Корпоративен данък по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в общ размер 2364,55 лв. в т.ч. за 2018 г. - главница 323,99 лв., лихва 103,50 лв.; за 2019 г. - главница 824,29 лв. и лихви 158,92 лв.; за 2020 г. - главница 873,97 лв. и лихва 79,88 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на процесния РА, поради несъответствие на правните изводи на органа с фактическата обстановка и материалния закон. Твърди се, че не са налице посочените от органите на приходната администрация основания по т. 1 т.2 т. 5 и т. 6 на ал.1 от чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. От страна на ревизиращия екип, в нарушение на чл. 37, ал. 1 ДОПК, е направен неправилен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Нарушени са принципите на обективност и законност в административното производство, което от своя страна е обусловило и неправилно приложение на материалния закон. Неправилни са изводите на ревизиращите за осъществено от дружеството отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т.2 от ЗКПО, изразяващо се в предоставяне за безвъзмездно ползване на притежавания от дружеството недвижим имот в с. ***** на неговия управител - Д. В. Н., както и за реализирането на приходи от предоставяне на същия имот на лицето К. М. срещу месечен наем от 100 лева. В тази връзка се сочи, че неправилно посещаването и поддържането на недвижимия имот от управителя на ревизираното дружество, е приравнено от органите на приходната администрация на лично безвъзмездно ползване на имота от същата. Оспорва се и извода, че лицата Д. В. Н., нейния бивш съпруг Д.К. и нейната майка К. М. са свързани с дружеството лица по смисъла на §1, т.3, б. „м“ от ДР на ДОПК тъй като нито един от тях не участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на ревизираното дружество. Отправя се искане за отвяна на оспорения РА. Претендират се и разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен юрисконсулт И.П., оспорва жалбата като неоснователна, като се позовава на изложените изложени в решението на органа аргументи. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321004969-020-001/ 31.08.2021 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР№ Р-03000321004969-020-002/ 12.12.2021 г., издадени от орган по приходите – С. А. П. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, е възложено извършване на ревизия на „К. 2018“ ЕООД за установяване на задължения за корпоративен данък, за периода от 24.03.2018 г. – 31.12.2020 г. С втората заповед е определено ревизията да приключи до 14.03.2022 година.

Видно от приобщените на л. 3 и 4 от административната преписка разписки, заповедите са връчени лично на проверяваното лице.

Двете заповеди са връчени на ревизираното лице / по реда на чл. 32 от ДОПК.

Предмет на ревизията е правилното приложение на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ от страна на РЛ за периода от 24.03.2018 г. до 31.12.2020 година. Ревизиращият екип е изложил фактическите установявания от ревизията и направените въз основа на тях правни изводи в Ревизионен доклад /РД/ № № Р-03000321004969-092-001/ 28.03.2022 г., издаден по реда на чл. 117 от ДОПК, който е съобщен на РЛ същия ден по електронен път. Доказателствата за това се намират в ревизионната преписка. От „К. 2018” ЕООД е подадена молба за удължаване на срока за възражения срещу РД, която е уважена от ответника. В новия срок от дружеството е постъпило възражение вх. № ЕП-7507#22/ 11.05.2022 година.

След запознаване с направените от търговското дружество възражения срещу РД и след като същите са възприети от органа като неоснователни, на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК е издаден мотивиран Ревизионен акт № Р-03000321004969-091-001/ 25.05.2022 година. Същият е издаден от С. А. П. – органът, възложил ревизията, и Ц. И. И. - ръководител на ревизията. С него за РЛ „К. 2018” ЕООД са установени задължения по ЗКПО за ревизирания период в общ размер 2364,55 лв., от които 2022,25 лв. главница и 342,30 лв. лихви. Актът е оспорен по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК в цялост. Това производство завършва с издаване на Решение № 134/ 15.08.2022 г., с което директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП – Варна потвърждава изцяло оспорения Ревизионен акт. Предприето е оспорване на РА по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

От ответника е представена цялата ревизионна преписка, от съдържанието на която е видно, че в хода на ревизията са извършени редица процесуални действия, въз основа на които са установени следните факти:

Ревизираното дружество „К. 2018“ ЕООД е регистрирано в ТР на 24.03.2018 г. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „Коутас Лимитед" Лтд. - чуждестранно дружество, регистрирано в Република Маршалови острови. За президент и секретар в последното са назначени Д. Т. К. и Д. В. Н. (бивши съпрузи, считано от 10.07.2013 г.). Съгласно договор за управление и контрол от 16.03.2018 г.. Д. К. възлага дейностите по управление и представителство на „К. 2018" ЕООД на бившата си съпруга Д. Н..

Установено от ревизиращия екип, че Д. Н. е управител и собственик на 36 търговски дружества, повечето от които не подават Отчет за приходите и разходите, Годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО и не внасят данъчните си задължения в държавния бюджет.

По силата на договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № ***** год., ревизираното лице „К. 2018" ЕООД придобива от "Мегапай" ЕООД (в ликвидация), с ЕИК ****, поземлен имот с идентификатор ****** с площ 715 кв.м., заедно с построената в имота двуетажна еднофамилна сграда със застроена площ 85 кв.м. с кадастрален идентификатор ****** в с. *****, общ. ******. Сделката е на стойност 55 хил. евро, платена от купувача по банковата сметка на продавача.

Видно от приложените към ревизионната преписка протоколи Обр. Кд-73 № 1443659 и Кд-73 № 1445406, имотът в с. ***** е посетен двукратно от ревизиращите – На 07.09.2021 г. и на 27.09.2021 г. Констатирано е, че на входната врата на имота няма поставен звънец. Опитите по друг начин да се осъществи контакт с лицата, които по време на посещенията са се намирали в имота, са останали без резултат. И при двете посещения е констатирано, че имотът се обитава с оглед наличието на паркирани в двора му автомобили. При второто посещение – на 27.09.2021 г., е установен паркиран в двора автомобил с рег. № ******, собственост на „Орфей 1818“ ЕООД с едноличен собственик на капитала „Коутас Лимитед" Лтд., Маршалови острови, и управител Д. Н., назначена от Д. К. въз основа на договор за управление и контрол от 16.03.2018 година.

За нуждите на ревизионното производство е извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че по партидата на РЛ в Търговския регистър към Агенция по вписванията не са публикувани финансови отчети, вкл. декларация по чл. 38. ал. 9. т. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за липса на осъществявана независима икономическа дейност. За 2019 г. и 2020 г. от РЛ не са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Единствено за календарната 2018 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но не са декларирани приходи и разходи.

Между страните в настоящото производство липсва спор, че през ревизирания период търговското дружество не извършва търговска дейност, няма регистрирани и въведени в експлоатация фискални принтери и касови апарати, не притежава банкова сметка, ***.

От страна на ревизиращия екип са изпратени искания до „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна, до „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, до Община Суворово и до РУ на МВР- Девня са изпратени искания за предоставяне на информация.

От отговора на електроразпределителното дружество „Енерго- Про Продажби" АД е установено, че за процесния недвижим имот /ПИ/ с идентификатор ****** в с. ***** е открита партида, активна от 08.08.2018 г. до 28.08.2020 г., с титуляр „К. 2018“ ЕООД. Констатирано е, че в жилищната сграда е консумирана ел. енергия в периода м. 08/ 2018 г. - м. 08/ 2020 г. като сумите по издадените по този повод фактури на обща стойност 5663,98 лв. са заплатени (84-88).

От 29.08.2020 г. е настъпила промяна на титуляра на партидата за потребената ел. енергия на обекта и като такъв е вписана К. И. М. (майка на Д. Н.). Промяната в регистрите на „Енерго-Про Продажби" АД, гр. Варна е извършена въз основа на подадено заявление от 27.08.2020 г. и приложени към него: 1/ договор за наем на недвижим имот от 20.07.2020 г., сключен между „К. 2018“ ЕООД и наемателя К. И. М. за срок от 3 г., за който е уговорен месечен наем от 100 лв.; 2/ съгласие от собственика на недвижимия имот наемателят да встъпи в договорни взаимоотношения с „Енерго-Про Продажби" АД; 3/ декларация-съгласие, подписана от К. М., в която е отбелязано, че е фактически ползвател на имота. Съгласно представено извлечение за издадени фактури и плащания, е констатирано, че в жилищната сграда в с. ***** е консумирана ел. енергия в периода м. 09/2020 г. - м. 12/2020 г. и сумите по издадените по този повод фактури на обща стойност 329,49 лв. също са заплатени /виж приложенията на л. 89-99/.

В хода на ревизионното производство, при оспорване на констатациите в РД, от ревизираното лице е представен анекс от 04.09.2020 г. към договора за наем, сключен между „К. 2018“ ЕООД и К. М., с който с обратна сила е прекратено действието на същия.

От отговора на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД и приложенията към него ревизиращите установили, че на името на ревизираното дружество няма регистрирани, респективно - няма платени фактури за ползвани услуги в периода 24.03.2018 г. – 31.12.2020 година. От изготвена справка относно партидата и плащания на частния абонат става ясно, че в жилищната сграда в с. *****, собственост на „К. 2018" ЕООД, има консумация на вода от 08.02.2018 г. до 31.12.2020 г., но същата е отразена по партида на друго лице – П. Д.. Според информацията и документите, предоставени от Община Суворово, П. Й. Д. е вписан като строител на сградата в ПИ с идентификатор ******, която е въведена в експлоатация на 19.10.2007 година. За периода от 08.02.2018 г. до 09.12.2020 г. в имота е изразходвана вода на обща стойност 177,69 лева. Установено е, че имотът на „К. 2018" ЕООД с идентификатор ******* се води във „ВиК – Варна“ АД на една обща партида и на един и същи клиентски номер със съседния имот с идентификатор ****, който е собственост на „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД, собственик на капитала и представляващ на което е лицето А. К. – майка на Д. К. (бивш съпруг на Д. В. Н.).

От отговора на РУ – Девня при ОД на МВР Варна е видно, че на 01.07.2020 г. от Д. Н. е депозирана писмена жалба, с която се тъжи, че неизвестно лице е демонтирало 2 бр. регистрационни табели от управлявания от нея служебен автомобил „Ситроен Берлинго", който е бил паркиран пред нейния дом в с. *****, Община Суворово. Във връзка с подадената жалба е водена комуникация по телефона с Д. Н. и Д. К.. След извършено от органите на РУ - Девня посещение на място в с. ***** и преведен разговор със съсед е установено, че действително Н. и К. живеят в последните две къщи на с. ***** по пътя за с. Баново.

За установяване на относимите към предмета на ревизионното производство факти относно предназначението и експлоатацията на придобития от търговското дружество недвижим имот на 20.10.2021 г. е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения до г- жа Н., в качеството на управител на РЛ „К. 2018" ЕООД. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, но в определения от органите на приходната администрация срок изисканите документи и обяснения не са представени.

Извършено е посещение на адреса, на който е регистрирано дружеството – гр. *****, ул. *******. Констатирано е, че на адреса се намира жилищен блок. В него няма търговски обект на дружеството. Управителят на ревизираното дружество Д. В. Н. или упълномощено от нея лице не са открити на посочения адрес.

От ревизиращите е посетен друг адрес - гр. ******, във връзка с което са съставени протоколи обр. КД – 73, представени от ответника ведно с цялата ревизионна преписка. Установено е, че на посочения адреса няма идентификационни данни по отношение търсеното лице, а съгласно информация от съсед, Н. е била само наемател на адреса и понастоящем живее в с. *****. При посещение на последните две, разположени една до друга къщи в селото, Д. Н. отново не е намерена, а по данни от друг съсед в селото, в двете съседни къщи живеят Д. К., Д. Н. и възрастна жена, за която се сочи, че е родител на един от двамата, без да се уточнява на кого от двамата.

С протокол № Р-03000321004969-ППД-002/24.02.2022 г. към ревизионната преписка са приобщени и доказателствата, събрани от органите на приходната администрация в хода на данъчната ревизия на „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД, ЕИК: ******, чийто управител е бившият съпруг на Д. Н. – Д. К.. Това дружество е собственик на съседния на процесния имот в с. ***** и е с идентификатор ******, както вече се посочи.

След съвкупната преценка на събраните доказателства, органите по приходите са формирали извода, че „К. 2018“ ЕООД е предоставило за ползване в периода м. 08/2018 г. — м. 12.2020 г. собствения си недвижим имот ПИ ****** за ползване от физически лица – Д. Н. и нейното семейство, от К. М. - майка на Д. Н., както и от Д. К., който е неин бивш съпруг и син на А. К. - собственик на капитала на „Джи Ес Ер Дивелъпърс“ ЕООД, чийто недвижим имот с кадастр. идентификатор ****** се явява съседен на процесния имот – всички имат качеството на свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК, съгласно която свързани лица са лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. За ползването на имота не са отчетени приходи по надлежния ред. Това е послужило като основание органите по приходите да направят извод за наличие на отклонение от данъчното облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2. т. 2 от ЗКПО. Съответно, прието е, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1. т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, разписан в същата правна норма.

В хода на ревизията, след поискване, от ревизираното лице не са представени изисканите на основание чл. 124, ал.3 от ДОПК декларации относно имуществото му. При проверка на счетоводството на дружеството не са представени документи със счетоводни записвания. Не са представени документи, удостоверяващи завеждането на имота в с. ***** като актив на „К. 2018" ЕООД.

На основание чл. 16 ал. 1 от ЗКПО данъчната основа се определя като се вземат предвид обичайни сделки от съответния вид по пазарни цени. В тази връзка от органите на приходната администрация по реда на чл. 60 и сл. от ДОПК е възложено изготвяне на оценка за определяне на препоръчителна наемна цена на еднофамилната жилищна сграда – ПИ ******, в с. *****, община Суворово за ревизирания период 24.03.2018г. – 31.12.2020г. Според заключението на експертизата, справедливата пазарна стойност на следващия се по размер наем възлиза на: 1/ за 2018г. – 5032,70 лева; 2/ за 2019г. – 12 545,76 лева; 3/ за 2020г. – 13042,54 лева.

За нуждите на ревизионното производство органите по приходите са формирали размери на данъчно признати разходи от 1792,84 лв. за 2018 г.; 4302,83 лв. за 2019 г. и 4302,83 лв. за 2020 г., получени в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на недвижимия имот през предполагаемия му срок на годност.

Въз основа на така установените факти и по изложените съображения, с процесния РА, издаден в хипотезата и по реда на чл. 122 от ДОПК, окончателно за ревизираното лице „К. 2018“ ЕООД са установени задължения по ЗКПО в общ размер 2364,55 лв., както следва:

- за 2018 г. данъчна основа за облагане – 3239,86 лв.; дължим корпоративен данък – 323,94 лв. и лихви – 103,50 лв.;

- за 2019 г. данъчна основа за облагане – 8242,93 лв.; дължим корпоративен данък – 824,29 лв. и лихви – 158,92 лв.;

- за 2020 г. данъчна основа за облагане – 8739,71 лв.; дължим корпоративен данък – 873,97 лв. и лихви – 79,88 лева.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на съдебното производство е допуснато изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява следното: Счетоводен стандарт 16 счетоводен стандарт не е спазен, тъй като не са осчетоводени преките разходи, свързани с придобиването на имота, представляващи заплатени нотариални и преводни такси; при изготвяне на експертизата не е установено наличието на първични счетоводни документи относно заплатените от приобретателя на имота такси и суми за платения при сключване на сделката местен данък, не е включена и в увеличение покупната цена на придобития недвижим имот в с. *****, невъзстановимия данък – данъкът при придобиване на недвижим имот по възмезден начин, дължим от приобретателя по ЗМДТ. Имотът, придобит на 18.06.2018 г., е въведен в дейността на дружеството като негов амортизируем актив на 15.03.2022 г., т.е. извън периода, обхванат от данъчната ревизия. Разходи за амортизация на процесния имот в с. ***** не са осчетоводявани от ревизираното лице през ревизирания период. Размерът на средноаритметичната величина/ стойност на 1 кв. м. площ за услугата „отдаване под наем“ за един месец на 4, 16 лв. или 2,13 €, а за цялата еднофамилна жилищна сграда – 699,00 лева.

В хипотезата, в която ако за приход бъде признат наема по сключения договор от 20.07.2020 г., сключен между РЛ „К. 2018“ ЕООД и К. М., се формира отрицателна величина на разликата, с оглед на което за „К. 2018“ ЕООД не възниква задължение за корпоративен данък за 2020 година. В случай, че за приход бъде признат пазарният месечен наем, определен в т.2 от експертизата, се формира положителна разлика на данъчния финансов резултат - данъчна печалба в размер на 2438,90 лв., предвид което размерът на дължимия корпоративен данък (10%) за 2020 г. е в размер на 243,89 лв. и лихви за просрочие в размер на 22,29 лв. или общото задължение на дружеството за 2020 г. по ЗКПО е в размер на 266,18 лева. В счетоводството на РЛ за календарната 2020 г. е отразено връщане на К. М. на 04.09.2020 г. 100 лв. наем и 100 лв. депозит, за които са съставени 2 бр. РКО от същата дата – 04.09.2020 година. Сумите са възстановени на М., с оглед двустранно подписан анекс от 04.09.2020 г. към договор за наем на недвижим имот от 20.07.2020 година. При извършване на счетоводните записвания са спазени изискванията на ЗСч.. Стопанските операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото състояние на търговеца, са отразени текущо в хронологичен ред към датата на възникването им въз основа на съответната документална обосновка (отговор на Въпрос № 4).

В съдебно заседание експертът разяснява, че за ревизираната 2018 г. към ГФО не са приложени отчети за паричните потоци по СС7, ОПР, отчет за собствения капитал и баланс в съответствие с изискванията на Стандарт 1.

За изясняване на спора от фактическа страна в хода на съдебното производство са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля А. Д. К. – син на Д. В. Н. - управител на ревизираното дружество.

В показанията си свидетеля излага, че през периода, който обхваща ревизията, никой не е живял в имота на „К. 2018“ ЕООД, находящ се в с. ***** – нито той, нито майка му, нито баща му както и К. М., която е негова баба. Последната е имала намерение да заживее в къщата в периода около 2018 г. – 2020 г., но по-късно го е променила тъй като се страхувала да живее сама на село. Твърди, че през релевантния период той е живял в град *****, но е ходил често до къщата в ***** - 1-2 до 4 пъти седмично, в зависимост от това колко пъти майка му го е повикала за съдействие при поддържането на имота. Заявява, че съседният имот в с. *****, находящ се до къщата на „К. 2018“ ЕООД, е собственост на друго търговско дружество, което е на баба му К. М..

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган – посочен в Заповед № Д-799/10.05.2021г. на директора на ТД на НАП Варна, и в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му - ревизията е възложена от компетентен орган, съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321004969-020-001/31.08.2021г., изменена със Заповед № Р-03000321004969-020-002/21.12.2021г., издадена от С. А. П. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Варна, оправомощена по силата на Заповед № Д-799/10.05.2021г. на директора на ТД на НАП Варна. РА е издаден от органа възложил ревизията – Началник на Сектор „Ревизии“ при ТД – Варна на НАП, и от ръководителя на ревизията – Ц. И. И., съгласно разпоредбите на чл. 119 ал. 2 ДОПК.

В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени доказателства, от които е видно, че заповедта за възлагане на ревизия и тази за нейното изменение са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Това се установява при преглед на представения от ответника електронен носител /диск/, съдържащ съответните доказателства, а и не се оспорва от дружеството-жалбоподател. От това следва извод, че същите са валидни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от компетентните лица.

Процесният РА e издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по закон реквизити съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо ДОПК, в това число и разпоредителна част в табличен вид, в която публичните задължения са установени по основание, период, размер и по субект. Видно от съдържанието на оспорения РА, същият съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, като препраща към РД, който е неразделна негова част. Изложени са и мотиви относно формирания извод на ревизиращите органи за неоснователност на възражението от задълженото лице за неоснователни.

Неразделна част от РА е ревизионният доклад, който е издаден в 14-дневния срок, визиран в чл. 117, ал. 1 ДОПК. Същият има и предписаното в чл. 117, ал. 4 и ал. 5 ДОПК съдържание. Видно от административната преписка РД е връчен по електронен път на ревизираното лице, като на същото е предоставена възможност да депозира писмено възражение. Органът, възложил ревизията, съвместно с ръководителя на ревизията са издали оспорения в настоящото производство ревизионен акт в предвидения в чл. 119, ал. 2 ДОПК 14-дневен срок.

При извършената служебна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на РА, водещи до ограничаване правото на защита на ревизираното лице и обосноваващи отмяна на РА на това основание. Ревизиращият екип е събрал относимите и допустими доказателства за обективното установяване на фактите и обстоятелствата. В настоящия случай органите по приходите са проявили активност в събирането и анализираното на представените доказателства, провеждайки множество процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад. При спазване на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ДОПК органите по приходите уведомяват ревизираното лице относно фактическите установявания за извършване на ревизията по особения ред с Уведомление № Р-03000321004969-113-001/ 31.01.2022 г. е връчено по електронен път на ревизираното лице.

В хода на ревизията от органите по приходите е установено наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, 5 и т. 6 ДОПК, а именно: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация (т. 1); налице са данни за укрити приходи или доходи (т. 2); документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване (т. 5) и данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28 (т.6). В тази връзка, ревизионното производство се е развило по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, като данъчната основа за облагане е определена след извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да бъде проведена ревизията по чл. 122 ДОПК, според константната съдебна практика е необходимо, да бъде налице една от изчерпателно посочените в чл. 122, ал. 1 ДОПК предпоставки, която възпрепятства органите по приходите да извършат ревизията по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по особения ред, а в тежест на жалбоподателя е да обори направените от ревизиращите органи фактически констатации, предвид константната и трайна съдебна практика. В тежест на оспорващия е да обори законовата презумпция, въведена в чл. 124, ал. 2 ДОПК. Преценката за правилното приложение на материалния закон зависи от проведеното доказване от оспорващия на наведените възраженията с оглед законоустановената презумпция по чл. 124 ал. 2 от ДОПК.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че презумпцията на чл. 124 ал. 2 от ДОПК не може да се приложи, тъй като това е законова презумпция и РЛ трябва при условията на пълно и насрещно доказване да установи заявените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Съдебният състав приема за доказани изложените в РА данни за наличие на укрити приходи или доходи, представляващи размера на отклонението от данъчно облагане за посочените данъчни периоди, по силата на законовата фикция на чл. 16, ат. 2. т. 2 от ЗКПО. От събраните и приложени към административната преписка писмени доказателства безспорно се установява факта на безвъзмездно предоставяне за ползване на ПИ № ******* и намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор № *****, в с. *****, община *****, в полза на трети лица, каквито са управителят Д. Н., нейният бивш съпруг Д. К., както и нейната майка К. И. М.. Ползването на имота е категорично доказано и обосновано от събраните в хода на ревизионното производство доказателства – сведения от електроразпределителното дружество, от доставчика на ВиК -услуги, от РУ при ОДМВР - Девня и други. Именно това е релевантния факт за решаване на спора, обосноваващ извод за реално ползване на материалния актив на ревизираното лице. Приложението на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗКПО не поставя като условие за прилагането им да е налице свързаност между лицата, участващи в сделката. Не е спорно, че при наличие на нормативно задължение за приходите от ползването на имота в отклонение от данъчно облагане, от ревизираното лице не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и за 2020 г., а за 2018 г. е подадена нулева такава. За „К. 2018“ ЕООД е възникнало задължение за декларирането им за всяка от ревизираните години, на основание чл. 92, ал. 4., изр. 2 от ЗКПО, независимо, че не е осъществявана стопанска дейност, доколкото приходите, представляващи отклонение от данъчното облагане по смисъла на ЗКПО, подлежат на облагане с корпоративен данък. С оглед гореизложеното, наличието на обстоятелство по т.1 на ал.1 от чл. 122 от ДОПК, следва да се приеме за доказано по делото.

На следващо място, установи се по делото, че за 2020 г. от оспорващото дружество не са отчетени приходите, произхождащи от сключения на 20.07.2020 г. договор за наем с К. М.. Както вече се посочи, за 2020 г. от „К. 2018“ ЕООД не е подавана декларация по чл. 92 от ЗКПО, макар ползването на имота да е довело до икономически изгоди за неговия собственик, които не са отразени счетоводно съгласно счетоводен стандарт /СС/ 18 „Приходи“ и чл. 26, ал.1, т.4 от ЗСч и чл. 78 от ЗКПО. Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на ответника досежно представения с възражението срещу РД анекс от 04.09.2020 г. към договора от 20.07.2020 г., целта на което е да се докаже, че с обратна сила е прекратено действието му. Представеният анекс по същество представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, респ. не разполага с необходимата обвързваща съда доказателствена сила. Анализиран, в съвкупност с останалите доказателства, налага се извод за съставяне на коментирания анекс за нуждите на дружеството в хода на ревизионното производство. Този извод, се подкрепя и от обстоятелството, че консумацията на ел. енергия и на вода в имота продължава и след 04.09.2020 г., както и от факта, че от 29.08.2020 г. титуляр на партидата за имота в електроразпределителното дружество е именно К. И. М., като не са представени доказателства за промяна на това обстоятелство, както към момента на издаване на РА, така и до приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство. По изложените съображения, решаващия състав приема за доказано и наличието на основанията по т. 2 и на т.5 на ал.1 от чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по специалния ред.

От приложените към ревизионната преписка протоколи, обр. Кд 73 е видно, че управителят на дружеството Д. В. Н. или упълномощено от нея лице не са открити нито на адреса, който е посочен от „К. 2018“ ЕООД като адрес за кореспонденция – гр. ****, ул. „*******, нито на адреса в ***** в гр. *****, както и в процесния имот ПИ ***** в с. *****, Община *****, поради което всички книжа и документи, съставени в хода на ревизионното производство и адресирани до ревизираното лице, са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Данните относно обитаването на двуетажната жилищна сграда са установени от сведенията, постъпили от трети лица – „Енерго-Про Варна“ АД, „ВиК – Варна“ ООД и РУ при ОДМВР – Варна. При тези данни, доказано е и наличието на основанието по т. 6 от ал.1 на чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

По изложените по – горе съображения възражението на оспорващото дружество е неоснователно, а данъчната основа правилно е определена по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, а не по общия ред.

От събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства се установява ползването на имота през процесния период. Така, предприетите действия за промяна на индивидуалната партида в "Енерго- про Продажби" АД, вкл. и данните за консумацията на ел. енергия несъмнено сочат, че имота е предоставен за ползване. При формиране на този извод, решаващия състав не съобрази ангажираните гласни доказателства, с оглед изолирания им характер и заинтересоваността на свидетеля от изхода на спора.

Основателно и законосъобразно от органа е съобразена разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от ЗКПО, съгласно която „когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане“. При наличие на сделка, изпълнението на която води до отклонение от данъчно облагане, каквото според чл. 16 ал. 2 т. 2 от ЗКПО е предоставянето за безвъзмездно ползване на материални блага, какъвто е разглеждания случай, се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Въз основа на всичко, изложено дотук, настоящият състав на съда дава положителен отговор на спорния въпрос дали в случая е налице такова предоставяне за безвъзмездно ползване на жилищната сграда като материален актив на дружеството, което да е основание да се приеме, че е налице отклонение от данъчно облагане.

С оспорения РА правилно е определен и размерът на дължимия корпоративен данък за ревизирания период. При формиране на този извод, съдът не кредитира и заключението на приобщената съдебно-счетоводна експертиза по точки 2, 3 и 4. В тази част експертното заключение е базирано един единствен аналог, с различни характеристики от процесната сграда и относим към друг период. Същевременно, ползваните от експерта данни – публично достъпна информация от специализиран сайт за недвижими имоти, също не обосновава определянето на конкретните стойности, до колкото се касае за офертни, а не реално договорени цени.

С оглед горното, следва да бъде кредитирана и съобразена изготвената в хода на ревизионното производство оценка.

Гореизложеното обосновава извод за законосъобразност на РА № Р-03000321004969-091-001/25.05.2022 г., издаден от С. А. П. – Началник сектор, възложител на ревизията и Ц. И. И. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 134/15.08.2022 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който за „К. 2018“ ЕООД, с ЕИК *******, са определени допълнителни задължения за Корпоративен данък по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в общ размер 2364,55 лв. в т.ч. за 2018 г. - главница 323,99 лв., лихва 103,50 лв.; за 2019 г. - главница 824,29 лв. и лихви 158,92 лв.; за 2020 г. - главница 873,97 лв. и лихва 79,88 лева.

Жалбата на „К. 2018“ ЕООД срещу РА е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 536,45 лв, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК,

С оглед размерът на установените задължения с обжалвания РА, решението на административния съд е окончателно – чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

На основание чл. 160, ал. 1, предл. последно и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К. 2018” ЕООД, ЕИК *******, с адрес за кореспонденция гр. ****, ул. „*******“ № *****, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321004969- 091-001/25.05.2022 год., издаден от С. А. П. – Началник сектор, възложил ревизията, и Ц. И. И. – гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 134/15.08.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който за дружеството са определени допълнителни задължения за Корпоративен данък по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в общ размер 2364,55 лв. в т.ч. за 2018 г. - главница 323,99 лв., лихва 103,50 лв.; за 2019 г. - главница 824,29 лв. и лихви 158,92 лв.; за 2020 г. - главница 873,97 лв. и лихва 79,88 лева.

ОСЪЖДА „К. 2018” ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 536.45 (петстотин тридесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател: