РЕШЕНИЕ
№ 1138
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110113540 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД от „Енерго Про Продажби“
АД срещу ЕТ „Д.-87-Х.Х.“ за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №*/15.07.2021г., издадена по ч.гр.д. №**/2021г. по описа на ВРС
суми : 930 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия и
мрежови услуги по клиентски №**, абонатен №** с адрес на потребление
гр.Варна, Зеленчукова градина над ТВУ в ТП, дължима за периода
11.07.2020г. до 05.05.2021г., начислена по фактури №№ **********/
11.08.2020г. с падеж 19.08.2020г.; **********/ 10.09.2020г. с падеж
18.09.2020г.; **********/ 08.10.2020г. с падеж 1.10.2020г.; **********/
10.11.2020г. с падеж 20.11.2020г.; **********/ 10.12.2020г. с падеж
21.12.2020г.; **********/ 08.01.2021г. с падеж 18.01.2021г.; **********/
10.02.2021г. с падеж 22.02.2021г.; **********/ 10.03.2020г. с падеж
22.03.2021г.; **********/12.04.2021г. с падеж 22.04.2021г. и **********/
05.05.2021г. с падеж 17.05.2021г., сумата от 41.41 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 11.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда -14.07.2021г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществува
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е
потребител на доставяна от ищеца електрическа енергия в качеството му на
търговец на свободен пазар, считано от 01.07.2020г.
1
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.94а,ал.1 ЗЕ енергийното
предприятие краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия
на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече
присъединение към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия. Продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти се осъществявало по регулирани от
ДЕКВР цени и при общи условия на енергийното предприятие-краен
снабдител съгласно чл.97, а.1, т.4 и чл.98а ЗЕ. С нормата на чл.29 от ПТЕЕ
било въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа да заплащат на крайния снабдител осен
цена за потребена ел.енергия и цени за достъп до електропреносната мрежа,
за пренос по елктропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния
ценови период, като тези цени се определяли от ДЕКВР. Съгласно чл.29,ал.1
ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните
количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите по чл. 11, т.1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. С
Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДЕКВР и на основание чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ
била определена цената за достъп до електроразпределителната мрежа на
небитови потребители в размер на 0.2053 лв./kW/ден. Тази цена важала и за
процесния период. При потребление за небитови нужди, каквото било
осъществявано в обекта на ответника, цената за достъп била определена на
ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя
капацитет на мрежата и се дължала за всеки ден, през който
присъединяването продължавало, независимо от количеството потребена
ел.енергия. Съобразно §1, т.15 от ДР на ЗЕ „достъп“ било правото за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
ел.енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба т.е. цената за достъп се заплащала за поддържането на
мрежата и принципната готовност за престиране на л.енергия. разходите за
поддръжка и управление зависели от ангажирания за нуждите на всеки
отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него
мощност. Всеки небитов клиент заплащал цена за поддръжка на резервирания
за обекта капацитет от мрежата, независимо от момента на консумация при
наличието на присъединяване към мрежата. Стойността на услугата достъп до
разпределителната мрежа зависела от предоставената мощност съгласно
чл.33,ал.1 и чл.37 от Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на ел.енергия към преносната или
разпределителните ел.мрежи. цената за достъп не зависела от ползваното
количество ел.енергия, а от резервираната за обекта на клиента и
предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна
ел.енергия.
2
Твърди се, че доставката на ел.енергия на ответника , считано от
01.07.2020г. се осъществява от „Енерго Про Продажби“ АД в качеството му
на търговец на свободен пазар, притежаващ лицензия по чл.39,ал.1, т.5 ЗЕ.
Задълженията по процесните фактури съответствали на предоставената и
резервирана в точката на присъединяване на обекта мощност и обхващали
периода 08.02.2020г. до 05.2021г. За този период ищцовото дружество
действало в качеството си на търговец като съществуващо правоотношение
между страните било регулирано от разпоредбите на §15 ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Считано от 01.07.2020г. с последното изменение на чл.94а ЗЕ от кръга на
клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти,
независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това
правело невъзможно оставането на регулирания пазар на обекта с клиентски
№** и абонатен №** за небитови нужди – той не можел да бъде снабдяван от
крайния снабдител по неговите общи условия, което ex lege водело до
прекратяване на договора за доставка на ел.енергия при общи условия от
крайния снабдител. За клиентите, които след 01.07.2020г. не можели да бъдат
снабдявани от крайния снабдител с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ -
§15 било предвидено, че в случай че до 30.09.2020г. клиент по ал.1 не е
сключил договор за търговец на ел.енергия по свободно договорени цени,
доставката на ел.енергия се извършва от досегашния му доставчик в
качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ. Доставчикът по
чл.2 сключвал типов договор с клиентите, които до 30.09.2020г. не са
сключили договор с търговец на ел.енергия. Типовият договор бил със срок от
01.10.2020г. до 30.06.2021г. До сключването на типов договор доставчикът по
ал.2 осигурявал доставката на ел.енергия, при условие, че клиентът заплаща
своевременно всички суми във връзка с доставката. Излага се, че ответникът
нямал сключен договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени
цени за процесния обект нито към месец октомври 2020г., нито към
настоящия момент. Не бил налице и сключен типов договор по §145 на ПЗР
на ЗИД на ЗЕ. На основание законодателната промяна от месец юли 2020г.
обектът на ответника служебно преминал от „Енерго Про Продажби“ АД в
качеството му на краен снабдител на свободен пазар към „Енерго Про
Продажби“ АД в качеството му на търговец на свободен пазар. Съгласно
чл.31,ал.1 ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени
цени заплащали дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец,
който от своя страна заплащал дължимите суми за мрежови услуги на
съответния мрежови оператор. За процесния период дължимите суми за
предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“
били изчислени на база предоставена мощност 125 квт за обекта на
ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е изразил становище за неоснователност на
предявения иск и оспорва същите по основание и размер.
Оспорва се да е налице валидно облигационно правоотношение между
3
страните, по силата на което ответникът да е потребител на доставяна
ел.енергия от търговец на свободен пазар, считано от 01.07.2020г. В исковата
молба не бил индивидуализиран обекта, на който била доставяна
електроенергия. Сочел се само клиентски и абонатен номер. Описанието
Зеленчукова градина над ТВУ в ТП не било достатъчно да се приеме до кой
точно обект ищецът твърди да е доставял ел.енергия. оспорва се, че ищецът
осигурява снабдяването с ел.енергия в описания в исковата молба обект.
Твърди се, че ответникът никога не е притежавал имот в територията на
зеленчукова градина към ТВУ. Преди повече от 20 г. бил наемател на имот
собственост на ТВУ в територията на местност Боровец като договорът бил
прекратен и обектът освободен и необитаем към настоящия момент. Там
нямало обекти годни да бъдат захранвани с електроенергия и твърдението, че
имало доставяне на ел.енергия било невярно. Ответникът бил преустановил
дейността си повече от 20 г. от представената по делото справка било видно,
че от 2015г. нямало консумация на ел.енергия, а била начислена такса за
достъп без да се уведоми потребителя. Представените по делото фактури не
му били връчени
Сочи се, че съгласно ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на
„Енерго Про Продажби“ АД, продажбата на ел.енергия започвала в 7 дневен
срок след подаване на писмено заявление и всички необходими
придружаващи документи от страна на потребителя и след изпълнение на
всички условия за присъединяване. За начало на продажбата се считал
моментът , в който „ЕРП Север“АД по заявка от „Енерго Про Продажби“ АД
постави под напрежение ел.съоръжения до границата на собственост на
потребителя. Твърди се, че не е изпълнено нито едно от условията, които
ищецът сам е поставил с общите си условия, за да се осъществи продажба на
ел. енергия. По делото не били представени доказателства, че обект
собственост на ответника е присъединен към мрежата на ЕРП Север, че е бил
монтиран електромер с нулеви показания, каквото било изискването по ОУ за
начало на снабдяване на нови клиенти, че има извършено измерване на
ел.енергия в имота, сочен в исковата молба, както и че същият е присъединен
към електроразпределителната мрежа съгласно изискванията на Наредба
№1/14.03.2017г. за регулиране на цените за ел.енергия. твърди се, че между
страните няма сключен договор за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа, който да регулира отношенията им, в който
да е определена цена за достъп до преносната мрежа, определена от ДЕКВР,
права и задължения на страните, размер на предоставената мощност, условия
за плащане. Съгласно чл.7, ал.4 Правилата за условията и реда за
предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната
мрежа договорите за достъп включвали най-малко следното : цена за достъп
до преносната мрежа, определена от ДЕКВР в случите, предвидени в ЗЕ;
права и задължения на страните в съответствие с изискванията на правилата
за управление на ЕСС; размер на предоставената мощност; условия за
плащане и гарантиране. Нямало доказателства за реално присъединяване на
4
ответника към електропреносната мрежа на ищеца, както и предоставяне на
ел.енергия и мрежови услуги от „Енерго Про Продажби“ АД до обект на
ответника. Твърди се, е няма предоставени мрежови услуги.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са 9 броя фактури, издадени от „Енерго Про Продажби”
АД за начислени суми за ползвана ел.енергия за периода 01.07.2020г. до
28.04.2021г. за обект №** с адрес на потребление гр.Варна, Зеленчукова
градина над ТВУ в ТП с получател ЕТ“Д.-87-Х.Х“ с начислена обща
стойност в размер 834.54 лева.
Представена е справка за потреблението по клиентски №** за периода
20.10.2011г. – 28.04.2021г.
Представен е Констативен протокол №11264570 от 25.07.2019г. за
монтаж на електромер №* в обект с абонатен №** с показания по нощна
тарифа – 1644.718 квтч; по дневна тарифа – 2956.319 квтч; по върхова тарифа
– 1864.352 квтч.
Съгласно Констативен протокол №*********/28.04.2021г. електромер с
фабричен №* в обект с абонатен №** е демонтиран с показания по нощна
тарифа – 1644.718 квтч; по дневна тарифа – 2956.319 квтч; по върхова тарифа
– 1864.352 квтч.
С искане №5848227/10.08.2021г. Хр. Д. Хр.в качеството си на
собственик на ЕТ“Д. -87-Х. Х.“ е отправил искане за закриване на партида с
клиентски №** и абонатен №** като е посочил, че е бил наемател в обекта и
го е напуснал преди 20 години.
Съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ Изчисленията в
процесиите фактури са извършени с правилните цени, определени от КЕВР.В
настоящия случай, не е начислена ползвана ел.енергия, начислена е
предоставената мощност, която би се ползвала от абоната.Брой дни - 31 дни,
предоставена мощност 125 kWh х 0,02053 = 79,55 лв. Сумата с включен 20%
ДДС е 95,46 лв. Във фактурите е определена правилната цена, съгласно
Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР. Сумите, дължими от ответника са за
предоставени мрежови услуги и се начисляват от Енерго-про „Продажби"
АД, съгласно които, клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени
цени, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец.
В случая е дължима таксата предоставена мощност, която се начислява на
базата на Достъп Ср/НН.Приблизителният период на изграждане на мрежа
НН е около 1990 г.Обезщетението за забава по процесните фактури е както
следва : № **********/11.08.2020 на с-т 95.46 лв. с падеж 19.08.2020 г. -
10.45 лв.; 7.88 лв № **********/10.09.2020 на с-т 95.46 лв. с падеж 18.09.2020
г. - 9.65 лв.; 7.08 лв № **********/08.10.2020 на с.т 92,39 лв. с падеж
16.10.2020 г. - 8.62 лв.; 6.13 лв №**********/10.11.2020 на с-т 95.46 лв. с
падеж 20.11.2020 г. - 7.98 лв.; 5.41 лв. Предоставената мощност на клиента за
обекта на потребление **, съобразно присъединителните му съоръжения е
„0", тъй като към настоящия момент, абоната не е свързан с
електрозахранващата мрежа от 2002 г. Токови трансформатори липсват,
поради факта, че обекта не е свързан с електрозахранващата мрежа. Обект с
5
абонатен № **, не е свързан с електрозахранващата мрежа. В обект с
абонатен № ********* няма монтиран електромер. Ако е имало електромер в
табло, монтирано на трафопоста, то този електромер е с изтекъл срок на
метрологична годност и всички маркировки и пломби или стикери към
настоящия момент са невалидни. От 2002 г. до процесния имот не е доставяна
ел.енергия. Предвид описаните в КП № *********/28.04.2021 г. токови
трансформатори СТ-2 200/5А, както и СТИ NP73E 3-1-8 5/10 А 2013 г.,
абонатът разполага с резервна мощност в размер на 125 kW. При сключването
на договор за присъединяване на обект с абонатен № ** е приета мощност от
125 kW. Тъй като ползвателя на обекта, го е напуснал през 2001 г., то следва
да се потърси резервираната мощност от собственика на обекта. Електромер,
тип NP73E-3-1-8 с фабричен № *, съответства на изискванията за одобрен
тип, което е видно от Протокол № 6011220/21.05.2021 г. При огледа, се оказа,
че обекта не е свързан с електрозахранващата мрежа.Бившият абонат е
следвало да обяви в Енерго-Про АД, че е преустановил дейността си в обекта
и следователно е освободил заявената мощност от 125 kW.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК. Предмет на исковата претенция са суми, представляваща
незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за периода
11.08.2020г. до 05.05.2021г. по партида с клиентски номер ** и абонатен
номер ** за обект на потребление гр.Варна, Зеленчукова градина Като
писмени доказателства по делото са приети извлечение за фактури и
плащания към 20
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга
„достъп“ до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от
125кВтч. Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба №
6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия
към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за
процесния период. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената
престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител.
На първо място е налице спор относно обстоятелството, че ответникът
има качеството на потребител. Твърденията в тази връзка са, че ответникът е
бил наемател и е напуснал обекта преди 20 години. При това положение в
тежест на ищеца е да установи твърденията си, че ответникът има качеството
на потребител. Съгласно легалното определение на понятието „потребител на
енергийни услуги“ дадено в пар. 41б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, който
купува електрическа енергия, а краен клиент по см. на пар. 27б.“г“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствено ползване. Доказателства в
тази насока не са представени. Не са представени и доказателства каква
мощност е заявена и от кое лице и кога. Искът се явява неоснователен само на
тези съображения, тъй като не с установява ответникът да е задължено лице
по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по доставка
6
на ел.енергия към процесния период.
На следващо място се установява, че на 25.07.2019г. в процесния обект
е бил монтиран електромер, който е демонтиран на 24.04.2021г. Потребление
на ел.енергия в обекта за процесния период не се установява да имало. При
посещението си на място вещото лице не установява да са налице токови
трансформатори и е направило извод, че обектът не е свързан с
електрозахранващата мрежа.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и
системно управление. Понятието „достъп“ е легално определено в пар.1, т.15
ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и сл.
от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането
за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за
ползване в обекта приемници на електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 ОУ на
дружеството понятието „потребител на енергия за стопански нужди” е
физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД, което
купува ел.енергия за стопански нужди, вкл. възложителят, собственикът на
сградата, в случаите на временно снабдяване с ел. енергия, необходима за
извършване на строителството, ремонт или реконструкция.Предвидени са две
хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги: използвана/
отдадена ел. енергия и/ или предоставена мощност. Конкретният случай не
попада в нито една от изложените хипотези. Както се посочи и по- горе, през
процесния период ел. енергия в обекта, собственост на ответника, не е
консумирана. От друга страна, видно и от заключението на вещото лице, на
практика обектът на ответника не е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа и доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства в обратната насока този извод не следва да бъде хипотетичен
само въз основа на факта, че в процесният период в имота е имало поставен
електромер. При това положение се налага изводът, че липсва основание за
начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за
процесния период, поради което претенцията на ищцовото дружество се явява
изцяло неоснователна. Съгласно разясненията, дадени в
решение №227/ 2013 на ВКС, II т. о., според които
„цената за достъп до и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система,
в т. ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции,
средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване
случая ответникът нито е ползвал ел. енергия, нито е разполагал с реална
възможност да му бъде предоставена мощност в мястото за търговско
измерване, което изключва приноса му в разходите по управление и
поддръжка на разпределителната мрежа и води до отпадане на отговорността
му за заплащане на съответните мрежови услуги.
Всичко изложено обосновава извода за неоснователност на
7
претенцията, поради и което същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят
реализираните в хода производството разноски в размер на 200 лева за
депозит за СТЕ и 300 лева за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78,ал.1 ГПК, които следва да се възложат на ответника.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК:
**със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, **
срещу ЕТ»Д. -87- Х. Х.», ЕИК: **с адрес гр.Варна, ж.к. «Младост» бл.*, вх.*,
ет.3,ап.7, представляван от Хр. Д. Хр. иск с правно основание чл.422 ГПК за
приемане за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №*/15.07.2021г.,
издадена по ч.гр.д. №**/2021г. по описа на ВРС суми : 930 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по
клиентски №**, абонатен №** с адрес на потребление гр.Варна, Зеленчукова
градина над ТВУ в ТП, дължима за периода 11.07.2020г. до 05.05.2021г.,
начислена по фактури №№ **********/11.08.2020г. с падеж 19.08.2020г.;
**********/10.09.2020г. с падеж 18.09.2020г.; **********/ 08.10.2020г. с
падеж 1.10.2020г.; **********/ 10.11.2020г. с падеж 20.11.2020г.;
**********/10.12.2020г. с падеж 21.12.2020г.; **********/08.01.2021г. с
падеж 18.01.2021г.; **********/ 10.02.2021г. с падеж 22.02.2021г.;
**********/ 10.03.2020г. с падеж 22.03.2021г.; **********/12.04.2021г. с
падеж 22.04.2021г. и **********/05.05.2021г. с падеж 17.05.2021г., сумата от
41.41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 11.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда -14.07.2021г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: **със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, ** да заплати на ЕТ»Д. -87- Х.
Х.», ЕИК: **с адрес гр.Варна, ж.к. «Младост» бл.*, вх.*, ет.3,ап.7,
представляван от Х. Д.Х. сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща
реализирани разноски в производството по делото, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8