Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на седемнадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №14066 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.233,ал.1, изр.1 ЗЗД от Р.С.П. срещу И.Г.Г. за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху жилище, находящо се в гр.Варна, ж.к.“***“ бл.*, вх.2,ет. 2,ап.33.
Ищцата излага, че съгласно сключен договор за наем от 09.04.2019г. е отдала под наем на ответника жилище, находящо се в гр.Варна, ж.к.“***“ бл.*, вх.2,ет. 2,ап.33. Твърди, че от самото начало наемателят започнал да проявява грубо незачитане на договорните клаузи и злоупотребявал с добронамереността на й. За месец май 2019г. заплатил наем на три части в размер на 300 лева при дължим наем 360 лева. За месец юни заплатил 310 лева. Други суми за месечен наем не бил заплатил до момента. Не бил заплатил и консумирана вода, а консумираната ел.енергия била заплатена последно за месец май 2019г. При опит да бъде намерен наемателят се укривал, не отговарял на телефона си и не приемал изпратените му по пощата книжа. Ищцата и съпругът й нямали достъп до жилището и такъв не им предоставян от наемателя, както договорът го задължавал да стори веднъж месечно. Съседите редовно отправяли оплаквания от поведението на наемателя. В края на месец юни 2019г. ищцата отправила предизвестие до ответника за прекратяване на договора за наем, но писмото не било потърсено от него въпреки оставеното уведомление. Основанията за прекратяване били чл.26, б.“б“ от договора, но сочи че били налице и автоматичните основания по чл.26, б.“в“ и б.“г“ от договора. Писмото било изпратено на адреса на процесното жилище, тъй като адресът за кореспонденция на наемателя бил предходната му квартира, което ги правело безпредметен. На 02.07.2019г. ответникът бил запознат с предизвестието за прекратяването на договора в присъствието на свидетели. Същият отказал да го подпише, поради което подписи положили присъствалите свидетели. На наемателя бил даден едномесечен срок за освобождаване на жилището и заплащане на дължимите сметки. След изтичане на срока на предизвестието същият не освободил жилището и не заплатил нищо от дължимите суми. На 23.08.2019г. ищцата в присъствието на свидетели залепила съобщение на входната врата на жилището и дала тридневен срок за освобождаването му. На следващия ден през нощта по Вайбър били изпратени съобщения от трето лице, което най-вероятно било лице, с което наемателят бил в съжителство.
Твърди, че към настоящия момент жилището все още не било освободено и че ищцата няма достъп да него.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На горните съображения, съдът намира, че са налице неизпълнени задължения от страна на ответника, като предявената искова претенция следва да бъде уважена в претендирания размер, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл.239,ал.2 ГПК.
С оглед изхода на
делото в полза на ищеца следва
да се присъдят
разноските, реализирани от него :
175.55 лева за държавна такса и 720 лева за адвокатско възнаграждение,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.