№ 131
гр. *****, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. А.
в присъствието на прокурора С. Н. П.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело
№ 20253500200301 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано след прекратяване на ЧНД № 595/2025 г. по описа на ОС- Кюстендил и
изпращане по подсъдност на Окръжен съд гр. ***** – Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване
на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Република Австрия по дело рег.№
AMS2-V-25 35931/3, постановено на 20.05.2025 г., влязло в сила на 21.06.2025 г. спрямо
българския гражданин Ф. А., родена на ***** г.
Към удостоверението са приложени – покана за доброволно плащане на немски и
български език. Решението е издадено за това, че „на 26.02.2025 г., в 23.28 ч., в Община
Viehdorf, на автомагистрала А1, в посока на движение Виена (Mobiles Radar, Freiland),
превозно средство с рег.№ Т 2396 ЕВ, ремарке се е движило с превишена скорост, като при
разрешена максимална скорост от 80 км/ч я е превишило с 22 км/ч, след приспадане на
допустимата погрешност на измерването“, с което е нарушен Правилника за движение по
пътищата на Австрия. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на глоба в
размер на 75 евро и 5.00 евро разходи по съдебни и административни процедури довели до
решението.
При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на лицето
са Ф. М. А., родена на ***** г., с постоянен и настоящ адрес гр.*****, общ.*****, ул. *****,
ЕГН-**********.
1
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от австрийската
страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява в с.з. Назначеният на основание
чл.16,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС служебен защитник счита, че удостоверението е
пълно и отговоря на изискванията на закона, поради което следва да бъде признато.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, от
несъдебен орган на Република **********който на 20.05.2025 г. е постановил решение по
дело с рег.№ AMS2-V-25 35931/3, влязло в сила на 21.06.2025 г. спрямо българския
гражданин Ф. А., родена на ***** г.
Същото се отнася за извършено нарушение на Правилника за движение по пътищата на
**********а именно движение на МПС с превишаване на максимално допустимата скорост,
каквото нарушение е и по българското законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1
от ЗПИИАКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е
пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не
са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение
на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено
частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението
на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се
отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция
подлежаща на изпълнение е в размер 180 евро. Решението не се отнася за деяние, което по
българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р
България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на
такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява
административно нарушение и според българското законодателство – „движение на МПС с
превишена скорост“, което е и нарушение по ЗДвП на България, въпреки, че това условие не
е задължително в случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна
наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за
2
движение по пътищата.
Решението, което е постановено срещу засегнатото лице Ф. А., която към момента на
извършване на нарушението е бил пълнолетна, носи административнонаказателна
отговорност и подлежи на административно наказание, които обосновават решението.
Видно от представеното Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Република Австрия
по дело рег.№ AMS2-V-25 35931/3, постановено на 20.05.2025 г., влязло в сила на
21.06.2025 г. спрямо българския гражданин Ф. А., родена на ***** г., решението е било
връчено лично на 06.06.2025 г., като засегнатото лице е било уведомено относно правото си
да го обжалва, но същото не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия
за целта срок.
Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на
БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на
лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за
деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като
видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като
1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1
евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 80 евро по официалния
фиксиран курс на БНБ е 156.47 лв.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция,
тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган на Република **********по
дело рег.№ AMS2-V-25 35931/3, постановено на 20.05.2025 г., влязло в сила на 21.06.2025 г.
спрямо българския гражданин Ф. М. А., родена на ***** г., с постоянен и настоящ адрес
гр.*****, обл.*****, ул. *****, ЕГН-**********, с което е наказана да заплати финансова
санкция в общ размер на 85.00 евро, равностойни на 156.47 лв. /сто петдесет и шест лева и
47 стотинки/, в т.ч. глоба в размер на 75.00 евро и 5.00 евро разходи в съдебното и
административното производство довели до решението, по курс на БНБ към датата на
постановяване на решението 20.05.2025 г., за извършено административно нарушение –
превишаване на максимално разрешена скорост, с което е нарушен Правилника за движение
по пътищата на Австрия.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за
3
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната
агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като
след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в
**********чрез формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на Република
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред Апелативен съд гр.
Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИАКОРНФС, не спира
изпълнението на решението.
Съдия при Окръжен съд – *****: _______________________
4