№ 5529
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110166885 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена от У, ЕИК *** срещу НИ,
ЕИК ***, искова молба, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 12736,93 лева, представляваща разликата между получен
аванс по сключен Договор за доставка на материали и изпълнение на
строително – монтажни дейности от 08.12.2023 г. и стойността на реално
изпълнените строително – монтажни дейности, ведно с лихва за забава върху
посочената сума в размер на законната лихва, както и разноските по делото.
Ищецът твърди, че осъществява дейност в сферата на строителството,
като в тази връзка между него, в качеството му на изпълнител, и
Министерство на здравеопазването, в качеството на възложител, на дата
02.03.2023 г. е бил сключен Договор за строителство № ***. по силата на
посочения договор на ищеца било възложено извършването на строителни,
монтажни и инсталационни работи, както и доставка на материали,
организационни и координационни дейности, и процедури по приемане и
въвеждане в експлоатация по обособена позиция № 1 „*** *** и ***, в която
са включени обектите *** и Ф***.
Изтъква, че на дата 08.12.2023 г. между ищеца, в качеството му на
възложител и НИ, в качеството на изпълнител, е сключен Договор за доставка
на материали изпълнение на строително – монтажни дейности, като съгласно
чл. 1, ал. 1 от посочения договор възложителят е възложил, а изпълнителят се
е задължил да извърши доставка на материали и СМР, по задание и проект на
възложителя, на обект „*** *** и Ф***“.
Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, страните договорили авансово
плащане на 40% от договореното възнаграждение, който аванс се равнявал на
1
82 169,010 лева без ДДС или 98 603,88 лева с ДДС. Изтъква, че на дата
12.12.2023 г. ищцовото дружество е превело по банковата сметка на ответника
уговорения аванс в размер на 98 603,88 лева. Твърди, че ответното дружество
е започнало изпълнението на възложените с договора дейности, като е
извършило само част от тях. Посочва, че с Акт образец № 10 е било спряно
строителството на обекта, считано от дата 22.12.2023 г., като с имейл от
28.08.2024 г. изпълнителят е бил уведомен, че е уточнен строителният и
авторският надзор на обекта, както и че предстои издаване на Протокол № 11
за възстановяване на строителството. След отпадане на пречките за
продължаване на строителството, участниците съставили Протокол № 11, като
считано от дата 24.09.2024 г. се възстановило изпълнението на СМР. Сочи, че
за това обстоятелство ответникът бил уведомен с нарочен имейл от 10.09.2024
г. в който се съдържал уведомително писмо с изх. № 09/10.09.2024 г. С
последното ищцовото дружество поискало от ответника да възстанови
извършването на договорените СМР. Твърди се, че на среща между
представители на двете дружества, било обсъдено както недостатъчното
време, оставащо за извършване на възложените СМР, така и е утвърдена дата
за възстановяване на изпълнението им, а именно – 24.09.2024 г.
Твърди, че въпреки отправените обещания за започване на СМР, на дата
24.09.2024 г., ответникът не предприел действия в тази насока. Поради това с
уведомителното писмо № 014/17.10.2024г. възложителят констатирал липсата
на действие, като поканил изпълнителя да продължи изпълнението на
възложените СМР. Твърди се, че въпреки повторната покана не са били
предприети действия за възстановяване изпълнението на договорените СМР.
Поради горното ищецът с уведомителното писмо № 017/05.11.2024г.,
упражнил правото си да развали сключения договор, считано от 05.11.2024 г.,
като писмото било изпратено и получено на същата дата на имейла на
ответника.
Поддържа, че на 10.10.2024 г. е бил извършен оглед на мястото на
обекта, в който е следвало да се изпълнят договорените СМР, като било
констатирано съществено разминаване между вида и обема на реално
извършените от ответника дейности и тези, за който последният е издал
констативни актове. Ищецът твърди, че с писмо с изх. № 015/28.10.2024 г. е
поискал извършване на съвместен оглед от представители на двете дружества,
за констатиране на количествата и видовете реално извършени СМР. Изтъква,
че предложението било неглижирано от ответника, който нито изпратил свой
представител, нито в последващ момент е отговорил на искането.
Поддържа, че на 29.10.2024 г. е бил извършен оглед на място на обекта в
присъствието на управителя на У, - инж. ПН – ПТО и инж. ИТ – технически
ръководител, като констатациите от извършения съвместен оглед били
отразени в два протокола. Сочи, че съгласно „Протокол № 1 – част „***“ на
място били установени извършени СМР, които по вид, обем и единична цена
имат обща стойност – 46725,42 лева без ДДС или 56 070,51 лева с ДДС, а
съгласно „Протокол № 2 – част „***“ на място били установени извършени
СМР, които по вид, обем и единична цена имат обща стойност – 24 830,37
лева без ДДС или 29 796,51 лева с ДДС.
2
Изтъква, че в обяснителна записка към протокол от насрочена среща от
29.10.2024 г. били отразени допълнителни констатации за липсващо
изпълнение на СМР, за некачествено изпълнение на СМР, за завишаване от
страна на изпълнителя на отчетените СМР и редица други нарушения.
Изтъква, че от описаните Протоколи се установява, че реално извършените от
ответника СМР са на обща стойност – 71 555,79 лева без ДДС или 85 866,95
лева с ДДС. Заявява, че след като с оглед развалянето на договора отпаднало
основанието за получения от ответника аванс, поради което същият подлежал
на връщане, след като се приспадне стойността на извършените от ответника
СМР.
Доколкото се твърди, че платеният аванс е в размер на 98 603,88 лева с
ДДС, а стойността на извършените СМР възлиза в размер на 85 866,95 лева с
ДДС, ищецът претендира възстановяване на сумата от 12 736,93 лева. Твърди
се, че съставените Протокол № 1, Протокол № 2, Рекапитулация на изпълнени
СМР от НИ и приети от У и Двустранна сметка, заедно със съпроводително
писмо с изх. № 18/05.11.2024 г. били изпратени по имейл на НИ.
С оглед на всичко гореизложено, счита, че за ищеца е възникнало вземане в
размер на 12 736,93 лева, представляващо разликата между платения аванс и
стойността на извършените от НИ СМР – та. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
3
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 2271,53 лв.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, пр.3 ЗЗД вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД , НИ, ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на У, ЕИК ***, сумата от 12736,93 лева, представляваща
разликата между получен аванс по сключен Договор за доставка на материали
и изпълнение на строително – монтажни дейности от 08.12.2023 г. и
стойността на реално изпълнените строително – монтажни дейности, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба – 11.11.2024г. до
окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „НИ, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на У, ЕИК ***, разноски в исковото производство в размер на
2271,53 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4