Р Е Ш
Е Н И
Е
№
08.07.2020г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, втори състав
на 23.06.2020година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
М.К,
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 223 по описа за 2020 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД гр.София, чрез юрисконсулт Й.Й., против Решение №271/20.12.2019г.
на Елховски районен съд по гр.д.№357/2019г., с което е отхвърлен предявеният от
въззивното дружество против К.В.П. *** иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.415 ГПК за признаване за установено вземането на ищеца за сумата 394,95лв. -
главница, договорна лихва в размер на 170,60лв. за периода
12.07.2016г.-06.11.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на
384,06лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 65,39лв. и
законна лихва в размер на 40,60лв. за периода от 07.11.2017г. до 13.03.2019г.,
дължими по договор за кредит от 17.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от 394,95лв. от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№156/2019г. по описа на ЕРС.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон. Счита за неправилен извода на районния съд, че предсрочната изискуемост
на процесния договор за кредит не е надлежно обявена на длъжника и това е
основание за отхвърляне на иска. Въззивното дружество сочи, че сключеният с
ответницата договор за кредит е револвиращ и дължимите от кредитополучателя
суми от предоставяния му кредитен лимит и лихви е следвало да се погасяват
ежемесечно, което обстоятелство не е съобразено от съда. Въззивникът излага, че
със заключението на вещото лице по делото е установено, че ответницата е
усвоила заемната сума по кредита в периода 15.01.2016г.-19.09.2016г., а съгласно
чл.3, ал.2 от договора е следвало да заплаща текущото си задължение до второ
число на месеца, което е и падеж на задължението, при което се налага изводът,
че падежът на последната претендирана главница е настъпил на 02.10.2016г. и към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение няма
непадежирали задължения, по отношение на които да се прилага твърдяната от
първоинстанционния съд необявена предсрочна изискуемост, като и договорната
лихва от 170,60лв. е с настъпил падеж към момента на депозиране на заявлението,
тъй като е начислена за периода 12.07.2016г.-06.11.2017г., а дължимата
неустойка е уредена в чл.12 от договора. Относно обезщетението за забава в
размер на 53,98лв. се твърди, че макар началният му момент да е обвързан с
датата, на която кредиторът е считал целия кредит за предсрочно изискуем, то
същото обезщетение се дължи на основание чл.86 ЗЗД от деня на забавата на
длъжника. В обобщение въззивникът счита, че районният съд е следвало да вземе
предвид, че е настъпил падежа на всички негови вземания и няма как да настъпи
предсрочна изискуемост на същите, като позоваването на предсрочната изискуемост
от ищеца не променя основанието на иска, което е неизпълнението на договора от
17.12.2015г. Въззивникът е оспорил и другия решаващ извод на районния съд за
отхвърляне на исковете - че длъжникът не е уведомен за извършените цесии.
Изтъква, че с експертоното заключение по делото е установено, че от
13.06.2018г. ответницата е осъществявала плащане към новите си кредитори, или
очевидно е била уведомена и е знаела за цесиите, като този факт не е бил
оспорен от нея в хода на делото и е следвало да бъде счетен за безспорен. По
тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЕРС и за
постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да уважи предявеният
иск за установяване на вземането му срещу длъжника, ведно с присъждане на
разноските в заповедното и в исковото производство.
В о.с.з. въззивното дружество не
изпраща представител, а депозира писмена молба със становище за уважаване на
жалбата.
В срока по чл.263, ал1 ГПК
въззиваемата К.П. не е подала писмен отговор, същата не участва лично или чрез
пълномощник в с.з. и не е изразила становище по жалбата.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. с
чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, предявен от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
гр.София против К.В.П. ***, за установяване съществуването на вземането на
ищеца в размер на сумата общо 1 055,60лв., от което - главница в размер на 394,95лв.,
възнаградителна лихва в размер на 170.60лв. за периода 12.07.2016г.-
06.11.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 384,06лв. от
06.08.2016г. до 06.11.2017г., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер
на 65,39лв. и законна лихва в размер на 40,60лв. от 07.11.2017г. до
13.03.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му
срещу ответницата произтичат от договор за цесия от 03.05.2019г., сключен с
"Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД, а то от своя
страна - от договор за цесия от 12.06.2018г., сключен с "Аксес Файнанс"ООД,
което дружество с договор за кредит "Бяла карта" от 17.12.2015г. предоставило
на ответницата револвиращ кредит в размер на 400лв. с разрешен кредитен лимит
по международна кредитна карта. Ищецът е поддържал, че ответницата като
кредитополучател по договора за кредит е допуснала забава в изпълнение на
задължението си да заплаща текущото си задължение на падежа, при което е
възникнала отговорността й за договорна неустойка, а тъй като в два
последователни месеца не заплатила минимум 15 % от одобрения кредитен лимит,
цялото задължение по кредита станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост била обявена на 06.11.2017г.
От приложеното ч.гр.д. №156/2019г.
по описа на ЕРС се установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени
процесните вземания за главница, договорна възнаградителна лихва, неустойка за
неизпълнение на задължение, разходи и такси и законна лихва за забава с
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на
длъжника П., която в срока по чл.412,т.8 ГПК е подала възражение по чл.414 ГПК,
че не дължи присъдените вземания, при което заповедният съд е указал на
заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като
същият е предявен в срок.
С отговора на исковата молба
ответницата К.П. е оспорила предявения иск изцяло като неоснователен, с
основното възражение, че е изплатила
изцяло задълженията си по сключения договор за кредит "Бяла карта".
От
фактическа страна по делото е установено, че на 17.12.2015г. между дружеството „Аксес Файнанс“ ООД в качеството му на
кредитодател и ответницата К.В.П. в качеството й на
кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответницата под формата на револвиращ кредит сума размер на
400.00лв. по международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Не е спорно, че на кредитополучателя е бил предоставен платежен инструмент - кредитна карта с №446163, издадена от
„Интеркарт Файнанс“АД, за което е подписано Приложение №1 -
неразделна част от договора, съдържащо условията
за ползване на международна платежна карта и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитната карта. Договорено е валидността
на кредитната карта да е за срок от две години, като след изтичането му
кредитодателят предоставя на кредитополучателя подновена карта, а старата
подлежи на връщане. Срокът на договора за кредит е шест години. Съгласно чл.3, ал.1 от договора,
кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до
максималния размер на кредитния лимит от 400.00 лева, като се задължава,
съгласно ал.2 на чл.3 от Договора да заплаща на всяко второ число на месеца "текущото си задължение", дължимо за предходния месец, което включва:
усвоена и непогасена главница между 1- во и 19 –то
число на текущия месеца; усвоена и непогасена главница между 20-то и последно
число на предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху
предходните две суми на основа на посочения в договора лихвен процент; неустойки за неизпълнение, лихва за
забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия
месец. Страните са
постигнали съгласие в срока на договора за фиксиран
лихвен процент от 43.2 % и ГПР
на заема 45.9%, като
върху усвоения размер на
кредита кредитополучателят да дължи дневен лихвен
процент в размер на 0.12%, която лихва се изчислява
всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се
приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. В чл.12, ал.1 от Раздел ІІІ. „Погасяване” е прието, че при непогасяване на текущото си задължение на
падежа, кредитополучателят дължи да представи в 3-дневен срок след падежа
допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря на конкретно посочени
условия, като в същия срок дължи заплащане и на сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задължението му. Съгласно чл.16, ал.4 от договора, задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително
обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото
задължение на падежа. В случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от
датата, следваща падежа на текущото задължение, на основание чл. 21 от договора дължи неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението на 6- то число на месеца, в който не е погасено до
5- то число на следващия месец текущото задължение. Уговорено е в чл. 22, ал.1 от договора, че в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на
което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или не заплати
минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
като в поне един месец бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен
лимит, кредиторът има право да обяви цялото задължение по договора за
предсрочно изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва
по някой от начините, посочени в чл. 28 от договора. Прието е след настъпване на предсрочна изискуемост
договорна лихва да не се начислява – чл.22, ал. 2 от договора,
но кредитополучателят да дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за
дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението. Във всеки случай на забава е прието кредитополучателят да дължи лихва за забава /чл. 22, ал. 3/. Наред с това в
ал. 4 на чл. 22 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки
ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от максималния
кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случай, че кредитополучателят заплати до 5-то число на
текущия месец 15% от максималния кредит лимит, но дължи неустойка в размер на
10%, договорена в чл. 21.
На 12.06.2018г.
е подписано Приложение №1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г.
между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД, по силата на който вземането на „Аксес
Файнанс" ООД към К.В.П. е прехвърлено изцяло в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Няма
данни по делото тази цесия да е съобщена на длъжника К.П..
На 03.05.2019г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
като видно от Приложение №1 - неразделна частот този договор, е прехвърлено вземането по договор за кредит „Бяла карта“ от
17.12.2015г.,
сключен с ответницата К.П.. С пълномощно цедента „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е упълномощил цесионера-ищеца с правата да уведоми от
негово име съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници по вземания на дружеството за
извършената цесия. Липсват данни и представени
доказателства преди подаване на настоящата искова молба ответницата да е
уведомена за цесията
от 03.05.2019г, като и с исковата молба не е
представено уведомлението на ищеца за тази цесия.
По делото е извършена съдебно-счетоводната експертиза от вещото лице А.Тепсизов, с чието заключение е установено, че в периода 15.01.2016г.- 19.09.2016г. общо усвоените от ответницата заемни средства по процесния договор
за кредит и предоставената й кредитна карта възлизат в размер на сумата
761,94лв., а в периода 29.01.2016г. - 08.02.2018г. К.П. на вноски е заплатила
общо 1 481,00лв. за погасяване на задълженията си по договора, като с внесените суми са
погасявани главница, договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 от договора, неустойка
за неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 от договора, разходи за
събиране по чл. 22, ал.5 и ал.6 от договора, както и законна лихва по чл. 22,
ал.4 от договора. Вещото лице е посочило, че има погасителни
вноски, които ответницата е внесла след уговорените в договора дати, но не е
конкретизирало кои са тези вноски и кога са платени. Даденото заключение е в
потвърждение размера на всички претендирани от ищеца суми по договора.
При тази фактическа обстановка, с
обжалваното решение ЕРС е отхвърлил предявения установителен иск като
неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение длъжникът -
ответницата не е уведомена за обявената предсрочна изискуемост на договора за
кредит - изискване, съгласно т.18 от ТР №4/2013г. по т.д.4/2013г. на ОСГТК,
приложимо и по отношение на небанковите финансови институции, каквато е
кредиторът по процесния договор за кредит. Приел е също, че в нарушение на
чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД длъжникът не е и уведомен за извършената цесия и ищецът не
се легитимира като кредитор на ответницата.
Решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно. Съображенията за този извод за следните:
С оглед направените от въззивника оплаквания, спорът във въззивното производство е съсредоточен
върху два въпроса – уведомена ли е надлежно ответницата за извършената цесия и
налице ли е предсрочна изискуемост по отношение на претендираните вземания по процесния договор
за кредит.
Въззивният съд споделя извода на районния
съд за липса на уведомяване за извършената в полза на ищеца цесия, при което прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо
ответницата, съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно константната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника по реда на чл.99, ал.3 ГПК и
когато изходящото от цедента уведомление, направено чрез пълномощника-цесионера, е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Това е така, тъй като получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, е факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право.
Затова той следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед
правилото на чл.235, ал.3 - Решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013г., II т. о.,
Решение № 114 от 07.09.2016г. по т. д. № 362/2015г., ТК., ІІ Т.О. на ВКС, Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/2009г., TК.,
ІІ T. О. на ВКС и др. В разглеждания случай ищецът не е твърдял и не е
представил доказателства преди предявяване на иска, в качеството на пълномощник
на стария кредитор да е уведомил ответницата за извършената в негова полза
цесия, като и към исковата молба не е приложено такова уведомление,
поради което цесията не може да се смята за съобщена на длъжника. Изрично с доклада по чл.146 ГПК
районният съд е указал на ищеца, че той носи тежестта да докаже, че длъжникът е
уведомен за извършената цесия, но тази доказателствена тежест не е изпълнена в
процеса. Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че с експертоното
заключение по делото е установено, че на 13.06.2018г. ответницата е осъществила
плащане към новите си кредитори, т.е. че очевидно е била уведомена и е знаела
за цесиите. В заключението на вещото лице е посочено, че по справка на
"Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД ответницата е
извършила плащане и на 13.06.2018г., но
не е установено, че плащането е извършено в полза на посоченото дружество -
първия цесионер, което не установява уведомяване на длъжника за цесиите.
Настоящият съдебен състав споделя и другия решаващ извод на
първата инстанция, че в случая
не е установена и
настъпилата обявена на длъжника предсрочна
изискуемост на
процесния договор. Съобразно мотивите към т.18 от Тълкувателно
решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Кредиторът може да иска издаване на заповед
за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по
време сезирането на съда по реда на чл.717, т.2 ГПК, респ.чл.410 ГПК. В разглеждания случай ищецът е основал предявения иск
на настъпилата и обявена предсрочна изискуемост на договора за кредит на
06.11.2017г., но и настоящата
инстанция приема, че по делото липсват доказателства, че преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК кредиторът е установил, че е обявил на длъжника
предсрочната изискуемост, т.е. липсва надлежно изявление на
кредитора до ответницата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В светлината на в т.1 от ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд
извърши преценка на оплакването на въззивника, че дължимите от кредитополучателя суми от
предоставяния му кредитен лимит и лихви е следвало да се погасяват ежемесечно и
е налице настъпила изискуемост на същите.
Действително, с посоченото ТР е прието, че при предявен иск по чл.422 ГПК с твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, може да бъде уважен иска за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението по чл.417, респ.410 ГПК. В случая обаче е установено, че до 19.09.2016г. ответницата е
усвоила общо сумата 761,94лв. по предоставения й кредитен лимит, но е
установено също така, че в целия период от 29.01.2016г. до 08.02.2018г.
ответницата е правила вноски по кредита и е погасила общо сумата 1481,00лв. Ищецът не е установил, включително чрез
съдебната експертиза, с извършените периодични плащания кои текущи задължения
длъжникът е изпълнил и кои не е изпълнил в срока по чл.3, ал.2 от договора. Не
е установено към кой момент е начислена договорната неустойка и в какъв размер,
като не е установено съобразно извършените от длъжника плащания, какъв е
неизплатеният размер на "текущото задължение" по смисъла на чл.3,
ал.3 от договора за кредит, включващо непогасена главница и непогасени
договорна лихва и неустойка към всяко второ число на месеца, което е падежа на
"текущото задължение". При липсата на доказателства за непогасения
размер на "текущото задължение" към всяко второ число на месеца след
19.09.2016г., което е съпоставимо на вноските с настъпил падеж, не може да се
направи извод, че претендираните главница, договорна лихва и неустойка в
заявените размери обхващат вноските с настъпил падеж по договора за кредит.
Поради това, предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
Като е отхвърлил иска, ЕРС е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба е
неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на спора пред
настоящата инстанция, ищецът, сега въззивник, няма право на разноските по
делото. Разноски пред въззивната инстанция не се присаждат и на въззиваемата
страна, тъй като същата не е заявила искане за разноски и не е направила
такива.
Водим от изложеното и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №271/20.12.2019г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. №357/2019г.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.