Р Е Ш
Е Н И Е
№ 135
гр. Перник, 04.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.05.2020 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00208 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 895/21.02.2020г. от длъжника Л.П. против действията по изп. д. № 20191720400129 по описа на СИС при РС-
Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението върху
вземане на длъжника по банковата
му сметка в
Пощенска банка, чрез налагане
на запор върху същата
и блокирането на картата, като посочва,
че по
запорираната сметка получава единствено пенсията си и чийто размер е под секвестируемия минимум, поради което и доходът
е несеквестируем на основание чл.
446а ГПК. Също така се навеждат и доводи, че не му е връчено копие от изпълнителния
лист, покана за доброволно изпълнение на дълга и други документи, които да
удостоверяват дължимите суми; възразява срещу посочените в акта данъци и такси
и лихви, тъй като е изтекла предвидената в закона погасителна давност за тях. Иска
се да се погасят по давност дължимите суми за данък сгради и такси /ТБО/ за
2013 и 2014г.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят Община Перник не е подал писмени възражения.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага
своите действия в хронологичен ред, като взема становище, че относно възражението за
погасителна давност не е компетентен да вземе становище. Относно наложения
запор върху пенсията на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД излага аргумент,
че банката следва да преценява, кои средства по сметката на длъжника са секвестируеми.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните,
както и служебно всички
правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /длъжникът е уведомен за
наложените запори на 11.11.2019 г. с получаване поканата
за доброволно изпълнение, а настоящата
жалба е уточнение на първоначалната жалба, постъпила на 05.11.2019г./ от легитимирана
страна – длъжник по изп. дело /чл. 435, ал.2 ГПК/ и срещу действия по насочване на
изпълнението върху несеквестируем доход на длъжника от пенсия чрез налагането на запор върху банковата му сметка
/чл. 435, ал.2, т.2 ГПК/, е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно т.13 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което разрешение е възприето и в чл. 446а, ал.
2 ГПК, ако средствата от възнаграждение за труд и от пенсия са
постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, за тях се
прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК; ако средствата са постъпили по банковата сметка до един месец
преди налагането на запора за тях също се прилагат правилата за пълна и
частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК, а ако средствата са постъпили по банковата сметка преди един
месец от налагането на запора, то те са напълно секвестируеми.
В конкретният случай към датата на налагане на
запора на банковата сметка на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД – 18.03.2019г. и видно от справка от 12.02.2019г. от БНБ, длъжникът
разполага единствено с банкова сметка в „Банка Пиреос България“ АД. В отговор
на запорното съобщение на съдебния изпълнител до „Банка Пиреос България“ АД, с
писмо вх. № 29.03.2019г. последната е уведомила съдебния изпълнител, че е
наложен запор на посочения длъжник Л.П.; няма претенции от други лица върху
същото вземане и няма наложени предходни запори по сметката. Със същото писмо
банката уведомява съдебния изпълнител, че по банковата сметка на Л.П.
ежемесечно постъпват доходи от пенсия и социални помощи, но няма достатъчна наличност
за изпълнение на запорното съобщение. По изп. дело няма данни СИ да е изискал
изпълнение от банката, съответно да са превеждани суми от банката по сметка на
СИ. В този смисъл е и запорното съобщение изпратено на 12.02.2019г. до „Банка
Пиреос България“ АД, с което СИ е посочил изрично кои суми попадат в обхвата на
запора и кои са извън него, като текстът на съобщението недвусмислено указва,
че запорът, наложен от СИ не обхваща вземанията на длъжника за пенсии до
размера на минималната работна заплата и всички суми с такъв произход са
оставени изцяло на разпореждане на длъжника, съгласно чл. 446 от ГПК. Нещо повече – с разпореждане от 27.11.2019г. на съдебния
изпълнител до „Юробанк България“ АД в качеството на правоприемник на „Банка
Пиреос България“ АД, връчено на последната на 02.12.2019г. изрично е указано,
че следва да спазва разпоредбата на чл. 446 и чл. 446а от ГПК, в случай че
постъпва по банковата сметка на длъжника ежемесечно пенсия с наредител НОИ и с
месечен размер под минималната работна заплата, като отново е посочен чл. 446а,
ал. 2 от ГПК, съгласно който запорното съобщение, респ. запорът не поражда
действие спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата и при бъдещи
постъпления от този характер, и размер същите следва да останат на разпореждане
на длъжника. Твърдението на длъжника, че не е спазено ограничението на чл. 446а ГПК по насочване на изпълнението
върху вземането по банковата му сметка в
Пощенска банка, не е подкрепено с каквито и да е представени от него
доказателства и не съответства на данните по изп. дело, тъй като няма каквато и
да е информацията за запор върху вземане на длъжника по банковата му сметка и
блокирането на картата му в Пощенска банка. Доказателства за налагане на запор
на банковата сметка на длъжника са налице единствено в „Банка Пиреос България“
АД, чиито правоприемник е „Юробанк България“ АД, но не и в друга банка.
Несеквестируемостта защитава имуществените
обекти, които са необходими за издръжката на длъжника, и по отношение на
паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т.
13). Важно е да се подчертае, че налагането на запор на
сметките на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в
противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако
изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване
разпоредбите на чл. 446
и 446а от ГПК.
Твърдението на длъжника, че не е спазено
ограничението на чл. 446а, ал.
2 ГПК, не съответства на данните по делото защото е видно, че
запорното съобщение не е породило действие спрямо пенсията му в пълен размер,
както преди, така и след налагането на запора. Длъжникът е могъл да извършва тегления
посредством банковата карта, която е била издадена за обслужване на сметката му,
предвид че по делото няма доказателства несеквестируеми вземания на длъжника за пенсия или каквито и да е други суми от
посочената му сметка в „Банка Пиреос България“ АД да са блокирани от банката и/или превеждани от банката по сметка на СИ в изпълнение на запора, с оглед на което СИ е
спазил ограничението на чл. 446а, ал. 2 ГПК. В тази връзка без значение е дали
СИ ще постановени изрично разпореждане, с което да вдигне частично запорите,
наложени върху банковите сметки на длъжника по отношение на постъпващите сумите
с основание "пенсия" до размера на минималната работна заплата, тъй
като насочването на изпълнението, чрез налагане на запор по изрично разпореждане
на СИ до банката не обхваща доходите на жалбоподателя от пенсия имащи
несеквестируем характер. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят не е
бил лишен от възможността да разполага с пенсията си в пълен размер, постъпваща
по сметката му в „Банка Пиреос България“ АД, чиито правоприемник е „Юробанк
България“ АД, поради което и оплакванията му за насочване на изпълнението към негово
несеквестируемо имущество са неоснователни.
Останалите съображения на жалбоподателя за
незаконосъобразност на запора /както и действията по принцип по изп. дело/ са
свързани с възражението, че не му е
връчено копие от изпълнителния лист, покана за доброволно изпълнение на дълга и
други документи, които да удостоверяват дължимите суми. В чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК изчерпателно са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител и основанията, на които те могат да бъдат атакувани по реда на
обжалването. Връчване на копие от изпълнителния лист, покана за
доброволно изпълнение на дълга и други документи, които да удостоверяват
дължимите суми касаят процесуалната законосъобразност на принудителното
изпълнение, но независимо от това не попадат в нито една от
хипотезите на чл. 435 ГПК /в същия смисъл са и задължителните указания по
т.8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/, защото подготвят, но не са част и поради което те излизат вън от предмета на проверка
при обжалване на действията и актовете по
чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК. Останалите, непосочени в разпоредбите на чл. 435,
ал. 2 и 3 ГПК действия (между които е и горепосочените в жалбата) на съдебния
изпълнител, не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Относно възражението на
длъжника за погасяване по давност на посочените в акта данъци и такси и лихви, същото
би могло да бъде предмет на проверка единствено в производство срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителните действия, като тази защита
се реализира по друг ред - исков, а не посредством жалба срещу действията на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК. Ето защо тези доводи и
възражения не са предвидени от законодателя като
основание за отмяна на атакуваните
процесни изп. действия. Хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е коренно
различна и паради това напълно неприложима в случая. Предвид изложеното, жалбата е изцяло неоснователна
и следва да се отхвърли.
По разноските във въззивното производство
Съгласно чл. 81 ГПК
съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните на
отговорността за разноските, поискани и направени в настоящото производство.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя-длъжник не
се дължат разноски.
Взискателят не претендира и не доказва направени в
настоящото производство разноски, поради което такива не му се дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба вх. № 895/21.02.2020г. от длъжника Л.В.П., ЕГН
********** *** против действията по изп. д. № 20191720400129 по описа на СИС при Районен съд - Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението върху вземане на длъжника
за пенсия чрез налагането на запор на банкова сметка в "Банка Пиреос
България“ АД със
запорно съобщение с изх. № 1545/12.02.2019 г.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.