№ 25217
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110129230 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 29230/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 155858/02.06.2023 г. от особения представител на
ответника Т. Н. – адв. А. К. за изменение на Решение от 27.03.2023 г., постановено по гр. д.
№ 29230/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че
било издадено РКО за сумата от 200,00 лева, като с оглед НМРАВ бил дължим размер от
400,00 лева. Поддържа, че с съдът се бил произнесъл с разпореждане от 11.11.2022 г., с
което било определено възнаграждението, като към този момент НМРАВ бил влязъл в сила.
Навежда доводи, че в решението не било коментирано възнаграждението на особения
представител, поради което следвало се приложи чл. 77 ГПК. Иска ищецът е да бъде
задължен да представи доказателства за довнесено възнаграждение за особен представител.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на искането за изменение на
решението в частта за разноските, като бланкетно се поддържа, че молбата следва да бъде
оставен без уважение. Иска молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Според нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
1
ОСГТК е възприето, че: „Процесуалното представителство може да произтича от закона
- в случаите на изрично уредено законно представителство, но негов източник обичайно е
договорът между представител и представляван, тъй като предоставения обем на
представителна власт винаги се свързва с доверието, съществуващо между страните,
независимо дали се касае за договор за упълномощаване или за специфичния договор за
адвокатска услуга, при която упълномощаването се извежда от адвокатското
пълномощно, а не от договора. Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално
представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е
законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за
това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6
ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете
разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК),
ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза (чл. 48, ал. 2
ГПК) е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт
на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо
отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е
възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е
адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението
следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед
постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК.
Следователно възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да
бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от
ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като
задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може
да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за
разноски“.
Тоест, възнаграждението на особения представител се определя от съда с акта за
неговото назначаване – в случая Определение от 30.11.2022 г. (л. 61 в кориците на делото),
поради което и съдът счита, че именно изменение в този акт е следвало да се иска от
особения представител, а не изменение на решението в частта за разноските, като с оглед
правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК искането се явява просрочено, поради което следва да бъде
оставено без разглеждане. Отделно от това трябва да се спомене и факта, че по същество
искането би било неоснователно – с оглед чл. 47, ал. 6 ГПК, според което правило, когато
установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към
делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на
особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния
вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от
него.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 155858/02.06.2023 г., подадена от
адв. А. К. – особен представител на Т. Н. З., ЕГН: ********** за изменение на Решение от
27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 29230/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав
в частта за разноските.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните с частна жалба пред СГС.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3