МОТИВИ по НОХД № 30 011/2012г. по описа на РС-гр. Монтана
Подсъдимата Л.И..В. е обвинена в това, че за времето от 24.04.2000г.
до 28.08.2000г. в гр. Монтана, чрез съставяне на неистински официални
документи-справка-декарация от 24.02.2000г., издадена от ЕООД”Общински
пазар”-гр. Монтана на Е.М.П. xxx и. Справка-декларация от 10.03.2000г., подписана
от ЕТ”К.М.”xxx на Е.М.П. xxx да получи без правно основание сумата от 405.28 лв.,
собственост на Държавен бюджет на РБългария, представляващи получено
обезщетение за безработица от Агенция по заетостта-гр. София, чрез Бюро по
труда-гр. Монтана-престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.
308, ал. 1 от НК.
Подсъдимата Л.И.. xxx не взема участие в делото, тъй като се
намира в Испания и. е с неизвестен адрес.
Договорният защитник на подсъдимата-адвокат Г. xxx намира, че
квалификацията на деянието правилно е определена и. обвинението е доказано по
безспорен и. несъмнен начин. Деянието е извършено през 2000г. и. към този
момент наказанието лишаване от свобода е определено до 8 години лишаване от
свобода. Намира, че са налице многобройни смегчаващи вината
обстоятелства-делото се е проточило повече от 10 години, доверителката му не е
осъждана, признала се е за виновна, оказала е съдействие на разследващите
органи за изясняване на фактическато обстановка по делото. Въпреки тежкото си
финансово състояние е била готова и. е изпратила пари за възстановяване на
причинената щета, но по независещи от нея причини, това се оказало невъзможно. Предлага
на съда да замени наказанието лишаване от свобода с друго-по леко наказание, при
съобразяване редакцията на чл. 55 от НК, към момента на извършване на деянието,
а именно глоба към минимума. По отношение на гражданският иск намира, че същият
е погасен по давност, тъй като е изтекъл 5 годишният давностен срок от датата
на извършване на деянието.
В съдебно заседание представителят на РП-гр. Монтана
поддържа обвинението и. правната му квалификация. След подробен анализ на
безспорно установената по делото фактическа обстановка намира, че делото е
изяснено от обективна и. субективна страна. Предлага на съда да признае
подсъдимата за виновна, като й наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода,
с три годишен изпитателен срок. Предлага също, съдът да уважи предявения
граждански иск, като осъди подсъдимата да заплати и. направените по делото
разноски.
Предявен е граждански иск от Агенция по заетостта-Бюро по
труда-гр. Монтана срещу подсъдимата Л.И..В., за сумата от 405.28 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието. Конституирано като
граждански ищец, ощетеното юридическо лице, чрез процесуалния си
представител-ст. юрисконсулт Л. пледира, че с деянието си подсъдимата е
осъществила състава на престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 308, ал. 1 от НК. Моли съда да постанови присъда с която признае
подсъдимата за виновна, като й наложи справедливо наказание, както и. да уважи
предявения граждански иск, със законните последици.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Съдът, след като обсъди и. прецени събраните по делото
доказателства, във връзка със становищата и. доводите на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимата Л.И..В. работила като гл. счетоводител в
търговската фирма на нейния брат И.. М.-ЕООД”И.. М.”-с. Е., обл. Монтана в
периода 1995 до 1998г.
Свидетелите К.М.П. и. Е.М.П. са деца на подсъдимата. Свидетелят
К.П. имал регистрирана търговска фирма с наименование ЕТ”К.М.”xxx.
Подсъдимата В. поддържала приятелски отношения със счетоводителката
и. управителя на ЕООД”Общински пазар”-гр. Монтана-Б. Д. А. и. Х. И. А. срещу
които е водено ДС № 288/2000г.
Свидетелката Е.П. работила в ЕООД”И.. М.”-с. Е., обл. Монтана
от 1994г. до 1998г., след което била безработна. Използвайки познанството си с Б.
Д. Антонова, подсъдимата В. подала на 22.10.1998г. молба от името на дъщеря си,
до управителя на ЕООД”Общински пазар”-гр. Монтана, за назначаване на работа в
дружеството. Въз основа на молбата на 29.10.1998г. бил сключен трудов договор
между управителя и. Е.П., за длъжността”инкасатор-разпоредител”, със срок на
деяствие една година.
На 13.02.2000г. подсъдимата подала молба, отново от името на
дъщеря си Е.П., за прекратяване на трудовия договор. Със заповед № 9/23.02.2000г.
на Х. А. трудовият договор бил прекратен. Свидетелката Е.П. не е полагала труд
в ЕООД”Общински пазар”-гр. Монтана. Видно от трудовата й книжка, свидетелката П.
е работила във фирмата до 1.03.2000г., т. е. една година и. четири месеца.
На 24.04.2000г. подсъдимата В. подала молба от името на
дъщеря си до началника на Бюро по труда-гр. Монтана, с искане за регистрация
като безработна. Като доказателства за наличието на правните основания за
регистрацията, били приложени Справка-декларация от 24.02.2000г. от
ЕООД”Общински пазар”-гр. Монтана, изготвена и. подписана от гл. счетоводител Б.
Антонова и. управител Хр. А. в която било отразено, че Е.П. xxx 1999г. до м. февруари
2000г., с трудово възнаграждение 170 лв. и. Справка-декларация от ЕТ”К.М.”xxx
от 20.03.2000г., изготвена от К.М.П. в която било отразено, че Е.М.П. xxx 2000г.
6 работни дни. Били приложени трудова книжка, документ за завършено средно
образование и. документ за професионална квалификация. В молбата било отразено,
че била освободена от ЕТ”К.М.”xxx.03.2000г.
С решение от 2.05.2000г. на началника на Бъро по труда-гр. Монтана,
било отпуснато парично обезщетение на Стела П. за периода от 24.04.2000г. до 23.08.2000г.,
в размер на 101.75 лв. месечно.
На 27.02.2008г. в свидетелските си показания Е.П. заявила, че
никога не е била на работа в ЕООД”Общински пазар”-гр. Монтана, не е подавала
молба за сключването на трудов договор с това дружество, не е била получавала
трудово възнаграждение и. не била пускала молба за прекратяването на трудовия
договор. Предположила, че тези документи били изготвени и. подписани от нейната
майка-подсъдимата В. и. счетоводителката на дружеството. Отрекла да е подавала
молба до Бюро по труда-гр. Монтана за регистрация като безработна, нито да е
полагала подписи върху ведомостите. Парите от обезщетението, общо в размер на
405.28 лв. за безработица е получила лично на гише в пощата, като се е
подписвата, че ги е получила.
Видно от заключението на вещото лице Р. П., изготвил
съдебно-почерковата експертиза, справка-декларация е изпълнена от подсъдимата В.,
а подписите за гл. счетоводител и. управител не са положени от Б. Д. и. Х.
Аврамов. Справката-декларация от 10.03.2000г. е попълнена от подсъдимата В., подписа
за гл. счетоводитл е изпълнен от подсъдимата, а за ръководител-не е положен от К.П..
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и.
безспорен начин от събраните на досъдебното производство и. приобщени по
надлежния ред писмени доказателства, от заключението на съдебно-почерковата
експертиза и. от поазанията на свидетерлите Е.П., Ц.Б. и. приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетеля К.П..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите споделят лични
впечатления и. макар и. близки на подсъдимата В., са дадени обективно, взаимно
се допълват и. се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимата Л.И..В. е осъществила от обективна страна състава на чл. 212, ал. 2,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК-за времето от 24.04.2000г. до 28.08.2000г.
в гр. Монтана, чрез съставянето на неистински официални
документи-справка-декларация от 24.02.2000г., издадена от ЕООД”Общински
пазар”-гр. Монтана на Е.М.П. xxx и. справка-деклапация от 10.03.2000г. подписана
от ЕТ”К.М.”xxx, на Е.М.П. xxx, съзнателно дала възможност на Е.М.П. xxx да
получи без правно основание сумата от 405.28 лв., собственост на държавен
бюджет на РБългария, представляващи получено обезщетение за безработица от
Ангения по заетостта-София чрез Бюро по труда-гр. Монтана.
От субективна страна, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК е
налице пряк умисъл при извършване на деянието-подсъдимата е съзнавала общественоопасния
му характер, предвиждал е конкретните общественоопасните последици и. е искала
настъпването им.
Причините за престъплението се коренят в ниското правно и.
обществено съзнание, стремеж към незаконно облагодетелстване по лек и.
престъпен начин.
Авторството на посоченото по-горе деяние е безспорно
установено. Безспорно доказани са и. останалите обстоятелства за време, място и.
начин на извършването му. Подсъдимата е имала представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението.
При определяне вида и. размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и. чл. 54 и. сл. за неговата индивидуализация.
За да определи вида и. размера на наказанието, съдът отчете
степентта на обществената опасност на самото деяние по чл. 212, ал. 2, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства
спрямо подсъдимата В., съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието. Като смегчаващи вината обстоятелства, съдът прие липсата на предходна
съдимост, признаването на вината на досъдебното производство, съдействие за
разкриване на обективната истина, стремежа да се възстанови нанесената на
бюджета щета, дългият период през който е протекло досъдебното производство.
Ето защо, съдът определи наказанието при условията на чл. 55
от НК-при изключителни и. многобройни смегчаващи вината обстоятелства. Към
момента на извършване на деянието, наказанието за това престъпление е
определено на 8 години лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. ”б” от НК, към момента на извършване на деянието, когато не е
предвиден долен размер на наказанието лишаване от свобода, това наказание се
заменя с поправителен труд или глоба в размер от 50 до 1 000 лв.
Съдът призна подсъдимата В. за виновна по повдигнатото
обвинение и. й наложи наказание-глоба в размер на 100 лв., платима в полза на
държавата.
С така наложеното по вид и. размер на наказанието, съдът
намира, че ще могат да се осъществят целите и. задачите на личната и. генерална
превенция както по отношение на подсъдимата, така и. по отношение на останалите
членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност
граждански иск от Агенция по заетостта-Бюро по труда-гр. Монтана срещу Л.И.. xxx,
за сумата от 405.28 лв. представляваща обезщетение за нанесени неимуществени
вреди от деянието, заедно със законните последици.
За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е
налице настъпила вреда, противоправно поведение и. причинна връзка между тях. В
случая по един категоричен начин се доказа, че са настъпили имуществени вреди
за ощетеното юридическо лице в размер на претендираната сума от 405.28 лв., които
са в резултат на виновното противоправно поведение на подсъдимата Л.В..
На основание ТР № 5/2005г. на Общото събрание на
гражданските колеги и. Общото събрание на търговските колегии на ВС, във връзка
с тълкуването на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ”ж” от ГПК и. разпоредбата
на чл. 84 от НПК, в сила кък момента на деянието, погасителната давност за
вземането на пострадалия, вследствие причиняване на вреди от престъплението, е
пет години. Тъй като деянието е извършено 2000г., то към сегашния момент
ощетеното юридическо лице няма право да търси вземането си от подсъдимата, тъй
като исковата му претенция е погасена по давност.
При този изход на делото и. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимата бяха присъдени и. същата се осъди да заплати по
сметка на ВСС разноски по делото в размер на 40 лв. и. пет лв. държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този фактически и. правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: