Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 17.03.2016
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На седемнадесети
февруари две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1292 по описа за 2014 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – Д.з.н.с.к. *** Твърди, че на 16.04.2010г., и.д. Началника
Сектор П. при ***** - Ю.ц.р., на основание член 225, ал. 1 във връзка с
правомощията по член 222, ал. 1, т. 10 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и Заповед за делегиране на правомощия на Началника на ****, е издал
Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. за премахване на незаконен строеж,
представляващ „Ограда с навес и барбекю“, находящ се между УПИ XIV-880 и УПИ
XV-881, кв. 66 по плана на град С.. В разпоредителната част на Заповедта,
компетентният орган наредил премахването на незаконния строеж, указал срок за
доброволно изпълнение, както и че при неизпълнение в срок, за сметка на извършителя,
органите на **** ще пристъпят към премахване на незаконния строеж по
принудителен ред, самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено
съгласно, член 225, ал. 4 от ЗУТ. Заповедта била получена от извършителя М.С.И. на 26.04.2010г. Срещу заповедта извършителят
депозирал жалба, която била отхвърлена с Решение № 2389/04.11.2013г. по
административно дело № 3978/2012г. на Административен съд град П., потвърдено с
Решение № 4332/28.03.2014г. по административно дело № 16751/2013г. по описа на
Върховен административен съд. Сочи, че на основание член 277, ал. 1 от АПК,
Началникът на ****“ град П. е отправил с писмо с Изх. №
Сп-113-00-904/22.05.2012г. до извършителя покана за доброволно изпълнение с
Изх. № Сп-113-00-903/22.05.2012г., в която, освен че е предоставен срок за
изпълнение било съобщено, че при неизпълнение **** ще пристъпи към принудително
изпълнение на Заповедта. Поканата била получена на 28.05.2012г. На 19.09.2012г.
служителите на ****“ град П. съставили протокол, съгласно Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. към член 4, ал. 1 от Наредба № 13/23.07.2001г. за
принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ****, издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, обн. ДВ, бр. 69 от
07.08.2001г., в сила от 07.08.2001г., с който било констатирано, че
извършителят на строежа не е изпълнил Заповедта в указания му срок за
доброволно изпълнение. При спазване на член 3 и член 4, ал. 2 от Наредбата,
след констатиране на неизпълнението, органите на ****“ град П. пристъпили към
принудително изпълнение на Заповедта за премахване на незаконния строеж като
било проведено предварително проучване относно начина на изпълнение на
премахването на незаконния строеж, срока за изпълнение и стойността на
премахването, резултатите от което били оформени в протокол от 24.09.2012г.,
ведно с количествено - стойностна сметка. На основание член 225, ал. 4 от ЗУТ и
член 6, ал. 2 от Наредба № 13, била организирана пряка процедура по договаряне
за избор на изпълнител за принудително премахване на незаконния строеж по реда
на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.), като за
изпълнител на премахването на незаконния строеж, с утвърден протокол от
29.10.2012г., била определена фирмата „М.И.“ ЕООД,
представила оферта с най-ниска цена. За принудителното премахване на незаконния
строеж, съгласно разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 13 бил сключен Договор с №
Ф0-13-662/05.12.2012г. между ****, в качество на възложител и „М.и.“ ЕООД с ЕИК *****, в качеството на изпълнител, като за
изпълнителя и за датата на принудителното премахване, М.С.И.
била уведомен с писмо за възлагане на принудителното изпълнение с Изх. №
ПД-2616-11-749/14.12.2012г. До 18.03.2013г., извършителят на незаконния строеж
не е изпълнил Заповедта, за което в присъствието на представители на ****“ град
П. бил съставен протокол за установяване състоянието на строежа и строителната
площадка преди започване на принудителното изпълнение. На 19.03.2013г. бил
съставен и протокол по чл. 13 от Наредбата за състоянието на строежа и
строителната площадка след започване на принудителното изпълнение, с който се
констатирало приключилото принудително премахване на незаконния строеж,
респективно изпълнението на Заповедта.
Твърди, че за
направените разходи по премахването, на основание член 15 от Наредба № 13 на
21.03.2013г. от представители на ****“ град П. бил съставен протокол по чл. 15
от Наредба № 13 за извършените видове работи и тяхната парична стойност. Въз
основа на този протокол, установяващ стойността на извършените фактически
разходи по принудителното премахване на незаконния строеж, „М.И.“
ЕООД издало на **** фактура № **********/21.03.2013г., по която **** е
извършила плащане в размер на 1915.56 лева, с включен ДДС, видно от бюджетно
платежно нареждане от 19.12.2013г., в изпълнение на договорните си задължения.
Твърди, че след
извършеното принудително изпълнение на Заповедта на основание член 225, ал. 6
от ЗУТ, съгласно който принудителното премахване е за сметка на извършителя, ****
предприела действия за събиране на вземането си. За целта била изпратена покана
за доброволно изпълнение на парично задължение с Изх. № ПД-2616-02-172/03.04.2014г.,
с която били индивидуализирани основанието и размера на задължението на М.С.И. и бил указан срок за доброволно плащане. Поканата
била получена 07.04.2014г. В указаните срокове за доброволно плащане не били
постъпили плащания от длъжника, вследствие на което, **** предприела действия
за събиране на дължимите й парични престации по реда
на заповедното производство, уредено в Глава тридесет и шеста от ГПК. За целта ****
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по член 417 от
ГПК до Районен съд град К. срещу М.С.И. на основание
извлечение от счетоводните книги, с което се установява вземане на държавно
учреждение. По подаденото заявление било образувано частно гражданско дело №
696/2014г. по описа на Районен съд град К.. Съдът, като намерил, че са налице
предпоставките за уважаване на искането, издал Заповед № 360 от 24.06.2014г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по член 417 от ГПК и
изпълнителен лист. На основание издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 20145320400200 по описа на ДСИ при Районен съд град К.
срещу М.С.И..
МОЛИ съда, да
постанови решение, по силата на което да бъде установено, че в полза на Д.з.н.с.к. (****), БУЛСТАТ ****, съществува вземане към М.С.И. с ЕГН ********** за сумата от 1915.56 лева,
представляващо извършени разходи по премахване на незаконен строеж по
принудителен ред, както и законна лихва върху главницата, считано от
23.06.2014г. до окончателното заплащане, ведно с деловодни разноски в размер на
38.31 лева. Претендира за направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - М.С.И.
намира
предявения иск за недопустим, тъй като бил предявен срещу ненадлежен ответник,
а също така и за неоснователен. Твърди, че дворното място, ведно с построената
в него жилищна сграда и строежа- т.н. барбекю били обект на възмездна
прехвърлителна сделка между ответницата и нейната баба, извършена с нотариален
акт № *****г. при Районен съд град К.. През 1992г. към имота били предадени по дворищнорегуладионен план, одобрен през 1973г., 47 кв.м от
съседния имот, представляващ УПИ XV-881. С изплащане на оценката, изготвена по
реда на член 265 от ППЗТСУ-отм. през 1992год. е приключила процедурата по
прилагане регулацията за двата съседни имота.
На 30.09.1992г.
Венцислав Симеонов И. сключил договор, по силата на който е заплатил сумата от 8000
лева на собствениците към онзи момент на предаваемото място от 47 кв.м., а
именно -И. и Е.Н.. Сочи, че господин И. е изпълнител
и инвеститор на част от строежите - ограда и навес в северната част на имота,
премахнати на 18.03.2013г. и 19.03.2013г., а т.нар. “барбекю“ е описано в
нотариалния акт от 1990г., като „стреха“. Впоследствие бил съставен констативен
нотариален акт № 81, том I, нотариално дело № 102 от 16.02.1996г. при Районен
съд град К. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация.
През 2002г. във връзка
с преустройство на жилищната сграда в имота и съгласно изискванията на влезлия
вече в сила ЗУТ бил изготвен и одобрен подробен устройствен план. Било издадено
Разрешение за строеж №11/11.02.2003г. Извършено било
строителство при спазване на всички изисквания на закона, нанесено е в
кадастъра и строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение №14/03.11.2006г.
на Община С..
По силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*****г., Г.С.Н. придобила поземлен имот с идентификатор №
68080.503.880 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., с
административен адрес град С., улица „В.” № 2 с номер по предходен план 880
парцел XIV в кв. 66, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68080.503.880.1 и сграда с идентификатор 68080.503.880.2 с
предназначение хангар, депо, гараж. При съставянето на цитирания нотариален акт
били представени всички необходими документи, установяващи правото на
собственост на праводателите на имота, предмет на
прехвърлителната сделка, както и изпълнението на особените изисквания на
закона. Принудително премахнатите строежи на 18 и 19 март 2013г. са предмет на
продажба в цитирания нотариален акт.
Твърди,
че вменените задължения за разходи по принудителното премахване на строежи са
подробно изброени в разпоредбата на член 225, ал. 6 от ЗУТ. Сочи, че няма
качеството на никое от изброените в посочената разпоредба лица.
Твърди, че съгласно
измененията на ЗУТ, в сила от 26.11.2012г., орган по изпълнението на
принудително премахване на строежи от четвърта до шеста категория, каквито са в
конкретния случай е общината – член 225а, ал. 3. Страна в изпълнителното производство,
съгласно член 275, ал.3 от АПК е община С.. Във връзка с измененията на ЗУТ -
ДВ бр. 82/26.10.2012г. в сила от 26.11.2012г., ****” град П. не е компетентния
орган по изпълнението на заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория. Съгласно член 225а, ал. 3 от ЗУТ, ако заповедта за премахване не се
изпълни доброволно в определения от нея срок, тя се изпълнява принудително от
общината по ред, определен с наредба на общинския съвет.
Твърди, че съгласно
член 274, ал. 2 от АПК, длъжник по изпълнението на цитираната заповед е Г.С.Н. като правоприемник на имота. ****” град П. били
уведомени надлежно за правоприемството, с искане да бъде конституирана същата
като длъжник.Не е направено спиране от *****” П. на основание член 280, т.3 от
АПК и възобновяване на основание член 281 от АПК. Сочи, че за органа по
изпълнението били налице предпоставки за приложение разпоредбите на член 282,
ал.1, т.1 от АПК, т.е. за прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на ответницата и насочване на изпълнението към надлежния длъжник - Г.С.Н.. От 28.12.2012г. в производството по изпълнение на
Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., издадена от и.д.Началник сектор П. при *****
ЮЦР (сега ****” град П. при ***** ЮЦР)
по отношение на ответницата не е следвало да бъдат извършвани изпълнителни
действия. Въпреки надлежното уведомяване за настъпилите нови факти и
направеното искане от ответницата, ****“ град П. не са конституирали новия
длъжник, нито са предприели действия в тази посока. Уведомяването на
собственика е станало едва на 26.03.2013г. с писмо, с обратна разписка, т.е. 8
дни след извършване на принудителното премахване.
Твърди, че действията
на ****“ град П. при **** по изпълнение на принудителното премахване били
незаконосъобразни, поради неспазването на изискванията в Наредба №13/2001 на
МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи
или части от тях от органите на ****, където е предвидено гарантирането на
безопасност и защита интересите на лицата, засегнати от изпълнението, а именно
- липсва конструктивен проект за охраняване на другите строежи в имота.
Действията по премахването станали в отсъствие на обитателите, за което органът
по изпълнението предварително бил уведомен. Същите били реализирани с влизане и
оставане в имота, без уведомяване на собственика и осъществен достъп през чужд
имот,собственост на Л.Б..
Предвиденото в закона
гарантиране безопасността и защита интересите на лицата не било спазено. Видно
от представения протокол - Приложение №3, същия не бил подписан от
представители на експлоатационните дружества. Не било посочено дали е опразнен
или не е строежа, предмет на събаряне. Опис на 18.03.2013г. не бил съставян.
Видно от представения протокол - Приложение № 4, същият не бил подписан от
представители на експлоатационните дружества.
Сочи,
че изцяло били нарушени разпоредбите на ЗОП по избор на изпълнител за
премахването на строежите, предмет на Заповед №ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. Невярно
било твърдението на ищеца, че избора на изпълнител за принудителното премахване
на строежите е станал по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки, тъй като същата е отменена на 01.04.2012г., а самото предварително
проучване за начин на изпълнение е извършено на 24.09.2012г. Възлагателното писмо, представено от **** с исковата молба
с изх.№Пд-2616-11- 749/14.12.2012г. било с посочен договор
№00-13-662/05.12.2012г. с изпълнител „*****” ЕООД, а не сочения за изпълнител „М.и.” ЕООД. Протоколите по изпълнението били подписвани от
представител на „М.и.“ ЕООД, а фактическите действия
по събарянето на строежите са извършени от лица, работещи във фирма „*****“,
чиито собственик и управител е съседът на имота - Л.Б.
и други, които впоследствие изградиха новата ограда между двата имота и наети
от същото лице. Твърди, че Протокол - Приложение № 5 от 21.03.2013г. за
действително извършените работи, изцяло преповтаряли обяснителната записка, подписана
от А.П. и неразделна част от протокола за
предварителното проучване, съставен на 24.09.2012г., независимо, че на място
били извършени действия, различни от посочените.
Направено било
възражение от ответната страна на 10.03.2014г. с писмо, с обратна разписка ИД
PS4300004LJ51/11.03.2014г. до **** във връзка със заявената претенция и
посочената сума, с мотиви изложени в същото. Намира, че в исковата молба се
твърдят неверни факти и обстоятелства, от които ищецът черпи права, като в тази
връзка оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба
документи, както следва: Протокол за предварително проучване на принудителното
изпълнение за премахване на незаконния строеж от 24.09.2012г.; Обяснителна
записка с количествено-стойностно сметка,подписан от А.П.;
Протокол за избор на изпълнител за принудително премахване на незаконен строеж
от 29.10.2012г.; Възлагателно писмо
изх.№ПД-2616-11-749/14.12.2012г.; Протокол за установяване състоянието на
строежа и строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение от
18.03.2013г.; Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната
площадка след приключване на принудителното изпълнение от 19.03.2013г.;
Протокол за извършените разходи по премахване на незаконен строеж от
21.03.2013г. и Данъчна фактура №**********/21.03.2013г. на стойност 1915.56
лева. Твърди, че посочените документи, съставени от страната по делото, макар и
държавен орган, удостоверявали само изгодни за ищеца обстоятелства по отношение
на вида, количеството и стойността на извършените дейности, а от там и на
размера на задължението. Същите били съставяни в нарушение на
законодателството, уреждащо процедурите по принудително премахване на
строежите. Счита, че претенцията е недоказана, тъй като не се представят годни
доказателства за законно извършени действия от страна на ****. Приложените
документи от ищеца с исковата молба не удостоверявали вземането на претендираното основание и в претендирания размер, а така
също и изправността на ишцовата страна. Оспорва претендираните задължения за лихви. Предвид изложеното,
счита предявения иск за недопустим и неоснователен и моли същият да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Останалите твърдения в
отговора на исковата молба досежно: водените административни производства;
начина на изграждане на постройките в имота и отговарят ли същите на законовите
изисквания; обстоятелства, касаещи „търпими строежи“; срокове за узаконяването
им; гарантираната безопасност и защита интересите по изпълнението и
констатираните разрушения и липси от това са извън предмета на делото и
неподлежат на разглеждане.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
В полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по член 417 от ГПК № 360
от 24.06.2014г. по ч.гр.д. № 696/2014г. по описа на КРС за парично задължение,
предмет на предявения иск в рамките на настоящото исково производство. Срещу
издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките на
законоустановения срок.
Със Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., и.д. Началник Сектор П. при ***** ЮЦР, на основание
член 225, ал. 1, във връзка с член 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредил да бъде
премахнат незаконен строеж – незаконен строеж, представляващ „Ограда с навес и
барбекю“, находящ се между УПИ XIV-880 и УПИ XV-881, кв. 66 по плана на град С.,
изпълнен от М.С.И. (Г.), без необходимите строителни
книжа.
Заповедта е влязла в
сила, съгласно Решение № 2389/04.11.2013г. по административно дело №
3978/2012г. на Административен съд град П., потвърдено с Решение №
4332/28.03.2014г. по административно дело № 16751/2013г. по описа на Върховен
административен съд, което не е спорно между страните.
С писмо изх. №
Сп-113-00-904/22.05.2012г. РО НСК П., Началника на Сектор П. при ***** – ЮЦР е отправил покана, по реда на член 227, ал. 1 от АПК,
до М.С.И. (Г.) за доброволно изпълнение
на Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., в 14-дневен срок от
получаване на поканата. Указал е, че при липса на доброволно изпълнение ще
пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж по реда на Наредба №
13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи за негова сметка. Поканата е връчена на М.С.И.
на 28.05.2012г. (л. 14).
С Констативен протокол
от 19.09.2012г., съставен от служители на РО НСК П. при ***** – ЮЦР, е
установено, че незаконният строеж, находящ се между УПИ XIV-880 и УПИ XV-881,
кв. 66 по плана на град С. - не е премахнат доброволно в срока за доброволно
изпълнение.
С Протокол от
24.09.2012г. съставен от служители на ищеца е установен ръчен начин
на принудително премахване на незаконния строеж, като е определен 5 дневен срок
за изпълнение на премахването, а стойността на премахването е определена като
сума от 1653.34 лева без ДДС, като в тази връзка е представена обяснителна
записка, съдържаща количествено-стойностна сметка.
Сключен е Договор №
ФО-13-662/05.12.2012г., по силата на който ****, градофия,
като възложител е възложила на „М.И.“ ЕООД ***, като
изпълнител, работата по принудително премахване на незаконен строеж,
представляващ „Ограда с навес и барбекю“, находящ се между УПИ XIV-880 и УПИ
XV-881, кв. 66 по плана на град С., чрез разрушаването му, в срок от 3 работни
дни след подписване на Протокол-Приложение № 3 към чл. 10 от Наредба №
13/2001г. Уговорената съгласно договора стойност на принудителното премахване е
1593.30 лева, без ДДС.
С писмо изх.
№ПД-2616-11-749/14.12.2012г. началникът на **** е възложил принудителното
изпълнение на заповедта за принудително премахване на незаконния строеж за
изпълнение на „М.И.“ ЕООД в периода от 10.00ч. на
15.01.2013г. до 17.30ч. на 18.01.2013г.
С Протокол Приложение
№ 3 към чл. 10 от Наредба № 13 на МРРБ от 18.03.2013г., съставен от работна
група в състав представители на ищеца и „М.И.“ ЕООД е
установено състоянието на строежа преди започване на принудителното
изпълнение, а именно, че строежът „е/не е опразнен от хора, материали и др. в
срока за доброволно изпълнение”. Установено е също, че в 11:35 часа е
пристъпено към принудително изпълнение.
С Протокол Приложение
№ 4 към чл. 13 от същата Наредба за установяване състоянието на строежа след
приключване на принудителното премахване е установено, че в 17.30 часа е
приключила работата по премахване на незаконен строеж, като заповедта за
премахване е изпълнена. Установено е, че строежът е приведен в състояние негоден
за ползване.
С двустранно подписан
Протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към
21.03.2013г., стойността на действително извършените работи по премахване на
незаконния строеж е определена на 1915.56 лева.
Съставена е Фактура №
**********/21.03.2013г. за сумата от 1915.56 лева с начислено ДДС (без ДДС
сумата възлиза в размер на 1596.30 лева) за принудително премахване на
незаконен строеж, съгласно договор № ФО-13-662/05.12.2012г. между **** и „М.И.“ ЕООД, при уговорен начин на плащане „по сметка”. С
бюджетно платежно нареждане от 19.12.2013г. сумата е преведена по сметка на
изпълнителя.
С Покана изх. №
ПД-2616-02-172 от 03.04.2014г. отправена до ответника, получена от същия на
07.04.2014г., ищецът е уведомил М.С.И. за дължимата и
изискуема сума на **** в размер на 1915.56 лева.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни. От показанията на
свидетеля Г.Д.К.-С., инспектор към РО П. към *****-
Централен, осигурен от ищцовата страна се установява,
че се извърши премахване на незаконен строеж при ответника, в следствие на
влязло в сила заповед за премахване на оградата и гаража. Принудително се
извърши премахването от фирма „*****”. Имало представител на фирмата, който си
водеше работници и се започна премахването. Твърди, че присъствала на
премахването, което се извърши от служители на фирмата. Сочи, че познава
представител от „*****” и видяла на място представител от фирмата, на име -
Росица. Оградата, предмет на разрушаване била на границата между двата имота.
Първоначално имало проблем с влизането, тъй като в гаража имало автомобил. За
целта опаковали МПС-то и започнало премахването. От страна на имота, в който се
извършваше събарянето имало хора. От съседната страна нямаше хора. Премахването
започнало от съседния имот. На място се подписал протокол, в който се вписва в
колко часа е извършено премахването. Имало и следващ протокол, с който се
фактурира СМР. На тази база, фирмата, която е извършила събарянето пуска
фактура. Твърди, че съборили оградата,
барбекюто и гаража. Като конструкция – оградата била масивна; гаражът бил с
метална врата и с ограден зид към вътрешността на имота, масивен и едноскатен покрив. Барбекюто било в дъното на имота.
От показанията та
свидетеля - Д.Т.М., осигурен от ответната страна се
установява, че на 18.03.2013г. бил повикан от г-н И., съпруг на г-жа И. да
отиде у тях, при майката на ответницата, защото била сама и щяло да има някакви
неща по имота. Отишъл към 8.30-9.30 часа сутринта. След 9.30ч. дошла полиция,
пожарна, медицински екип. Полицията на няколко пъти премести загражденията и
загради цялата улица. Твърди, че през това време снимал какво се извършва. Помолили
го да напусне загражденията и да се отдръпна. Имотът на И. бил затворен
отвсякъде. Блокирането на улицата бшлж за разрушаване
на ограда между имота на семейство Б. и семейство И.. Започнали да разрушават
от страната на комшиите - Б., от техния двор, от източната страна. Дошъл бус от
фирма „*****” и оттам излезли 7-8 човека. С чукове и хилтита
започнали да разрушават. Те били служители на „*****”. Същите имали фирмено
облекло, на което пишело „*****”. Само те разрушавали. Други лица, които не
носели фирмено облекло на „*****” не разрушавали. Разрушили бързо оградата до
гаража, бутнаха барбекюто и дувара. От ЕВН и ВиК нямало присъствие. От Община С.
И.Д., заместник кмета Ш., и Д.Д..
Видно от представения
Констативен акт № 15/12.03.2010г. на ***** – П., е установен незаконен строеж –
„Ограда с навес и барбекю“, находящ се между УПИ XIV-880 и УПИ XV-881, кв. 66
по плана на град С.. Посочено е, че имотът е собственост на М.С.
Г., съгласно нотариален акт № *****г. на КРС и
нотариален акт № 81, том I, нотариално дело № 10/1996г. на КРС (представени
като доказателство по делото). Посочено е, че строежът е собственост на М.С. Г., съгласно цитираните нотариални актове и същата е
участвала в него в качеството си на възложител и строител. Липсва разрешение за
строеж.
По делото е представен
и нотариален акт № *****г. на нотариус Р.К. град К.,
видно от който имота, собственост на М.С.И. е
прехвърлен чрез покупко-продажба на Г.С.Н..
При така установеното
от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
За успешното
провеждане на установителния иск с правно основание член 422, ал. 1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането - пораждането на
задължението, а ответникът – че то е погасено.
По иска за
неоснователно обогатяване по член 225, ал. 6 от ЗУТ, в тежест на ищеца е да
докаже своето обедняване чрез извършените разходи по принудително премахване на
незаконен строеж и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника
е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
Редът за премахване на
незаконни строежи от първа, втора или трета категория или части от тях е уреден
в член 225 от ЗУТ, както и в Наредба №
13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол. Съгласно тази регламентация, в случай на констатиране на
незаконен строеж, Началникът на **** издава заповед за премахване на незаконен
строеж въз основа на констативен акт на длъжностни лица на дирекцията. Актът се
връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7 дневен
срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в
определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на **** по ред,
установен с наредба на министъра на инвестиционното проектиране. Принудителното
премахване е за сметка на извършителя и на строителя, когато строежът е
извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж (чл. 225,
ал. 6, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ). Последният следва да заплати
сумата на направените разходи за премахване, тъй като в резултат на
премахването неоснователно се обогатява за сметка на ****, спестявайки си
разходи до размера на обедняването на дирекцията.
В
конкретния случай по делото е представен Констативен акт № 15/12.03.2010г. на *****
– П., с който е установен незаконен строеж – „Ограда с навес и барбекю“,
находящ се между УПИ XIV-880 и УПИ XV-881, кв. 66 по плана на град С., с оглед
преценка вида и категорията на незаконния строеж. Както от него, така и от
съобразителната част на Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., и.д. Началник
Сектор П. при ***** ЮЦР се установява, че незаконен
строеж, представлява плътна ограда с дължина 27м. изпълнена по цялата дължина
от нивото на терена до височина 1м. от бетон. Участък с дължина 11м., започващ
от уличната регулация е надстроен до височина 2.60м. с тухлена зидария. Същият
служи за стена на навеса, изпълнен между жилищната сграда и оградата. Навеса е с
дървена конструкция, покрита с керемиди. Към улицата е монтирана метална порта.
Останалата част от оградата с дължима 16м. е надстроена с бетонови тухли до
височина 1.50м. и завършва с бетонна шапка, покрита с керемиди. В дъното на
парцела е изградено барбекю с пещ, дървен навес, покрит с керемиди и ограждащи
стени от ПВЦ дограма. Строителството е изпълнено без разрешение за строеж. Със
същата заповед е наредено премахване на незаконния строеж. След изтичане на
предоставения на извършителя срок за доброволно премахване и преди датата на
насроченото принудително премахване, бетоновият фундамент, предмет на заповедта
за премахване не е бил премахната доброволно от ответника М.С.И..
Съгласно
дадената легална дефиниция на понятието в § 1 от ДР на Наредба № 13/2001г., „премахване
на незаконен строеж“ представлява разрушаването му до кота терен и/или до
състояние негоден за ползване при спазване нормите по противопожарна
безопасност, хигиена и безопасност на труда. От представения протокол за
установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на
принудителното изпълнение (Приложение № 3 към чл. 10 от Наредба № 13) не се
установява по категоричен начин състоянието на строежа и на строителната
площадка преди започване на принудителното изпълнение, доколкото в частта,
касаеща тези констатации на длъжностните лица, протоколът е бланкетен
и двусмислен. Същевременно с констативния протокол от 19.09.2012г. (л. 15), обективиращ извършения оглед на строежа преди принудителното
изпълнение, е установено, че строежът - Ограда с навес и барбекю, предмет на
заповедта за премахване от 16.04.2010г. не е премахнат доброволно. В този
смисъл и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът
приема, че към деня на принудителното изпълнение на заповедта за премахване на
незаконния строеж - на 18.03.2013г., заповедта на Началник Сектор П. при *****
от 16.04.2010г. не е била доброволно изпълнена в цялост от извършителя на
строежа М.С.И.. Този факт се установява, както от
Констативен протокол от 19.09.2012г., така и от протокол от 18.03.2013г., които
не бяха опровергани с други доказателства.
По
делото са приложени доказателства за извършеното от ищеца действително плащане
на исковата сума, под формата на разходи по принудително премахване на
незаконен строеж, извършен от ответника. В този смисъл е установено и
обедняването на ищеца чрез реално плащане стойността на извършените разходи по
премахване на незаконния строеж. Ето защо е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника за извършеното от ищеца плащане на третото лице.
Ответникът е спестил разходи за сметка на ищеца, които реално са извършени от
последния.
Следователно
са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника при условията на член 225, ал. 6 от ЗУТ. Предявеният на това
основание иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение
възражението на ответната страна за недопустимост на процеса, съдът намира
следното:
Ответникът възразява,
че производството е недопустимо, тъй като по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*****г., Г.С.Н.
придобила поземлен имот с идентификатор № 68080.503.880 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град С., с административен адрес град С., улица „В.”
№ 2, в който е установено незаконно строителство. Принудително премахнатите
строежи на 18 и 19 март 2013г. са предмет на продажба в цитирания нотариален
акт. Твърди, че вменените задължения за разходи по принудителното премахване на
строежи са подробно изброени в разпоредбата на член 225, ал. 6 от ЗУТ, като
няма качеството на никое от изброените в посочената разпоредба лица.
Възражението на
ответникът е неоснователно, тъй като претенцията произтича от възникнало
административно правоотношение от орган на власт, какъвто е **** (*****) и
лице, което е било подчинено да изпълни определена заповед от орган на власт. В
исковата молба се сочи, че ответникът е задължено лице по заповедта и в този
смисъл искът е допустим, а възраженията се явяват такива, по същество на спора,
доколкото е налице задължение за плащане. За пълнота следва да се посочи, че
административният акт по член 225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж може
да бъде издаден, както срещу собственика, така и срещу изпълнителя на строежа.
В административната преписка, ясно е посочен извършителя на незаконния строеж -
М.С.И., като Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., и.д.
Началник Сектор П. при ***** ЮЦР е влязла в законна
сила. Ирелевантно е в случая, че имота, в който е констатиран незаконния строеж
е прехвърлен на трето лице. Административното производство е насочено спрямо
извършителя на незаконния строеж и той отговаря по този иск. Ето защо,
възражението за недопустимост на настоящото производство е неоснователно.
Относно
разноските:
Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в
заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 от
същото.
На основание член 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски. Установеният размер на
реализираните от него съдебно деловодни разноски възлиза на 338.31 лева (38.31
лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение),
които следва да се присъдят в полза на страната, с оглед направеното в тази
насока искане.
Мотивиран от така
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищеца - Д.З.Н.С.К. БУЛСТАТ **** със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от М.М.Г.,
от една страна, и М.С.И. *** с ЕГН ********** от
друга, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 1 915.56 (хиляда деветстотин
и петнадесет лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща реализирани
от ищеца разходи за премахване на незаконен строеж на основание влязла в сила Заповед
№ ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., и.д. Началник Сектор П. при ***** ЮЦР, въз основа
на която е извършено принудително премахване на незаконен строеж – „Ограда с
навес и барбекю“, находящ се между УПИ XIV-880 и УПИ XV-881, кв. 66 по плана на
град С. за сметка на ответника, извършител по смисъла на член 225, ал. 1 от
ЗУТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на заявлението в съда – 23.06.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 360/24.06.2014г.
по ч.гр. дело № 696/2014г. по описа на КРС, на основание член 422,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, М.С.И. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.З.Н.С.К. БУЛСТАТ **** със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от М.М.Г. сумата от 38.31 (тридесет и осем лева и тридесет и една
стотинки) лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса в заповедното производство по
ч.гр.д. № 696/2014г. на КРС, на основание член 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, М.С.И. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.З.Н.С.К. БУЛСТАТ ****
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от М.М.Г.
сумата от 338.31 (триста тридесет
и осем лева и тридесет и една стотинки) лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение при настоящото разглеждане на делото, на основание член 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред П.ски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.