Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, първи
граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1072 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. чл. 45 и следв. ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ
Предявени са искове от М.С.Н., ЕГН **********,***, А.Н.Н.,
ЕГН **********,*** и И.Н.Н., ЕГН **********,***, като наследници на Н.И.Н., ЕГН
**********, представлявани от адв. Я.В.С.,***, за обезщетение на вреди,
причинени от ПТП.
Ищците твърдят, че на 04.03.2016 год., на път ІІІ-112, км 3+500, посока
Видин – Монтана е настъпило тежко ПТП между МПС «Опел Вектра», рег. № *******,
управляван от техния наследодател Н.Н. и МПС Гранд Чероки, рег. № *******,
управляван от Г.К..
Управляаният от пок. Н.Н. л.а., м. Опел Вектра се е движел в посока от гр.
Видин към гр. Монтана. Другият автомобил се е движел в противоположна посока, с
несъобразена скорост и излизайки от лек ляв завой навлязъл в лентата за
движение на наследодателя им. При последвалия удар предната част на л.а., м.
Опел Вектра се смачкала почти до неузнаваемост, като самото купе се прегънало
по средата, а задната му част се качва върху мантинелата. Водачът, наследодател
на ищците получил тежки травматични увреждания, довели до смъртта му още на път
за болнично заведение.
По образуваното НОХД № 213/2016 год. на ОС Монтана, с присъда от 16.02.2017
год., влязла в сила на 02.03.2018 год., Г.Т.К. е признат за виновен за това, че
е причинил по непредпазливост смъртта на Н.И.Н. от гр. Видин и му е наложено
съответно наказание.
Твърди се, че починалият съпруг на първата ищца няма вина за настъпилото
ПТП.
Увреждащото МПС е имало задължителна застраховка ГОА съгл. Полица №
02115001653953, валидна и действаща от 19.06.2015 год. до 18.06.2016 год.
При ответника има заведена претенция № **********, но до момента, въпреки,
че са изпълнени всички негови изисквания той не е оценил и заплатил стойността
на лекия автомобил на наследодателя на ищците.
Допълнително уточняват, че управляваният от наследодателя им автомобил в
резултат от процесното ПТП е бил с увредена основа на предна броня, облицовка
на предна броня, спойлер предна броня, конзола предна броня, лява и дясна,
преден капак, ключалка преден капак, осигурителна стойка преден капак, челен
панел, калник преден десен, калник преден ляв, подкалник, ПВЦ преден ляв,
предна колона дясна, средна колона дясна, предна колона лява, средна колона
лява, прег десен, праг ляв, греда над радиатор, основа фар ляв, основа преден
калник ляв, рог преден десен, рог преден ляв, фар десен, фар ляв, предна лява
врата, предна дясна врата, предна лява врата оборудвана, предна дясна врата
оборудвана, странично огледало ляво, челно стъкло тонирано, рамо чистачки
предно ляво и дясно, както и увреждания по ходовата част на лекия автомобил,
констатирани по щета № **********.
Иска се: да бъде осъден
ответника да заплати на ищците сумата от 500 лв., необходими за възстановяване
на нанесените вреди на л.а., м. Опел
Вектра с рег. № *******, рама № ************
по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва
от 04.02.2017 год. до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. адвокатски хонорар
на осн. чл. 38 ЗА.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът оспорва исковете. Въвежда три основни възражения:
На първо място – твърди се съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
наследодателят на ищците е шофирал с превишена скорост и не е задействал
спирачната система своевременно и не е бил с включени светлини, което е
попречило на другия водач да го възприеме своевременно. Отделно управляваният
от него автомобил не е бил преминал годишен технически преглед.
На второ място се оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП
и голяма част от уврежданията на л.а., м. Опел Вектра, които били в резултат от
действията на спасителните екипи, посетили ПТП-то. Друга част от тях били
налични и преди катастрофата.
На трето място се оспорва претенцията за лихва.
Допълнително твърди липса на деликт, като оспорва механизма на ПТП.
Оспорва и претенцията по размер като завишена.
Счита, че за л.а., м. Опел Вектра с рег. № *******, рама № ************ е налице тотална щета, при
което ответникът ще следва да изплати 70 % от действителната стойност на
автомобила към датата на ТПТ.
За това моли претенцията да бъде отхвърлена и претендира разноски.
В условията на евентуалност – ако исковете бъдат уважени, моли съдът да
съобрази въведените с отговора му възражения и намали размера на обезщетението.
С Определение № 260249/08.06.2022 год. е прието заявеното от ищците
увеличение на цената на иска – от 500 на 6707,28 лв.
В съдебно заседание ищците М.С.Н., А.Н.Н. и И.Н.Н. не се явяват. Не се явява
и пълномощникът им, адв. Я.С., САК, който в писмено становище поддържа
предявеният иск, моли да бъде уважен като основателен и доказан и претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД не се представлява. Чрез пълномощника си, адв. М.Г.,
САК, в писмено становище оспорва исковете по основание, а евентуално и по
размер, като ги счита за недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва и
приетото от съда увеличение на иска, като счита, че същото е приклудирано. Претендира разноски и представя списък по чл.
80 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
В резултат от ПТП, възникнало на 04.03.2016 год. на път III-112, км. 3+500, посока Видин – Монтана
между л.а., м. Опел Вектра, рег. № *******, управляван от Н.И.Н. от гр. Видин и л.а., Гранд Чероки с ДК № *******,
управляван от Г.Т.К. ***, била причинена смъртта на Н.И.К..
С Присъда от 16.02.2017
год., влязла в сила на 02.03.2018 год. по НОХД № 213/2016 год. на
ОС Монтана, Г.Т.К. е
признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1 НК – за това, че на 04.03.2016 год. на път III-112, км. 3+500, в района на с. Добри
дол, обл. Монтана, при управление на МПС – л.а., Гранд Чероки с ДК № *******,
собственост на П.Т.А.от гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата,
съгл. ЗДвП:
-
Чл.
8, ал. 1 ЗДвП: водачите на ППС използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е
указано нещо друго;
-
Чл.
16, ал. 2 ЗДвП: на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено: 1/ когато пътното платно има две ленти за движение – да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне;
-
Чл.
47, ал. 1 ППЗДвП: нарушил забранителен знак № „В 26“, указващ забрана за
движение със скорост над 60 км/ч., като се движел със скорост 121,68 км/ч.,
и
по непредпазливост причинил смъртта на Н.И.Н. от гр. Видин.
НОХД № 213/2016 год. на ОС Монтана е приложено като
доказателство към настоящото производство.
Видно от удостоверението за наследници, загиналият водач има
трима наследници по закон – съпруга и двама сина, които са ищците по делото.
Към датата на ПТП – 04.03.2016 год, л.а., Гранд Чероки с ДК
№ ******* е имал сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилиста при ответника, с полица № BG/02/115001653953 от 19.05.2015 год.
Пред ответника е заведена претенция № **********/17.03.2016
год.
Видно от заключението на приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. И.Л.А., механизмът на ПТП
е следният: л.а., Гранд Чероки с ДК № ******* се е движел от гр. Монтана към
гр. Видин със скорост 121,68 км/ч., при разрешена скорост 60 км./ч. След
ляв завой от около 140°, в следствие
високата скорост, мокрото платно и наклон от около 11°, водачът му Г.Т.К.
изгубил контрол над управлението. Около 120-140 метра след левия завой
автомобилът му излязъл от платното си за движение и навлязъл в насрещното,
където в същото време се движел л.а., м. Опел Вектра, рег. № *******,
управляван от Н.И.Н. от гр. Видин със
скорост 45-46 км./ч. (уточнено в с.з.). водачът Н.Н. направил опит да избегне
удара, като се приближил плътно в дясно до мантинелата на своята лента за
движение, но последвал удар. От него л.а., м. Опел Вектра, рег. № ******* се
върнал назад 18,5 метра от мястото на удара и със задната си част се качил
върху мантинелата. Другият автомобил, л.а., Гранд Чероки с ДК № ******* спрял
на около 40 метра напред след мястото на удара. Спирачната система на му
система не е била задействана. Спирачната система на л.а., м. Опел Вектра, рег.
№ ВН 41 17 ВМ, управляван от Н.И.Н. от
гр. Видин също не е била задействана. Единствената причина за
настъпилото ПТП е движението на л.а., Гранд Чероки с ДК № ******* със скорост
121,68 км./ч. Ако светлините на л.а., м. Опел Вектра, рег. № *******,
управляван от Н.И.Н. от гр. Видин са
били включени, това не би дало отражение върху ситуацията и резултата от нея,
ПТП не би било предотвратено, тъй като е имало добра видимост и превозното
средство би могло да бъде забелязано.
Видимите щети по л.а., м. Опел Вектра, рег. № ******* в
резултат от процесното ПТП са: купе, оборудвано, смачкани предни ляв и десен
калник, ляв и десен фар, предна лява врата – смачкана, задна лява врата,
счупено предно панорамно стъкло, счупени стъкла на предна и задна лява врата,
огънат таван на купето, смачкано и скъсано арматурно табло, откъсната предна
лява седалка, смачкан преден капак на двигателя, смачкана греда на радиатора,
преден ляв носач, преден ляв амортисьор, предна лява пружина, преден ляв
полувал, радиатор, воден.
Според заключението, стойността на причинените щети по л.а.,
м. Опел Вектра, рег. № *******, управляван от Н.И.Н. от гр. Видин са на обща стойност 2582,80 лв.
Остатъчната, пазарна стойност на автомобила е по-ниска от
щетата – 1740 лв., а 80% от нея се равняват на 1392 лв.
Това заключение е оспорено от ищците в частта относно
оценката на стойността на щетите и автомобила.
От показанията на свид. Г.Т.К. се установява, че
пострадалият Н.Н. е пътувал сам в автомобила си, превозвал „някакви дърва“.
Свидетелят не помни с каква скорост е управлявал л.а., Гранд Чероки с ДК № *******,
но времето било дъждовно. Нямал видимост
заради завоя. Сблъсъкът бил в предната част на двата автомобила.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза,
изготвена от в.л. инж. Е.К. се установява, че пазарната стойност на л.а., м.
Опел Вектра, рег. № ******* към м. Март, 2016 год. е била 700 лв.
Стойността на необходимите авточасти съгласно заведената при
ответника претенция № **********/17.03.2016 год. е 4881,05 лв. без ДДС.
Стойността на ремонтните дейности и необходимите консумативи
за боядисване на предна броня и преден капак е 1826,23 лв.
Общият разход за отстраняване на нанесената щета е 6707,28
лв. без ДДС.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Иска се: да бъде осъден
ответникът да заплати на ищците сумата от 6707,28 лв., необходими за
възстановяване на нанесените вреди на
л.а., м. Опел Вектра с рег. № *******, рама № ************ по застраховка Гражданска отговорност, ведно със
законната лихва от 04.02.2017 год. до окончателното плащане на сумата.
Искът е допустим, доколкото пред ответника е проведено рекламационно
производство по чл. 496 КЗ – видно от приложената на л. 9 от гр.д. № 14447/2019 год. на СРС претенция
№ **********/17.03.2016 год. и писмено уведомление за отстраняване на
нередовности изх. № 04-87210/20.07.2017 год.
Между страните няма спор относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на л.а., Гранд Чероки с ДК № *******.
Въпросът за вината на водача Г.К.
е разрешен с влязлата в сила Присъда по НОХД № 213/2016 год. на МОС.
С
оглед разпоредба на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят по
договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования;
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера
на претърпените вреди.
Съгласно
чл. 429, ал. 1, вр. чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ, обезщетението по имуществена застраховка, се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава
се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество. Т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество.
В случай, според заключението на съдебно-оценителната експертиза,
изготвена от в.л. инж. Е. К., нужната сума за възстановяване на увреденият
автомобил е 6707,28 лв. без ДДС, а неговата пазарна стойност към датата
на ПТП е 700,00 лв.
Ето защо и по правилото на горепосочените правни норми последната
сума се явява и стойностния еквивалент на претърпяната вреда.
В случая е налице “тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ,
респективно е приложима ал. 1 на същата разпоредба, която изисква увреденото
МПС да бъде свалено от отчет, като в съответния документ изрично е отбелязано,
че прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство е поради
настъпила тотална щета.
Това изискване обаче няма отношение към дължимостта на
обезщетението, а е относимо към поставянето на застрахователя в забава. Наред с
това за да се представи удостоверение за дерегистрация, съобразно чл.18а ал. 2
т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, собственикът
на увредения автомобил, следва да се легитимира с удостоверение от самия
застраховател.
В конкретния случай, по предявената извънсъдебна претенция, с
Писмото си от 20.07.2017 г. и в хода на съдебното производство, застрахователя
е поддържал становище, че липсва основание за плащане на обезщетение, т.е. няма
данни да е искал от увредения представяне на удостоверение за дерегистрация на
автомобила, нито му е предал такова издадено от него, за да се извърши дерегистрацията.
В резултат, от което с поведението си самия длъжник-застрахователят, се е
поставил в забава за заплащане на обезщетение, за това то се дължи без
допълнителни условия.
Ето защо съдът намира, че претенцията на ищците за заплащане на
обезщетение за имуществени вред е основателна до размера от 700 лв., като за горницата до претендираните 6707,28
лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенциите за лихва:
Според актуалната съдебна практика, обективирана в Решение №167 от
30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о., Решение №128 от
04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., която се споделя от
настоящият съдебен състав, ответникът-застраховател дължи мораторна лихва върху
обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като отговаря за
забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователят от отговорността на деликвента.
Действително според чл. 409 КЗ застрахователят дължи лихва за
забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ.
Но от друга страна, съгл. чл. 429, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования деликвент или от увреденото лице,
включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига
лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен
от размера на застрахователната сума.
Ето защо и доколкото по делото липсват данни за уведомяване на
застрахователя от застрахования, следва извода, че в разглежданият случай
меродавна е датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените
лица, която според данните по делото е заявена на 17.03.2016 год. (когато е
заведена претенция № 161
0008372/17.03.2016
год.)
Тъй като ищците претендират лихва от 04.02.2017 год., то
ответникът дължи мораторна лихва върху основателният размер на обезщетенията именно
от тази дата – считано от 04.02.2017 год.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и реално заплатените
по производството разходи.
В
случая обаче, ищецът е освободен от такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК,
а процесуалното представителство пред първата инстанция е предоставено от
пълномощника, адв. Я.С., САК безплатно, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора,
насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на пълномощника.
Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като
своевременно:
Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание
чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.
Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адв. Я.В.С.,***, сумата от
69,46 лв. за предоставената на ищеца безплатна правна помощ, определена
съразмерно на уважената част на иска (10,44%) въз основа на възнаграждение
съгл. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8
от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата 474,67
лева, представляваща съответните разноски по производството от сторените за адвокатско
възнаграждение (300 лв.), за свидетел (80 лв.) и за САТЕ (150 лв.), съразмерно на
отхвърлената част на иска (89,56%).
Ответникът на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 590 лева,
представляваща следващата се държавна такса съобразно уважената част от иска – 50
лв., 390 лв. за СОЕ и 150 лв. за САТЕ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК ********,
гр. София, да заплати на М.С.Н., ЕГН **********,***, А.Н.Н., ЕГН
**********,*** и И.Н.Н., ЕГН **********,***, като наследници на Н.И.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща
нанесените вреди на л.а., м. Опел Вектра
с рег. № *******, рама № ************
в резултат от осъществено на 04.03.2016 год. на път III-112, км. 3+500, в района на с. Добри
дол, обл. Монтана ПТП по вина на Г.Т.К. ***, водач на МПС – л.а., Гранд Чероки
с ДК № *******, собственост на П.Т.А.от гр. София, чиято деликтна отговорност е
обезпечена чрез Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“
при ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК ********, гр. Софи
с полица № BG/02/115001633953
от 19.05.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.02.2017
год. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от
700 лева до пълния предявен размер от 6707,28 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК ********, гр. София, да заплати на адв. Я.В.С.,***, сумата от
69,46 лв. (шестдесет и девет лева, 46 ст.) за предоставената на М.С.Н., ЕГН **********,***, А.Н.Н.,
ЕГН **********,*** и И.Н.Н., ЕГН **********,***, като наследници на Н.И.Н., ЕГН
********** безплатна
правна помощ, определена съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА М.С.Н.,
ЕГН **********,***, А.Н.Н., ЕГН **********,*** и И.Н.Н., ЕГН **********,*** да заплатят по равно – всеки от тях по 1/3, на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК ********, гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК
сумата от 474,67 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева, 67 ст.), представляваща
разноски по производството съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК ********, гр. София, да заплати на Районен съд Лом, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 590 лв. (петстотин и деветдесет лева)
– разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: