МОТИВИ към Присъда №260016/13.04.2021г. по НОХД №582/2020г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против
подсъдимите Е.С.Е. ***, ЕГН ********** и Ж.А.Т. ***, ЕГН **********,
е повдигнато обвинение от Прокурор при Районна Прокуратура- Хасково,
ТО-Димитровград, съответно срещу подс.Е.Е. за това, че на 03.03.2018г. в
гр.Димитровград, като извършител, в съучастие с Ж.А.Т. ***- като помагач,
противозаконно присвоил чужди движими вещи- 20040кг. дребно начупен ориз- биг-бег, на обща стойност 4 600 евро, с левова
равностойност 8 996,82лв., собственост на „Automac Union S.R.L“ - гр.Букурещ, Румъния, с управител и
представител Ф. А.Р. Я.- египетски гражданин, които владеел- престъпление по
чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, и срещу подс.Ж.Т.- за това, че на 03.03.2018г.
в гр.Димитровград- като помагач, в съучастие с Е.С.Е. ***- като извършител,
умишлено улеснила Е. противозаконно да присвои чужди движими вещи – 20 040кг.
дребно начупен ориз- биг-бег, на обща стойност 4 600
евро, с левова равностойност 8 996,82 лв., собственост на „Automac
Union S.R.L“ - гр.Букурещ, Румъния, с управител и
представител Ф. А.Р. Я.- египетски гражданин, които владеел, като уговорила и
извършила продажбата на същите - престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.
Всеки един от подсъдимите
заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, дава кратки
обяснения, признава изцяло описаното в обвинителния акт, иска делото да бъде
разгледано при условията на съкратено съдебно следствие. Моли за налагане на справедливо
наказание.
Упълномощените защитници на всеки един от подсъдимите
поддържа искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие. Пледира за оправдаване на подсъдимите, алтернативно- за налагане на
предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода” при прилагане
разпоредбата на чл.55 от НК, като срока на наказанието да е минимален, с приложението
на чл.66 от НК.
Прокурора при Районна
прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, не се
противопоставя на искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, пледира за признаване на всеки един от подсъдимите за
виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода”, като счита, че няма
пречка изтърпяването на наложените наказания да се отложи по реда на чл.66 от НК.
Съдът като взе предвид искането
на всеки един от подсъдимите и техните защитници- за провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие
разглеждането на делото по този ред.
По този начин, съдът прие за
установени фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени
със събраните доказателства на досъдебното производство, съдът намира за
установено следното:
Египетският гражданин Ф.Я. живее в Р.Румъния, където се
занимава с бизнес посредством регистрираното там дружество „Automac
Union S.R.L“- гр.Букурещ, на което е собственик и
управител. Дружеството осъществявало внос и износ на стоки, като от 2017г. имали
търговски взаимоотношения с фирма „Арон Райс“ООД- гр.Съединение, от която закупувал ориз, който
впоследствие препродавал. Комуникацията си с българското дружество св.Я.
осъществявал посредством неговия бизнес партньор в България- св.Ф.Р.- ливански
гражданин, който живеел в България и говорел български език. Св.Я. използвал
св.Р. като посредник срещу комисионна и именно последния го свързал с фирма „Арон Райс“ООД. С въпросното дружеството
„Арон Райс“ООД, св. Я.
търгувал от около година, като до момента нямал проблеми с доставки и плащания.
С тях работел като изпращал по имейл заявка за ориз, от дружеството
потвърждавали, че имат съответното количество и му изпращали проформа фактура, след постигане на договорка св.Я.
изпращал по банков път стойността на проформа
фактурата и след като стоката била платена се извършвала и доставката, която се
извършвала в рамките до 24 часа от натоварване на стоката на камиона и се
доставяла на адрес в Румъния. Понякога транспорта осигурявали от фирма „Арон Райс“ООД, а понякога
транспорта се осигурявал от св.Я..
На 14.02.2018г. св. Я. изпратил по имейл заявка до „Арон Райс“ООД за доставка на 23
тона начупен ориз. Още същия ден получил по имейл проформа
фактура №900000000235/14.02.2018г., издадена от „Арон
Райс“ООД към неговото дружество, за закупуване на 23
тона начупен ориз на обща стойност 5 290 евро. Плащането по тази фактура св.Я.
извършил на 28.02.2018г. по банков път по сметка на „Арон
Райс“ ООД от банковата сметка на „Automac
Union S.R.L“.
Св. Я. бил член на международна интернет платформа „Cargopedia S.R.L“, в която членували и транспортни фирми и
от която платформа си осигурявал транспорт за доставките. На 26.02.2018г. в
тази платформа поместил обява, че търси транспорт по направление гр.Съединение-
България до гр.Букурещ- Румъния, която обява публикувал на румънски език. В
тази обява посочил че търси транспорт за 24 тона - камион или камион с ремарке,
като цената която бил готов да плати за транспорта била 460 евро. На 26.02.2018г.
получил в платформата и запитване относно начина на плащане от лице с имена Emanuil Emanuilov, но след като
видял, че е грешно написано съобщението и преведено най-вероятно с гугъл преводач не му обърнал внимание. На 27.02.2018 г. на
телефонния си номер +40736467912 св. Я. получил обаждане от български телефонен
номер ++359*********, който номер е регистриран на “ЕАП Джулия транс” ЕООД,
собственост на подс.Е., но не можал да разбере нищо
от разговора който се опитал да проведе отсреща мъжа, като успял да разбере
само думите „Съединение“ и „транспорт“, като разбрал и че човека не говори
английски език. Решил да направи връзка с този човек тъй като предполагал, че е
във връзка с обявата му за транспорта, като му изпратил сме със съдържание
телефонния номер на св.Ф.Р., като същевременно изпратил и телефонния номер на
човека на св. Ф.Р. за да се свърже е него. Св. Р. се свързал с човека, като
последният поел ангажимент да извърши доставката и св.Р. му дал адреса от
където трябвало да се натовари ориза и да се транспортира в Румъния.
Подсъдимия Е. Е. нямал своя собствена транспортна фирма и
възможност сам да извърши доставката, като за целта потърсил превозвач. Обадил
се на св. А. М. от гр. Димитровград, с когото се познавали от преди и били в
обща компания. Поискал от него да му намери товарен камион с ремарке за да
докара някаква стока от гр.Съединение до гр.Димитровград, като не му обяснил
каква точно е стоката и за къде е предназначена, като поискал да му намери
склад в гр.Димитровград за няколко дена като му казал, че склада му е необходим
за няколко дена за да разтовари стоката и да освободи камиона. Св. М. се
съгласил да му съдейства и му намерил превозвач като дал телефонния номер на
св. П.Л.от гр.Харманли, като дал на подс.Е. и
телефонния номер на собственика на фирма „Карат 13“ - св. Г. Г., която фирма
имала складове в складовата зона на ул.„Бузлуджа“ в гр.Димитровград. На
01.03.2020г. вечерта подс.Е. се свързал със св.Л.
като в разговора се изяснило, че товара е ориз който следва да се натовари от
фирма в гр.Съединение и да се закара в гр.Димитровград на следващия ден -
02.03.2018г. На 02.03.2018г. сутринта св.П.Л., който бил управител и шофьор във
фирма „Агри Транс“ ООД и чрез която фирма извършвал транспортната дейност,
отишъл на адреса на фирма „Арон Райс“
в гр. Съединение с т.а. марка ДАФ с per. № **** с полуремарке с per. № ****от
където натоварил 20 040 кг ориз който бил пакетиран в биг-бек
чували с вместимост всеки от по 1 тон. Стойността на ориза била 4 600 евро /с
левова равностойност 8 996,82 лв./ и тъй като св. Я. бил превел предварително 5
290 евро, то разликата от 690 евро му била възстановена и издадена крайна фактура
за сумата 8 996,82 лв. След като товара бил претеглен на св.Л. бил даден
комплекта с документи за превоза и стоката - 6 бр. международна товарителница /индигирани/, 1бр. кантарна
бележка, 2 вида сертификати за качеството на стоката, инвойс
фактура за ориза. Св. Л. положил печата на „Агри транс“ ООД на екземплярите от
международната товарителница и се подписал на документите. Получавайки
международната товарителница видял, че същата е за извършване на превоз от
България за Румъния. Тогава казал на служителката в дружеството което му дала
документите, че е нает за транспорт само за България по направление гр.
Съединение - гр. Димитровград, като служителката го посъветвала да се свърже с
човека който го е наел. Св. Л. позвънил на подс.Е. за
който в разговор разбрал, че се казва Н. и му обяснил, че ориза е предназначен
за Румъния и че има адрес на получател вписан в международната товарителница,
но няма вписан краен адрес за разтоварване, а е написано само Букурещ, Румъния.
Тогава подс. Е. му обяснил, че ориза ще го разтовари
в склад в гр. Димитровград и че той с негов камион ще го придвижи до Румъния,
както и че ще му пуснат впоследствие на него адрес за разтоварване в Румъния,
като обяснил и че той се явявал последователен превозвач до крайната дестинация
в Румъния. Подс. Е. му казал и че ще го чака в гр.
Димитровград, където ще му сложи печат в ЧМР-то като получател на стоката.
Тогава св. Л. потеглил от гр. Съединение за гр. Димитровград.
Междувременно на 02.03.2018г. в гр.Димитровград около
обяд дошъл подс.Е. като се срещнал със св.Г. и наел
склад от него, но договор не бил съставен, като казал, че склада му трябвало за
няколко дена. Св. Л. пристигнал с камиона си в гр. Димитровград на 02.03.2018г.
след 15:00 ч. като подс. Е. го чакал на входа на гр.
Димитровград, до бившето УСМ с л.а. Мерцедес“ с рег.№ СВ 40-20 ВМ и по телефона
му казал да кара след него. Стигнали до складове на ул. „Бузлуджа“№44. Тъй като
ориза бил в биг-бек с вместимост от по 1 000 кг.
същите можели да се разтоварят само с мотокар. Тогава подс.
Е. отишъл до съседния склад където разговарял със св. Н. А., който управлявал
мотокар, като с негова помощ чувалите били разтоварени в наетия склад. Преди да
почнат с разтоварването подс. Е. казал, че отива да
вземе един свой приятел който също да помогне в разтоварването и след малко с
автомобила си се върнал като с него дошъл и св. В.К..
Св. Л. дал на ръка всички документи които му били дадени
от фирма „Арон Райс“ООД
гр.Съединение на подс.Е., като в международната
товарителница в графа „подпис и печат на получателя“ подс.
Е.Е. изписал саморъчно „ЕГН **********“, а под ЕГН
името “Н. Георгиев” го написал св.В.К., като бил положен и подпис, който
трябвало да бъде на лицето “Н. Георгиев”. Бил сложен и печат на фирма “Меги Груп 56“ ЕООД, което дружество било регистрирано на
името на св. Н. Георгиев Н.. Св.Н. и св.К. се познавали от повече от 10 години,
като св. К. бил свързал св.Н. с предишния собственик на “Меги
груп 56” ЕООД и след прехвърляне на дружеството на
св.Н., част от документите и печата на дружеството били останали в св. К.. След
като св.Л. предал товара на подс.Е. с документацията,
последния дал на св. Л. на ръка сумата от 300 лв. за извършената транспортна
услуга до гр.Димитровград и св.Л. си тръгнал.
След като получил заявката за транспорт от св.Я., подс.Е. решил не да я извърши до Румъния, а да присвои
ориза. В изпълнение на замисъла си включил и подс.Ж.Т.,
с която живеел на семейни начала, като последната се включила в търсенето на
купувач, на когото да се продаде ориза.
Св. М.М. стопанисвал хранителни
магазини в гр.Габрово и на 02.03.2018г. /петък/ през деня, същия получил
телефонно обаждане от непознат номер, като се обадила жена- подс.Ж.Т.,
която му предложила да закупи ориз марка „Балдо“ на
изгодна цена. Тъй като тази марка бил едър ориз, а и цената била изгодна, св. М.
се съгласил да закупи ориза. Попитал за какво количество става на въпрос, като
жената му отговорила, че не знае точно, но било около 20 тона и че ще се
претегли. Св. М. я попитал къде се намира ориза, като подс.Т.
отговорила, че се намира в гр.Димитровград в склад, че тя била от спедиторска
фирма и друга фирма й дължала пари и й платила в ориз. Подс.Т.
настоявала на другия ден /събота/ да се вземе ориза, тъй като трябвало да плаща
много голям наем за склада, в който се намирал ориза. Св. М. я попитал как ще
му издаде фактура като е съботен ден, при което подс.Т.
отговорила, че ще получи фактурата в понеделник заедно с касова бележка. Св. М.
се наел да осигури транспорт, за да вземе ориза, като се свързал със св.Н. К.
от гр. Бургас, когото и друг път бил наемал за транспортни услуги. Св.К. казал,
че е свободен и може да извърши курса, като се разбрали да транспортира ориза
от гр.Димитровград до гр.Севлиево, където св.М. имал нает склад. Със св.К. се
разбрали и за цената за курса- 1000лв., която ще му се плати при доставянето на
ориза в гр.Севлиево. За гр.Димитровград, за да плати ориза и да го види, св.М.
изпратил св.Д.С., с когото се познавали и били в приятелски отношения, като му
дал 4000 лв. Св. С. тръгнал за гр.Димитровград с л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ЕВ 73-70 ВА като пристигнал в гр.Димитровград около 18:00-19:00 ч. на 03.03.2018г. По време на пътуването с него се свързала подс.Т., която преди това била разговаряла със св.М., за да
го пита до къде е стигнал. След като влезнал в гр.Димитровград, св.С. се
свързал с телефонния номер на подс.Т., която го
упътила на къде да се насочи, като същата го чакала на улица в центъра на
гр.Димитровград. След като се срещнали, подс.Т. се
качила в автомобила на св.С. и двамата отишли до склада на ул.„Бузлуджа“№44.
Там вече бил с камиона си св.Н. К., който също чакал и бил готов за
натоварване. Оказало се, че ориза е 20 тона, като св.С. дал около 4000 лв. на подс.Ж. Т.. Тъй като св. М. изрично му казал, че жената
трябва после да му изпрати документи за ориза- фактура и сертификат, св.С. й
напомнил за това, като подс.Т. отговорила, че няма
проблем и ще се чуят със св.М.. Тъй като парите били в български лева, подс.Т. помолила св.С. да ги обмени в долари и тогава да й
ги даде. Св. С. обменил парите като излезли над 2 000 долара и ги дал на подс.Т.. Ориза бил натоварен на камиона на св.К. и
последният поел към гр. Севлиево, като св. С. също тръгнал да се прибира за
Севлиево. Пристигнали през нощта, като ориза бил разтоварен в склада на св. М..
В понеделник св. М. отишъл да види ориза, като установил, че не е едър ориз,
какъвто му бил казан, а начупен с петна, с лошо качество. Започнал да звъни на
телефона който имал на подс.Т., за да иска да върне
ориза, а тя да му върне парите, но не могъл да се свърже с нея. В последствие
ориза го дал за брак на животни. Тъй като св. Я. очаквал доставката с ориз да
пристигне на 03.03.2018г. в Румъния, около 23:00ч. на
02.03.2018г. се обадил на св.Ф.Р., за да се информира къде се намира камиона с
ориза, като мислел, че подс.Е.Е.
е шофьор на камиона. Тъй като знаели, че следва национален празник в България -
03.03., св. Я. и св. Р. не се притеснявали за товара,
но на следващия ден не могли да се свържат по телефона с подс.Е..
Започнали издирване на камиона като от международната товарителница, от
положения печат видели телефонен номер и се обадили, като се свързали със св.П.Л.и
от него разбрали, че този който го е наел за транспорта му казал да разтовари
ориза в гр.Димитровград.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията на двамата подсъдими, от
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както и
събраните на досъдебното производство доказателства- приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК.
Така описаните по-горе доказателства са логични, пълни,
последователни и безпротиворечиви, поради което съдът
ги възприема изцяло. Всъщност не се установиха доказателства, които да са в
дисонанс с така описаната фактическа обстановка, които да й противоречат или да
внасят съмнение. Напротив- всички приобщени доказателства по делото доказват по
несъмнен и безспорен начин описаната фактическа обстановка.
С така установената фактическа обстановка безспорно се
установи извършването на престъпление по чл.206, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и участието на подс.Е.Е. в него- като извършител - за това, че на 03.03.2018г. в гр.Димитровград, като извършител, в съучастие с
Ж.А.Т. ***- като помагач, противозаконно присвоил чужди движими вещи- 20040кг.
дребно начупен ориз- биг-бег, на обща стойност 4 600
евро, с левова равностойност 8 996,82лв., собственост на „Automac
Union S.R.L“ - гр.Букурещ, Румъния, с управител и
представител Ф. А.Р. Я.- египетски гражданин, които владеел, както и
извършеното престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.20,
ал.4 от НК и участието на подс.Ж.Т. в него- като помагач
– за това, че на 03.03.2018г. в гр.Димитровград- като
помагач, в съучастие с Е.С.Е. ***- като извършител, умишлено улеснила Е.
противозаконно да присвои чужди движими вещи – 20 040кг. дребно начупен ориз- биг-бег, на обща стойност 4 600 евро, с левова
равностойност 8 996,82 лв., собственост на „Automac Union S.R.L“ - гр.Букурещ, Румъния, с управител и
представител Ф. А.Р. Я.- египетски гражданин, които владеел, като уговорила и
извършила продажбата на същите.
Съдът намира, че следва да
кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите се подкрепят
от останалите събрани доказателства, взаимно подкрепени са и не са в
противоречие с тях.
Деянието е осъществено с пряк
умисъл от всеки един от подсъдимите- всеки от тях е съзнавал, че вещта е чужда
и той я присвоява противозаконно, като извършва
разпореждане с вещта в своя полза.
Подсъдимия Е.С.Е. е роден на ***г***, Област София, ул.“Стоян М.ски“№1, вх.В, ет.3, ап.9,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан (реабилитиран), трудово зает, ЕГН **********. Характеристичните му данни са
нормални.
Подсъдимата Ж.А.Т. е родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, безработна, ЕГН **********. Характеристичните й данни са
нормални.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични
данни, донякъде съдебното минало (въпреки реабилитацията на подс.Е.),
направените самопризнания на вината и от двамата подсъдими, доколкото
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК предвижда признание само на
обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и на вината. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се приеме
проявената упоритост за извършване на престъплението и високата стойност
на присвоената вещ.
В тази връзка, при
съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която не е ниска и
минималната такава на дейците, при съобразяване и приемане на превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, но и на тяхната
изключителност или многобройност, доколкото без оказаното съдействие би се
отнело значително процесуално време и усилия на специализиран труд. Така Съдът определи
предвиденото в закона наказание на всеки един от подсъдимите, като наложи такова-
„Лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца за подс.Е.Е.- на основание чл.206, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, а за подс.Ж.Т.- наказание
”Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.55, ал.1,
т.1 от НК.
Съдът намери, че не е наложително
така определените наказания да бъдат изтърпени ефективно, поради което приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанията и на
двамата подсъдими с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът счете, че с
така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение
на всеки от подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
С оглед признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатото им
обвинение, съдът постанови същите да заплатят солидарно направените по
досъдебното производство разноски - в размер на общо 774,84 лева (седемстотин
седемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), която сума постанови
да внесат по сметка на ОД-МВР-Хасково.
По отношение на вещественото доказателство - 1 бр. мобилен телефон
марка “Самсунг Галакси S
7”, без СИМ-карта, с черен калъф, Съдът постанови да се върне на неговия
собственик - подс.Е.Е..
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
