Решение по дело №164/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Е. Г. С., [ЕГН] от [населено място], [улица][адрес] против Решение № 730821****/21.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-9/23.01.2025 г. подадена против разпореждане [номер]****/прот. № 2112-13-609#4/ от 23.12.2024 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО на жалбоподателя е отказано да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Основните твърдения са в насока на това, че не следва да се приема, че придобития минималния осигурителен стаж непременно следва да е към датата на инвалидизиране на лицето, като сочи че за периода от 02.2019 г. до 11.2024 г. има натрупан допълнителен трудов стаж от още 5 години и 10 месеца. Твърди, че към датата на издаване на последното експертно решение – 16.07.2024 г. са налице всички законови изисквания за придобиване право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Л. Л., който поддържа жалбата и моли съдът да я уважи по съображения изложени в същата и доразвити в съдебно заседание. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски в размер на държавната такса.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Скримова, оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно. Претенедира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане [номер] **** от 11.01.2023 г. на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО, по повод подадено заявление вх. № 2112-13-507/ 10.10.2022 г. от Е. Г. С. е отказано да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с мотив че лицето не отговаря на изискванията на чл.74 ал.1, т.4 от КСО, не е налице предпоставката при навършена [възраст] възраст да притежава до датата на инвалидизиране общ осигурителен стаж – 5 години, като в случая С. има 04г. 0 мес. и 03 дни. Няма данни по преписката разпореждането да е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ - П..

Със заявление вх. № 2112-13-609 при ТП на НОИ - П от 27.08.2024 г. Е. С. отново е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е декларирал да се ползват данните от РОЛ. Към заявлението е приложено ЕР № 90434 от 16.07.2024 г. ТЕЛК Трети състав към МБАЛ "Р. А.” АД [населено място] по повод преосвидетелстване на Е. С., с което е определен на същия 62% ТНР с дата на инвалидизиране - 08.08.2018 г. и срок на определения % ТНР до 01.07.2026 г.

В хода на административното производство е извършена изискуемата се от закона всеобхватна проверка и преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, като е установено, че до датата на инвалидизиране - 08.08.2018 г. на Е. Г. С. за времето от 26.03.1992 г. до 31.07.2007 г. (с прекъсване) е зачетен осигурителен стаж с продължителност 04 години 01 месеца и 03 дни. На същия е зачетен и осигурителен стаж - след дата на инвалидизиране за периода от 04.02.2019 г. до 29.02.2020 г. с продължителност - 01 година 00 месеца и 27 дни. Не му е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.06.2003 г. до 01.09.2003 г. при „**” ЕООД [населено място], тъй като няма информация за внесени авансови осигурителни вноски за ДОО. Същото се отнася и за периода от 01.03.2020 г. до 31.10.2022 г. при „***” ЕООД [населено място], за който контролните органи са констатирали, че не са внесени авансови осигурителни вноски в дължим размер. Не са внесени осигурителни вноски и за периода от 01.01.2023 г. до 27.08.2024 г.

При тези данни и при спазване разпоредбата на чл.74, ал.1, т.4 от КСО административният орган е постановил разпореждане [номер]**** от 23.12.2024 г., с което на Е. Г. С. е отказано да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с мотив, че до датата на инвалидизиране - 08.08.2018 г. същият няма изискуемите се за правото 05 години общ осигурителен стаж, а има 04 г. 01м. и 03 дни.

Недоволен от цитирания административен акт Е. Г. С. подава жалба, регистрирана с вх. № 1012-13-9 при ТП на НОИ - Перник от 23.01.2025 г. като иска разпореждането да бъде отменено и да му се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

По повод така подадената жалба, директорът на ТП на НОИ – П. е издал оспореното в настоящото производство Решение № 730821****/21.02.2025 г, с което е отхвърлил жалба с вх. № 1012-13-9/23.01.2025 г. подадена против разпореждане [номер]****/прот. № 2112-13-609#4/ от 23.12.2024 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Мотивите на постановения отказ са съобразени с разпоредбата на 74, ал. 1 от КСО, като е посочено, че за да възникне правото на пенсия за инвалидност за общо заболяване са необходими следните предпоставки: на първо място лицето трябва да е загубило работоспособността си, като законодателят не е поставил ограничение до степента на загуба на работоспособността и на второ място лицето трябва да притежава определен осигурителен стаж, който зависи от възрастта, на която последното е било към датата на инвалидизирането му. Установено е, че от наличните по преписката документи, лицето е инвалидизирано с начална дата 08.08.2018 година, съобразно отразеното в Експертно решение № 90434 от 16.07.2024 г. на ТЕЛК, а от друга страна е констатирано, че към датата на инвалидизирането лицето има 04 години 01 месец и 03 дни осигурителен стаж. По изложените съображения административния орган е приел, че в конкретният случай С. не отговаря на второто, поставено от законодателя изискване, а именно да има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране в размер на пет години, доколкото към въпросната дата лицето е било над [възраст] възраст, т.е. за него важи изискването, предвидено в хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. С тези доводи е приел, че изводът на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, е правилен и, че на жалбоподателя не следва да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Процесното решение е съобщено на адресата на 20.03.2025 година, видно от известие за доставяне, а жалбата срещу него е подадена до Административен съд – Перник, чрез директора на ТП на НОИ - П.* на 31.03.2025 година и е заведена под вх. № 1012-13-9#4 от същата дата.

При така приетото от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането й. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП на НОИ – Перник. Обективирано е в писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.

Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление.

Съгласно разпоредбата на чл. 71 във вр. с чл. 72 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, като пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В нормата на чл. 74 от КСО е регламентирано, че осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат определен осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, диференциран в зависимост от възрастта им. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Следователно, за да се счита едно лице за осигурено е необходимо по отношение на него да са налице едновременно следните условия: да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение.

При анализа на посочената правна регламентация следва извода, че възникването на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 Осигуреното лице да е загубило напълно или частично работоспособността си, при определена 50 и над 50% трайна намалена работоспособност /вид и степен на увреждане; 2) Осигуреното лице да има придобит преди датата на инвалидизирането минимален осигурителен стаж, като за лица над 30 г., изискуемият осигурителен стаж е 5 години /чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО/. Липсата на което и да е от посочените условия възпрепятства възможността за отпускане на пенсия по чл. 74 от КСО.

Видно от съдържанието на обжалваното решение на директора на ТП НОИ - П.* и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване – 27.08.2024, Е. С. има надлежно установена и определена от органа по експертизата на работоспособността 62% трайно намалена работоспособност. Това се установява и от представеното и прието като доказателство по делото Експертно решение № 90434/16.07.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „**“ АД – [населено място]. Така по отношение на жалбоподателя е налице първата законово регламентирана предпоставка за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изпълнението на това условие обаче не е достатъчно за отпускането на заявената пенсия на Е. С., като е необходимо и да бъде доказан придобит от него осигурителен стаж не по-малко от 5 години до датата на инвалидизиране. В представеното по делото експертно решение, като дата на инвалидизиране е посочена датата 08.08.2018 г. Действително експертното решение е такова за преосвидетелстване, но по аргумент от съдържащата се правна регламентация в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /отм., ДВ бр. 36/14.05.2010 г./ и Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ бр. 36/14.05.2010 г./, датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност и тя е винаги една и съща независимо от броя на последващите нови освидетелствания и преосвидетелствания, освен ако не бъде променена от компетентния орган по установения ред. В случая видно от приложено по делото Експертно решение № 90232/14.09.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ „**“ АД – [населено място] определената при освидетелстването начална дата на трайно намалената работоспособност е 08.08.2018 г. и няма данни тя да е била променяна, с оглед на което като дата на инвалидизирането следва да се приеме посочената такава, именно дата - 08.08.2018 г. Към датата на инвалидизирането С. е на 44 г. 11 мес. и 17 дни, с оглед на което приложимата правна норма по отношение на претенцията му за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, изискваща наличие на не по-малко от 5 г. осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. В случая от събраните от административния орган доказателства за осигурителния стаж на лицето се установява, че до датата на инвалидизирането той има доказан осигурителен стаж от 4 г., 01м. и 03 дни - т.е. по-малък от предвидения минимален осигурителен стаж от 5 години, като това не е спорен по делото момент. Следователно липсва втората законово регламентирана предпоставка за отпускане на заявената пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Дали по отношение на осигуреното лице са изпълнени условията, за да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /определен процент трайна намалена работоспособност и придобит осигурителен стаж/, се преценява към датата на инвалидизирането, а последната е изрично посочена в експертното решение и не е оспорена. В случая придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране е ирелевантен за отпускането на инвалидна пенсия, предвид изричната законова регламентация посочена в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КСО, като в тази връзка твърденията в жалбата се явяват неоснователни.

По изложените съображения съдът намира, че решаващият административен орган обосновано и въз основа на установените факти и обстоятелства е приложил правилно материалния закон, като е приел, че по отношение на Е. Г. С. липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С оглед на което разпореждането, както и решението с което то е потвърдено са законосъобразни, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. С., [ЕГН] от [населено място], [улица][адрес] против Решение № 730821****/21.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-9/23.01.2025 г. подадена против разпореждане [номер]****/прот. № 2112-13-609#4/ от 23.12.2024 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО на жалбоподателя е отказано да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

ОСЪЖДА Е. Г. С., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П., сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Перник.