Р Е Ш
Е Н И Е № 217
гр.Кюстендил, 20.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
със секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №261/2022г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
ОДМВР – Кюстендил с адрес
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №203/20.07.2022г. на
ДРС, постановено по АНД №557/2022г. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
ЕФ. Претендират се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът чрез пълномощника моли
да бъде оставено в сила решението на ДРС като законосъобразно.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №203/20.07.2022г., постановено по АНД
№557/2022г., с което е отменен ЕФ серия К №5752175 на ОДМВР – Кюстендил. В.Ч.П. *** е санкциониран
на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 от ЗДвП, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
ДРС е отменил ЕФ като
незаконосъобразен, формирайки извод за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в непосочване на относимата санкционна норма с оглед
превишението на скоростта и липса на описание
на нарушението относно дължимото съдържание, както и за недоказаност на
квалифициращия признак „повторност“ на нарушението.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд
е инициирано по жалба на В.Ч.П. *** срещу ЕФ серия К
№5752175 на ОДМВР – Кюстендил. Прието от
фактическа страна е, че на 22.03.2022г. в 16.02ч. в гр.Дупница, по
ул.“Самоковско шосе“ нарушителят е управлявал лек автомобил Ауди А3 с
рег.№РК2631ВТ, като при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч
се е движел с 65 км/ч. За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден процесния
ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Нарушението е установено
с автоматизирано техническо средство TFR1-М 563, като е
изготвен клип №9809. Представени във въззивното производство са доказателства
за годността на техническото средство и Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Събраните писмени доказателства
КАС намира за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени от други
такива, за да обосноват извод за извършено административно нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП от ответника.
Правилно, в съответствие с доказателствения материал
по делото, въззивният съд е приел, че повторността на административното
нарушение не е доказана с оглед даденото описание на деянието в ЕФ.
Ангажираното писмено доказателство от АНО като част от административната
преписка, не е достатъчно само по себе си, а и като съдържание, за да обоснове
правилност на извода за повторност, доколкото същото не е част от описанието на
нарушението в ЕФ. Предпоставките на §6, т.33 от ДР ЗДвП не са установени по
надлежния ред нито в производството пред АНО, нито в съдебното такова. Съответни на събраните доказателства
и законовите норми са и изводите в оспореното решение за неправилна квалификация
на деянието по чл.182, ал.4 от ЗДвП без
връзка с основния състав по чл.182, ал.1 от ЗДвП. От една страна АНО не е
обосновал квалифициращия признак „повторност“ на деянието, съобразявайки
дефиницията в §6, т.33 от ДР ЗДвП, а от друга не е посочил и приложимия състав
по чл.182, ал.1 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответстващ на установеното
превишение на скоростта. По този начин предявеното обвинение се явява неясно,
което пък възпрепятства упражняване на правото на защита от нарушителя в пълен
обем. Нарушението е съществено и обуславя незаконосъобразността на ЕФ.
Правните изводи на въззивния съд са правилни, поради
което решението ще бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора разноски нe се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №203/20.07.2022г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №557/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: