Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Силистра, 10 януари 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на тринадесети декември
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 158 по описа за 2021 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Й.Д.П. с ЕГН – ********** *** против заповед № 21-1099-00375 от 25.
06. 2021 година на Началника на група “Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Силистра, за прилагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на лек
автомобил „Ауди А4“ ***за срок от шест месеца, считано от 24. 06. 2021 г. до
24. 12. 2021 г.
В жалбата се изтъква, че при
издаването на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като предварително не са били
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не се оспорва, че
жалбоподателят е бил тестван за алкохол и отчетеното количество е било 2. 47
промила, но се отрича категорично, че е управлявал МПС в това състояние, като
се акцентира, че пробата е била взета на улицата пред дома му и след това без
всякакво основание е бил арестуван. По тези съображения се моли за отмяна на
заповедта.
Ответникът по жалбата - Началника
на група “Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Силистра, представляван от гл. юриск. В. А., счита, че оспорването е
неоснователно. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноските по
делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
На 24. 06. 2021 г. в полицейски участък - Ситово е постъпила
оперативна информация относно това, че водач на автомобил Ауди А4 ***употребява
алкохол в питейно заведение в с. Поляна. По разпореждане на началника на
участъка около 17. 30 ч. мл. полицейски инспектор Ю. М. - дал писмени сведения
в административното производство и разпитан като свидетел в проведеното с.з. по
настоящото дело, е изпратен да извърши проверка на водача в с. Попина, за
където е имало информация, че същият може да пътува. Тъй като водачът не се е
появил, около 20. 40 ч. мл. полицейският инспектор е получил ново разпореждане
да се премести в с. Поляна, където да издири автомобила. При пристигането си в
с. Поляна полицейският служител се е установил в центъра на селото, по ул.
"Първа" до бар "Лъки Сис", и малко по-късно - около 20. 50
ч. е забелязал движещия се по улицата
автомобил Ауди А4 ***. Автомобилът е бил спрян за проверка, при която е
установено, че се управлява от собственика си - жалбоподателя Й.Д.П.. Тъй като
последният е лъхал на алкохол, мл. полицейският инспектор М. е поискал
съдействие от оперативния дежурен за изпращането на екип с полицаи от сектор
"Пътна полиция за изпробването на водача за употреба на алкохол. След като
е направил неуспешен опит склони полицейския служител да не взема отношение по
случая, жалбоподателят, под предлог, че трябва да плати сметката си, е влязъл в
питейното заведение. Бил е последван от св. М., който му е разпоредил, след
плащането на сметката да излезе отново до автомобила, за да изчака пристигането
на полицейския екип. Жалбоподателят е отказал да стори това, принуждавайки
полицейският служител да остане с него в заведението. Около 21. 30 ч. св. М. е
излязъл пред заведението, за да телефонира
до оперативния дежурен във връзка с установяване на местоположението на екипа и
още по време на разговора е забелязал пристигането на полицейския автомобил, в
който са били служителите на сектор
"Пътна полиция" - св. Т.Т. и св. П. Х.. По
времето на провеждането на телефонния разговор жалбоподателят е направил опит
да се отклони от проверката, като е напуснал заведението през вратата към
съседния магазин. След около 10 минути същият е бил открит на улицата от св. Т.
Т. и П. Х., които са го съпроводили до полицейския автомобил за извършването на
проверката за алкохол чрез
измерване на съдържанието на алкохол в издишания въздух, при която са отчетени 2. 47 промила. Въз
основа на констатацията на жалбоподателя е съставен АУАН № GA376262 / 24. 06.
2021 г. за това, че на същата дата в с. Поляна, по ул. Първа в центъра до бар
„Лъки Сис“, е управлявал автомобила след употреба на алкохол – 2. 47 промила, отчетен с уред „Алкотест Дрегер 7510“
с № ARDN 0001 чрез измерване на съдържанието на алкохол в издишания въздух, като му е повдигнато обвинение за
извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят
е отказал да подпише акта, като отказът му е удостоверен с подпис на свидетел,
на който са отбелязани трите имена и адреса (чл. 43, ал. 2 ЗАНН). Копие от акта
е връчено на нарушителя. Като свидетел в процеса е разпитана и В. К., работеща
в питейното заведение "Лъки Сис" в с. Поляна, от чиито показания се
установява, че на 24. 06. 2021 г. е била на работа и в периода от 15.30 почти
до края на смяната ѝ в 21. 00 часа, жалбоподателят е пребивавал в
заведението и е консумирал около 5-6 водки и бира; според свидетелката към края
на смяната ѝ го е помолила да заплати сметката си, но тъй като той е
нямал пари, се е качил в автомобила си и е отишъл да вземе, като при
завръщането си около 21. 00 часа е бил спрян за проверка от полицейския
инспектор. Свидетелката споделя, че колежката ѝ, която е застъпила на
смяна след нея, ѝ е споделила, че е пуснала жалбоподателя да мине през
вратата към съседния магазин и изразявала съжаление за това, че с действията си
е подвела полицейските органи.
Въз основа на издадения АУАН GA376262 / 24. 06. 2021 г. със заповед № 21-1099-00375 от
25. 06. 2021 година на Началника на група “Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Силистра, на осн.
чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„Ауди А4“ ***за срок от шест месеца, считано от 24. 06. 2021 г. до 24. 12. 2021
г. В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка, установена с издадения
на лицето АУАН, като е прието, че установените обстоятелства съставляват
основание за прилагането на ПАМ.
Оспорването
на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото
производство, при което предвид
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността
на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По силата на Заповед № 8121з-1524 / 09. 12. 2016 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 17) Областните
дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури,
осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност
Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-330 / 21. 04. 2017 г.
(л. 16) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително
и на началника на група "МПСВАНД" в сектор "ПП" при ОСМВР -
Силистра (т. 4), какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
Заповедта е издадена в съответствие и с материалния
закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. "б" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година. В настоящия случай не се спори, че жалбоподателят е бил
тестван за алкохол и уредът е отчел 2. 47 промила концентрация на алкохол в
издишания въздух. Спорът е съсредоточен около това дали е било налице основание
жалбоподателят изобщо да бъде тестван за алкохол, тъй като твърди, че не е
управлявал автомобила в това състояние. Според настоящия състав предпоставките
за това са били налице. Единствено въз основа на голословните твърдения в
жалбата, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, не могат да се приемат
за опровергани констатациите по АУАН, които имат сила до доказване на
противното, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Освен това тези твърдения са
опровергани от изготвените докладни записки от полицейските служители, които са
годни доказателствени средства съгласно чл. 39 от АПК, и от разпитите на всички
разпитани по делото свидетели. Св. М. и св. К. са били очевидци, на това, че
жалбоподателят е управлявал автомобила във въпросната вечер, като св. К.
потвърждава, че това е станало след обилна употреба на алкохол. Краткото време,
през което жалбоподателят е останал без надзор от полицейски служител и през
което е направил опит да се отклони от проверката – само няколко минути, през
които не е установено да е консумирал алкохол – изключва възможността алкохолното
опиянение да е получено тогава. Всичко
изложено до тук потвърждава извода, че към момента на проверката жалбоподателят
е имал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, който е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установено по надлежния ред.
След като релевантните факти са били
налице, то административният орган е приложил правилно материалния закон– чл. 171,
т. 2а, б. ”б” от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията лек автомобил автомобил „Ауди А4“ ***за срок от шест месеца, считано от 24.
06. 2021 г. Следва да се има предвид, че при наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административния орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, т. е. той действа при
условията на обвързана компетентност и издадената от него заповед е
законосъобразна.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така,
с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171
от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управляващ МПС след употреба на алкохол, тоест тя има и
преустановителен ефект. Не е накърнен и принципа на съразмерност, прогласен от
чл. 6 от АПК, тъй като органът е преценил, че следва да приложи мярката в
минимално предвидения в закона срок от шест месеца.
По изложените съображения следва
да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя
принудителна административна мярка, след като е установил наличието на
материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т. 2а, б. ”б”
от ЗДвП, а оспорването на заповедта е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на ответния орган следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата
инстанция. Ето защо на ОД на МВР - Силистра, доколкото последната е юридическото лице,
в структурата на което административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева, а също и
разноските за призоваването на свидетелката К. в размер на 30. 00 лева - общо
разноски в размер на 130. 00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Заповед №
21-1099-00375 от 25. 06. 2021 година на Началника на група “Моторни превозни
средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна административна
мярка по отношение на Й.Д.П. с
ЕГН – ********** *** по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от Закона за движението по пътищата, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията лек автомобил „Ауди А4“ ***за срок от шест месеца, считано от 24.
06. 2021 г. до 24. 12. 2021 г.
ОСЪЖДА Й.Д.П. с ЕГН – ********** *** заплати на
ОДМВР – Силистра направените по делото разноски в размер на 130. 00 (сто и
тридесет) лева.
Решението
е окончателно - чл.172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: