Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 10980 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 50697/25.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 26535/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 169 състав, е признато за установено, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.150 ЗЕ, че И.Г.И. и Т.М.И., дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сума в общ размер
на 4 965, 98 лв. - главница, представляваща цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и такса за дялово
разпределение, както и сумата от 7, 91 лв. - обезщетение за забава върху таксата
за дялово разпределение за периода 01.08.2014 г. - 15.12.2016 г., като е
отхвърлен предявения иск за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен
размер от 392, 50 лв. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1
130, 97 лв. - разноски в исковото и заповедното производство.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Съгласно чл.32, ал.1, раздел VII „Заплащане на топлинната енергия“ от Общите условия в
сила от 13.02.2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях куми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинната
енергия. С оглед на това с изтичане на последния ден от месеца ответниците са
изпаднали в забава за главниците, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД, както и да му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответниците И.Г.И. и Т.М.И..
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент № 10,
находящ се в гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „****** , като му дължи сумата от
общо 5 400, 86 лв., от която: сумата от 4 965, 98 лв. - главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., сумата от 392,
50 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2015
г. – 15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента
на завеждане на делото. Във връзка с подадено на 05.01.2017 г. заявление, по ч.
гр. д. № 527/2017 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, на 06.02.2017 г. е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражение. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответниците не са депозирали писмен
отговор на исковата молба.
На 05.01.2017 г. „Т.С.“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу И.Г.И. и Т.М.И. за сумата от 5 008, 36 лв. – главница, както и 392, 50 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. –
15.12.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал
доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. “Лозенец“, ул. „******, ет.4,
ап.10, аб. № 309509. Посочено е, че дължимите суми
са, както следва: за потребена топлинна енергия: 4 965, 98 лв. - главница и 384,
59 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 42, 38 лв. - главница и 7, 91 лв. -
лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че сумата се претендира солидарно от
длъжниците, на основание чл.32 СК.
С разпореждане от 06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 527/2017 г. на СРС, ГО, 46 състав, съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение, като е разпоредил И.Г.И. и Т.М.И. да заплатят солидарно на „Т.С.“
ЕАД сумата от 5 008 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. за аб. № 309509,
ведно със законна лихва от 05.01.2017 до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 392, 50 лв. за периода 15.09.2014 г. – 15.12.2016 г., както
и сумата от 527, 05 лв. - разноски по делото, от които: 108, 02 лв. - държавна
такса и 419, 03 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение. Считат, че претендираните суми са завишени, топлинната енергия не се
доставя регулярно, а топлопреносната мрежа не е
изправна.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. „Лозенец“,
ул. „******, вх.А, Б, В, етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 29.10.2001 г. е сключен договор № 1342 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „******, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Т.С.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Страните не спорят, че ответниците са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност процесния апартамент, в каквато
насока са и ангажираните по делото доказателства - нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 184, том XVI, дело № 3103/1991 г., както и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 50, том 3, рег. № 5612дело № 393 от
14.07.2005 г.
От заключението на вещото лице инж. И.У.се установява по изслушаната пред
СРС съдебно - техническа експертиза, се установява, че стойността на
доставената топлинна енергия за процесния имот през
исковия период възлиза на 4 755, 13 лв., формирана като разлика между
фактурираната сума в размер на 4 781, 42 лв. и сумата за връщане по
изравнителните сметки в размер на 26, 29 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице И.Н.Г.с установява, че начислената сума за топлинна енергия за
исковия период възлиза на 5 008, 36 лв. Лихвата за забава до 15.12.2016 г.
възлиза на 400, 11 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
В случая страните не спорят относно съществуването през исковия период на
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот. Наличието на
такова правоотношение е обхванато и от силата на пресъдено
нещо, формирана с влязлото в сила съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, от която е обвързан и въззивния
съд.
Спори се между страните в производството относно обстоятелството дали
ответниците са поставени в забава и съответно дали дължат лихва за забава към
момента на завеждане на делото.
В случая относно
вземанията на „Т.С.“ ЕАД за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства
относно момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интернет
страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна. Същевременно
със съставения по реда на чл.146 ГПК доклад на делото решаващият съд е указал
на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи момента на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата си, както и че не
сочи доказателства за установяване на тези обстоятелства. Ищецът не е ангажирал
доказателства в тази насока както в производството пред СРС, така и в
настоящото производство.
Следва да се
посочи също така, че редакцията на чл.32, ал.1 от общите условия на ищеца не е
в посочения от жалбоподателя смисъл през разглеждания период, поради което въз
основа на нея не може да се обосноват изводи относно поставянето на длъжниците в забава и възникването на задължение за
заплащане на мораторна лихва.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Ответниците по жалбата не претендират сторените във въззивното производство, както и не са ангажирани
доказателства относно техния размер, поради което такива не следва да се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50697/25.02.2019
г., постановено по гр. д. № 26535/2017
г. по описа на СРС, I ГО, 169
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу И.Г.И.,
ЕГН ********** и Т.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за признаване за установено, че
И.Г.И., ЕГН ********** и Т.М.И., ЕГН **********, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 392, 50 (триста деветдесет
и два лева и петдесет стотинки) лв., представляваща лихва за забава за периода
15.09.2015 – 15.12.2016 г.
Решението в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.