№ 4238
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. ********
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. ******** Гражданско дело №
20231110123961 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение)
ЗК ********* е предявило срещу ********* положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 172 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 52,95 лв., лихва за забава върху главницата за периода 27.03.2020 г.
– 27.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.04.2023 г. по гр.д. № 15795/2023 г. по описа
на СРС, 34 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в
1
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Поддържа, че щетите са на стойност 162 лв., като в този размер е изплатил
застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало
регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и сторените 10 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че
причина за ПТП е попадането на автомобила на несигнализирано и
необезопасено препятствие на пътното платно – паве. Следователно, виновен
за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да
стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че и след
покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира
изплащането й в пълен размер, ведно с обезщетение за забава.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете, като
оспорва възникването на валидно застрахователно правоотношение предвид
липсата на доказателства за заплащане на първата вноска от
застрахователната премия. Твърди, че представеният протокол за ПТП не се
ползва с материална доказателствена сила по отношение на отразения
механизъм на ПТП, като липсвали доказателства относно обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието и че същото е настъпило в причинна
връзка с павета на пътното платно. Навежда възражение за съпричиняване,
тъй като застрахованият водач на МПС не е управлявал автомобила със
съобразена с пътните условия скорост и не е съобразил разположението си на
пътното платно, поради което с поведението си е станал причина за ПТП,
евентуално е допринесъл за настъпване на вредите. Оспорва да е изпаднал в
забава при липса на доказателства ответникът да е получил покана за
заплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
поддържа исковата молба. С допълнителна молба уточнява, че моли съда да
уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност.
Ответникът, редовно призован, в о.с.з. се представлява от юрк.
********. Поддържа отговора на исковата молба (ОИМ). Моли съда да
отхвърли исковата претенция. Претендира разноски, за което представя
списък.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
2
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано, след даване на указания по
чл.415 ГПК по ч. гр. д. № 15795/2023 г. по описа на СРС. За процесната сума е
издадена заповед за изпълнение № 10112/06.04.2023 г. (л.8 от заповедното
дело). Заповедта е връчена на длъжника на 07.04.2023 г., поради което
едномесечният срок по чл.414 ГПК изтича на 07.05.2023 г. (л.13 от
заповедното дело). Възражението е подадено на 13.04.2023 г., поради което е
в преклузивния срок (л.9 от заповедното дело). Указанията за предявяване
на иска са връчени на 21.04.2023 г. (л.17 от заповедното дело), поради което
едномесечния срок изтича на 21.05.2023 г. исковата молба е подадена в съда
на 05.05.2023 г. и на същата дата са представени доказателства за това.
Спазен е преклузивния срок.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
За възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.
422 вр. с чл. 415, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК вр. чл.410, ал. 1, т. 2 КЗ , вр. с чл. 49,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните предпоставки:
1) да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
водача на увредения автомобил,
3
2) договорът да е валиден към датата на процесната случка
3) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит
риск
4) виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища
5) настъпили вреди на процесното МПС
6) вредите да са следствие от процесното поведение на ответника
7) размер на вредите
8) ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение
в размер на действителните вреди.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на
покана и получаването й от длъжника.
Ответникът следва да установи, че е платил претендираното вземане.
По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да
докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на
03.07.2019 г. процесният автомобил е претърпял ПТП, че същото е настъпило
в рамките на общинската пътна мрежа на територията на *********, както и
че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 162 лв. за
щетите от процесното ПТП и е извършил ликвидационни разноски в размер
на 10 лв.
По сключен договор за застраховка и покрития риск
Видно от представения договор Застраховка по Каско, се установи, че между ищеца и
водачът на л.а. VOLKSWAGEN GOLD с рег. № ********** има сключена застраховка
Каско с период на валидност от 22.07.2018 г. до 21.07.2019 г. Съгласно този договор
покрития застрахователен риск е КЛАУЗА 1. (л.6 от делото).
Съгласно общите условия (ОУ) Клауза 1 включва всички застрахователни рискове,
включително ПТП по време на движение и/или паркирано положение. Според тези ОУ
ПТП е внезапво сблъскване на МПС с друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни
4
обекти, в т.ч. животни по време на движение на управляваното МПС по обществена пътна
мрежа, включително и в паркирано положение, свличане и/или потъване на МПС,
вследствие изброените по-горе събития (л.15 от делото).
Делото се претендира за вреди настъпили от ПТП през преминаване през дупка.
Съдът приема, че дупката представлява неподвижен обект, поради което е налице покрит
застрахователен риск.
От всички тези факти, съдът достигна до правен извод, че са доказани
първата и втората предпоставка за уважаване на иска. Валиден договор за
застраховка между ищецът и водачът на увреденият автомобил с покрит риск
– ПТП към датата на застрахователното събитие 03.07.2019 г.
По вредите на увреденото МПС и настъпване на ПТП
По делото е прието съдебно-автотехническа експертиза, която съдът напълно
кредитира като обективна, достоверна и изготвяне от компетентно вещо лице. От
заключението се установи, че на 03.07.2019 г. около 19.20 часа л.а. „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“
с рег. № ********** се е движил по ***********, като превозното средство преминава през
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно (паве). Вследствие на
преминаване са настъпили увреждания на процесния л.а., които са в пряка-причинно
следствена връзка с преминаването през павето. Размерът на вредите е 390.17 лева (л. 64-67
от делото).
По делото е разпитан свидетел Ж.. Съдът не кредитира неговите показания, тъй като
свидетелят многократно заявява, че не си спомня нищо, както и че установява факти и
обстоятелства за друго място и дата (л.88 от делото).
От всички тези факти, съдът достигна до правен извод, че е доказаната
третата, петата и шестата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
вреди, които да представляват покрит риск, ПТП и същите да се вследствие
на това ПТП.
По виновното поведение на ответника
Съгласно представения протокол за ПТП, събитието се е случило в **********.
Следователно, процесното ПТП е настъпило в границите на населено място – гр. София.
Същият представлява общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата вр. чл.
3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за пътищата – път с местно значение,
осигуряващ маршрут от общински интерес, каквито са пътищата в границите на
урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), задължението
изграждането, ремонтът и поддържането на които е на ответника *********. (арг. от чл. 31
ЗП и чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП). Като юридическо лице ********* осъществява дейностите по
поддържане на пътя чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането,
5
ремонта и поддържането на процесния път е довело до неизпълнение на задължението й да
поддържа пътя, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че
водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата като не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с
конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя (паве), каквото задължение
същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В
случая липсват както твърдения, така и събрани доказателства дупката на пътното платно да
е било сигнализирана, поради което и същият не е имал задължение да съобразявана
поведението си на пътя с нея.
С оглед изложеното, съдът приема, че се доказа четвъртата
предпоставка да уважаване на иска, а именно виновно поведение на
ответника.
По плащането на процесната сума
Като безспорни доказателства съдът е отделил, че ищецът е заплати сумата от 162
лева за щетите и е направил 10.00 лева ликвидационни разноски.
Ето защо е доказана и осмата предпоставка за уважаване на иска.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на
факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Ответникът не успя да докаже, че е платил процесната сума. Липсав
възражение за давност.
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по
имуществена застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е
действителната стойност на увреденото имущество към датата на събитието
(арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ), която се съизмеряване със средната пазарна
стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението
6
не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата действителна стойност – Решение № 79/02.07.2009 г.
по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I TO. Възстановяването се извършва с ново имущество
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Дадената от вещото лице по изслушаната САТЕ стойност за възстановяване
на щетите по увредения по средни пазарни цени към датата на ПТП в размер
на 390.17 лв. се приема от съда за действителната стойност на увреденото
имущество.
Претенцията на ищеца, предявена в размер, по-нисък от действителната
стойност на вредите. С оглед диспозитивното начало, исковата претенция се
явява основателна в пълния размер от 172 лева.
По мораторната лихва по чл.86 ЗЗД
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има
значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на
длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с
момента на забавата/. Плащането на регресните права няма срок, поради
което е приложим чл.84, ал.2 ЗЗД. От представената обратна разписка се
установява, че регресната покана е получена от ответника на 15.10.2019 г.
(л.32 от делото).
Исковата претенция е за мораторна лихва от 27.03.2020 г. до 27.03.2023
г. (дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК), поради което към тази дата
27.03.2020 г. е налице забава на ответника, която е възникнала на 15.10.2019 г.
Следователно и исковата претенция за лихва е основателна.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да се признае за
установено, че *********, ЕИК **********, ********** дължи на *********,
ЕИК *********, ********** сумата от 172.00 лева (стоседемдесет и два лева),
представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
7
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава в размер на 52.95 лева (петдесет и два лева и деветдесет и пет
стотинки) за периода от 27.03.2020 г. до 27.03.2023 г. , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
06.04.2023 г. по гр.д. № 15795/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.
По разноските
Съгласно даденото в т.12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 42013 на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Представя списък с разноски (л.86 от делото).
№Вид разходСума в лева
В заповедноИсково производство
1Държавна такса25.00 – л.675.00 – л.38
2Депозит за САТЕ-300 – л.59
3Депозит разпит на свидетел-30 – л.60
4Юрисконсултско възнаграждение50.00100.00
Общо75.00 лева505.00 лева
На основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се
определя по Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 25,
ал.1 от Наредбата, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съдът приема, че юрисконсулското
възнаграждение в исковото производство следва да бъде определен в
минимален размер, а именно 100 лева. За да приеме този размер, съдът
съобрази, че исковата молба е бланкетна, Делото не е сложно от фактическа и
правна страна и е протекло в едно съдебно заседание.
Съгласно чл. 26. за защита по бързи производства, заповедно
производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението
е от 50 до 180 лв. При същите съображения следва да се определи
възнаграждение в минимален размер от 50.00. лева. Заповедното
производство представлява попълване на една бланка, която може да се
генерира автоматично или от изкуствен интелект и не е необходим
8
юрисконсулт да я попълни.
Ето защо *********, ЕИК **********, ********** следва да бъде
осъдена да заплати на *********, ЕИК *********, ********** сумата от
75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляващи разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 15795/2023 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
*********, ЕИК **********, ********** следва да бъде осъдена да
заплати на *********, ЕИК *********, ********** сумата от 505.00 лева
(петстотин и пет лева), представляващи разноски в исковото производство по
гр. д. № 23961/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че *********, ЕИК **********,
********** дължи на *********, ЕИК *********, ********** сумата от
172.00 лева (стоседемдесет и два лева), представляваща регресно вземане за
изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 52.95 лева
(петдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) за периода от 27.03.2020 г.
до 27.03.2023 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.04.2023 г. по гр.д. № 15795/2023 г. по описа
на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА *********, ЕИК **********, ********** да заплати на
*********, ЕИК *********, ********** сумата от 75.00 лева (седемдесет и
пет лева), представляващи разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 15795/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА *********, ЕИК **********, ********** да заплати на
*********, ЕИК *********, ********** сумата от 505.00 лева (петстотин и
пет лева), представляващи разноски в исковото производство по гр. д. №
23961/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
9
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10