№ 117
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510153 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 6588/15.06.2022 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 72070/2021 г., на
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, е признато за установено,
че Т. М. Г., с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******,
сумата 371, 39лв. - главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент 119, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******, аб. № 143770, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сума в размер на
16, 62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 10.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 33245/2021 г. по
описа на СРС, 25 състав, като претенциите са ОТХВЪРЛЕНИ, както следва : за
главницата - над 371, 39 лв. до пълния предявен размер от 381, 57 лв., изцяло за
установяване задължения за мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ в
размер на 41, 82 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2021 г. и изцяло за
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение от 01.07.2018г. до 25.05.2021 г. в размер на 3, 04 лв. Ответницата е
осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства.
Недоволна от решението е останала ответницата Т. М. Г., която го обжалва, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК частите, в които исковете са уважени срещу нея. Излага
доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и събраните доказателства в оспорените части.
Основното възражение в жалбата е, че неоснователно СРС е приел, че страните са в
1
договорни отношения, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че потребител на ТЕ е
собственикът, лицето, на което е учредено вещно право на ползване или което е подало
молба - декларация за откриване на партида. Въпреки, че в решението е прието, че тя е
дарила имота на друго лице и няма доказателства за си е запазила правото на ползване,
СРС е направил незаконосъобразен извод, че е потребител на ТЕ в периода, тъй като
няма доказателства друго лице да е подало молба за откриване на партида. Поддържа,
че такъв извод е в противоречие със съдебната практика. Счита, че след като няма
доказателства за собственост или друго вещно право в нейна полза, тя не може да се
приеме за потребител на ТЕ в периода. Възразява срещу начисляването на суми за
дялово разпределение, като поддържа, че не са доказани по основание и размер такива
вземания на ищеца. Не са представени доказателства, че ищецът е заплатил такава
услуга на ФДР в процесния период, нито че е извършвано такова от ФДР. Ищецът не е
доказал, какъв е уговорения ред за извършване и заплащане на услугата, съгласно
изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Не е установен реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Поддържа, че исковете не са доказани и незаконосъобразно са уважени.
Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят изцяло.
Въззиваемата страна - ищецът „Топлофикация София” ЕАД не е подал писмен
отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 06.12.2023 г., преди
съдебна заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че съдът е съобразил
доказателствата с нормите на материалния закон и обосновано е приел, главните
претенции за доказани по основание и размер. Моли да се остави въззивната жалба без
уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца „МХ Е.“ ЕООД не е взело становище по
жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорените части, в
които исковете са уважени. Производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е образувано след
подадено от ответницата възражение в срока по чл. 414 ГПК.
В останалите неоспорени от ищеца части, решението е влязло в сила.
Във връзка с основните доводи във въззивната жалба, че ответницата не е
потребител на ТЕ в периода, като съобрази доказателствата по делото, въззивният съд
намира следното :
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според възприетото тълкуване в т. 1 от ТР
2
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови
нужди от доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател
или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.
В случая пред СРС е представен нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 138 от 25.09.2000 г., с който Т. М. Г. е закупила апартамент № 119 на адрес: гр.
София, ж. к. „*******, *******. От заявление-декларация от 28.09.2012 г. се
установява, че Т. М. Г. е поискала откриване на партида на нейно име за имота.
Според копие от първа и последна страница на нот. акт за дарение на недвижим
имот от 24.06.2019 г., Т. М. Г. и А.В.Г. са дарили на своя внук А.Р. Г. придобития при
условията на СИО процесния апартамент № 119.
Тъй като не се твърди, нито се установява новият собственик на имота от
24.06.2019 г. да е подал молба за смяна на партидата на имота на свое име, съгласно
изискването на чл. 61, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение от
27.06.2016 г. на КЕВР, СРС е приел, че въпреки промяната в собствеността на имота и
даряването му в полза на трето лице за спора, Т. М. Г. е останала задължено лице за
стойността на потреблението в него, до откриване на партида на името на новия
собственик, по аргумент от чл. 61, ал. 2 ОУ. Според тази норма ако предишният
собственик или ползвател на имота не закрие партидата си, в случай на промяна на
собствеността, продавачът (ищец) събира дължимите суми от него, до момента на
откриване на партида на новия собственик или ползвател. Т. е. задължено лице по
договора с ищеца остава лицето, на чието име е открита партидата на имота, което е
страна по облигационната връцка.
Предвид изложеното, обоснован и съобразен с ОУ на договора е извода на СРС,
че ответницата Т. М. Г. е останала задължено лице за използваната в имота ТЕ за
исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. В съответствие със събраните в
производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от
валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане
от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не
са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ в периода.
Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е
подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство -
чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
3
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. В случая, според данните в производството, измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите между топлоснабдените имоти в сградата се извършва от „МХ Е.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и
стойността на топлинната енергия се установява от доказателствата по делото, в това
число тези представени от ФДР и от неоспореното заключение на СТЕ.
От заключението се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 - 2001
през м. 02.2017 г., м. 02.2019 г. и м. 12.2021 г. Според заключението дялово
разпределение на топлинна енергия за ЕС през процесния период се извършва от „МХ
Е.“ ООД в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и
данни от уреди за сградата и имота. За абоната не се изчислява ТЕ за отопление на
имот, а единствено се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ) по данни
от един водомер, при снети редовни отчети, подписани от потребител, както и за
сградна инсталация.
Според СТЕ, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. общо начислената ТЕ за
имота е в размер на 748, 81 лв., като изравнителната сума за процесния период е - 6, 04
лв. за получаване, при което реалното потребление е на стойност 742, 77лв. Поради
това е обоснован извода на СРС че задължението на ответницата е в размер на 371, 39
лв. (1/2 от дължимата сума). Вземането за м. 05.2018 г. е станало изискуемо на
30.06.2018 г., поради което не е погасено по давност. Законосъобразно това
възражение на ответницата е прието за неоснователно.
Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение, като съобрази
възраженията в жалбата, настоящият състав намира следното :
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139 а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б
(при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Единственото
условие за възникване на задължението на потребителите за плащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество е услугата по дяловото разпределение на ТЕ
в сградата да е извършена, както е посочил и СРС. В производството не се спори и се
установява, че услугата е извършена от ФДР, като нейната цена не е оспорена и се
дължи от потребителя.
Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението е
4
постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се
потвърди в оспорените части, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК. Този извод се отнася
и до присъдените в полза на ищеца разноски за исковото и заповедно производства,
които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски
по делото.
Решението не се оспорва от ищеца в останалата отхвърлителна част и е влязло в
сила в тази част.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има
ищеца. Въззивният съд не присъжда разноски в полза на ищеца разноски за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като в негова полза не е осъществено същинско
процесуално представителство пред СГС.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6588/15.06.2022 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. №
72070/2021 г., на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, в частта, в
която е признато за установено, че Т. М. Г., с ЕГН: ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, сумата 371, 39 лв. - главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот - апартамент 119, находящ се в гр.София, ж. к. „*******, аб. №
143770, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сума в размер на 16, 62 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
10.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 33245/2021 г. по описа на СРС, 25
състав.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която исковете са отхвърлени, като
неоспорено от ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„МХ Е.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5