РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. ХАСКОВО, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.А.Г.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано във връзка с:
-въззивна жалба вх.№268046/11.06.2021г., подадена от „Евротранс М“ЕООД- гр.*** ЕИК
*********, чрез пълномощника адв.А.Х. от АК- Хасково против Решение
№260250/20.05.2021г. на РС- Хасково, постановено по гр.д.№351/2020г. по описа на същия
съд, в частта с която „Евротранс М 2011" ЕООД е осъдено да заплати солидарно с
„Екоинженеринг" ЕООД, на основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, на Държавната
агенция за бежанците при МС сумата от 12 795,80 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от неизпълнението на „Евротранс М 2011" ЕООД по
сключения между него и Държавната агенция за бежанците при МС Договор с вх.№ ***г.,
изразяващи се в заплащането на възложени и неизвършени реално строително-монтажни
работи, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.11.2018г. до окончателното й изплащане;
-въззивна жалба вх.№268095/15.06.2021г., подадена от „Екоинженеринг“ЕООД- гр.***
ЕИК *********, чрез пълномощника адв.Е.К.-П. от АК- Пазарджик против Решение
№260250/20.05.2021г. на РС- Хасково, постановено по гр.д.№351/2020г. по описа на същия
съд, в частта с която „Екоинженеринг" ЕООД е осъдено да заплати солидарно с „Евротранс
М 2011" ЕООД, на основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, на Държавната агенция за
бежанците при МС сумата от 12 795,80 лева, представляваща обезщетение за причинени
1
имуществени вреди от неизпълнението на „Евротранс М 2011" ЕООД по сключения между
него и Държавната агенция за бежанците при МС Договор с вх.№ ***г., изразяващи се в
заплащането на възложени и неизвършени реално строително-монтажни работи, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.11.2018г. до окончателното й изплащане;
-въззивна жалба вх.№268168/17.06.2021г., подадена от Държавна агенция за бежанците
при МС- *** ЕИК *********, чрез пълномощника ст.юрисконсулт Ц.В. против Решение
№260250/20.05.2021г. на РС- Хасково, постановено по гр.д.№351/2020г. по описа на същия
съд: 1/в частта с която е отхвърлен предявения от Държавна агенция за бежанците при МС
иск срещу „Евротранс М 2011" ЕООД и „Екоинженеринг" ЕООД за разликата над
присъдената сума от 12 795,80 лева до пълните предявени размери от 16 758,56 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнението на
„Евротранс М 2011" ЕООД по сключения между него и Държавната агенция за бежанците
при МС Договор с вх. № **г., изразяващи се в заплащането на възложени и неизвършени
реално строително-монтажни работи, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2018г. до окончателното й изплащане,
както и 2/против частта, с която е отхвърлен предявения от Държавната агенция за
бежанците при МС срещу „Евротранс М 2011" ЕООД, иск с правно основание чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 17 538,32 лева, представляваща платена без правно
основание сума за невъзложени и неизвършени реално строително-монтажни работи по
сключения между него и Държавната агенция за бежанците при МС Договор с вх.№ ***г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба, подадена от „Евротранс М“ЕООД- гр.***, се релевират
оплаквания за неправилност и необснованост на обжалваната част от първоинстанционния
съдебен акт. Твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон, квалифицирайки
иска по чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД. Счита, че процесният Договор за възлагане на
обществена поръчка представлява по правната си същност договор за изработка по смисъла
на чл.258 и сл. ЗЗД. Намира, че, съгласно чл.264 ЗЗД, поръчващият по договора е загубил
възможността да потърси от изпълнителя отговорност за недостатъци и отклонения от
поръчката, доколкото работата е била приета без възражения. Твърди, че заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа и икономическа експертиза не е съобразено с
изминалия около петгодишен период от приключване изпълнението на възложените СМР и
възможността впоследствие от възложителя да са били извършвани промени в обекта.
Счита, че доколкото се касае за договор за изработка, възможността на възложителя за
реализира отговорността на изпълнителя по чл.265 ал.1 ЗЗД за всички дейности, които
определя като „нестроителни“, съглсно пар.5 т.40 вр. т.38 от ДР на ЗУТ, е преклудирана
поради изтичане на предвидения в чл.265 ал.3 ЗЗД шестмесечен давностен срок. Като такива
определя следните: доставка на 12 броя охранителни камери на обща стойност 1939.80 лева,
доставка на 3 броя електрически конвектори на обща стойност 711.18 лева, монтаж на
охранителни камери на обща стойност 109.56 лева, извозване и депониране на разкопана
земна маса на стойност 269.54 лева, доставка и полагане на тротоарни плочки на стойност
2764.01 лева. Моли съда да отмени решението на РС- Хасково в обжалваната му част.
Претендира разноските, сторени пред двете съдебни инстанции.
2
В срок е постъпил отговор от Държавна агенция за бежанците при МС, в който се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че в изготвените от
изпълнителя и неговия надзорник протоколи по приемане на обекта, са били отразени
неверни обстоятелства, свързани с обема на реално извършените СМР. Намира, че това
обстоятелство е доказано със заключението на вещото лице по приетата СТИЕ, с което е
установена стойността на неизвършените от изпълнителя СМР. Твърди, че в случая се касае
за недостатъци на работата, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане, като е бил уведомен веднага след откриването им. Счита, че приложима е общата
петгодишна погасителна давност, приложима по отношение всички вземания. Моли съда да
отхвърли въззивната жалба на „Евротранс М“ЕООД- гр.***. Претендира разноските пред
въззивната инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба, подадена от „Екоинженеринг“ЕООД- гр.***, се релевират
оплаквания за недопустимост, неправилност и необснованост на първоинстанционния
съдебен акт, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо
място твърди, че съдът е постановил недопустим съдебен акт при неясно формулирана
искова претенция, изразяваща се в липса на конкретизация на вредата, за която се
претендира компенсаторното обезщетение по чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД. По-нататък
счита, че съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не обсъдил
в съвкупност събраните по делото доказателства и по-конкретно- показанията на
разпитаните по делото свидетели. Твърди, че именно от тях се установяват обстоятелствата
по допълнително извършване на СМР от страна на изпълнителя и приемането на поръчката
без възражения от възложителя. Прави извод, че по този начин съдът е постановил
необоснован съдебен акт. Счита, че ищецът не е установил, подлежащите на доказване при
предявен иск за компенсаторно обезщетение, реално настъпили за него вреди, които да са в
пряка причинна връзка с неизпълнението на ответниците по делото. Намира, че
позоваването изцяло и само на заключението на вещото лице по СТИЕ е създало празнота в
мотивите на постановения акт, като съдът не е посочил изрично кои вреди приема за
доказани при определяне размера на дължимото от ответниците обезщетение. Твърди, че
съдът се е произнесъл и по непредявен иск, доколкото в размера на присъденото
обезщетение е отразена и стойността на допълнителни работи по част ВиК, водопровод на
стойност 2339.90 лева, които не са били включени в исковата претенция. Моли съда да
отмени решението на РС- Хасково в обжалваната му част. Претендира сторените деловодни
разноски.
В срок е постъпил отговор от Държавна агенция за бежанците при МС, в който се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че ищецът ясно и
подробно е изложил обстоятелствата, на които основава своята претенция за присъждане на
компенсаторно обезщетение, която намира за доказана от заключението по приетата СТИЕ.
Счита, че именно в тежест на ответниците по делото е да установят точно изпълнение на
възложените СМР. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд по отношение
погасяването на възможността за отправяне на възражение за неточно изпълнение с
3
изтичане на 5-годишен преклузивен срок. Моли съда да отхвърли въззивната жалба на
„Екоинженеринг“ЕООД- гр.***. Претендира разноските пред въззивната инстанция,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба, подадена от Държавна агенция за бежанците при МС, се
релевират оплаквания за неправилност и необснованост на първоинстанционния съдебен акт
в обжалваната му част. Твърди, че ответниците по делото не са установили, според
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, пълно изпълнение на възложените
СМР на стойност 16 758.56 лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца. Намира, че
изводите на съда, свързани с претенцията на ищеца за връщане на даденото без основание,
са неправилни, доколкото допълнителни СМР не са били възлагани и съответно извършени.
Счита, че поради това ответникът „Евротранс М“ЕООД- гр.***дължи връщане на
получената без основание сума в размер на 17 538.32 лева. Най-накрая и като следствие от
горното намира, че неправилна е и тази част от решението на съда, касаеща произнасянето
му по акцесорните искове за лихви. Моли съда да отмени решението на РС- Хасково в
обжалваната му част. Претендира разноските пред въззивната инстанция, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, страните поддържат
процесуалните си позиции, заявени на етапа размяна на книжа. Не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания. Процесуалният представител на въззивника Държавна
агенция за бежанците при МС прави възражение за прекомерност договорения и платен
адвокатски хонорар в размер на 1800 лева, претендиран като част от разноските по делото,
сторени от въззиваемите „Екоинженеринг“ЕООД.
Въззивните жалби са допустими, като подадени от надлежни страни по делото, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване, валидно и
допустимо решение на районния съд.
Въззивният съд, като взе предвид становищата на страните, и след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
РС- Хасково приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание: чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, предявен от Държавна агенция за
бежанците при МС срещу „Евротранс М 2011" ЕООД- гр.*** и „Екоинженеринг“ЕООД-
гр.*** и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предявен от Държавна агенция за бежанците при МС срещу
„Евротранс М 2011" ЕООД- гр.***. Съдът счел предявените искове за частично основателни,
като базирал извода си изцяло на приетите по делото писмени доказателства и
заключението на вещите лица по изготвената СТИЕ. Съдът приел за безспорно установени
следните обстоятелства: неточно изпълнение в количествено отношение на дължимата
престация от първия ответник, извършено плащане от ищеца и настъпило в причинна връзка
неблагоприятно изменение в правната сфера на последния, изразяващо се в стойността на
неизпълнените СМР, възлизаща на 12 795.80 лева. Съдът изрично посочил в мотивите си, че
отговорността за заплащане на обезщетението за неизпълнение следва да се понесе
4
солидарно от двамата ответници по делото, доколкото същата била предвидена в процесния
договор за строителен надзор. Същевременно отхвърлил като неоснователно възражението
на ищеца „Евротранс М 2011“ЕООД за прихващане на невъзложени, но допълнително
извършени СМР в размер на 17 538.32 лева, с аргумент, че същите са му били заплатени от
възложителя. Отделно от това съдът направил извод, че възложителят дължи заплащане
стойността на допълнително извършените СМР и доколкото това е било сторено, то не би
могло да се приеме, че има неоснователно разместване на блага в имуществените сфери на
ищеца и първия ответник по делото. С тези мотиви съдът осъдил „Евротранс М 2011" ЕООД
и „Екоинженеринг" ЕООД, на основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, да заплатят
солидарно на Държавната агенция за бежанците при МС сумата от 12 795,80 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнението на
„Евротранс М 2011" ЕООД по сключения между него и Държавната агенция за бежанците
при МС Договор с вх.№ ***г., изразяващи се в заплащането на възложени и неизвършени
реално строително-монтажни работи, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2018г. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил иска в останалата му част – за разликата над нея до пълните предявени
размери от 16 758,56 лв. С решението си съдът отхвърлил и предявения от Държавната
агенция за бежанците при МС срещу „Евротранс М 2011" ЕООД иск с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 17 538,32 лева, представляваща платена без
правно основание сума за невъзложени и неизвършени реално строително-монтажни работи
по сключения между него и Държавната агенция за бежанците при МС Договор с вх №
***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими,
допустими и необходими доказателства. Въззивният съд от своя страна намира за
правилно и законосъобразно решението на РС- Хасково. Пред настоящата инстанция не
се представиха нови доказателства, които да дадат основание да бъде направен извод,
различен от този на контролирания съд.
Не е спорно по делото, че между ищеца и първия ответник са съществували
валидни облигационни отношения, произтичащи от Договор за възлагане на обществена
поръчка с рег.№ ***., сключен между Държавна агенция за бежанците при МС- като
възложител и „Евротранс М 2011“ ЕООД- като изпълнител, с предмет- основен ремонт и
преустройство /обновяване/ на сграда за първоначален прием на лица, търсещи
международна закрила, със здравен кабинет в РПЦ- гр.***, при договорена цена на
извършването на СМР, определена съгласно КСС на изпълнителя, в това число и 10%
непредвидени СМР, в общ размер на 198 871.06 лева. Съгласно чл.10 ал.1 от така
подписания договор, контролът на качеството и организацията на извършване на СМР бил
възложен на определени от възложителя представители, а именно на св.Й.М.- тогавашен
директор на РПЦ- *** и св.П.Г.- и.д. директор дирекция *** .
Също така не е спорно по делото, че между ищеца и втория ответник са
5
съществували валидни облигационни отношения, произтичащи от Договор рег.№ ***г.,
сключен между Държавна агенция за бежанците при МС- като възложител и
„Екоинженеринг“ЕООД- като изпълнител с предмет- упражняване на независим строителен
надзор и инвеститорски контрол за обект- основен ремонт и преустройство /обновяване/ на
сграда за първоначален прием на лица, търсещи международна закрила, със здравен кабинет
в РПЦ- гр.***, при договорено възнаграждение в размер на 6720 лева. В чл.9 ал.1 т.6 и ал.2
т.6 от така подписания договор, било предвидено задължение за изпълнителя да контролира
и носи отговорност за изпълнение на строежа, съгласно одобрените инвестиционни проекти,
както и да следи за точното отчитане на количествата и видовете на изпълнените СМР на
обекта. Най-сетне, в чл.14 т.4 от договора било изрично посочено, че изпълнителят носи
солидарна отговорност с изпълнителя на СМР при последващо установяване на
разминавания между реално извършените СМР и отчетени/актувани такива.
За извършените СМР между представители на възложителя и изпълнителя
„Евротранс М 2011“ ЕООД бил съставен Протокол/акт /образец 19/ с рег.№УС-
940/14.06.2016г., където били описани извършените СМР, тяхното количество и цена, както
и допълнително извършените работи по част ВиК и част ЕЛЕКТРО. Общата сума на
отразените по този начин в протокола СМР възлизала на 198 330.19 лева, в които се
включвала и стойността на допълнително извършените СМР. Протоколът бил подписан от
страна на възложителя от св.Й.М. и св.П.Г. Обектът бил въведен в експлоатация с
Удостоверение №6/13.06.2016г.. За стойността на извършените СМР изпълнителят
„Евротранс М 2011“ ЕООД издал фактура №**********/14.06.2016г.. Сумата в размер на
198 330.19 лева била преведена от възложителя по банкова сметка на изпълнителя
„Евротранс М 2011“ ЕООД в „Сибанк“ЕАД на два пъти- с нареждане за свободен валутен
превод вх.№***г. за 148 747.64 лева и бюджетно платежно нареждане от 30.06.2016г. за 49
582.55 лева.
Както правилно посочил първоинстанционният съд, основният спорен въпрос по
делото е дали първият ответник е изпълнил в пълен обем задълженията си по договора за
възлагане на обществена поръчка. В частност претенцията на ищеца се състои в твърдения
за неизпълнение на конкретно посочените от него в исковата молба по вид, количество и
цена СМР на обща стойност 16 758.56 лева с ДДС, които били възложени и заплатени. В
този смисъл правилно първоинстанционният съд квалифицирал така предявения иск като
такъв по чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, доколкото се касае за неизпълнение в количествено
отношение на възложена работа по договор за изработка, по който е било заплатено изцяло
договореното възнаграждение.
Безспорно сключеният между ищеца и първия ответник по делото Договор за
възлагане на обществена поръчка с рег.№ ***г. има характеристиките на договор за
изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.264 ал.2 от ЗЗД при
договор за изработка възложителят е длъжен да прегледа работа и да уведоми изпълнителя
за забелязани недостатъци незабавно, иначе същата се счита за одобрена, освен ако по-късно
се открият недостатъци, които не са могли да се забележат при обикновен преглед. При
открити впоследствие скрити недостатъци, правата на възложителя се запазват, ако
незабавно уведоми изпълнителя за тях. Уведомяване не е нужно, ако изпълнителят е знаел за
6
недостатъка. Уведомяването следва да се извърши незабавно след откриване на недостатъка,
като в случай, че той е явен, този момент е предаването на работа, а в случай, че той е
скрит- от момента на проявяването и откриването му. Несвоевременното уведомяване води
до отпадане отговорността на изпълнителя и то е приравнено на одобрение. (В този смисъл
е Решение №1087/18.11.2008г. по гр.д.№3672/2007г. на ВКС, ГК;). Кредиторът е освободен
от задължение за уведомяване, само ако длъжникът съзнателно е премълчал за наличието на
недостатък. Законът не презумира знание на изпълнителя за недостатъка, поради което то
подлежи на доказване. (В този смисъл са Решение №1585/17.10.2002г. по гр.д.№113/2002г.
на ВКС, V-то Г.О.; Решение №547/07.07.1993г. по гр.д.№1622/92г. на ВС, V-то Г.О.). Този
недостатък трябва да съществува към момента на изпълнението на задължението на
изпълнителя за предаване на работата, като това отклонение не трябва да е известно на
възложителя. Изпълнителят отговаря пред възложителя, ако работата е имала недостатъци,
като в този случай за възложителя са предвидени възможностите по чл.265 ал.1 и ал.2 от
ЗЗД. Отговорността на изпълнителя по чл.265 от ЗЗД е идентична с отговорността на
продавача по чл.195 ал.1 от ЗЗД. Идентични са и разпоредбите на чл.264 ал.3 от ЗЗД и на
чл.194 ал.1 изр.2 ЗЗД - те уреждат необорима законова презумпция, че в случай на липса на
възражения от възложителя, респективно купувача, се счита, че работата, респективно вещта
е приета без забележки, тоест е одобрена. Одобряването на работата от поръчващия само по
себе си обуславя невъзможност в последващ момент той да реализира отговорността на
изпълнителя по чл.265 от ЗЗД. (В този смисъл са Решение №586/12.06.2007г. на ВКС, ТК;
Решение №240/14.06.2007г. на ВКС, ТК; Решение №1100/04.07.2003г. по гр.д.№ 1876/2002г.
на V.то Г.О. на ВКС). С разпоредбата на чл.265 от ЗЗД законодателят е предвидил няколко
различни възможности за възложителя при извършена работа с недостатъци, една от тях е
поръчващият да иска намаляване на възнаграждението, съгласно чл.265 ал.1 пр.3 ЗЗД. Това
не е обезщетение за вреди, а е възстановяване еквивалентността на престациите по договора
за изработка. Съгласно чл.265 ал.3 ЗЗД отговорността на изпълнителя за недостатъци се
погасява с изтичане на шест месеца, респективно на пет години при СМР, считано от деня на
предаване и приемане на работата.
При внимателен прочит на разпоредбите, регламентиращи договора за изработка,
и при съпоставката им в логическо и систематично отношение прави впечатление, че с
нормата на чл.265 ЗЗД, законодателят установява възможности за възложителя, които
възникват, при направено от негова страна възражение за некачествено изпълнение, което
може да се изрази в отклонение от поръчаното или в извършена работа с недостатъци.
Същевременно в постоянната практика на ВКС /Решение №94/02.03.2012г. на ВКС по т.д.
№133/2010г., II т.о., ТК и Решение №141/27.04.2015г. на ВКС по т.д.№3601/2013г., II т.о.,
ТК/ е застъпено становището, че възраженията на възложителя за неточно изпълнение в
количествено отношение не се обхващат от установената в чл.264 ал.3 ЗЗД преклузия и
могат да бъдат противопоставени на изпълнителя. В този смисъл следва да бъде направено
разграничения на правните възможности, които има възложителя в случаите на изпълнение
на работата с недостатъци в качествено отношение и в случаите на неточно в количествено
отношение изпълнение. В последната хипотеза, при наличие на сключен договор за
изработка, при извършено приемане на работата и заплатено в пълен размер възнаграждение
от страна на възложителя, за него възникват правата, предвидени в чл.79 ЗЗД при неточно
изпълнение на задълженията по договора.
Съгласно чл.79 ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или да иска
обезщетение за неизпълнение. Неизпълнението се проявява в две основни форми- пълно
неизпълнение и неточно изпълнение, като частичното изпълнение е вид неточно
изпълнение. Претенцията по чл.79 ал.1 пр.2-ро ЗЗД има за цел да обезщети кредитора с
паричната равностойност на нереализираната престация по неизпълнения договор.
Неточното изпълнение е налице, когато изпълнението е неадекватно на дължимото по
7
количество. Гражданската отговорност при неизпълнение на договорно задължение има
обезщетителна функция. При договорно неизпълнение в правната сфера на кредитора
настъпват неблагоприятни правни последици в резултат на неосъществяването на
дължимата и очаквана позитивна промяна в имущественото му състояние. Съответно при
договорно неизпълнение чрез ангажиране отговорността на длъжника за защита на
нарушения позитивен интерес на кредитора, гражданската отговорност изпълнява
обезщетителна функция. Основният фактически състав на отговорността при договорно
неизпълнение е уреден в нормата на чл.82 ЗЗД. Обезщетението при неизпълнение на
договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на
задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на
длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от
настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Претърпяната
загуба, като елемент от фактическия състав на обезщетението за вреди, е вид имуществена
вреда, изразяваща се в намаляване имотното състояние на кредитора в резултат на
неизпълнението. В този смисъл, по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени
загуби кредиторът следва да докаже: 1/ настъпването на реална вреда, довела да негативна
промяна в имущественото му състояние, която е 2/ в пряка причинна връзка с
неизпълнението на длъжника, както и че 3/ тази щета не би била налице, ако задължението
беше изпълнено.
В настоящия случай с процесния договор за обществена поръчка с рег.№ ***г.
ищецът възлага на първия ответник по делото да изпълни основен ремонт и преустройство
/обновяване/ на сграда за първоначален прием на лица, търсещи международна закрила, със
здравен кабинет в РПЦ- гр.*** за срок от 47 дни, съгласно техническо задание, одобрен
инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж и предложение за изпълнение на
поръчката. Договорената цена за извършването на поръчката, съгласно КСС на
изпълнителя, е в общ размер на 198 871.06 лева, като включва и 10% непредвидени СМР.
Поръчката е изпълнена в предвидения в договора срок. Между представители на
възложителя и изпълнителя „Евротранс М 2011“ ЕООД е съставен Протокол/акт /образец
19/ с рег.№УС-940/14.06.2016г., в който са описани извършените СМР, тяхното количество
и цена, както и допълнително извършените работи по част ВиК и част ЕЛЕКТРО, на обща
стойност 198 330.19 лева. Обектът е въведен в експлоатация с Удостоверение
№6/13.06.2016г.. За стойността на извършените СМР от изпълнителя е издадена фактура
№**********/14.06.2016г. за сумата от 198 330.19 лева, преведена от възложителя по
банкова сметка на изпълнителя на два пъти. Във връзка с извършена от АДФИ финансова
инспекция на възложителя са установени неизпълнени в количествено отношение СМР по
процесния договор за обществена поръчка, които са били включени в приемателния
Протокол/акт /образец 19/ и заплатени като левова равностойност на изпълнителя.
Предявената искова претенция е за обезщетение за претърпяна загуба, изразяваща се в
намаляване актива на възложителя със сумата от 16 758.56 лева, представляваща част от
платеното възнаграждение по договора за изработка за реално неизпълнени в количествено
отношение СМР.
По така предявения иск по чл.79 ал.1 пр.2-ро вр. чл.82 ЗЗД за доказване
изпълнението на договора за изработка са допустими всички предвидени в ГПК
8
доказателства и доказателствени средства. Такива могат да бъдат писмени доказателства
(двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество,
стойност), съдебно-технически експертизи и гласни доказателства. Двустранно подписаният
между страните протокол за изпълнени видове работи, в който са посочени количество,
единична цена и обща стойност на отделните видове работи, по своята същност
представлява приемо-предавателен протокол за тези СМР. Същият има характера на частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
за отразените в него факти и може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по
ГПК, без проверка истинността му по реда на чл.193 ГПК. Когато такъв протокол е
подписан от възложителя, тежестта за доказване, че част от удостоверените работи не са
изпълнени, е на възложителя- Решение №65/16.07.2012г. на ВКС по т.д. №333/2011г. на II
т.о., ТК. Съгласно чл.1 ал.4 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството, съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба
актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите.
Актовете обр.19 удостоверяват завършването– по вид, количество и стойност на
изпълнените СМР, като възложителят, подписвайки актовете, прави и изявление за
приемане на работата. Актовете обр.19 съставляват частни свидетелстващи документи,
които нямат абсолютна доказателствена стойност по отношение на отразените в тях като
извършени СМР и съдържанието им подлежи на оспорване (Решение №566/18.11.2008г. на
ВКС по т.д.№300/2008г., I т.о., ТК).
Във връзка с горното, правилно първоинстанционният съд допуснал по искане на
ищеца изслушване на СТИЕ, която да установи дали е налице неточно в количествено
отношение изпълнение по процесния договор за обществена поръчка. Кредитирайки
заключението на вещите лица, съдът приел, че стойността на неизпълнените в количествено
отношение СМР, включени в Протокол/акт /образец 19/ с рег.№УС-940/14.06.2016г. възлиза
на 12 795.80 лева с ДДС. Изводът на първоинстанционния съд е правилен, доколкото не
съществува съмнение относно пълнотата и обосноваността на експертното заключение,
изготвено след извършена документална проверка и проведени огледи на място. Разпитите
на св.Й.М. и св.П.Г. не допринасят за установяване на обстоятелствата, за изясняване на
които са били допуснати. Посочените свидетели са участвали при приемането на СМР,
предмет на договора за обществена поръчка и са подписали оспорвания от ищеца
Протокол/акт /образец 19/, поради което същите се явяват заинтересовани и като такива
показанията им следва да бъдат ценени с оглед всички други данни по делото. В този
смисъл правилно първоинстанционният съд не акцентирал върху съдържанието им при
произнасянето си по същество, макар да е дължал обсъждането им като част от събраните по
делото доказателства. Последното не влия е върху обосноваността на постановеното
решение
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че стойността на
неизпълнените в количествено отношение от изпълнителя СМР, включени в Протокол/акт
9
/образец 19/ с рег.№УС-940/14.06.2016г. възлизаща на 12 795.80 лева с ДДС, е дължима
солидарно от двамата ответници по делото, съгласно чл.14 т.4 от Договор рег.№***г.. В
посочената разпоредба било предвидено, че надзорникът носи солидарна отговорност с
изпълнителя на СМР при последващо установяване на разминавания между реално
извършените СМР и отчетени/актувани такива. По този начин възниква правото на
възложителя да иска изпълнение от когото и да е от длъжниците. Показанията на св.С.Х. не
променят този извод и не допринасят за установяване на обстоятелствата, за изясняване на
които разпитът е бил допуснат, тъй като свидетелката не е била служебно ангажирана в
процеса на извършване на СМР. Изводът на първоинстанционния съд за основателност на
предявения и срещу втория ответник иск е правилен, доколкото от експертизата се
установяват неизпълнени в количествено отношение СМР на стойност 12 795.80 лева,
включени в изготвения Протокол/акт /образец 19/ и солидарната отговорност на втория
ответник е предвидена в сключения между него и ищеца договор за строителен надзор.
Съгласно разпоредбата на чл.111 б."б" ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения от неизпълнен договор, като давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114 ЗЗД/. В случая претенциите за
неизпълнени в количествено отношение СМР, както бе посочено по-горе, представляват по
правната си същност иск за обезщетение за неизпълнен договор. Предвид уговорения в
договора за обществена поръчка срок за цялостно завършване на обекта- не по-късно от
14.06.2016г., давността тече след изтичане на този срок. Исковата молба е депозирана на
30.11.2018г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен срок, поради което правото на
ищеца да иска обезщетение от неизпълнен договор не е погасено по давност. Неоснователни
са и възраженията за изтекла 6-месечна давност по чл.265 ал.3 ЗЗД. Всички неизпълнени
СМР, съгласно заключението на СТИЕ, имат характер на ремонтни дейности, доколкото
включват в съдържанието си освен доставка на технически средства, така и монтаж на
същите.
Както правилно посочил първоинстанционният съд, другият спорен въпрос по
делото, е дали първият ответник се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
получавайки заплащане в размер на 17 538.32 лева за отразени в Протокол/акт /образец 19/ с
рег.№УС-940/14.06.2016г. допълнителни СМР, които не били възложени, нито реално
извършени. По исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание"
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Фактическият
състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /т.1 от
Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.дело №1/1979г., Пленум на ВС/. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото. Разглежданата хипотеза е налице и
при недължимо платено и получено, като например при несъответствие между изискванията
на правно-релевантния факт /договора/ относно количеството на предметната престация /с
оглед на която е извършено плащането/ и действително полученото количество стока или
услуга.
Както вече беше казано, по делото е установено по несъмнен начин, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, което съдържа белезите на
договор за изработка. Относно стойността на действително извършените от първия ответник
СМР първоинстанционният съд направил извод, базиран изцяло на заключението на вещите
лица по приетата по делото СТИЕ. По същия начин съдят приел, че извършените
10
допълнителни СМР са изпълнени с цел въвеждане в експлоатация на обекта и съгласно
издадените предписания и заповеди, отразени във водената за строежа Заповедна книга
№***г., а заплащането им било съобразено с допустимите 10% съгласно Договор за
възлагане на обществена поръчка с рег.№***г.. С тези аргументи РС- Хасково направил
правилен извод, че ищецът не е обеднял за сметка на обогатяването на първия ответник,
доколкото е получил насрещна престация /допълнително извършени СМР/ срещу платената
от него и претендирана сума в размер на 17 538.32 лева. Допълнително извършените СМР
/описани в Протокола/Акт обр.19 и в изготвената СТИЕ/ са изпълнени с оглед писмените
предписания в заповедната книга на обекта и заплащането им е било предвидено като 10%
от сумата по договора за обществена поръчка. Всичко това е достатъчно да се приеме, че
допълнително извършените СМР са направени в изпълнение на процесния договор за
обществена поръчка. Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че не е
налице основание от страна на възложителя за отказ от заплащане на възнаграждение в
размер на 17 538.32 лева, дължимо за извършени и приети допълнителни СМР.
Предвид горното решението на РС- Хасково е правилно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, на страните не следва да се присъждат разноски, а същите
остават за тяхна сметка така, както са направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260250/20.05.2021г. на РС- Хасково, постановено по
гр.д.№351/2020г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11