О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №
гр.Сливен, 06.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Алексиева въззивно ч.гр.д.№ 36 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Интерпласт -
2007“ ЕООД, с. Ябланово, общ. Котел против Определение №269 от 15.10.2018г. на Котелски
районен съд, постановено по ч.гр.д.№499/2018г. по описа на същия съд, с което е
допуснато обезпечение по молба на „Екомакс“ ООД, гр. Шумен против „Интерпласт -
2007“ ЕООД, с. Ябланово, общ. Котел на бъдещ иск с правно основание чл.79 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“
върху недвижими имоти на ответника, както следва: поземлен имот с идентификатор
№87031.503.717, с площ 4641 кв.м., находящ се в *********, ведно с намиращите
се в него сгради: промишлена сграда с площ от 852 кв.м. с идентификатор
№87031.503.717.2; селскостопанска сграда с площ от 13,00 кв.м. с идентификатор
№87031.503.717.5; промишлена сграда с площ от 59,00 кв.м. с идентификатор
№87031.503.717.4; складова база с площ от 416 кв.м. с идентификатор
№87031.503.717.3; промишлена сграда с площ от 63кв.м. с идентификатор
№87031.503.717.1 и селскостопанска сграда с площ от 6 кв.м. с идентификатор
№87031.503.717.6, както и чрез налагане на „запор“
върху банковите сметки на ответника в лева и валута, намиращи се в „Банка ДСК“
АД.
Дружеството-жалбоподател
счита, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, тъй като не е
налице вероятна основателност на иска по представените писмени доказателства.
Твърди се, че молителят не е поискал налагането на обезпечителната мярка запор
на банкови сметки, и с налагането на такава необосновано са били засегнати
интересите на титуляра на банковата сметка.
Навежда се оплакване за несъответност и липса на обезпечителна нужда.
Неправилността на определението, с което е допуснато обезпечението се
аргументира и с непосочването на сумата, до която се налагал запора, което
свидетелствало за неадекватност на обезпечителната мярка. Моли се за отмяна на
обезпечението, като при евентуалност се моли за отмяна на обезпечителната мярка
„запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД“.
Препис
от частната жалба е връчен редовно на другата страна – молителя в
първоинстанционното производство „Екомакс“ ООД, на съдебния адресат и
пълномощник на дружеството, постъпил е отговор от Екомакс България ООД
гр.Шумен, ЕИК *********, което е друго юридическо лице, неучастващо в
първоинстанционния процес или в производството по частната жалба, поради което
отговорът не следва да се обсъжда.
След
преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Котелският
районен съд е сезиран с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск за
изпълнение на договорно задължение – заплащане на продажна цена на стоки по
договор за търговска продажба въз основа на издадени фактури, на обща стойност 4679,40
лв., който ще бъде предявен от „Екомакс“ ООД, гр. Шумен против „Интерпласт -
2007“ ЕООД, с. Ябланово, общ.Котел. Посочени са две обезпечителни мерки, а именно: „възбрана“
върху недвижим имот на ответника с идентификатор №87031.503.717, площ
4641кв.м., находящ се в с.Ябланово, ведно с построените в имота шест сгради,
надлежно индивидуализирани, както и чрез обезпечителна мярка „запор“ на
банковите сметки на ответното дружество в лева и валута в „Банка ДСК“ АД.
Към молбата за
допускане на обезпечение е представено копие на фактура № **********/03.11.2016 г. с доставчик
Екомакс ООД и получател Интерпласт -2007 ЕООД за сумата от 4679,40 лв. като цена
за 42540 кг. Полипропилен отп. На реквизит „получена“ има поставен подпис под
името „А.Д.“. Копие на договор за прехвърляне на търговско предприятие от ЕТ
Карделен-А.Д. на Интерпласт -2007 ЕООД, в чиито актив е включен недвижим имот с
идентификатор №87031.503.717, площ 4641кв.м., находящ се в с.Ябланово, ведно с построените
в имота шест сгради и копия на скици на имота и сградите.
С
Определение №269/15.10.2018г. по ч.гр.д.№499/2018г. РС – Котел е уважил молбата,
като е допуснал поисканото обезпечение на бъдещия иск с налагането и на двете
поискани обезпечителни мерки, като е наложил мярката „запор“ на банковите
сметки на ответника в лева и валута в „Банка ДСК“ АД без да ограничи запора до размера
на бъдещата искова претенция. Освен това съдът не е определил срок по чл.390,
ал.3 от ГПК за предявяване на бъдещия иск и не е указал на молителя да
представи доказателства за предявяването по обезпечителното производство.
Въззивният
съд извърши служебна справка относно предявен ли е обезпеченият иск, в резултат
на която се установи, че такъв е предявен от „Екомакс“ ООД, гр.Шумен против
„Интерпласт - 2007“ ЕООД, с. Ябланово, общ.Котел на 16.11.2018г. По
обезпечителното производство не са били представени доказателства за
предявяването на иска в законоустановения срок от най-много 1 месец след
издаване на обезпечителната мярка, но съдът не следва да санкционира за това
молителят в обезпечителното производство, тъй като първоинстанционния съд на
първо място не е указал никакъв срок за завеждането на бъдещия иск, чието
обезпечаване е допуснато и на второ място не е указал на молителя да представи
доказателства по обезпечителното производство за завеждането му. Поради това
съдът приема, че искът е заведен в срок и обезпечителната заповед не следва да
се отменя на това основание.
За доказателство
за срочното подаване на частната жалба съдът ще зачете приложеното към молба от
01.02.2019 г. копие на обратна разписка,
въпреки че не става ясно какви уведомления са връчени на Интерпласт -2007 ЕООД
от ЧСИ Павел Г. по изп.д. № 1733/2018 г. Посочено е в разписката, че уведомленията
са получени 12.11.2018 г., като съдът приема, че едно от тях е именно това уведомление
за наложен запор на банкови сметки и съобщение за издадена обезпечителна
заповед, което се цитира в частната жалба.
Частната жалба е
подадена в срок, по пощата с пощенско клеймо от 22.11.2018г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично
основателна по отношение на наложените обезпечителни мерки.
Направеното искане за допускане на обезпечение на бъдещ
иск – за заплащане на дължима цена по търговски договори за продажба на стоки с
правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, е основателно.
За да допусне
обезпечение на бъдещ иск, следва да са налице няколко кумулативни предпоставки,
а именно: иска, да е допустим, вероятно основателен, и да е налице
обезпечителна нужда. В случай, че те са изпълнени, следва да се избере и
адекватна по вид и размер обезпечителна мярка с оглед на охраняваното право и
възможността за бъдещата му реализация при успешно провеждане на обезпечения
исков процес.
Съдът намира, че конкретизираният в
молбата бъдещ иск за заплащане на цена на продадени стоки по търговски договор
за продажба е допустим.
С оглед приложеното към молбата писмено
доказателство, а именно фактура № **********/03.11.2016 г. с доставчик Екомакс
ООД и получател Интерпласт -2007 ЕООД, където от фактурата е видно, че е
подписана и от представител на купувача
- ответник, искът се явява и вероятно основателен. На този ранен етап от
производството, където то все още е едностранно, от доказателствата се установява,
че е налице сключен търговски договор за продажба на стоки, който е неформален, двустранен,
консенсуален договор, както и изпълнение на задълженията на продавача –
дружеството молител и стойността на продадените стоки. При липсата на насрещно
изпълнение за заплащане на продажната цена по издадените фактури, подписани от
представител на купувача, за продавача по търговския договор е налице
възможността да предяви иск против длъжника – купувача за изпълнение на
задължението.
Във връзка с представените
доказателства, съдът намира, че е налице и третата основна предпоставка за
допускане на обезпечение – обезпечителна нужда. Правото, което се нуждае от охрана е парично притезание на молителя против
длъжника – ответник по предявения иск, като е напълно вероятна възможността да
възникне опасност за молителя да осъществи правата си по евентуално осъдително
решение. Забавянето за три години в изпълнението на парични задължения по
търговски договор, е индикация за опасност за изпълнение на задължението и следва
да се осуети възможността за намаляване на патримониума, на длъжника, с който
той отговаря пред кредитора си. Персистиращото неизпълнение от негова страна на
задължението за заплащане цената по фактурата, мотивира нуждата от налагането
на обезпечение.
От изложеното е видно, че са налице
предпоставките на чл.391, ал.1, във вр. с чл.390 от ГПК, поради което исканото
обезпечение на бъдещия иск следва да бъде допуснато.
На последно място съдът следва да
прецени адекватността на исканата обезпечителна мярка, оправдана ли е с оглед
на обезпечителната нужда, без да има право да я изменя. В случая е поискано
налагане на две обезпечителни мерки – „възбрана“ върху недвижим имот, ведно с
построените в имота шест промишлени сгради и „запор“ на банковите сметки в лева
и валута на ответното дружество в търговска банка. Посочените мерки са допустими от закона, но анализирайки
обезпечителната нужда, съдът намира, че налагането на двете едновременно би
накърнило излишно правата на ответника и не оправдава обезпечителната нужда.
Първата, посочена от молителя мярка е
възбрана на голям производствен имот с площ от 4641 кв.м.с построени в него
шест промишлени и складови сгради със значителна площ. Данъчната оценка на
имота като цяло надхвърля многократно претендираното вземане, видно от
приложения към молбата договор за прехвърляне на търговско предприятие. Поради
това тази мярка се явява неадекватна и прекомерна с оглед на търсената защита.
Още повече, че с налагането на другата посочена от молителя мярка, според съда
се постига целта на обезпечителното производство, като се гарантират в
достатъчна степен и правата на молителя – бъдещия ищец при едно евентуално
позитивно за него съдебно решение по бъдещия /вече предявен/ иск.
Поради това, въззивният съд намира, че
исканото обезпечение следва да се допусне, като се наложи само запор на
банковите сметки на дружеството в Банка ДСК, но „ДО РАЗМЕРА ОТ 4679,40 лв.“,
както е индивидуализирано вземането, предмет на бъдещия иск в молбата за
обезпечението. Налагането на запор от
Районния съд без посочването на размер на вземането е недопустимо по закон и
накърнява неоправдано правата на Интерпласт -2007 ЕООД.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 269 от 15.10.2018г. по ч.гр.д.
№499/2018г. по описа на Котелски районен съд, в частите, с които е
наложена обезпечителна мярка „Възбрана“ върху следните недвижими имоти на
ответника: Имот с идентификатор
№87031.503.717, площ 4641кв.м., находящ се в *********и намиращите се в него
сгради,
-
Промишлена
сграда с площ от 852 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.2
-
Селскостопанска
сграда с площ от 13 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.5
-
Промишлена
сграда с площ от 59 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.4
-
Складова
база с плащ от 416 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.3
- Промишлена сграда
с площ от 63 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.1
- Селскостопанска
сграда с площ от 6 кв.м. с идентификатор 7031.503.717.6, както и
В частта за наложената обезпечителна марка „Запор на банкови
сметки“ на Интерпласт -2007 ЕООД в лева и валута в „Банка ДСК“ АД над
размера от 4679,40 лв. като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата
на „Екомакс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за
заплащане на неплатена продажна цена на стоки по договор за търговска продажба,
на обща стойност 4679,40 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА“ върху следните недвижими имоти на ответника:
Имот с идентификатор №87031.503.717,
площ 4641кв.м., находящ се в *********и намиращите се в него сгради,
- Промишлена сграда с
площ от 852 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.2
- Селскостопанска
сграда с площ от 13 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.5
- Промишлена сграда с
площ от 59 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.4
- Складова база с плащ
от 416 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.3
- Промишлена сграда с
площ от 63 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.1
- Селскостопанска
сграда с площ от 6 кв.м. с идентификатор 7031.503.717.6, собственост на
Интерпласт -2007 ЕООД, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОБЕЗСИЛВА
обезпечителна заповед от
16.10.2018г., издадена въз основа на
Определение №269/15.10.2018г. по ч.гр.д. № 499/2018г. по описа на РС – Котел в частта, с която е наложена
обезпечителна мярка обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА“ върху следните недвижими
имоти на ответника: Имот с идентификатор
№87031.503.717, площ 4641 кв.м., находящ се в ********* и намиращите се в него
сгради,
- Промишлена сграда с
площ от 852 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.2
- Селскостопанска
сграда с площ от 13 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.5
- Промишлена сграда с
площ от 59 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.4
- Складова база с плащ
от 416 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.3
- Промишлена сграда с
площ от 63 кв.м. с идентификатор 87031.503.717.1
- Селскостопанска
сграда с площ от 6 кв.м. с идентификатор 7031.503.717.6.
И в частта за наложената обезпечителна марка „Запор на
банкови сметки“ на Интерпласт -2007 ЕООД в лева и валута в „Банка ДСК“ АД над размера от 4679,40 лв.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Определение № 269 от
15.10.2018г. по ч.гр.д. № 499/2018г. по описа на Котелски районен съд, като
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.