Р Е Ш Е Н И Е
№ 52 / 27.3.2015 г.
27.03- 2015 г., град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатски районен съд ІІ състав
На двадесет и седми февруари две
хиляди и петнадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Г.М.
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
гр. дело № 1153 по описа за 2012 година, и за да се произнесе
взе предвид :
Искът е за
делба и е във фаза по сметки , с правно
основание чл. 346 ГПК, във вр. чл. 31, ал.2 от ЗС, чл. 45 от ЗЗД .
С влязло
в законна сила решение в първата фаза на
делбата е допуснато да се извърши съдебна делба между ищцата С.Д.Г. с ЕГН ********** *** и ***** С. – гр.С.*******************,
представлявана от кмета Д-р Г. С. К. и
втория ответник Д.Т.А. с ЕГН ********** ***
върху съсобствен недвижим имот, находящ се в с.Д.******************** ,
представляващ УПИ №*** в кв.*** по отменения план на с.Д. с площ от
*** кв.м. и УПИ №*** – **** за кметство и читалище в кв. *** по
действащият план на с.Д. отразен на скицата на вещото лице от кадастралния и регулационен план на с.Д./**** / като неразделна част от решение
№ ***- *** от 01.11-2001г. по
адм.дело № ***/***г. на БОС, / арх.**/****г./,
при следните дялове : 2/3 идеални части за съделителката- ищцата С.Д.Г. с ЕГН **********
***- 1 000 / 4350 ид.ч. / кв.м. и 1/3 идеална част за вторият ответник Д.Т.А. с ЕГН **********.
В първото
по делото редовно заседание след допускане на делбата /от 14.04-2014г./ нито
една от страните не е предявила претенция за поставяне на процесният имот в
неин дял.
В същото заседание на 14.04-2014г. ищцата С.Д.Г. чрез процесуален представител адвокат Д.В.,*** е
предявила претенция по чл. 346 ГПК , уточнена
с писмена молба вх.№ 1772/22.04-2014г.
срещу първият ответник – ******** за заплащане на обезщетение за ползата
, от която лишена вследствие ползването на делбения недвижим имот единствено от********* и моли съдът да осъди *****
** *****, представлявана от кмета Г. К. да й заплати обезщетение за периода от
01.03-2009г. до 31.03-2014г. в размер на
по 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ годишно
или общо сума от 750 лв. / седемстотин и петдесет лева / за целия посочен период , както и да й
заплаща обезщетение в размер на 150 лв. годишно, начиная от 14.04-2014г.
до окончателното завършване на делбата , както и желае *** ******* да бъде осъдена да й заплати
сумата от 1000 лв./хиляда лева/ , представляваща стойността на каменния
материал от разрушената каменната им ограда.Претендира
на разноски по делбеното дело.
С определение № 247/22.04-2014г. по делото , съдът приел предявените от ищцата
претенции по сметки против първият
ответник – *** ***** .
В законния срок ответната страна- **** **** , представлявана от д-р Г. К. – Кмет чрез адвокат М.А. представя становище вх.№ 1858/28.04-2014г.
по предявените претенции по чл. 346 ГПК, с което твърдят, че не признават
направените претенции за обезщетение и оспорват същите по основание и по размер.Твърдят,
че *** ***** упражнява фактическата власт върху терена, съобразно притежаваните от нея
идеални части, и не препятства достъпа на друг съсобственик да ползва имота,
съобразно предназначението му.
Твърдят, че обезщетение за
ползата се дължи от деня , когато неползващият съсобственик писмено поиска от
ползващия да му отстъпи част от общата вещ
за ползване или да му заплаща
следващото се обезщетение.Твърдят, че такова писмено искане ищцата не е направила , поради което и няма
право да претендира обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС.
По
претенцията по чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал.2 от ЗС:
Претенциите по сметки във връзка с
делбения имот, съгласно чл. 346 ГПК
съделителите могат да предявяват в първото заседание след допускане на
делбата.Този срок на предявяване на претенциите е преклузивен, тъй като
ограничава тяхното предявяване, включително и когато претенцията се отнася за заплащане на обезщетение поради лишаване от възможността за ползване
на съсобствена вещ, каквато е налице в разглеждания случай, до първото заседание след влизане в сила на ршението за допускане на делбата.В
случая ищцата С.Д.Г. е предявила в
преклузивния срок претенции по чл. 31,
ал.2 от ЗС.
Съгласно
чл. 31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците , те дължат обезщетение на останалите за ползата , от която са
лишени, от деня на писменото поискване.Следователно фактическият състав на претенциите по чл. 31,
ал.2 от ЗС включва следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху
вещта; ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик и писмено поискване от ползващия съсобственик
за заплащане на обезщетение от другия съсобственик за ползата , от която е лишен/
в този смисъл решение № 504/08.07-2005г.
по гр.д.№ 204/2005г. на ВКС, І ГО, решение № 721/28.10-1992г. по гр.д.№
580/1992г. , решение №163/20.03-2002г. по гр.д.№ 622/2001г. на ВКС, І ГО,
решение №344/17.05-1976г. по гр.д.№ 684/1975г. на ВС, ІІІ ГО, решение №
334/23.06-1988г. по гр.д.№ 246/1988 г. на ВС, І ГО , Тълкувателно решение
№129/30.06-1986г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение №7/02.11-2012г. по т.д.№
7/2012г. на ОСГК на ВКС и др./ .
За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика,
който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността и той да ползва общата вещ ,
законът поставя като изрично изискване
–писменото поискване.Поискването по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал.2 от ЗЗД , след получаването на която съсобственикът изпада в забава , като
обезщетението се дължи именно от този момент.
В тежест на ищцата, която претендира
обезщетение е да установи и докаже наличието на
предпоставките за възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал.2
от ЗС .Съдът намира, че ищцата не доказа
по делото наличието на всички изискуеми от закона кумулативно дадени предпоставки за
уважаването на претенцията й по сметки.В
конкретния случай, по делото е безспорна съсобствеността върху
процесният недвижим имот, като не спори и относно това, че имотът е отреден за кметство и читалище на село **** ********, а ищцата съответно не
е обитавала съсобствения имот за претендирания
период.Ищцата С.Д.Г. обаче, не е ангажирала доказателства по делото за
наличието на писмена покана до първият ответник-*** ******** за заплащане на
обезщетение за ползата, от която била лишена.Съгласно чл. 31, ал.2 от ЗС ,
задължението за плащане на обезщетение възниква от деня на писменото поискване,
а липсата на това означава , че
вземането не е изискуемо.След като не е налице една от кумутивно дадените предпоставки по чл. 31,
ал.2 от ЗС , съдът счита, че за ищцата
не е възникнало задължението за обезщетяване при условията на посочената
разпоредба и претенциите й са
неоснователни. Отделен е въпросът , че по делото не се ангажираха от ищцата С.Д.Г. каквито и да било доказателства , установяващи размера на
претенциите, което обстоятелство също води до неоснователност на искането и е самостоятелно основание за
тяхното отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
С тази искова претенция ищцата С.Д.Г. претендира от
първият ответник - *** ******* , представлявана от д-р Г. К. – Кмет репариране
на щети - сумата от 1000 лв./хиляда
лева/ , представляваща стойността на каменния материал от
каменната им ограда , построена
през 1944-1945г. и разрушена през 1964-1965г., с височина 1.50 м и дължина 100м. на процесният недвижим имот.Конкретно
причинените вреди са се изразили според
посоченото в молбата/допълнителна/ : в премвахване на оградата с височина 1.50
м.Във връзка с тази претенция изслушана
и приета тройна съдебно-техническа
експертиза.Според заключението от 20.11-2014г. №5032 на СТЕ ,пазарнта стойност на каменната ограда възлиза на сумата от
4500,00 лв. , от която сума делът на ищцата състави сумата от 3000,00 лв. / три
хиляди лева /.Съдът приема и цени заключението на вещи лица, извършили тройна
експертиза по делото, като компетентно и незаинтерисовано и същото не ебило
оспорено от страните.
При така събраните доказателства и
установените въз основа на тях факти съдът
намира от правна страна следното : Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД
всеки длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму.На основание тази правна норма следва да се разгледа предявената от ищцата
претенция за щети , причинени на
съсобственото имущество, каквито
безспорно представляват
разрушаване на съоръжения в него.Въз основа на показанията на разпитани по
делото свидетели Х. К. Х. и С. Г. А.
съдът приема, че в делбения имот
е имало изградена каменната им ограда , построена през
1944-1945г. и разрушена през 1964-1965г., с височина 1.50 м и дължина 100м. По делото налице и
снимков материал от запазената част от същата ограда- л.д. 373, поради
което съдът и кредитира показанията на разпитани свидетели .
Въз основа на заключението на
вещи лица , извършили тройна СТЕ съдът счита за доказана претенцията до размер на 1000,00 лв./хиляда лева / , тъй
като изменение на иска в хода на производството по делото не е
направено.С оглед заключението на вещи
лица, съдът счита , че ответната *** ****
* дължи репариране сумата от 1000,00 лв./хиляда лева / ,
представляваща стойността на каменния материал
от каменната им ограда ,
построена през 1944-1945г. и разрушена
през 1964-1965г., с височина 1.50
м и дължина 100м. и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата С.Д.Г. тази сума .
Ищцата С.Д.Г. претендирала присъждане в нейна полза и на направените деловодни
разноски, съразмерно уважената част от исковете.Във връзка с исковете по сметки
във втора фаза разноски за вещи лица в
размер на 502,00 лв. От тях зна присъждане съразмерно уважената част от исковете за сметки подлежат 167,33лв., която сума ответната Община Сунгурларе следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата.
Следва да се присъдят на ответната *** ****** направените по делото във втората фаза на
делба разноски, съгласно списък ,
съобразно уважената част от исковете по сметки,
в размер на 133,33лв., която сума
следва да бъде осъдена ищцата С.Д.Г. ***.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
1.ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Д.Г. с
ЕГН ********** *** против *** ***** –
гр.С.*****************, представлявана от
кмета Д-р Г. С. К., с който желае съдът да постанови решение, с което да
осъди *** **** да й заплати сума от
750 лв. / седемстотин и петдесет лева /, представляваща обезщетение за ползата , от която лишена
вследствие ползването на делбения недвижим имот
единствено от *** ***** за периода от 01.03-2009г. до 31.03-2014г. в размер на по 150,00 лв. / сто и петдесет
лева/ годишно или общо сума от 750 лв. /
седемстотин и петдесет лева / за целия
посочен период , с правно основание чл.
346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал.2 от ЗС,
като неоснователна и недоказана.
2. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Д.Г. с
ЕГН ********** *** против *** ****** –
гр.С.*** ******, представлявана от кмета
Д-р Г. С. К., с който желае съдът да постанови решение, с което да осъди *** ***** да
й заплаща обезщетение в размер на 150 лв./сто и петдесет лева
/ годишно, начиная от 14.04-2014г.
до окончателното завършване на делбата, представляваща обезщетение за ползата , от която лишена
вследствие ползването на делбения недвижим имот
единствено от *** *****,с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл.
31, ал.2 от ЗС, като неоснователна и недоказана.
3.ОСЪЖДА *** ***** – гр.С.***********,
представлявана от кмета Д-р Г. С. К. да
заплати на С.Д.Г. с ЕГН ********** *** чрез
процесуален представител адвокат Д.В.,*** сумата от 1000,00 лв./хиляда лева / , представляваща стойността на
каменния материал от каменната им ограда , построена през 1944-1945г. и разрушена
през 1964-1965г., с височина 1.50
м и дължина 100м., в недвижим имот, находящ
се в с.*** ****** ** , представляващ УПИ
№*** в кв.** по отменения план на с.*** с площ от *** кв.м. и УПИ № ** – ** за кметство и читалище в кв. *** по
действащият план на с.******* с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
4. ОСЪЖДА *** ***** – гр.С.*** ***
****, представлявана от кмета Д-р Г. С.
К. да заплати на С.Д.Г. с ЕГН ********** *** чрез процесуален представител адвокат Д.В.,***
направените по делото разноски в размер на 167,33лв./ сто шестдесет и седем
лева и тридесет и три стотинки /, соъбразно уважената част на предявените искове.
5. ОСЪЖДА С.Д.Г.
с ЕГН ********** *** чрез процесуален
представител адвокат Д.В.,*** да заплати на ** ***** – гр.*************, представлявана
от кмета Д-р Г. С. К. направените по
делото разноски в размер на 133,00 лв. / сто тридесет и три лева / съобразно
уважената част от исковете по сметки.
Решението може
да се обжалва пред Б. окръжен съд с обща
жалба в срока за обжалване на най-късното решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :