РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. С. , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ И. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20206000600052 по описа за 2020
година
и с участието на прокурора полк. Иво Петков, образувано по жалба от
старшина И. К. С. от в.ф. ...... – С., чрез пълномощника му адвокат В.Ч. от
САК, срещу Решение № 21/07.07.2020 г. по а.н.д № 13/2020 г. по описа на
Софийския военен съд.
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно –
процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
С решение № 21/07.07.2020 г. по АНД № 13/2020 г. по описа на
Софийския военен съд /СВС/, състав на съда е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 1/07.10.2019г. г., издадено от Началника на военно
формирование /в.ф./ ...... - С., с което на ст – на И. К. С. от същото в.ф. е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева по
чл.204, буква „а“, вр. чл. 218б, ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1 НК.
С касационна жалба се оспорват констатациите и изводите на СВС в
съдебното решение. Навеждат се аргументи за незаконосъобразност на НП и
противоречието му с процесуално правните изисквания на закона. Сочи се, че
1
обжалваното НП не съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 57,
ал. 1, т.т. 2,5, 6 и 10 ЗАНН, а именно: дата и номер на издаване; описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават; законните
разпоредби, които са били нарушени виновно; подлежи ли на обжалване, пред
кой съд и в какъв срок. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 51, ал.
1 ЗАНН поради наличие на основания за отвод на актосъставителя, без да се
сочи точно основание от тази разпоредба. Прави се искане
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, както и да се отмени и НП.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба в.ф. ...... - С. чрез
процесуалния си представител юрк. Т. и началника си полк. А.И. Е. дава
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Военно-апелативният съд, след като се запозна с обжалваното решение; с
материалите по Досъдебно производство /ДП/ № 71-РП/2018 г. по описа на
ВОП – С.; с наказателното постановление; съобрази доводите и становищата
на страните и обсъди както наведените касационни основания, така и тези по
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав по
подадена в срок жалба срещу НП, което подлежи на съдебен контрол, и е
валидно и допустимо.
Въззивната инстанция е приела за установено следното:
Досъдебно производство № 71-РП/2018 г. по описа на ВОП - С. е било
образувано на 09.11.2018 г. при условията на чл. 212, ал. 2, вр. чл . 23, ал. 2
НПК с извършване на първото действие по разследването - оглед на
местопроизшествие - лек автомобил с повишена проходимост/ЛАПП/ УАЗ
452, с рег. № ......, собственост на в.ф. ...... - С., с оглед извършено от
военнослужещ от същото в.ф. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1 НК.
В хода на разследването и в съответствие със събраните по делото
доказателства органите на ДП са приели, че случаят е маловажен предвид
количеството и стойността на присвоеното гориво, които са под размера на
минималната работна заплата за страната към 2018 г., и на с-на И. К. С. е
2
било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.
204, б. „а“, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 09.11.2018 г., като
длъжностно лице от в.ф. ..... - С., като извършител и в съучастие с помагача
.....Г.В.В. от същото в.ф., присвоил чужди движими вещи - автомобилно
гориво/дизел и бензин/, на обща стойност 238,06лв., връчени му в това му
качество да ги пази и управлява - 81,520 литра дизелово гориво F-54 на
стойност 189,94 лв. и 20,650 литра бензин А-95 Н на стойност 48,12 лв. /л. 114
– 116, т. 1 ДП/.
С протокол за предаване на веществени доказателства на отговорно
пазене от 08.07.2019 г., инкриминираното гориво е било предадено на полк.
А. Е. - началник на в.ф. .......
След приключване на разследването ДП е било предявено на
обвиняемия и неговия защитник. Двамата са изразили становище за
прекратяване на наказателното производство и налагане на глоба по
административен ред, предвид стойността на предмета на престъплението.
Прокурорът е приел, че са налице предпоставките на чл. 218б, ал. 1 НК
и със свое постановление от 17.07.2019 г. е прекратил наказателното
производство.
С писмо с вх. № 1726/17.07.2019 г. /л. 157, т. 7 ДП/ цялото ДП, ведно с
постановлението за прекратяване било изпратено на началник в.ф. .... - С. за
изпълнение на правомощията му по чл. 424, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 218б НК.
Получено е от началника на същото полк. А. Е. на 29.07.2019 г. /л. 158, т. 7
ДП/.
На 29.07.2019 г. екземпляр от постановлението за прекратяване на
наказателното производство е бил връчен на жалбоподателя ст-на И.С. /л.
160, т. 7 ДП/. Постановлението не било обжалвано и влязло в сила.
В изпълнение на правомощията си по чл. 424, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 218б
НК, началникът на в.ф. .... – С. полк. А.И. Е. издал процесното наказателно
постановление на 07.10.2019 г. и на същата дата екземпляр от него бил връчен
на жалбоподателя ст- на И.С. /л. 167, т. 7 ДП/.
Съставът на СВС е приел горната фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които съдът съвкупно е обсъдил и анализирал, без да събира гласни
доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
е направил извод, че извършеното от ст-на И.С. деяние осъществява от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.204, буква „а“,
вр. чл. 218б, ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1 НК.
3
При извършената служебна проверка СВС е приел, че при издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира този извод на СВС за неправилен по
следните съображения:
Съгласно чл. 218б, ал. 1, пр. първо НК, за деяния по чл. 204, буква „а“
НК /маловажни случаи на присвояване/, когато стойността на предмета на
престъплението е до размера на две минимални работни заплати за страната,
установени към датата на извършване на деянието, наказанието е „Глоба“ от
сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на
престъплението е възстановен или заместен. Съгласно чл. 424, ал. 1 НК и чл.
1 от ЗАНН редът за налагане на административни наказания е този,
предвиден в ЗАНН.
Чл. 36, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че административно-наказателно
производство се образува със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. Изключение от това правило е установено в ал.
2, съгласно която административно-наказателна преписка не се образува без
приложен акт, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. Производството по чл. 36,
ал. 2 ЗАНН е само един по - различен процесуален ред за започване на
административно-наказателно производство, като в този случай
постановлението на прокурора изпълнява функцията на АУАН.
В случая процесното НП законосъобразно е издадено от компетентен
орган по чл. 424, ал. 6 НК въз основа на постановление на прокурора за
прекратяване на досъдебното производство, без да има съставен АУАН.
Въпреки изложените от СВС мотиви, настоящата инстанция намира, че
НП не съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
В съдебната практиката няма спор, че предоставената по силата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН правна възможност на административнонаказващ орган /АНО/
да състави наказателно постановление за нарушение, установено въз основа
на събрани в хода на прекратено наказателно производство доказателства, му
дава правомощие да извърши собствен анализ на тези доказателства и да
постанови санкционния си акт. В него обаче следва да се съдържат всички
посочени в чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити. В този смисъл е и нормата на чл. 53,
ал. 1 ЗАНН.
Процесното НП е издадено при пълна липса на елементите по чл. 57, ал.
1, т. 5 и 7 ЗАНН, при частична липса на елемент по чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН и
при противоречивост при посочване на елементите по т. 6 ЗАНН.
В него не са посочени нито фактическите обстоятелства, касаещи
4
деянието, нито доказателствата, които го потвърждават. Необходимо е да има
единство между фактическите констатации в постановлението за
прекратяване /играещо ролята на АУАН/ и установяванията на издателя на
НП, явяващ се административнонаказващ орган. При липсата им наказаното
лице не може в пълнота да осъществи защитата си, което се явява и
съществено нарушение на материалния закон. В този смисъл, настоящият
състав не споделя изложеното от СВС, че реквизитите по т. 5 от чл. 57, ал. 1
ЗАНН може да са изложени в Постановлението за прекратяване на
наказателното производство и НП да препраща към тях. НП е самостоятелен
правораздавателен акт, в който ясно следва да е дадено описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което
подобни препратки нарушават правото на защита на наказаното лице.
Производствата по издаване на НП и по неговото оспорване пред въззивния
съд /в случая СВС/, са по реда на НПК и в НП не може да има препращане
към мотиви от друг акт, какъвто е настоящият случай.
Освен това, в НП е задължително посочването както на датата на
извършване на нарушението, така и на датата на неговото установяване, с
оглед изчисляването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Липсата на тези две
дати представлява нарушение, което не може да се санира от СВС чрез
посочване на мотиви за това.
В атакуваното НП е налице вътрешната противоречивост досежно
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Докато в обстоятелствената му част
е посочено, че същото се издава „..на основание Постановление за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
71 – РП/2018 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура – гр. С., №
PRB2019 *********/17.07.2019 г…….против И. К. С.,……..за това, че е
отнел чужди движими вещи – ГСМ, собственост на военно формирование
36 450 – гр. С., без съгласието на собственика….“, то с диспозитива му на
същото лице е наложено наказание „…по чл. 204, буква „а“, чл. 218б, ал. 1,
във връзка с чл. 201, ал. 1 от наказателния кодекс глоба в размер на 100
/сто/ лева…“. От така изложеното не става ясно какво нарушение и на кои
законови разпоредби е наложено наказанието на ст - на С. – дали за кражба
или за длъжностно присвояване.
В НП изцяло липсва описание на отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне
размера на наказанието /чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН/, както и защо не е
приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН /чл. 53, ал. 1 ЗАНН/. Макар и
определено в минимума си, наказанието следва да е било обсъдено от АНО в
НП. При пълната липса на аргументи за това, както и за неприложението на
чл. 28 ЗАНН, съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
5
Макар и несъществено, следва да се посочи и допуснато нарушение по
чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН, вр. чл. 424, ал. 6 НК при издаване на НП.
Посоченото в него, че същото „…може да се обжалва в седемдневен срок от
връчването му, чрез наказващия орган по съдебен ред…“, а не пред
Софийския военен съд, е в нарушение на чл. 424, ал. 6 НК, в който изрично е
указано, че жалбите срещу наказателните постановления срещу
военнослужещи се разглеждат от военен съд.
Относно възражението в жалбата за допуснати нарушения на чл. 57, ал.
1, т. 2 ЗАНН, настоящият състав споделя доводите на основния съд и не е
нужно да ги повтаря.
По делото не са налице доказателства за наличие на някое от
основанията по чл. 51, ал. 1 ЗАНН за отвод на съставителя на НП полк. А.И.
Е.. Същият в качеството си на началник на в.ф. .... - С. е единствено
оправомощен да налага дисциплинарни наказания на военнослужещите от
формированието и е действал в изпълнение на задълженията си по чл. 424, ал.
6 НК.
Изложеното налага извод, че е налице касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НПК, поради което решението на СВС следва да бъде
отменено като неправилно, а потвърденото с него НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, Военно-апелативният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21/07.07.2020 г. по АНД № 13/2020 г. по описа на
Софийски военен съд, и заедно с това
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/07.10.2019 г., издадено от
Началника на в.ф. .... – С. полк. А.И. Е., с което на ст-на И. К. С. от в.ф. .... -
С. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева по
чл. 204, буква „а“, вр. чл. 218б, ал.1, вр. чл. 201, ал.1 от НК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7