Решение по дело №503/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 422
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20191800500503
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 06.12.2019 г.

                                                                          

В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА                                                                                  

                                                                                   РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                                                                                                                                                 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 503 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 240 от 28.03.2019 г., постановено по гр. дело № 434/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница е допусната да се извърши съдебна делба между Е.Г.Г., Г.Й.Г. и Г.Г.Б., И.В.Б. на следните недвижими имоти, намиращи се в гр. Д., Софийска област, ул. "В. З." № ..: дворно място, представляващо УПИ .-…от кв. ..по плана на града с площ от 827 кв.м. при съседи по скица: улица, УПИ ..-…, УПИ  ….-…, УПИ  ..-…, УПИ  …-… и УПИ ..-…, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м., при следните права: от дворното място и двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м.: общо 1/2 ид.ч. за съделителите Е.Г.Г. и Г.Й.Г. и общо 1/2 ид.ч. за съделителите Г.Г.Б. и И.В.Б., а от едноетажната жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м. - общо 1/6 ид.ч. за съделителя Е.Г.Г., и общо 5/6 ид.ч. за съделителите Г.Г.Б. и И.В.Б..

Решението е обжалвано от Е.Г.Г. и Г.Й.Г., чрез адв. М.Ц. само в частта, в която са определени квотите на съделителите по 1/6 ид.ч. за съделителя Е.Г.Г., и общо 5/6 ид.ч. за съделителите Г.Г.Б. и И.В.Б. за едноетажната жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м. Навеждат се твърдения, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че процесната жилищна сграда е построена от Г. Й. С. по време на брака му с неговата съпруга В. С. Г. Й. С. е починал на 20.11.1983 г. и е оставил законни наследници В. С. С. /съпруга/ и дъщери Е.Г. и Г.Б.. Към момента на смъртта на Г. С. е действал СК от 1968 г. /отм/, според който преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия от общото имущество, когато наследява с деца на починалия. При това положение съпругата В. С.С. получава 1/2 ид.ч. от частта на починалия си съпруг Г. Й. С. от общото им имущество, а другата 1/2 ид.ч. се разделя между двете дъщери. Посочва, че въпреки това В. С. с нотариален акт № .. от ………… г., том , н.д. № 438/2007 г. е продала на дъщеря си Г.Г. 2/3 ид.ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда, застроена на 24 кв.м. Твърди се, че за частта над 1/2 ид.ч. до 2/3 ид.части от даденото по него договорът за покупко-продажба не е произвел вещно правно действие, тъй като В. С. С. е притежавала по наследство и прекратена СИО 1/2 ид.ч. и не би могла да прехвърли повече права отколкото притежава. Купувачът Г.Б. също не е станала собственик на 2/3 ид. части от сградата, независимо, че се е снабдила с констативен нот.акт за собственост, тъй като договора за покупко продажба е произвел действие само до размера на 1/2 ид. част. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде допусната делба на едноетажната жилищна сграда, със застроена площ 24 кв.м., построена в УПИ .-…от кв. .. по плана на гр. Д., с площ от 827 кв.м., при квоти: за Е.Г.Г. - 1/4 ид.част и за Г.Г.Б. и И.В.Б. общо 3/4 ид. части.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.Г.Б. и И.В.Б., чрез адв. В.И. и е взето становище за нейната неоснователност. Излагат съображения, че са собственици на 5/6 ид. части от едноетажната жилищна сграда, на основание наследство и покупко-продажба, обективирано в нотариален акт № .. от ……… г., том …, н.д. № 438/2007 г., а впоследствие с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение е констатирана квотата на собственост от едноетажната жилищна сграда, а именно 5/6 идеални части.Алтернативно се позовават на изтекла придобивна давност, тъй като са упражнявали владение върху имота непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът като обсъди доводите на страните прие следното:

Ищците Е.Г.Г. и Г.Й.Г. са предявили срещу ответниците Г.Г.Б. и И.В.Б. иск за делба на следните недвижими имоти, намиращи се в гр. Д., Софийска област, ул. "В. З." № ..: дворно място, представляващо УПИ .-… от кв. .. по плана на града с площ от 827 кв.м. при съседи по скица: улица, УПИ ..-…., УПИ  ….-…, УПИ  ..-…, УПИ  …-… и УПИ ..-…, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м. Ищците посочват, че квотите от дворното място и двуетажната жилищна сграда с площ 56 кв.м. са равни по 1/2 ид.ч. за тях и за ответниците. Квотите от едноетажната жилищна сграда /лятна кухня/ са за ищцата Е.Г.Г. 1/4 ид.ч. по наследство от баща си и 3/4 ид.ч. за ответниците, от които за ответницата Г.Г.Б. 1/4 ид.ч. по наследство от баща си Г. Г. и 2/4  ид.ч. общо за нея и отв. И.В.Б., придобити по покупко продажба в режим на СИО.Исковете са по чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Ответниците Г.Г.Б. и И.В.Б. са депозирали писмен отговор и са заявили, че желаят да се раздели съсобствеността. Относно едноетажната жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ от 24 кв.м. са посочили, че е неделима, ползва се от тях и желаят да остане в тяхна собственост.

Не се спори, а се установява и от представените удостоверения за наследници, че Е.Г.Г. и Г.Г.Б. са законни наследници на своите родители Г. Й. С., починал на 20.11.1983 г. и В.С. С., починала на 16.05.2017 г.

Със строително разрешение № 26 от 02.07.1974 г. на Г. Й. С. е разрешено да построи стопанска сграда с размери 6/4, с височина до стрехата 2,50 кв., върху 24 кв. от собственото си място в кв. .., парцел УПИ ..-… по плана на гр. Д. С протокол № .. от ………. г. е дадена строителна линия и е определено ниво за стопанска сграда.

С нотариален акт № от ………. г., том .., н.д. № /…. г. В. С. С., Е.Г.Г. и Г.Г.Б. са признати за собственици въз основа на давностно владение на дворно място с площ от 453 кв.м., съставляващи 453/827 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 827 кв.м., съставляващо УПИ .-… от кв. .. по плана на града с площ от 827 кв.м. при съседи: улица, УПИ ..-…, УПИ  …-… , УПИ  ..-…, УПИ  ….-… и УПИ ..-….

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .. от ……….. г., том , н.д. № /…. г., В. С. С.е продала на дъщеря си Г.Г.Б. по време на брака й с И.В.Б. 1/6 ид.ч. от описаното дворно място, заедно с 1/3 ид.ч. от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, застроена на 56 кв.м. и 1/3 ид.ч. от общита части на сградата и 2/3 ид.ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда, застроена на 24 кв.м. С нотариален акт № от ………… г., том ..., н.д. № /…. г. Г.Б. е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от едноетажната масивна жилищна сграда застроена на 56 кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 5/6 ид.ч. от едноетажната жилищна сграда, застроена на 24 кв.м.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № от …………. г., том ., н.д. № …./…. г. В. С. С. е продала на дъщеря си Е.Г.Г. по време на брака й с Г.Й.Г. 1/6 ид.ч. от описаното дворно място, 1/3 ид.ч. от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 2/3 ид.ч. от всички подобрения, намиращи се в източната част на дворното място-кладенец, трайни насаждения и други. С нотариален акт № .. от …………. г., том .., н.д. № …./…. г. Е.Г. е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от масивната двуетажна жилищна сграда, ведно със съответните 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от построената в западната част на имота едноетажна стопанска сграда-лятна кяхня, със застроена площ от 24 кв.м., ведно с всички подобрения, намиращи се в източната част на дворното място-кладенец, трайни насаждения и други.

          При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Тъй като бракът на Г. Й. С. и В. С. С. е прекратен през 1983 г. със смъртта на Г. Й. С., за имуществените отношения между съпрузите се прилагат правилата на СК от 1968г.(отм.), по-конкретно чл. 13, ал. 1 от СК от 1968г.(отм.), според който придобитото по време на брака е общо на двамата съпрузи. Не се спори, че сградите построени през 1970 г. /съгл. удостоверение № АБ-51/11.06.2009 г./  са съпружеска имуществена общност, тъй като са построени по време на брака. Съгласно чл. 14, ал. 7 от СК от 1968г.(отм.) В. С. С. не наследява частта на съпруга си Г. Й. С. Тази част е преминала по реда на наследяването в патримониума на двете деца при равни права.Следователно след смъртта на Г. Й. С. през 1983 г. съпругата му получава ½ ид. част от общото им имущество, а всяко от двете му деца Г.Г. и Е.Г. по 1/4 ид. част от имотите.

В ТР № 27/15.04.1970г. на ВС по гр.д. № 3/1970г. на ОСГК е посочено, че лишаването на преживелият съпруг от възможността да получи дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, когато той е оставил свои деца, е продиктувано от съображения да се защитят интересите на децата. Целта на законодателя е била в случай на смърт на единия от съпрузите и прекратяване на съпружеската имуществена общност по тази причина преживелият съпруг да получи само своята част от общото имущество, а децата да получат дела на починалия съпруг от това имущество.

При това положение с нотариален акт № .. от ………… г., том , н.д. № /…. г., В. С. С. не е могла да продаде на дъщеря си Г.Г.Б. 2/3 ид.ч. от построената в имота едноетажна сграда /лятна кухня/, застроена на 24 кв.м. В. С. обаче, не е могла да продаде и притежаваната от нея 1/2 ид.част на едната си дъщеря, тъй като лятната кухня се явява принадлежност към главната вещ. Няма спор между страните, че сградата представлява лятна кухня.Тя е постройка на допълващо застрояване и като такава следва главната вещ, не е отделен обект на право на собственост. Сградите на допълващото застрояване имат обслужващ характер спрямо основното застрояване и не представляват самостоятелни обекти, подлежащи на делба отделно от сградата на основното застрояване. Спомагателните постройки, не могат да се отделят в самостоятелен дял, а следват основния жилищен имот – в този см. Решение № 89 от 12.07.2019 г. по гр.д. № 3607/2018 г. на ВКС на РБ.

Лятната кухня представлява принадлежност, обслужваща построената жилищна част и като такава следва главната вещ, поради което и собствеността не може да бъде придобита по давност. По тези съображения квотите на страните по отношения на лятната кухня са равни.

С оглед изложеното решението на РС-Сливница, в частта в която е допусната делба между Е.Г.Г., Г.Й.Г. и Г.Г.Б., И.В.Б. на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м., при следните права: - общо 1/6 ид.ч. за съделителя Е.Г.Г., и общо 5/6 ид.ч. за съделителите Г.Г.Б. и И.В.Б. следва да се отмени и делбата да се допусне при следните квоти: 1/2 ид.ч. за съделителя Е.Г.Г. и Г.Й.Г. и 1/2 ид.ч. за ответниците Г.Г.Б. и И.В.Б..

         На въззивниците Е.Г.Г. и Г.Й.Г.  следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. /петстотин/ лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.09.2019 г.

         Воден от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

   ОТМЕНЯ решение № 240 от 28.03.2019 г., постановено по гр. дело № 434/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница в частта,  относно квотите на страните  - общо 1/6 ид.ч. за съделителя Е.Г.Г., и общо 5/6 ид.ч. за съделителите Г.Г.Б. и И.В.Б. по отношение на допуснатата съдебна делба на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м., находяща се в дворно място, представляващо УПИ .-… от кв. .. по плана на гр. Д., с площ от 827 кв.м. при съседи по скица: улица, УПИ ..-…, УПИ  ….-…, УПИ  ..-…, УПИ  …-…. и УПИ ..-… и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите по отношение на допуснатата съдебна делба на едноетажна сграда /лятна кухня/ със застроена площ от 24 кв.м., находяща се в дворно място, представляващо УПИ .-… от кв. .. по плана на гр. Д., с площ от 827 кв.м. при съседи по скица: улица, УПИ ..-…, УПИ  ….-…, УПИ  ..-…, УПИ  …-… и УПИ ..-…

- за Е.Г.Г. и Г.Й.Г. общо 1/2 ид. част;

-за Г.Г.Б. и И.В.Б. общо 1/2 ид.част;

 

Решението е влязло в сила, като необжалваемо, в частта, в която е допусната да се извърши съдебна делба между Е.Г.Г., Г.Й.Г. и Г.Г.Б., И.В.Б. на следните недвижими имоти, намиращи се в гр. Д., Софийска област, ул. "В. З." № ..: дворно място, представляващо УПИ .-… от кв. .. по плана на града с площ от 827 кв.м. при съседи по скица: улица, УПИ ..-…, УПИ  ….-…, УПИ  ..-…, УПИ  …-… и УПИ ..-…, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. при следните права: от дворното място и двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м.: общо 1/2 ид.ч. за съделителите Е.Г.Г. и Г.Й.Г. и общо 1/2 ид.ч. за съделителите Г.Г.Б. и И.В.Б..

 

 

         ОСЪЖДА Г.Г.Б. с ЕГН: ********** и И.В.Б. с ЕГН: ********** и двамата от гр. С., кв. К., бл. .., вх. ., ет. ., ап. . да заплатят на Е.Г.Г. с ЕГН: ********** и Г.Й.Г. с ЕГН: ********** *** разноски в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му.

то му.

           

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                  2.