Решение по дело №567/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 143
Дата: 14 май 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20191700500567
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 143

гр. Перник, 14.05.2020 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Окръжен съд Перник гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:  Рени Ковачка

        Членове: Кристиан Петров

                    Роман Николов

при участието на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов въз. гр. дело № 567 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 596 от 28.06.2019 г., постановено по гр. дело № 2696 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. е осъдено „ВИПНЕТ“ ЕООД, гр. Перник да заплати на М.К.А. на основание чл. 200 КТ сумата от 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина й М.К.С., починал на *** в резултат на трудова злополука възникнала на ***, ведно със законна лихва за забава от датата на настъпване на вредоносното събитие *** до окончателно изплащане на вземането, като за разликата  до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът е отхвърлен.

„ВИПНЕТ“ ЕООД, гр. Перник е обжалвал решението в частта му, с която искът е уважен над сумата от 65 000 лв. като моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

М.К.А. моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

Искът е с правно основание чл. 200 от КТ.

Ищцата е поискала ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 200 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина й М.К.С..

Ответникът не оспорва, че са налице основанията за ангажиране на отговорността му, като оспорва иска по размер и е направено възражение по чл. 201 КТ.

Не е спорно по делото, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че М.С. е работил по трудово правоотношение при ответното дружество, като е заемал длъжността „***“.

На *** същият отишъл на работа, където настъпила злополука, при която той е починал. С разпореждане № 43/15.08.2016 г. на Териториално поделение  на НОИ, гр. Перник злополуката е приета за трудова. Съгласно разпореждането злополуката е реализирана при укрепване на телекомуникационен кабел към железобетонен стълб, намиращ се в гр. Перник, ***  в непосредствена близост (по – малка от 0.5 м.) от кабели на електропреносната мрежа, като работникът се е допрял до кабел от електропреносната мрежа и е бил поразен от електрически ток, който е причинил смъртта му.

От показаният на свидетелката М. К.А. (сестра на ищцата), се установява, че между ищцата и сина й е имало изключително силна връзка. Когато М.С. е бил на 10 години, ищцата се разделила със съпруга си и сама е отглеждала сина си, с когото до смъртта му са живеели заедно. След смъртта на сина си ищцата се променила, здравето й се влошило, постоянно употребява медикаменти, загубила желание за живот.

Въз основа на горното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя. Това е така, защото на ищцата са причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й, настъпила при трудова злополука по времето, през което той е бил в трудово правоотношение с ответното дружество.

Въззивният съд намира, че определеното от районния съд обезщетение е съобразено с принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед на това и доводите в жалбата, че същото е завишено са неоснователни. В случая освен обичайно силната връзка между майка и син, следва да се отчете и фактът, че ищцата е загубила единственото си дете, с което от 10 годишната му възраст са живеели сами и са били взаимна опора един на друг, като са изградили изключително силна връзка помежду си. Наред с това следва да се вземе предвид и младата възраст на починалия, както и че със смъртта му са прекършени надеждите на майката да го види как израства, изгражда свое семейство. Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че ищцата е претърпяла болки и страдания с изключително висок интензитет и в този смисъл не може да се приеме, че определеното обезщетение от 130 000 лв. е завишено и че съответно същото би могло да служи като източник на неоснователно обогатяване, в който смисъл са оплакванията в жалбата.

Жалбоподателят и пред двете съдебни инстанции поддържа, че е налице допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ.

Заеманата от М.С. длъжност в ответното дружество е била ***.

От приложената длъжностната характеристика се установява, че основната трудово функция за посочената длъжност е ремонт на апаратура за обработка на данни. Трудовите задължения включван извършване на текущи, периодичен преглед и основан ремонт на апаратура за обработка на данни, откриване и отстраняване дефекти и поддържането в изправност на апаратурата, контрол на нормалното функциониране и правилната експлоатация на апаратурата за обработка на данни.

При започване на работа на М.С. е проведен начален инструктаж по безопасност, след което са провеждани периодични инструктажи по безопасност на труда и ежедневни такива, което е видно от представените по делото писмени доказателства.

Установява се от събраните доказателства, че злополуката е настъпила при укрепване на телекомуникационен кабел към железобетонен стълб в близост до  кабели на електропреносната мрежа, като работникът се е допрял до кабел от електропреносната мрежа и е бил поразен от електрически ток, който е причинил смъртта му .

От заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза е видно, че при изпълнение на работата си работникът е допуснал нарушения на правилата на безопасна работа, защото е работил без предпазно облекло, както и е бил в близост по- малка от допустимата до кабел от електропреносната мрежа.

От показанията на свидетеля А.Г.Г. (служител на ответното дружество) се установява, че услугата, предоставяна от дружеството е изграждане и поддръжка на мрежа за интернет. Там, където няма канална мрежа, се ползват стълбове на ЧЕЗ. Разстоянието между електрическите кабели и тези за интернет е 1,50 м., като това е безопасното разстояние, което се спазва.  Кабелът, по който е работил М. С. към момента на злополуката е бил вързан на керамичен изолатор, свързан с ел. кабел и предпазващ да не изтича ток по стълба. Свидетелят сочи, че е недопустимо свързването на кабелите за интернет  с този изолатор.

Предвид събраните доказателства, съдът намира, че определеното обезщетение не следва да бъде намалявано по реда на чл. 201, ал. 2 КТ. Намаляването на обезщетението е допустимо само ако пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката, като е допуснал груба небрежност. Само последната, а не друга е основание за намаляване на обезщетението.

Установено по делото е, че работникът е бил без предпазно облекло, с каквото е бил длъжен да работи, но имайки предвид, че злополуката е настъпила поради допир до кабел от електропреносната мрежа в областта на лява гривнена става, то не може да се направи извод, че неизползването на предпазно облекло е в пряка причинна връзка с настъпилата злополука.

Следващото нарушение на правилата за безопасна работа се изразява в това, че работата е извършвана до кабели от електропреносната мрежа на разстояние от 0,5 м., което е в нарушение разпоредбата на чл.225, ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, както и е работил на височина над 3 метра, без да е било изключено напрежението от мрежата. Съдът намира, че тези разпоредби са приложими в случая, защото дружеството – работодател при осъществяване на дейността си ползва стълбове на електропреносната система.

От показанията на св. Г. се установява, че в деня на злополуката е следвало да бъдат изпънати кабели, които в течение на времето са провиснали. Тази работа се извършва като се отвързва кабелът, придърпва се, за да се изпъне и отново се привързва до кутията, която е на височина 2,5 м.- 3 м. Ако кабелите се намират на разстояние по- малко от 1,5 м . от тези на ЧЕЗ, най- добрият вариант е да се отреже кабелът и да се дръпне нов кабел. В такава ситуация служителите на жалбоподателя се свързват с координатор, с когото да се съгласува и да се каже какво да се прави. Ако кабелът не може да се свали, изобщо се оставя този кабел и се пуска нов.

От анализа на горните показания следва извод, че в дружеството не винаги се е спазвало изискването за отстояние на кабелите за интернет на 1,5 м. от тези на ЧЕЗ и съответно се е налагало да се изпъват и кабели, намиращи се на разстояние по-малко от допустимото, като при невъзможност тези кабели да се изпънат се е прекарвал нов кабел. След като работодателят е допуснал практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, то при настъпила трудова злополука не може да се приеме наличие на груба небрежност и да се приложи чл. 201, ал. 2  КТ, защото работниците и служителите действат в интерес на работата. В същия смисъл е и приетото в решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2013 г. и в решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г. Що се отнася до факта, че при работата си работникът е завързал кабелите за интернет за изолаторите, намиращи се на стълба, то отново е налице нарушение на правилата за безопасна работа, което обаче не основава извод за  приложение разпоредбата на чл. 201 КТ, защото злополуката не е настъпила в резултат на това завързване, а в резултата на работа в близост с кабелите на ЧЕЗ.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2480 лв.

Водим от горното окръжният съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 596 от 28.06.2019 г., постановено по гр. дело № 2696 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.  

ОСЪЖДА „ВИПНЕТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Стара планина“, № 26, представлявано от Управителя П.К.П. да заплати на М.К.А. ***, с ЕГН: ********** сумата от 2480 лв. разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщението до страните.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.