Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                    град София, 08.05.2019 година

 

         В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12182 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

         С решение №398866 от 02.05.2018г., постановено по гр.дело №72375/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу З.Н.Г. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че З.Н.Г. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 5407.02 лв., представляваща цена на доставени през периода от 01.08.2013г. до 30.04.2016г. топлинни услуги до топлоснабден имот - апартамент №39, находящ се в град София, ж.к.„*********, с аб. №047470, както и  сумата от 527.51 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата през периода от 30.09.2013г. до 15.09.2016г., за които вземания по ч.гр.д.№55012/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав на 12.10.2016г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като неоснователни.

         Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, с която се обжалва изцяло постановеното решение на СРС. Инвокирани са твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото е изводът на СРС, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия относно процесния топлоснабден имот за исковия период. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

         Въззиваемата страна - З.Н.Г., не депозира писмен отговор и не изразява становище относно подадената въззивна жалба.

Третото лице-помагач - „Т.с.” ЕООД, не взема становище по подадената въззивна жалба.

         Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу З.Н.Г. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.№55012/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 30.09.2016г. и е издадена на 12.10.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу З.Н.Г.. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника З.Н.Г. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените установителни искове, първостепенният съд е приел, че ответницата - З.Н.Г. не е потребител на топлинна енергия за исковия период по отношение на процесния топлоснабден имот. Прието е, че съгласно разпоредбата на §1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лице - собственик или ползвател на топлоснабдения имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В конкретния случай по делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот №86, том II, рег. №5498, дело №264/2001г., от който се установява, че на 14.09.2001г. трети неучастващи по делото лица - Н.Г.Ц.и Н.С.Ц.са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и от представени 2 бр. заявления - декларации собствениците са поискали от топлофикационното дружество да им бъде открита партида на тяхно име относно собствения им топлоснабден имот и такава е открита на името на Н.С.Ц.под абонатен №047470, което обстоятелство се установява от представени по делото съобщения към фактури, индивидуални справки, документи за главен отчет и др., неоспорени писмени доказателства. По тези съображения е обоснован извода, че по делото не е доказано през процесния период между страните да е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, тъй като не е установява ответницата да е собственик или носител на вещно право на ползване досежно процесния топлоснабден имот. По тези съображения е прието, че предявените искове се явяват неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното решение и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях. 

Във връзка с доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съдът приема следното:

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 ЗЕ, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съобразно тези нормативни изисквания са съставени и одобрени действащите през процесния период и представени по делото от ищеца Общи условия - "купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване"; "при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец..."; "преди промяната или закриването на партидата от продавача купувачът-собственик или титуляр на вещно право на ползване, заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия"; "ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател". Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на собственост. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

При спор кой е собственикът на процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл.110, ал.2 ЗС), ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК да установи този правнорелевантен факт, като не може да се позовава на индиции - напр. на подписани от ответника списъци, молби и прочие изявления преди или по време на процесния период. В конкретния случай правилно е преценено от първостепенния съд при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, че не са ангажирани годни писмени доказателства, установяващи твърдението, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ и респективно е страна по договорното правоотношение за доставка на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот през исковия период от време. Изцяло неоснователен е релевираният във въззивната жалба довод, че неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото е изводът на СРС, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия относно процесния топлоснадбен имот. В случая ответникът с подадения писмен отговор е взел становище, с което оспорва заявените от ищеца в исковата молба твърдения  и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, от които черпи благоприятни за  себе си права, а именно, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ и респективно е страна по договорното правоотношение за доставка на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот. В конкретната хипотеза ищецът е представил нотариален акт за продажба на недвижим имот №86, том II, рег. №5498, дело №264/2001г., от който се установява, че на 14.09.2001г. трети неучастващи по делото лица - Н.Г.Ц.и Н.С.Ц.са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Липсват ангажирани каквито и да е било доказателства, от които да се установява сключен с ответника писмен договор по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, респективно, че е възникнала между страните облигация на субсидиарното основание по чл.153, ал.1 ЗЕ - ответницата през процесния период да е била собственик на имота или носител на вещно право на ползване. Не са ангажирани и никакви доказателства за това собствениците на процесния топлоснабден имот да са дарили на ответницата правото на собственост върху имота - в каквато насока са изложени доводи във въззивната жабла. При това положение съдът приема, че за исковия период от време - м.08.2013г. - м.04.2016г. ответницата не е била собственик на процесния топлоснабден имот. Правилен и законосъобразен се явява обоснованият краен извод на първостепенния съд, че не е доказано наличие на валидно договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за исковия период от време и оттук неоснователни и недоказани се явяват  предявеният главен и акцесорен иск за установяване на дължимост по отношение на ответницата на парични задължения, произтичащи от това облигационно правоотношение.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че предявените установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и недоказани и като такива правилно са били отхвърлени от СРС. С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но тъй като няма заявена в този смисъл претенция, както и доказателства за реално направени такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №398866 от 02.05.2018г., постановено по гр.дело №72375/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1./              

 

 

                                                          2./