№ 618
гр. Пазарджик, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201296 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Костал България Аутомотив ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, п.код 4400. ул.
Синитевска 4. представлявано от Й. Г., чрез АдвД „Микински и
съдружници”, против Наказателно постановление № 584935- F584680 /
30.06.2021 г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на дружеството на основание чл. 180 а, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 2962.90 лева.
С жалбата се релевират доводи за процесуално-правна
незаконосъобразност на постановление с конкретни възражения, както и
такива материално-правна незаконосъобразност като се счита, че вмененото
нарушение не е извършено, предвид възприетата дата. На тези основания се
претендира отмяна на НП и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа възраженията в жалбата .
1
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, настоява да
се потвърди НП.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Дружеството – жалбоподател „Костал България Аутомотив“ ЕООД е
регистрирано по ДДС и притежава качеството на платец на ДДС по чл.82,
ал.2, т.З от ЗДДС, при условията на глава осма.
В периода 09.12.19-15.12.20г. инспектора по приходите св. Тонева
извършила възложена проверка по спазване на данъчното законодателство от
дружеството-жалбоподател, която обхванала периода 01.07.18-30.06.19г.
В рамките на тази проверка свидетелката констатирала, че дружеството е
получило в този период стоки и услуги във връзка с извършваната основна
дейност – производство на части за автомобили. По представени за периода
на проверката инвойс- фактури , протоколи по чл.117 от ЗДДС , справки –
декларации ( СД) по ЗДДС и Дневник Продажби за м.07, м.08 и м.09.2019г.
установила получени услуги от следните доставчици:
1."MAVIVA, SA" с VIN ESA36783504 по фактури / с обща данъчна
основа в размер на 82 985.38лв., съответно начислен ДДС с Протоколи по
чл.117 от ЗДДС в общ размер на 16 597.08лв./:
-№ **********/31.05.2019г. с данъчна основа 3 300.66 евро или 6 455.53
лева. Получени са транспортни услуги. Съставен е Протокол по чл.117 от
ЗДДС № ********** / 01.08.2019 с данъчна основа в размер на 6 455.53лв. и
ДДС в размер на 1 291.10лв.
-№ **********/14.05.2019г. с данъчна основа 20 068.23 евро или 39
250.05 лева. Получени са транспортни и складови услуги / „transporte
warehouse serv.7. Съставен е Протокол по чл.117 от ЗДДС № ********** /
30.09.2019 с данъчна основа в размер на 39 250.05лв. и ДДС в размер на 7
850.02лв.
-№**********/31.05.2019г. с данъчна основа 19 060.86 евро или 37
2
279.80 лева. Получени са услуги: sequencing service. Съставен е Протокол по
чл.117 от ЗДДС № ********** / 01.09.2019г. с данъчна основа в размер на 37
279.80лв. и ДДС в размер на 7 455.96лв.
2. "GEFCO ESPANA SA" с VIN Е5А78084365 по следната фактура:
№ **********/31.05.2019г. с данъчна основа 8 924,80 евро или 17 455.39 лева.
Получени са транспортни услуги. Съставен е Протокол по чл.117 от ЗДДС №
********** / 01.07.2019г. с данъчна основа в размер на 17 455.39лв. и ДДС в
размер на 3 491.08лв.
3. "Leopold Kostal GmbH & Co KG", VIN DE125800885 по
следните фактури/ c обща данъчна основа в размер на 86 069.74лв., съответно
начислен ДДС с Протоколи по чл.117 от ЗДДС в общ размер на 17 213.95лв./:
- Ф.№ 18018760/13.05.2019г. с данъчна основа 6 666,76 евро или 13
039,05 лева. Получени са услуги: release assembly line. Съставен е Протокол №
**********/01.07.2019г. с данъчна основа в размер на 13 039,05 лв. и ДДС в
размер 2 607,81лв.
- Ф.№ 18020298/21.05.2019г. с данъчна основа 37 340,00 евро или 73
030,69 лева. Получени са услуги: development services. Съставен е Протокол
№ **********/01.07.2019г. с данъчна основа в размер на 73 030,69 лв. и ДДС
в размер 14 606,14лв.
4. "KOSTAL CR, spol. s r.o ", VIN CZ49687131 по следните
фактури/ c обща данъчна основа в размер на 109 779.97лв., съответно
начислен ДДС с Протоколи по чл.117 от ЗДДС в общ размер на 21 955.99лв./:
- ДИ № 17247528/10.05.2019г. с данъчна основа 23 827,00 евро или 46
601,56 лева. Получени са транспортни услуги. Съставен е Протокол №
**********/01.07.2019г. с данъчна основа в размер на 46 601.56 лв. и ДДС в
размер 9 320,31лв.
- ДИ № 17248032/15.05.2019г. с данъчна основа 21 098,00 евро или 41
264,10 лева. Получени са транспортни услуги. Съставен е Протокол №
**********/01.07.2019г. с данъчна основа в размер на 41 264,10 лв. и ДДС в
размер 8 252,82лв.
3
- Ф № 17248813/31.05.2019г. с данъчна основа 5 301,97 евро или на 10
369,75 лева. Получени са транспортни услуги. Съставен е Протокол №
**********/01.08.2019г. с данъчна основа в размер на 10 369,75 лв. и ДДС в
размер 2 073,94лв.
- Ф № 17248814/31.05.2019г. с данъчна основа 5 902,64 евро или на 11
544,56 лева. Получени са транспортни услуги. Съставен е Протокол №
**********/01.09.2019г. с данъчна основа в размер на 11 544.56 лв. и ДДС в
размер 2 308,92лв.
Общата данъчна основа по всички фактури била 296 290.48лв., общият
размер на ДДС - 59 258.10лв.
С оглед на разпоредбата на чл.86, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС,
свидетелката приела, че дружеството следвало да начисли ДДС през
м.05.2019г., чрез издаването на Протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и да
включи размера на данъка, отразен в Протоколите, в Дневника за
продажби и СД по ЗДДС за съответния период - м.05.2019г.
Протоколите за получените услуги били издадени, както следва:
- за ф. № **********/31.05.2019г., издадена от "GEFCO ESPANA SA" с
VIN ESA78084365, ф.№ 18018760/13.05.2019г. и ф.№ 18020298/21.05.2019г.,
издадени от . "Leopold Kostal GmbH & Co KG", VIN DE125800885 и за ДИ №
17247528/10.05.2019г. и ДИ № 17248032/15.05.2019г., издадени от "KOSTAL
CR, spol. s r.o ", VIN CZ49687131 са издадени Протоколи по чл.117 от ЗДДС
през м.07.2019г., като данъкът по тях в общ размер на 38 278,16лв. е
начислен в м.07.2019г., с включването на издадените Протоколи по чл.117 от
ЗДДС в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.07.2019г.
- за ф. № **********/31.05.2019г., издадена от "MAVIVA, SA" с VIN
ESA36783504 и за Ф N 17248813/31.05.2019г., издадени от "KOSTAL CR,
spol. s r.o ", VIN CZ49687131 са издадени Протоколи по чл.117 от ЗДДС през
м.08.2019г., като данъкът по тях в общ размер на 3 365,04лв. е начислен в
м.08.2019г., с включването на издадените Протоколи по чл.117 от ЗДДС в
Дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.08.2019г.
4
- за ф. № **********/14.05.2019г. и ф. №**********/31.05,2019г.,
издадени от "MAVIVA, SA" с VIN ESA36783504 и за Ф №
17248814/31.05.2019г., издадена от "KOSTAL CR, spol. s r.o ", VIN
CZ49687131 ca издадени Протоколи по чл.117 от ЗДДС през м.09.2019г., като
данъкът по тях в общ размер на 17 614,90лв. е начислен в м.09.2019г., с
включването на издадените Протоколи по чл.117 от ЗДДС в Дневника за
продажби и СД по ЗДДС за м.09.2019г.
За получените доставки дружеството имало право на пълен данъчен
кредит, тъй като услугите били свързани с основната дейност на лицето -
производство на части за автомобили.
Свидетелката приела, че нарушението е довършено с подаването в ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик на справка –декларация по ДДС - СД с Вх.№
13001633864/14.06.2019г.
При тези данни и след надлежна покана до дружеството, на 04.01.21г тя
съставила против него и в отсъствие на негов представител процесния
АУАН,, който е надлежно предявен на упълномощения фин. директор.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
Възраженията против него се правят в двете възможни посоки -
материално -правена и процесуално-правна. Всички те обаче са
неоснователни.
Не се установиха пороци от процесуално естество в проверката преди
съставянето на акта, в която са изяснени несъответствията, станали повод за
настоящото административно-наказателно производство ( предвид справките
на л. 87 и сл.по делото)
Не се установиха и нарушения в процедурата по съставянето на АУАН
и следващите по ЗАНН действия в хода на административно-наказателното
производство.
На първо място - проверката протича въз основа на налична база данни
от информационен масив, който съдържа информация за движението на
вътреобщностни придобивания, което я прави напълно обективна и защитена
5
от субективни фактори. Практически, впечатлението, което добива
инспекторът по приходите е за извършена доставка и съответно
вътреобщностно придобиване въз основа на съответния счетоводен документ
( фактура), който установява сделката като дата, страните по нея - съответните
търговци, и предмета й - стока или услуга по вид и количество, параметри,
цена. От значение тук основно е ,че проверката, предхождаща АУАН, е
изцяло документална и по въведените данни в информационната система, а в
случая – и по представените от дружеството, след като са били нарочно
изискани по повод проверката ( фактурите , наред с депозираните от
дружеството в НАП протоколи по чл. 117 ЗДДС и СД).
За да се гарантира правото за защита, уведомяването за фактите по
административно-наказателното обвинение е предвидено за администрацията
като задължение в хода на административно - наказателно производство,
което се счита за образувано със съставянето на АУАН. От този момент
възниква и нормативно установеното право на защита против акта - първо с
възможните възражения при предявяването му и после с тези, които може
нарушителят да депозира в тридневен срок - ( чл. 44, ал.1 от ЗАНН).
В настоящия случай, АУАН е съставен против дружество, което е било
надлежно поканено да присъства в съответствие с чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Поканата е изпратена на обявения ел. адрес и връчването е доказано с
изготвеното от самата свидетелка удостоверение на л. 149, против което по
делото не са налични никакви възражения ( нито с жалбата, нито от съдебно
заседание).
Липсват такива и относно процедурата по предявяване на акта, надлежно
изпълнена с участие на вписания като пълномощник финансов директор на
дружеството.
Следва да се изясни и още един важен от гледна точка на процесуалната
изправност на акта и НП въпрос - с оглед ясното и детайлно описание на
нарушението ( по дати и предприети действия, и съответно бездействия в
рамките на нормативно предвидени срокове) - съвсем ясна е и възприетата
дата на извършеното нарушение, както и мястото на извършването (
нарушението е чрез бездействие и се счита извършено там, където е било
дължимо, но неосъществено). Ясно е отразено, че нарушението е прието като
6
довършено с подаването на СД, в която според съставителя на акта е следвало
да бъдат включени и отразените в акта доставки на услуги по посочените
фактури , за които начисляването на данъка е следвало да стане в месеца на
издаването им.
Отделен стои въпросът дали правилно е възприета тази дата, предвид
установените фактически положения, но този въпрос е по същество на
спора.
Неоснователно се възразява с жалбата, че допуснато съществено
процесуално нарушение с описанието на всички сделки по посочените
фактури като едно административно нарушение. Твърди се, че се касае до
десет отделни нарушения и възприемането им като едно се конфронтира с ч.
17 от ЗАНН – за всяко административно нарушение да има административно
наказание. Счита се, че по всяка сделка следва да се приеме, че има
осъществен състав на процесното нарушение. Първо – дори и това да е вярно
- фактът, че десет сделки са представени ( с оглед данъчния период) като едно
нарушение е изцяло в интерес на жалбоподателя – тоест категорично не
засяга неговите права, за да се претендира като процедурно нарушение. Дори
и да се приеме, че такова формално е допуснато, то е в негова полза и не
може да се позовава на него, претендирайки отмяна на акта, с който е
обективирано.
И второ – не е вярно, че се касае до отделни нарушения, свързани с всяка
една от сделките , по които е следвало да се начисли ДДС. Неоснователни са
възраженията, свързани с начисляването на данъка за всяка сделка отделно,
по описания в чл. 86, ал.1 начин . Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
начисляването става при сложен фактически състав:
1. издаване на данъчен документ /фактура, протокол/, в който се
посочва данъка на отделен ред –за всяка сделка ;
2. включване размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период;
7
3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
Двата документа по т.2 и 3 се попълват и подават за данъчен период,
който съгласно чл. 87, ал.2 е месечен и съвпада с календарния месец ( освен в
изрично предвиденото изключение). Дневникът за продажбите следва да
включва всички издадени фактури за извършени продажби в страната, всички
издадени протоколи за получени ВОП ( вътрешнообщностни придобивания)
и всички издадени протоколи за получени услуги от страна-членка през
съответния данъчен период. Справката-декларация е на база същите достави
и продажби, но отразява и формираната от тях данъчна основа и съответно
начисления ДДС и се подава съгласно ал.1 на чл. 125 от ЗДДС за всеки
данъчен период. За всеки данъчен период , който е месечен, се съставя и
подава в НАП един Дневник за продажбите и една справка-декларация –
респ. начисляването е на база всички сделки за ВОП на стоки и услуги в
месечния данъчен период, а не за всяка сделка / фактура отделно .
При справка ( виж на л. 87) били установени несъответствия, касаещи
несвоевременното съставяне на протоколите по чл. 117, ал.1 от ЗЗДС , респ.
несвоевременното начисляване на данъка. Това наложило процесната
проверка от св. Тонева, чиито констатации са напълно потвърдени и от
представените фактури и протоколи по чл. 117. С акта, който тя съставила
против дружеството- жалбоподател вменила на последното нарушение по чл.
чл.86 ал.1,т.2 и т.З от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.6,т.1 и чл.117, ал.3 от
ЗДДС, извършено чрез бездействие по отношение на задължението по тези
норми - като платец на ДДС при условията на придобиване на посочените
услуги по чл. 21, ал.2 от ЗДДС дружеството-жалбоподател не е начислило
своевременно ДДС в общ размер на 59 258.10лв.- през месец май 2019г. /
месецът на възникване на данъчно събитие /, чрез издаване на Протоколи по
чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и включване размера на данъка, отразен в
Протоколите в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния период -
м.05.2019г.
Основното възражение в тази връзка , депозирано още с жалбата, е че
част от процесните фактури са били издадени втората половина на м. май
2019, поради което право на дружеството било да самоначисли ДДС след май
8
2019г. и по-точно през юни, което обстоятелство следвало да се декларира
чрез СД за юли 2019г. В тази връзка се настоява, че доколкото за част от
случаите данъкът е начислен юли 2019 г. , а е следвало да се начисли юни ,
нарушението следва да се санкционира по чл. 180а, ал.3 , а не по чл. 180а,
ал.1, от закона, който е приложил наказващият орган.
Възражението, поради спецификата на случая, следва да бъде обстойно
обсъдено. При сделки на територията на една държава-членка между
регистрирани по ЗДДС лица, ДДС се начислява от продавача, който издава
данъчен документ - данъчна фактура.При сделки между две, регистрирани по
ЗДДС лица в две държави членки, ДДС се начислява от купувача. Когато
сделката е с предмет стока, това е вътреобщностно придобиване –ВОП за
купувача, което се облага с 20 % ДДС, по чл. 84 от ЗДДС, а за продавача - е
вътреобщностна доставка ВОД, при ставка на ДДС - 0%. Този е механизмът
на облагане важи и когато предмет на сделката е услуга – виж чл. 82, ал. 2, т. 3
от ЗДДС. За сделката се издават два данъчни документа: 1. фактура от
доставчика в чуждата държава със ставка на данъка 0% и 2. протокол от
получателя в България със ставка на данъка 20 % ( виж чл. 112, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ЗДДС във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС).
Извършването на облагаеми с ДДС сделки, независимо от техния
предмет, представлява „данъчно събитие“. Данъчно събитие е всъщност
доставката на стоки/ услуги, вътреобщностното придобиване и вносът (чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС).
За да се породи задължение за начисляването на ДДС и респективно
право на приспадане - необходимо е да е настъпило данъчно събитие.
Понятието е дефинирано с чл. 62 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност:
„За целите на настоящата директива:
1. „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се
изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта
на ДДС;
2. ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива
9
законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето
платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде
отложен“.
Тоест с настъпването на данъчното събитие ДДС става изискуем и
следва да бъде начислен. Съгласно чл. 63 от Директивата данъчното събитие
настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени .
Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на настъпване на данъчното
събитие:
данъкът става изискуем и възниква задължение за
регистрираното лице да го начисли или
възниква основание за освобождаване от начисляване на данък
за доставките с място на изпълнение извън територията на
страната.
При ВОП на територията на България възникват: задължение за
начисляване на ДДС и основание за освобождаване от облагане на доставчика
в чуждата държава- членка.
Периодът на отчитане по ДДС е месечен и съвпада с календарния месец.
Предвид чл.88, ал. 1 от ЗДДС, за данъчен период( който е месечен!)
резултатът за регистрирано по ДДС лице е разликата между изискуемия за
този период данък и данъчния кредит, за който е упражнено правото на
приспадане през този данъчен период .
С оглед на горното, правилно е становището на процесуалния
представител на НАП, че основание за начисляване на данък за съответен
календарен период са сделките в периода, през който е възникнало данъчното
събитие ( виж горе Директивата) .
В процесния случай не се спори и се установявана от приложените
фактури, че се касае до получени на услуги ( описанието в акта и в НП за е за
всяка отделно, по сделката) . Начисляването на дължими данък следва да
стане с протокол по чл. 117 ЗДДС. Предвид изложеното горе , меродавна за
съставяне на протокола е датата на фактурата , която е задължителен неин, а и
10
на протокола, реквизит – това е датата, на която е настъпило данъчното
събитие на доставката ( виж чл. 114, ал. 1, т, 10 – относно съдържанието на
фактурата и чл. 117, ал. 2, т, 4 от ЗДДС – относно съдържанието на протокола
).
Фактура се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката (чл. 113, ал. 4 от ЗДДС),
Протоколът следва да се издаде не по-късно от 15 дни от датата, на
която данъкът е станал изискуем (чл. 117, ал. 3 от ЗДДС).
Както се посочи вече горе, предвид чл. 25, ал.6 от Закона, на датата на
възникване на данъчното събитие настъпва изискуемостта на ДДС, поради
което настъпването на данъчното събитие е началният срок за издаване на
протокол.
Протоколът и фактурата имат удостоверителна функция досежно факта
на настъпване на данъчното събитие. Затова и нормативно са установени
задължителните реквизити на тези два документа ( чл. 114 и чл. 117 ЗДДС).
Поддържаните още с жалбата възражения ( л. 4-5 по делото) поставят
въпроса допустимо ли е издаването на протокол през период, различен от
периода на данъчното събитие, респ. може ли с този протокол да се начисли
данък през период, различен от периода на данъчното събитие.
Действащият нормативен регулатор изключва такава възможност.
Данъкът е дължим за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ. Процесните фактури за доставки на услуги са издадени през май
2019г., следователно данъкът е дължим за месец май 2019г. и следва да се
начисли като дължим за този месец. Когато не е издаден такъв документ или
не е издаден в законоустановения срок, данъкът е дължим за данъчния
период, през който данъкът е станал изискуем, а изискуем става с настъпване
на данъчното събитие (чл. 86, ал. 2 от ЗДДС).
В процесния случай данъкът е изискуем през месец май 2019г., дори за
получени услуги, за които фактурата е издадена дори преди 15-ия ден на
месеца, следващ този на настъпване на данъчното събитие( виж възраженията
в жалбата в този смисъл). Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗДДС данъкът става
11
изискуем на датата на издаване на фактурата – в случая: май 2019г.
Справката-декларация по ЗДДС се подава в 14-дневен срок след изтичане на
месеца на данъчното събитие( в случая май 2019) , като издадените до 14-то
число документи следва да се включат в този месец.
В процесния случай справка -декларация по ДДС за месец май 2019
г. е подадена от дружеството – жалбоподател с вх.№
13001633864/14.06.2019г. и е следвало тя да обхване и дължимия данък по
процесните сделки/фактури, които са от същия месец. СД за този месец
не ги е отразила и данъкът за тези доставки, който е бил изискуем за този
месец, не е начислен . Затова и правилно е било решението, че
нарушението е довършено с подаването на посочената справка-
декларация (СД) , тъй като тя не е отразявала процесните доставки и по
тях няма начислен данък, който е бил дължим и изискуем.
В този смисъл е и чл. 69, т. 2, гл.ІІІ от Директивата, според която :
- при вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем на 15-
о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
- чрез дерогация от параграф 1 ДДС става изискуем при издаването на
фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о
число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие , като
дерогацията в националното законодателство е с чл. 63, ал. 4 от ЗДДС,
цитиран горе.
Прав е представителят на НАП да поддържа тезата за невъзможност да
се издаде протокол и начисли данък през период, различен от периода на
настъпване на данъчното събитие и с друг довод - данъчното събитие
всъщност е факт, който настъпва в обективната действителност. Затова
и „не би следвало да зависи от волята на страните да издадат или да не
издадат данъчни документи, които да го удостоверят“. Нормативно
регулираният механизъм за начисляване на ДДС цели начисляване на
дължимия данък своевременно и в пълен размер, без укриване или
закъснение, което да се постигне чрез издаването на фактурата на по-късна
дата. Затова срокът за издаване на данъчни документи основателно се
обвързва с датата на данъчното събитие, което поражда изискуемост на
12
данъка.
Доколкото е част от обективната действителност като факт, невъзможно
е фактът на настъпване на данъчното събитие да се регулира нормативно. С
настъпване на данъчното събитие данъкът става изискуем и е изискуем за
периода , в който то е настъпило, а протоколът се издава до 15-ия ден от
настъпване на тази изскуемост. Независимо кога приключва този 15-дневен
период ( тоест дори и това да е следващия месец ), данъкът следва да се
включи за данъчния период, за който е изискуем; като изискуемостта се
поражда от настъпване на данъчното събитие, доказано с издадената ( в
случая) от доставчика фактура.
Доколкото начисляването на ДДС е обвързано с правото на приспадане
на данъчен кредит, последното също основателно се представя като мотив за
поддържаната теза относно включването на данъка за периода на неговата
изискуемост. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС - правото на приспадане на
данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане
изискуем.Така, при вътрешнообщностно придобиване на стоки и получаване
на услуги има следните, касаещи ДДС, права и задължения за страните по
сделката :
Доставчикът в страна-членка има право да бъде освободен от облагане
с данъчна ставка 0%;
Получателят в България ( в случая процесното дружество ) следва да
начисли ДДС със ставка 20% и
Негово – на получателя в България е и правото да ползва
данъчен кредит за получените стоки и услуги.
Тези права и задължения възникват за един и същ данъчен период на
доставката. Ако начисляването на ДДС е през друг данъчен период, няма да е
съответно и ще се разминава с правото на освобождаване от облагане-
практически ще се стигне до възможността да се декларират сделки/услуги
със ставка 0% без те да са обложени при получателя им( защото не е сторил
това в срок) .
Точно такива несъответствия са установени по справката на л. 87 и с
оглед на тях е започнала процесната проверка, приключила с АУАН.
13
Справката систематизирано сочи разликите между извършени ВОД от
чуждата държава-членка и получени ВОП в България от дружеството-
жалбоподател. Несъответствието е резултат тъкмо от закъснялото
начисляване на ДДС от дружеството- жалбоподател ( при правомерно
поведение на съконтрахента му в съответната държана).
Изложеното горе установява верността на изводите на контролния и
наказващия орган. Инкриминираните фактури са издадени от различни
доставчици в чужди държави-членки през месец май 2019г. , когато е
настъпило съответното данъчно събитие, доказано със съответния първичен
счетоводен документ. Фактурите отразяват и предмета на всяка от доставките
( стоки или услуги) .
Протоколите по чл. 117 от ЗДДС ( представени по делото за всяка
сделка– виж на л. 31 и сл.) отразяват различни и действително произволни
дати – нпр. този на л. 37 е от дата 01.07.19, а е досежно фактура на л. 38,
която е с дата 31.05.19. Така , както е отразено и в справката на л. 88 и 90 , са
налице разминавания, доколкото доставчикът ( в представения пример
"GEFCO ESPANA SA" с VIN ESA78084365 - за ф. №
**********/31.05.2019г.), е декларирал за съответния месец в съответната
държава доставка на услуга в РБ с нулева ставка , но за този месец те не са
били обложени от получателя – процесното дружество ).
Неоснователно се претендира с жалбата, че за процесните доставки следва да
се разгледат като „ доставки с непрекъснато изпълнение“. Доставките с
непрекъснато изпълнение са регламентирани в чл. 25, ал. 4 и ал. 5 и чл. 63,
ал. 6 от ЗДДС, като типичен пример за такива са абонаментните и наемни
договори, доставката на електрическа енергия, газ, вода, топлинна енергия и
др. Специфичното при тях е, че е налице една и съща доставка – по един
договор, тоест има едно и също едно правно основание, по което се
извършват еднородни престации с установена периодичност. Всеки период, за
който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното
събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо,
като самото плащане се счита за доставка ( чл. 25, ал.4). Това не се прилага (
виж ал. 5 на чл. 25) - при доставки с непрекъснато изпълнение с
продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице
14
дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки
се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна
година, (като за календарната година на прекратяване на доставките
данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките).
Така начисляването на данъка е отложено при изтичане на годината. При
ВОП и съгласно чл. 63, ал.6 ЗДДС при доставка с непрекъснато изпълнение
на стоки по чл. 13, ал. 1 – 3 с продължителност за период, по-дълъг от един
календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки
календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките
данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Представените фактури, тяхното ежемесечно отчитане и предмета на
сделките сочат – доставени транспортни услуги, че всяка една е
самостоятелно данъчно събитие и така е била отчитана счетоводно.
Твърденията, че се касае до сделки с непрекъснато изпълнение са
доказателствено необезпечени и почиват само на стремежа на дружеството
към отпадане на административно- наказателната отговорност.
Напълно ирелевлевантно за преценката относно характера на сделките,
респ. дали са такива с непрекъснато изпълнение, е дали с част или дори
всички от контрахентите по процесните сделки дружеството има трайни
търговски отношения.
Неоснователни са претенциите за начисляването на данъка за всяка
сделка отделно по описания в чл. 86, ал.1 ЗДДС начин . Съгласно чл. 86, ал. 1
от ЗДДС то става при описания горе сложен фактически състав – по т.1,2 и 3.
За данъчен период , който е месечен, се съставя и подава в НАП един
Дневник за продажбите и една справка-декларация.
В този смисъл, доколкото всички процесни фактури са от май 2019г., за
всички сделки по тях е следвало начисляване на ДДС за този данъчен период
и тъй като в подадената от дружеството на 14.06.19г. справка-декларация
дължимият за тях данък не е включен, налице е нарушение по чл. 86, ал.1т.2
и 3 от вр. 25, ал.6,т.1и чл. 117, ал.3 от ЗДДС.
Правилно е и решението на наказващия орган да санкционира
дружеството-нарушител по чл. 180а,ал.1 от ЗДДС , тъй като в случая данъкът
15
е начислен, но не своевременно – през месец май 2019 г. ( като по този факт не
се и спори) . Неоснователно се претендира приложение на ал.3 на чл. 180а
ЗДДС , която е приложима само в случаите ,когато данъкът е начислен в
период следващ този, в който е трябвало да се начисли. По-горе в мотивите се
съдържат подробни съображения за отхвърляне възраженията, че данъкът по
фактурите от втората половина на месец май следва да се начисли за месец
юни , респ. чрез СД за юли 2019г.
В случая дружеството е издало протоколи: по чл.117 от ЗДДС:
- през м.07.2019г. (за ф. № **********/31.05.2019г., издадена от "GEFCO
ESPANA SA" с VIN ESA78084365, ф.№ 18018760/13.05.2019г. и ф.№
18020298/21.05.2019г., издадени от . "Leopold Kostal GmbH & Co KG", VIN
DE125800885 и за ДИ № 17247528/10.05.2019г. и ДИ №
17248032/15.05.2019г., издадени от "KOSTAL CR, spol. s r.o ", VIN
CZ49687131) , като данъкът по тях в общ размер на 38 278,16лв. е начислен
в м.07.2019г., с включването на издадените Протоколи по чл.117 от ЗДДС в
Дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.07.2019г.
през м.08.2019г ( по ф. № **********/31.05.2019г., издадена от
"MAVIVA, SA" с VIN ESA36783504 и за Ф N 17248813/31.05.2019г.,
издадени от "KOSTAL CR, spol. s r.o ", VIN CZ49687131 ), като данъкът
по тях в общ размер на 3 365,04лв. е начислен в м.08.2019г., с
включването на издадените протоколи по чл.117 от ЗДДС в Дневника за
продажби и СД по ЗДДС за август 2019г.
И през септември 2019 г. (за ф. № **********/14.05.2019г. и ф.
№**********/31.05,2019г., издадени от "MAVIVA, SA" с VIN
ESA36783504 и за Ф № 17248814/31.05.2019г., издадена от "KOSTAL
CR, spol. s r.o ", VIN CZ49687131), като данъкът по тях в общ размер на
17 614,90лв. е начислен в м.09.2019г., с включването на издадените
Протоколи по чл.117 от ЗДДС в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за
м.09.2019г.
При положение, че данъкът за процесните доставки е следвало да се
начисли за м. май 2019г., а той е бил начислен юли, август и септември
2019г., претенцията за приложение на ал.3 на чл. 180а от ЗДСС е
неоснователна.
Приложимата санкционна норма е тази, на която се е позовал
наказващият орган – по чл. 180а , ал.1 ЗДДС, който правилно е изчислил и
размера на имуществаната санкция – 5 на сто от неначисления данък, чиито
общ размер е 59 258.10лв., което е 2962.90 лева.
Случаят не може да се приеме за маловажен, както се настоява с
16
жалбата. Вярно е, че макар и със закъснение има начисляване и не е ощетен
фиска. Това обаче не е единствената възможна негативна последица от
неизпълнение на задълженията за точно и своевременно начисляване на
ДДС. Разминаванията, които са констатирани в справката на л. 87 и сл. са
станали повод за настоящата мащабна проверка, ангажирала в дълъг период
дейността на административните органи – виж протокола за проверка на
факти и обстоятелства, в който е отразено, че тя продължила повече от година
:09.12.19-15.12.20г.От друга страна несвоевременното начисляване на данъка
води до липси в държавния бюджет, формиран от дължимите постъпления за
месеца, за който данъкът е следвало да се начисли и внесе, а ако за цялата
сума има право на данъчен кредит, тогава е засегнат реда за
документиране/деклариране и отчитане, което води до несъответствия в
отчетността по ВОД-ВОП. Немаловажността на случая произтича и от факта,
че несвоевременното начисляване е по всички отразени 10 фактури /сделки.
Обсъждането горе налага потвърждаване на НП и присъждане в тежест
на дружеството- жалбоподател на претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл.
144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2 ГПК и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ вр. Чл. 37 ЗПП. То следва да се отмери в размер
на 100 лева, предвид, от една страна - установената фактическа и правна
сложност по делото, но от друга – проведените само две открити съдебни
заседания по събиране на доказателствата.
Претенцията в обратния смисъл на дружеството - за възлагане в негова
полза на сторените от него разноски за адвокат, са неоснователни.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 584935- F584680 /
30.06.2021 г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на „Костал България Аутомотив“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, п.код 4400. ул. Синитевска 4.
представлявано от Й. Г., на основание чл. 180 а, ал.1 от ЗДДС е наложена
17
имуществена санкция в размер на 2962.90 лева.
ОСЪЖДА „Костал България Аутомотив“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на НАП Пловдив сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
18