О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. Бургас 12.02.2020 г.
В закрито съдебно заседание на 120.02.2020 г. Бургаският апелативен съд, в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова
Добрин Кючуков
като разгледа, докладваното от съдията Д.Кючуков в.ч.гр.д № 24/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на П. С. от гр. Я. срещу определение от 13.12.2019 г. по гр.д. № 314/2019 г. на ЯОС, с което ищецът П. С. е освободен от внасяне на държавна такса за завеждане на делото в размера над 700 лв. до размера на 1006 лв.. Жалбоподателят моли определеният му от съда размер на държавна такса да бъде намален, съобразно финансовите му възможности или да бъде освободен изцяло от внасяне на държавна такса за завеждане на делото. В жалбата си сочи, че съдът неправилно е приел, че размерът на месечното му трудово възнаграждение е 1031 лв., вместо 850 лв., с която сума ищецът реално разполага за задоволяване нуждите на семейството си. Към частната жалба прилага фиш за полученото трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г./без подпис и печат/ и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Постъпил е писмен отговор по частната жалба от ответниците И. П. и С. П. от гр. Я., в който, като считат определението в обжалваната му част за мотивирано и съобразено с доказателствата по делото, молят същото да бъде потвърдено.
Жалбата, подадена в срока по чл. 275 от ГПК и от легитимирано лице, e допустима, но неоснователна.
Производството е по реда на чл. 83, ал.2 ГПК.
С исковата си молба П. С. е предявил иск срещу "Каприз 2005" ООД гр. Я. и И. П. и С. П. от гр. Я. с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и с посочена цена на иска 25 150 лв.. С отделна молба ищецът П. С., на осн. чл. 83, ал.2 ГПК, е направил искане да бъде освободен от внасяне на дължимата за завеждане на делото държавна такса от 1004 лв.. Към молбата е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверение за доходи, декларация за имуществено състояние на съпругата му, удостоверение за раждане на непълнолетното му дете.
Окръжният съд, с атакуваното определение освободил ищеца от заплащането на държавна такса в размера над 700 лв. до размера на 1006 лв.., като се съобразил с приложените към молбата документи, установяващи месечни доходи за ищеца в размер на 1031 лв., с които същият осигурява месечната издръжка на тричленното си семейство, приемайки, че с тези доходи ищецът ще бъде затруднен да заплати цялата дължима държавна такса в размер на 1006 лв., но е във възможностите му е да плати такава в размер на 700 лв. Този извод се споделя и от апелативния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси за производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, при което съдът взима предвид обстоятелствата, посочени в т.т.1-7 от посочената законова разпоредба:1. доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства.
В случая молителят П. С. получава доходи от трудово възнаграждение в размер на 1031 лв. (брутно). Декларирал е, че е семеен и живее със съпругата си и непълнолетното им дете Т. С., на които осигурява издръжката. Съпругата му е в трудоспособна възраст, но не работи. Не сочи данни за влошено здравословно състояние. Съпрузите не притежават недвижими имоти, от които да реализират доходи. При съобразяване на изложените обстоятелства апелативният съд счита, че макар, с оглед получаваните доходи, молителят ще бъде затруднен да заплати пълния размер на дължимата за завеждане на делото държавна такса от 1006 лв., във възможностите му е да заплати сумата от 700 лв.. Тези изводи на съда напълно кореспондират с изложените обстоятелства, на които се основава преценката за възможността на ищеца да заплати дължимата държавна такса в определения от окръжния съд размер.
При изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна. Като такава същата следва да бъде оставена без уважение, а определението на окръжния съд - потвърдено.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.12. 2019 г. по гр.д. № 314/2019 г. на ЯОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: