07.07.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№696 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и
е образувано е по жалба от
ЕООД Випи-груп – гр.Д., ЕИК ***, срещу
Ревизионен акт №Р-16002618003857-091-001
от 04.02.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №299/13.05.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. В жалбата се твърди, че РА е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на
материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на ревизията
доказателства. От събраните доказателства се установявало по безспорен начин
извършването на облагаеми доставки от страна на ЕООД Инвестрой-ойлтрединг –
услуги по СМР, които се използват за извършваните от дружеството-жалбоподател
облагаеми доставки. Основни възложители
били ООД Юнимекс, както и други клиенти ООД Артстрой и ЕООД Протектор БГ. Така
СМР, предмет на процесните фактури, били използвани за извършване на последващи
облагаеми доставки, по които жалбоподателят начислил ДДС по реда на чл.86, ал.1
от ЗДДС. Представените доказателства сочели на реално извършени строителни
работи. Освен това при преценка на реалността на доставките следвало да се
отчете и обстоятелството, че те били свързани с основния предмет на дейност на
дружеството. Не споделят мотива на ревизиращите органи за липса на нужната
кадрова обезпеченост за извършване на доставките, обективирани във фактурите. По
данни от НАП били подавани уведомления за 5 лица, назначени на трудов договор.
Освен това за доказване на кадровата обезпеченост били представени писмени
обяснения и 4 броя книги за ежедневен инструктаж, проведени на обектите, в
които са извършвани СМР. Обръщат внимание, че лицето И.П.И. бил и управител
на ЕООД Инвестрой-ойлтрединг. От друга
страна, фактът дали дружеството-доставчик внасяло или не ЗОВ по декларираните
пред НАП трудови договори не било предпоставка, за да бъде отказан данъчен
кредит, а водело само до административнонаказателна дейност. Получателят не
можел да отговаря за действия или бездействия на своите доставчици.
Добросъвестния получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не
следвало да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради
нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Липсвали твърдения и
наведени обстоятелства за данъчна измама, както и такива доставката да била
извършена от трето лице или от доставчика да са декларирани привидни доставки.
Претендираното право на данъчен кредит се основавало на фактури, които били
перфектни от формална страна, както и било безспорно, че цената била платена,
което било индиция за реалност на доставките. Иска се съдът да постанови
решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002618003857-091-001 от 04.02.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №299/13.05.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
Ответната страна
счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да
бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи
юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските
от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на
Ревизионния акт №Р-16002618003857-091-001
от 04.02.2019г., издаден от
Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Главен инспектор по приходите.
В оспорения акт органите по приходи
приели, че не са изпълнени изискванията на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1
във вр. с чл.6, чл.9, чл.12, ал.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС и не признали правото
на приспадане на данъчен кредит по фактури, по които е упражнено право на
данъчен кредит в общ размер на 28 529,37 лева, като за установените за
довнасяне задължения в посочения размер определили и лихви за просрочия към тях
в размер на 2502,70 лева. С Решение №299/13.05.2019г. Директор на Дирекция ОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който не е признато правото на данъчен
кредит. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.05.2019г. – л.509, т.1/2 от
делото, поради което с подаване на жалбата на 30.05.2019г., е спазен
предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е
образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002618003857-020-001 от
04.07.2018г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена
след искане за продължаване на срока – Заповед от 25.10.2018г., като в заповедта
за възлагане изрично е посочено, че ревизията обхваща задълженията за данък
добавена стойност за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2018г. За ревизионното
производство е определен срок за приключване до 25.11.2019г., като ревизионният
доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119,
ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия -
от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция и от ръководителя на ревизията, определен
със заповедта за възлагане на ревизия /Заповед №РД-09-1/03.01.2017г, Заповед
№РД-09-1801/28.09.2018г./. Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е
съставен Ревизионен доклад №Р-**********3857-092-001/07.12.2018г., като срещу него е подадено възражение в
срок на 21.01.2019г. /удължаване на срока с Уведомление №Р-16002618003857-РУС-001/21.12.2018г.
– л.442, т.1/2/. След съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден оспорения
ревизионен акт. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага
към ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по приходите е
длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и представените доказателства.
Това задължение органът по приходите е изпълнил, като е отчел, че от ЕООД Випи
груп няма представени безспорни доказателства, които да удостоверяват реално
извършване на доставките от сочения като подизпълнител ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг
– в договорите с възложителите не е посочено, че Випи груп ще ползва
подизпълнител, установено било несъответствие в трудовия ресурс на доставчика,
във фактурите, приемно-предавателните протоколи и касовите бележки липсвали
реквизити, за да се установи как е формирана цената, в пътните листове за
превози не било посочено чия собственост са материалите и за чия сметка за
пътните разходи, установени били несъответствия при съпоставимост на фактурите.
Отчетено е и че ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг не е намерено на декларирания адрес и не е представило
доказателства относно реално извършване на изследваните доставки, както и е
обсъден фактът, че това дружество се определя по критериите на НАП като
„рисково“. При направения анализ на всички събрани доказателства ревизиращият
екип дал заключение, че не се доказва реална доставка на СМР /услуги и
материали/ по фактурите – общо 20 броя, съставени за ревизирания период от
01.01.2018г. до 31.05.2018г. Относно РД е посочено изрично, че е част от
ревизионния акт.
С жалба вх.№70-00-3414/05.03.2019г.
РА е оспорен, като с Решение №299 от 13.05.2019г. е потвърден РА за непризнат
данъчен кредит в размер на 28 529,37 лева за периода от 01.01.2018г. до
31.05.2018г., ведно с прилежащата лихва от 2502,70 лева.
При извършените
процесуални действия в хода на ревизията между страните е безспорно установено,
че дружеството-жалбоподател, е извършвало през ревизирания период дейност –
Други довършителни строителни дейности, както и че в този период в дружеството
няма назначени работници по трудови правоотношения. Във връзка с
осъществяваната дейност са представени договори на жалбоподателя с възложители
– ООД Юнимекс /Договор №021/05.09.2017г., №010/15.05.2017г. и №031/01.12.2017г.
– л.41-64, п.1/2/, ООД Артстрой /Договор от 20.02.2018г. – л.31-40, п.1/2/ и ЕООД
Протектор БГ /Договор от 04.01.2018г., ведно с допълнително споразумение –
370-377, п.1/2/, както и такива, по който ЕООД Випи груп е възложител на
изпълнителя ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг – Договор №11/01.02.2018г. с предмет на договора строително-монтажни
работи, описани в Приложение №1 /л.277-280, п.2/2/. Представен е договор за
наем на товарен автомобил – Договор за наем от 02.01.2018г. От счетоводните
регистри на дружеството жалбоподател се установява, че има заведена техника –
инструменти /перфоратор, винтоверт, лазарен нивелир, машина за шлайфане на
шпакловка. Въпреки липсата на кадрова и техническа обезпеченост на
дружеството-жалбоподател, в договорите с посочените трима възложители няма
уговорка между страните изпълнителят да ползва подизпълнител, но във връзка с
договорените СМР на обектите на Артстрой и Юнимекс ООД са представени фактури за покупка на СМР от
ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг – подизпълнител. Няма спор и че по представените от
жалбоподателя фактури и приемно-предавателни протоколи, както и отделни
договори – от 08.01., 20.01., 17.01., 15.01., 13.01., 12.01., 06.01., 2018г. и
22.12.2017г. / л.221-280, п.2/2/ липсват данни за обектите, на които се
изпълняват СМР, количество и обем на СМР, цената на услугата и срокове на
изпълнение, не са посочвани имена на лицата, приели и предали извършените СМР,
данни за вложените материали – собственост, за чия сметка са транспортните
разходи. Установени са от проверяващите и несъответствия по процесните фактури
и писмените обяснения на задълженото лице – фактури с №№321/16.01.2018г.,
349/28.01.2018г. и 352/29.01.2018г., издадени от ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг като
подизпълнител на ЕООД Випи груп, който сочи, че същите са относими за обект
Хотел със СПА и фитнес в Свиленград на ООД Юнимекс по фактури №29/24.01.2018г.
и №30/30.01.2018г., Видно обаче от същите фактури – л.142, 144, п.2/2, те са
издадени от ЕООД Протектор. Съгласно договора между посочения възложител и
жалбоподателя обектът е завод Биовет – Пещера, а за него ЕООД Випи груп не
ползва подизпълнител. По фактури №372/10.02.2018г., 383/19.02.2018,
393/26.02.2018, 396/27.02.2018, 397/28.02.2018 и частично 434/31.03.2018г.,
както и по 565/18.05.2018г., 584/24.05.2018г. и 585/25.05.2018г. е установено
безспорно разминаване в хронологията на събитията, като процесните фактури
предхождат тези за покупка от доставчика съответно ООД Юнимекс за първите 6
посочени и ООД Артстрой – за последните 3/. При извършената насрещна проверка
на проверяващите не са представени писмени обяснения и документи от ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг, тъй като дружеството не
е намерено на посочения от него адрес. Проверяващите установили, че процесните
общо 20 фактури са включени в дневниците за продажби за м.януари-май 2018г., но
и че ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг е
дерегистрирано на 17.10.2018г. на
основание чл.176 от ЗДДС. При съпоставка на имената на лицата, за които е
установено, че имат сключен трудов договор с ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг за периода от
01.06.2017г. до 31.08.2017г., се установило, че тези лица са ангажирани и по
други трудови договори, както и че имената не съвпадат с представени от ООД Юнимекс обяснения и
документи. Не са установени и данни за изплатени доходи на лица по извънтрудови
отношения. При извършени проверки е установено, че в периода на извършване на
СМР – м.януари – май 2018г., част от тези лица са работили като сметосъбирач в
гр.Своге, като видно от инструктажна книга за безопасност на труда те са
вписани в нея и съответно са положили подпис на датите, на които е проведен
инструктажа. При така установеното проверяващите направили извод, че ЕООД
Инстрой-Ойлтрейдинг и ЕООД Випи груп нямали наличие на кадрови ресурс
със съответна професионална квалификация, както и нямали материални и
технически ресурси /не е доказан произход на материалите, начина им на
съхранение, транспорта им, разплащането им; не са представени договори за наем
на офиси или складове за процесния период, няма представени оборотни ведомости,
аналитична справка и хронологични ведомости на съответните сметки /относно
реалното извършване на изследваните доставки по процесните фактури. Счетено е,
че е създадена привидна ситуация за наличието на кадрови ресурс със съответна
професионална квалификация, като налице е единствено документално оформяне на
сделки, без дейностите по тях да са реално извършени от вписания доставчик -
че ЕООД
Инстрой-Ойлтрейдинг. Наличието на реално осъществена доставка е
предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението следва да
може да бъде проверено, за да бъде извършена преценка дали ревизирания субект
има право на приспадане на данъчен кредит. Поради изложените съображение ревизиращият
орган решил, че не са представени безспорни доказателства за реалното
извършване на доставка на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС и не са изпълнени
изискванията на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, чл.9,
чл.12, ал.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС и не са признали правото на приспадане на
данъчен кредит по представени от ревизираното лице фактури, по които било
упражнено право на данъчен кредит в общ размер 28 529,37 лева.
За да защити
своите изводи ответната страна допълнително представя в съдебното производство
Протокол №1457635/11.03.2019г. за извъреши действия, свързани с ревизията на
ЕООД Випи груп, а именно: присъединяване на доказателства от ИС на НАП, касаещи
всички подадени уведомления по чл.62 от КТ и актуални трудови договори от
ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг, както и
присъединяване от ИС Контрол РА№Р-22220518-003423-091-001/28.02.2019г. и РД №Р-22220518-003423-092-001/07.01.2019г.
за извършена ревизия на ЕООД
Инстрой-Ойлтрейдинг /л.15-56 от делото/. Те потвърждават изложените до
този момент факти и тъй като е изследван част от периода, предмет на и
настоящата оспорена ревизия, проверяващите в допълнително представените актове
са направили отново извод за наличие на фиктивно съставени счетоводни записи и
оформени счетоводни документи, създаващи правна привидност, зад която не стои
осъществена реално доставка от ЕООД
Инстрой-Ойлтрейдинг към ЕООД Випи груп.
За да оспори
констатациите в ревизионното производство, жалбоподателят ангажира в съдебното
производство допълнително доказателства чрез разпит на И.П.И. – управител на
ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг. Последният
дава показания, че с Випи груп работели от края 2017г. и поставяли окачени
тавани, гипс картон и други такива СМР. Дейностите извършвал със своята фирма и
работел самият той и други работници в Свиленград, Стара Загора, Старосел и
Панагюрище. Работниците не били назначени в неговата фирма, защото те помоли
така – имали различни изпълнителни дела и така било по-изгодно за всички.
Самият той имал различни квалификации и можел да извършва възложената дейност.
За всеки от обектите съставили договори, приемно-предавателни протоколи и
фактури, по които от Випи груп било платено. Тези документи били подписани
лично от него, а плащането било в брой, като самият свидетел издавал фактурата
с касов бон. Устройството било регистрирано в НАП, а фактурите били показани в
дневниците за отчети на НАП. Всички фактури били осчетоводени, а фирмата му
вече не извършвала дейност, но той съхранявал документите. Тогава участвали
само с труд, на обекта си били материалите и незнаел чии са. Машините били на
Випи груп. В хода на ревизията на неговата фирма представил документи за периода
до 31.03.2018г. Допълнителните представени писмени доказателства от
жалбоподателя са счетоводни документи, които са изследвани от вещото лице,
назначено да извърши исканата от жалбоподателя експертиза. Ангажираната
съдебносчетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на жалбопдателя
е водено редовно и в съответствие с разпоредбите на ЗДДС и Закона за
счетоводството, като дружеството е прилагало Национални стандарти за финансови
отчети на малки и средни предприятия. Отчетните регистри Дневник за покупките и
Дневник на продажбите били заведени съгласно изискванията на ЗДДС и съдържали
задължителните реквизити по ППЗДДС. Стопанските операции били отчитани точно и
вярно по хронологичен ред на възникването им в съответствие с изискванията на ЗСч.
Жалбоподателят бил използвал доставките по фактурите, издадени от ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг за извършване на
последващи облагаеми доставки, като били начислени съответните преки и косвени
данъчни по тях. Приходите от доставчика по доставките, извършени в полза на
жалбоподателя, били осчетоводени по съответните синтетични сметки и участвали
при формирането на финансовия резултата на дружеството за 2018г. Данъкът по
процесните фактури бил отразен като задължение към бюджета в счетоводните
регистри на доставчика и в подадените в НАП дневници за продажби и справки
декларации за съответните данъчни периоди, а всички дължими данъци по ДДС за
внасяне били платени в срок към Републикански бюджет. Данъчният орган не бил
признал данъчен кредит на Випи груп по фактури, издадени от ЕООД
Инстрой-Ойлтрейдинг на стойност 126 018,74 лева с ДДС, като
жалбоподателят внесъл установения размер ДДС на сума от 28 529,37 лева, но
не били внесени сумите за лихви към 04.02.2019г. В допълнителното си заключение
вещото лице изследва представените в с.з. и приети като писмени доказателства
документи, като прави извод, за процесния период ЕООД Инстрой-Ойлтрейдинг не разполага с материално-техническа база.
Това било така защото не се използвали счетоводни сметки от група 20
Дълготрайни активи – напр.с/ка 204 Компютърна техника, с8ка 206 Машини и
оборудване или други. Не били използвани и сметки, по които се отчитат
работните заплати, а постъпилите по процесните фактури суми не се
осчетоводявали по с/ка 501 Каса в
левове. Освен процесните фактури други първични документи нямало съставени.
Оспорените фактури били свързани с основния предмет на дейност на
жалбоподателя, като видно от материално техническата и кадрова обезпеченост, то
дружеството нямало потенциал за извършването на дейността. Представителят на
жалбоподателя оспорва допълнително заключение, като сочи, че направените изводи
от вещото лице не водели към извод за нереалност на извършените сделки, тъй
като следвало да се има предвид свидетелските показания, че материалите и
машините били осигурени на обектите, на които работили. Заключението на вещото
лице съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвено, поради което го
приема изцяло.
В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения, както и са изискани такива от
трети лица – Юнимекс ООД, Протокетор БГ ООД, ЕООД Евро импекс, В. С., Р. В., И.
Д., АД Дуо макс, Т. В., , Т. Х., като получените писма са в приложения по
съставения ревизионен доклад, представените документи са присъединени, както и
са съставени съответни протоколи.
Анализирайки всички факти и обстоятелства, органите по
приходите направили извод, че не са
представени безспорни доказателства за реалното извършване на доставка на
услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС и не са изпълнени изискванията на чл.68,
ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, чл.9, чл.12, ал.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС и не са признали правото на приспадане на данъчен кредит по представени от
ревизираното лице фактури, по които било упражнено право на данъчен кредит в
общ размер 28 529,37 лева с предмет на плащане по договори за окачен таван от гипсокартон,
преградна стена, сух под, растерен таван, предстенна обшивка. Правото на
данъчен кредит по процесните фактури било упражнено от ревизираното дружество
както следва: през м.01.2018г. – по 7 броя фактури в размер на 11 520,71
лева, през м.02.2018г. – 6 бр. фактури – 8 481,91 лева, през м.03.2018г. –
2 бр. – 1 000, 50 лева, през м.04.2018г. – 2 бр. фактури – 2 605,00
лева и през м.05.2018г. по 3 бр. фактури – 4 921,25 лева. Установените
различия с декларираните от жалбоподателя данни са посочени по съответните
периоди, като първия проверяван период от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. била
подадена декларация с резултат ДДС за внасяне 30,20 лева, който е внесен в
срок, но съгласно констатациите на проверяващите и на основание чл.68, ал.1,
т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6 и 9, чл.12, ал.1, чл.70, ал.5 от ЗДДС не
е признат данъчен кредит на Випи груп по следните издадени фактури - №№309/04.01.2018г.
на стойност 8211,67 лева, ДДС 1642,33 лева; 319/14.01.2018г. на стойност 8307,24 лева, ДДС
1661,45 лева; 336/24.01.2018г. на стойност 8165,31 лева, ДДС 1633,06 лева;
341/26.01.2018г. на стойност 8197,41 лева, ДДС 1639,48 лева; 345/27.01.2018г.
на стойност 8296,67 лева, ДДС 1659,33 лева; 349/28.01.2018г. на стойност
8233,07 лева, ДДС 1646,61 лева; 352/29.01.2018г. на стойност 8192,23 лева, ДДС
1638,45 лева. За периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. била подадена
декларация с резултат ДДС за внасяне 171,73 лева, който е внесен в срок, но
съгласно вече посочените констатациите не е признат данъчен кредит на Випи груп
по следните издадени фактури - №№321/16.01.2018г. на стойност 2408,46 лева, ДДС
481,69 лева; 372/10.02.2018г. на
стойност 8225,00 лева, ДДС 1645,00 лева; 383/19.02.2018г. на стойност 8246,39
лева, ДДС 1649,28 лева; 393/26.02.2018г. на стойност 8074,66 лева, ДДС 1614,93
лева; 396/27.02.2018г. на стойност 8229,04 лева, ДДС 1645,81 лева;
397/28.02.2018г. на стойност 7226,00 лева, ДДС 1445,20 лева. През следващия
период от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. била подадена декларация с резултат ДДС
за внасяне 16,34 лева, който е внесен в срок, но съгласно вече посочените
констатациите не е признат данъчен кредит на Випи груп по следните издадени фактури
- №№403/05.03.2018г. на стойност 816,67 лева, ДДС 163,33 лева; 434/31.03.2018г. на стойност 4185,83 лева,
ДДС 837,17 лева. За последните два периода
- 01.04.2018г. до 30.04.2018г. и от 01.05.2018г. до 31.05.2018г., били
подадени съответни декларации с резултат ДДС за внасяне 17,40 лева и 97,32
лева, които са внесени, но не са признати данъчен кредит на Випи груп по
следните издадени фактури съответно за първия период - №№444/06.04.2018г. на
стойност 7700,00 лева, ДДС 1540,00 лева;
477/21.04.2018г. на стойност 5325,00 лева, ДДС 1065,00 лева, а за
последния период - №№565/18.05.2018г. на стойност 8289,90 лева, ДДС 1657,99
лева; 584/24.05.2018г. на стойност
8324,98 лева, ДДС 1665,00 лева и 585/25.05.2018г. на стойност 7991,30 лева, ДДС
1598,26 лева. Определен бил и размерът на лихва, дължима за невнесените суми
съгласно приложена справка.
При така установените факти съдът достигна до
следните правни изводи относно основателността на жалбата:
Спорният въпрос в настоящото производство за
действителното извършване на процесните доставки по посочените 20 бр. фактури не
беше доказан по категоричен начин при доказателствена тежест за жалбоподателя,
който претендира права от този факт и в настоящото производство, въпреки
предоставените му процесуални възможности в рамките на съдебното производство и допълнително ангажираните от него
доказателства. Наличието на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване само по
себе си не е достатъчен факт за доказване на облагаеми доставки. Защото за
осъществяване на една доставка, не е достатъчно получателят по доставката да
притежава данъчен документ. Така като съобрази всички представените от страните
по делото доказателства, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а спорният
Ревизионен акт е законосъобразен.
В тази насока следва да се има предвид,
че не е спорно установеното относно постигнати уговорки между жалбоподателя
Випи груп и подизпълнителя ЕООД
Инстрой-Ойлтрейдинг / посочен на места и с техническа грешка в
наименованието на фирмата като Инвестрой-Ойлтрейдинг/, както и няма спор
относно съставените и приети като доказателства договори, фактури,
приемно-предавателни протоколи, в които се описват без съответната конкретика
извършени строителни работи, обект, в който са осъществени, единична цена, срок,
в които са уговорени и в който са осъществени, използваните материали и машини.
Няма спор и относно това, че плащанията са документирани с издаването на
фискални бонове от регистрирано в НАП фискално устройство, както и че са
осчетоводени от Випи груп ЕООД.
Действително при проведен разпит на представляващия Инстрой-Ойлтрейдинг
се установи, че положените подписи в съставените документи –
приемно-предавателни протоколи, които са без посочване на имена на съставителя
са подписи на свидетеля. В останалата част на показанията на св.Пенчев –
относно положения труд от самия него и други известни лица, следва да бъдат
съобразени с установеното безспорно по делото, че не са установени данни тези
лица да са в трудови или гражданскоправни отношения с Инстрой-Ойлтрейдинг,
доколкото видно от заключението на вещото лице постъпилите суми не са в
счетоводни сметки, по които се отчитат работните заплати – с/ка Персонал и с/ка
Разчети върху данъци върху доходите на физически лица и други свързани с
персонал. Няма събрани други доказателства, които да потвърждават изложеното от
свидетеля, а неговите показания съдът преценя на основание чл.172 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК като показания на
заинтересован, тъй като се установи приключило ревизионно производство и по
отношение на Инстрой-Ойлтрейдинг. Още
повече, че реалността на извършените услуги в настоящия случай би могла да бъде
установена надлежно единствено чрез отчетени разходи за тяхното извършване, а
такива доказателства не бяха ангажирани. Реалното изпълнение на възложените СМР
дейности изисква престиране на труд и
влагане на материали, но и относно двете няма ангажирани безспорни
доказателства. В случая още в хода на ревизионното производство е установена
липса на реалност на процесните услуги, тъй като двете дружества не разполагат с технически възможности и кадрови
потенциал да ги извършат.
Предмет на доставките по процесните фактури са строително-монтажни работи, като
същите съвпадат с извършваните от Випи груп ООД и Инстрой-Ойлтрейдинг ЕООД дейности.
Но в представените приемо-предавателни протоколи и договори посочените данни са
недостатъчни, за да се конкретизират услугите, респективно начина на определяне
на цената на същите. За процесните фактурите не може да се установи как е уговорено
изпълнението и чии са материалите и машините, както и съответно каква част от
уговорената цена са материалите и каква услугите, а и напълно неясно остава как
се остойностява всяка конкретна дейност. Наред с това съществуват значителни
разминавания в допълнителното посочване на конкретни обекти, където е
извършвана всяка услуга, с оглед съответния възложител на Випи груп. Реалността
на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на
правото на данъчен кредит по чл.6, ал.1 във връзка с чл.25, чл.68, ал.1 и
чл.69, ал.1 от ЗДДС, тъй като получателят черпи права от доставката чрез
претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е
задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката.
Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което
трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да
установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Фактурите и
представените договори с липсваща конкретика не могат да обективират реално
извършени доставки, а са доказателство само относно съвпадане на
волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като резултат
договореното между тях по една доставка. Тази липса на доказателства относно
реалността на сделките не може да бъде попълнена и от приемно-предавателните
протоколи с оглед на неточностите им и непълнотите в тях. В съдебната практика
е установено становището, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния
смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината
законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в
гражданскоправния ѝ аспект е необходимо съгласие между страните за
пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от
законодателя в чл.9, ал.1 от ЗДДС, респ. чл.6, не е достатъчно съгласието на
страните по доставката, а нейното реално осъществяване, т.е. действителното
извършване на услугата/предаване на стоката. В Решение по дело С-271/12 Съдът
на ЕС посочва, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените
лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в
допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена
информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и
стойността им. В т.27-36 от посоченото решение се обосновава аргумент, че
изначалната непълнота на фактурата препятства приспадането на ДДС, като в същия
смисъл е т.43, Решение С-368/0.
Изисквания към фактурата не се разглеждат като формални. Приема се, че ако национална
практика, която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство
на спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните
изисквания, то тя надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, но освен
когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на
сигурно /решително/ доказателство за изпълнението на материалноправните
изисквания - Решение на СЕС по дело С-273/11. Естеството на престацията до
степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в
процесните фактури, а и не са представени допълващи документи, от които да се
установи предмета на престацията. Твърдения пък на ревизираното лице в какво се
изразява доставката и къде е извършена са неточни и разминаващи се с другите
събрани по делото доказателства, представени от трети лица. В този смисъл
следва да се приеме, че неустановените престации не могат да са предмет на ДДС.
В съдебната практика се отчита, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане,
както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от
доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения
данък. В случая към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и
договори, но както вече беше посочено, то тези данни са недостатъчни, за да се
определи конкретния вид дейност и начина на определяне на цената на същите. Недоказаната
реална доставка , която е документално оформена и отразена в счетоводството, не
може да породи права за данъчнозадълженото лице, което не може да докаже с
убедителни писмени доказателства отразените във фактурите стопански операции.
Този извод на ревизиращия орган е подкрепен и от заключението на вещото лице,
което посочва, че счетоводството на ревизираното дружество няма нужната
аналитичност, тъй като липсват данни за вложените материали, за количеството и
обема на извършените СМР, въз основа на които е формирана цената на услугата,
предмет на процесните доставки, а при доставчика освен процесните фактури не са
установени други първични документи.
С оглед на изложеното съдът намира, че
задълженото лице не е представило относими и достатъчни доказателства, които да
опровергаят направените фактически констатации и формираните въз основа на тях
изводи от ревизиращия орган. В този смисъл съдът приема, че оспореният
ревизионен акт е издаден в съответствие с изискванията на процесуалния и
материалния закон, поради което и жалбата следва да бъде приета за
неоснователна.
С оглед крайния извод за неоснователност
на жалбата следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция Обжалване
и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, юрк.възнаграждение, определено
съобразно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1460,96 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД Випи-груп – гр.Д., ЕИК
***, срещу Ревизионен акт №Р-16002618003857-091-001 от 04.02.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №299/13.05.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА ЕООД Випи-груп – гр.Д., ЕИК ***, да заплати на Националната агенция
за приходите гр.София, Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика –
Пловдив, направените разноски 1460,96 лева.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия: