РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. В. Търново, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. Търново, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110100491 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предмет на производството е молба за постановяване на решение по реда на
Закона за защита от домашното насилие срещу И. Т. П., с ЕГН: ********** , подадена от
*** при упражняване на правомощието й по чл.8, ал.1, т.4 от закона.
В нея са изложени твърдения , че на 26.01.2025 г. ответникът е посетил бившата си
съпруга Н. Д. П. на адреса на който живее , заедно с двете й малолетни деца М.И.Е., роден
на **.**.**** г. , Л.И.Е. , роден на **.**.**** г. и общото им дете И.И.П. , родена на
**.**.**** г. : град *** , ул.*** и при възникнал помежду им спор, същият упражнил върху
нея физическо насилие , изразяващо се в нанасяне на удари по главата , след което от
веждата й започнала да тече кръв . Макар и насилието да е извършено насаме , т.е. не
пред децата, които се намирали в стаята си по това време , те узнали веднага какво се е
случило, възприемайки последиците му , тъй- като майката отишла при тях и поискала да
се обадят на спешен телефон 112 , видели кръвта по лицето й , уплашили се , започнали да
плачат, не знаели какво да правят . Пострадалата изляза от дома си и помолила съседка да
се обади на полицията.
Неблагоприятните психически преживявания на децата – емоционален смут,
притеснения и страх ответникът да не посегне пак на майка им, не отшумели веднага. По
гр. дело № 347/2025 г. на ВТРС по случая е издадена заповед за незабавна защита в нейна
полза. Същата разказва , че е и в миналото е била жертва на системно домашно насилие,
породено от необоснована ревност на ответника.
Предвид горетвърдяното, *** моли съдът да постанови решение за издаване на
заповед за защита на децата от поведението на ответника чрез прилагане на мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1 , т.3/ да му бъде забранено да ги доближава , жилището им, учебното
заведение и детската градина , която посещават, местата за социални контакти и отдих на
по-малко от сто метра/ , т.4 / да му бъде забранено да осъществява контакт с тях под
1
каквато и да било форма , включително и по телефон , чрез електронна или обикновена
поща , както и чрез всякакви други средства и системи за комуникации /, т.6 / да бъде
задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с
гнева/ и чл.5, ал.4/ до постанови режима на лични отношения между него и детето И. И. П.
, определен с решението по гр.дело № 3717/20234 г. на ВТРС да се осъществява за срок от
18 месеца в защитена среда в Контактен център в гр.***, ул.“Симеон Велики“ № 3 под
надзора на психолог или социален работник / на закона.
В с.з. чрез пълномощника си старши юрисконсулт Й. Д. поддържа молбата.
Ответникът лично и чрез пълномощника си адвокат Р.К. от САК признава , че на
26.01.2025 г. е посетил жилището на бившата си съпруга и по повод на паричен заем ,
който тя трябвало да му връща , както и поради неин опит да го манипулира да й купи
жилище, помежду им възникнал спор, той я ударил / твърди това да е станало един път и не
с юмрук, а със шамар/, от веждата й тръгнала кръв по причина на незатворената й рана от
направена татуировка/ микроблейдинг/, след което се развикала: „Деца, колят ме , убиват
ме , спасете ме , извикайте полиция!“, децата се уплашили и разплакали и той започнал да
ги успокоява .
Оспорва прилагането на поисканите закрилни мерки поради обстоятелството, че
децата не са присъствали на физическото посегателство , а присъствието е елемент от
фактическия състав на психическото насилие съгласно нормата на чл.2, ал.2 от закона.
Съдът след като изслуша двете деца, навършили 10 годишна възраст и прецени
събраните доказателства, обоснова решаващ правен извод за частична основателност на
молбата за защита, подадена в срока по чл.10, ал.1 и допустима в приложното поле на чл.3,
т.4, т.7, т.11 от ЗЗДН.
Поведението на агресивен пристъп на ответника , изразено в посегателство върху
телесната неприкосновеност на майката на децата чрез удар/ по делото няма представени
доказателства дали е един или повече от един , както и дали е с телефон или със шамар / в
областта на лицето й , причинил й кръвотечение, е съвсем очевидно действие на физическо
насилие спрямо нея по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, защото без оглед подбудата за
извършването му е противно на волята й и не е малозначително , поради което показва
отречена от обществото несъвместимост с цивилизования обективен модел на нормално
поведение- в нарушение на защитеното й основно човешко право на лична
неприкосновеност / чл.30, ал.1 от КРБ/ .
Вярно е , че физическото насилие не е извършено пред очите на децата , но въпреки
това те са се превърнали в жертва на домашно психическо / емоционално / насилие по
смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН .
Изискването на нормата домашното насилие спрямо другото лице да е извършено в
присъствието на детето , не следва да се тълкува буквално и само в смисъл, че се прилага
, когато е било непосредствено зрително възприето от него/ станало преди очите му / , а
разумно според духа и целта на закона/ чл.1а от ЗЗДН/, което тълкуване следва да има
неразривна логическа връзка с преценката дали детето е било поставено в положение на
опасност съгласно параграф 1, т.11, б.“б“, “в“ от ДР на ЗЗакД с оглед удовлетворяване на
общото му, възможно най -широко право на закрила, очертано в хипотезите на чл.10, чл.11
на посочения закон.
Достатъчно е детето по същото време да се е намирало във възможно най-
непосредствена близост, да е възприело веднага / слухово и/или зрително/ последиците от
насилието върху пострадалото лице , да е разбрало / осъзнало/ , че е извършено такова
насилие и възприемането им да му е причинило неблагоприятни психически преживявания /
емоционален смут, разстройство , притеснение , тревога , страх и т.н./.
Случаят напълно покрива обясненото житейски разумно съдържание на легалното
понятие психическо насилие върху дете- извод , следващ от установените с обясненията на
ответника и изслушването на двете навършили 10 години деца, обстоятелства.
2
Вследствие на веднага настъпилото слухово и зрително възприятие на последиците от
физическото насилие върху майката/ кръв по лицето й и търсенето на помощ от полицията/
,осъзнаването , че ответникът го е извършил, децата са преживели емоционален стрес,
объркване и силна уплаха.
Затова е оправдано прилагането на търсената в тяхна полза защитна мярка по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН- задължаване на извършителя да се въздържа занапред от извършване на
домашно насилие спрямо тях от рода на психическото, каквото те са претърпели по
смисъла на чл.2, ал.2 от закона.
Останалите поискани защитни мерки са житейски и юридически неоправдани ,
доколкото няма доказателства /и данни, споделени от децата/ майката и бивша съпруга на
ответника в миналото и след случая да е била жертва на системно домашно насилие в
присъствието им , както и спрямо тях да е извършвано „пряко“домашно насилие в обхвата
на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и съответно да се намират в някакво настоящо положение на
опасност/ риск/ по смисъла на параграф 1, т.11, б.“б“, “в“ от ДР на ЗЗакД.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
ВТРС сумата от 25 лева, представлява държавна такса за разглеждането му- чл. 11, ал.2 от
ЗЗДН.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1 , т.1 от ЗЗДН И. Т. П. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: град *** да се въздържа занапред от извършване на домашно
насилие по отношение на малолетните деца И.И.П., с ЕГН: **********, М. И. Е. ,
роден на **.**.**** г. с ЛНЧ ********** и Л.И.Е. , роден на **.**.**** г. , с ЛНЧ
**********- всички с адрес: град ***, ул.***, по молбата за защита подадена от ***
ОТХВЪРЛЯ молбата за постановяване на защитни мерки по чл. 5, ал.1 , т.3, т.4 , т.6
и ал.4 от ЗЗДН като лишена от основание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за ЗАЩИТА, която да съдържа предупреждение за
последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.4 и ал.5 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от заповедта за защита и решението да се връчат на страните, *** като
се изпрати копие от тях и на РУ на МВР *** за сведение.
ОСЪЖДА И. Т. П. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град *** да заплати по
бюджетната сметка на ВТРС сумата 25 / двадесет и пет/ лева, представляваща
следваща се държавна такса за разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в 7 дневен срок , който тече считано от
11.03.2025 г.
Съдия при Районен съд – В. Търново: _______________________
3