СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 8235 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 46364 от 20.02.2019 г. по гр. д. № 2968/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 30 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******срещу
И.А.И., ЕГН **********, искове, по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ
размер от 5052,89 лв., от които: 4377,73 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2011 г.
– м.04.2014 г.; 651,35 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода 31.12.2011 г. – 20.10.2014 г.; 20,40
лв. – главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода м.11.2011 г. – м.04.2014 г.; и сумата от 3,41
лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2011 г. – 20.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 07.11.2014 г. до
окончателното погасяване на задължението.
С
решението „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на адв. М.Ж.М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38 ЗА, сумата от 699,17 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу
така постановеното решение, с което предявените искове са отхвърлени, е
подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че районният съд неправилно е приел, че ответникът не
е потребител на топлинна енергия, както и че между страните не е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв дължи заплащането на доставената топлинна енергия.
Предвид това в жалбата се поддържа,
че е ирелевантно дали лицето обитава имота, съответно налице ли е консумация на
топлинна енергия. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.А.И.,
с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Поддържа се, че районният съд правилно е приел, че ответникът
не е ползвател на процесния недвижим имот. Оспорва да е ползвал топлинна
енергия в процесния имот за исковия период, тъй като същият не е в негово
владение. Излага, че е придобил спорния имот на деривативно придобивно
оснавание – публична продан. Твърди, че е собственик на имота, на основание
постановление за възлагане от 29.04.2011 г. по изпълнително дело №
20118580400013, по описа на ЧСИ У.Д.. Заявява, че с определение от 26.10.2011
г. по гр. дело № 7013/2011 г. , по описа на Пловдивски районен съд, 7 състав, е
допуснато обезпечение и е наложена обезпечителна мярка – спиране на
изпълнението, като с разпореждане на съдебния изпълнител, изпълнителното дело е
спряно. Излага, че изпълнителното производство е спряно след придобиване
собствеността върху имота, но преди да бъде въведен във владение на процесния
недвижим имот. Твърди, че предишните собственици на имота С.Г.С.и С.И.С.не се
предали владението върху него на ответника, като ползват същия, поради което
претенцията на ищеца не е насочена срещу надлежно пасивнолегитимирано лице. Счита,
че последните са реалните ползватели на имота. Оспорва наличието на
облигационна връзка с ищеца. Претендира се и
присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
СРС, I
Гражданско отделение, 30 състав е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Спорен на етапа на
въззивното производство е въпросът кой е страна в процесното договорно
правооотношение, при положение че ответникът е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот въз основа на постановление за възлагане на недвижим
имот, но не е бил въведен във владение на този имот. Настоящият съдебен състав
приема следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът следва да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно купувач - страна по сключения договор за доставка на ТЕ до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена ТЕ, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5
ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
Цитираните норми следователно легитимират като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице - ползвател.
Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено
вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на
същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на
носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест
разноските, свързани с ползването на вещта.
В разглеждания случай ищецът основава претенциите си към ответника на твърдението,
че е собственик на процесния недвижим имот.
Не
е спорно обстоятелството, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че И.А.И. е придобил право на
собственост върху имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, въз основа на постановление за
възлагане от 29.04.2011 г. по изпълнително дело № 20118580400013, по описа на
ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, за отоплението
на който е открита партида по аб. № 95650.
По делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот от
29.04.2011 г. по изпълнително дело № 20118580400013, по описа на ЧСИ У.Д., рег
№ 858 при КЧСИ, от което се установява, че ответникът И.А.И. е придобил собствеността
на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*******.
От приетото като
писмено доказателство по делото удостоверение с изх. № 36606/03.09.2015 г. на
ЧСИ У.Д., рег № 858 при КЧСИ, издадено до ответника, се установява, че по
изпълнително дело № 20118580400013, по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ,
е извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците С.Г.С.и
С.И.С., находящ се в гр. София, бул. „*******. За купувач е обявен ответникът И.А.И.,
като въз основа на постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.04.2011 г., влязло в сила на 16.09.2011 г., по
изпълнително дело № 20118580400013, по описа на ЧСИ У.Д., рег № 858 при КЧСИ,
ответникът е придобил собствеността върху гореописания недвижим имот. От
удостоверението е видно още, че изпълнително дело № 20118580400013, по описа на
ЧСИ У.Д., е спряно с разпореждане от 02.11.2011 г., въз основа на обезпечителна
заповед от 27.10.2011 г. на Пловдивски районен съд, въз основа на определение от 26.10.2011 г. по
гр. дело № 7013/2011 г. , по описа на Пловдивски районен съд, 7 състав, и
изпълнителни действия по същото не се извършват. Установя се още, че по изпълнително дело №
20118580400013, по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, не е извършен въвод
във владение на купувача И.А.И..
Прието като писмено
доказателство по делото е и удостоверение с изх. № 29639/19.11.2018 г. на ЧСИ У.Д.,
рег № 858 при КЧСИ, от което е видно, че изпълнително дело № 20118580400013, по
описа на ЧСИ У.Д., е спряно с разпореждане от 02.11.2011 г. на ЧСИ У.Д., рег. №
858 при КЧСИ, въз основа на обезпечителна заповед от 27.10.2011 г. на
Пловдивски районен съд, въз основа на определение
от 26.10.2011 г. по гр. дело № 7013/2011 г. , по описа на Пловдивски районен
съд, 7 състав, и изпълнителни действия по същото не се извършват. Установя се още, че по изпълнително дело №
20118580400013, по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, не е извършен въвод
във владение на купувача И.А.И..
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е ползвател на топлоснабдявания
имот, доколкото макар и собственик на процесния недвижим имот, купувачът по
публичната продан, не е бил въведен във владение на същия. Така последният е
бил лишен от възможността да упражнява включените в съдържанието на сложното му
субективно право на собственост правомощия – да владее, ползва и да се
разпорежда с вещта по свое усмотрение. По делото е
установено, че ответникът не е ползвал
недвижимия имот, за чието топлоснабдяване се претендират исковите суми. Така от
представените и приети като писмени доказателства по делото: нотариална покана,
изходяща от ответника И.А.И., адресирана до С.И.С., връчена на последния на
20.11.2012 г., за опразване на недвижим имот, находящ се в гр.
София, бул. „*******, и нотариална покана, изходяща от
ответника И.А.И., адресирана до С.Г.С., връчена на последната на 02.11.2012 г.,
за опразване на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*******,
се установява, че имотът е останал във владение на предишните собственици и
ползватели на същия са тъкмо те, като на ответника
не е осигурена възможността да полза собствения си недвижим имот.
При това положение за
потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия и съответно - за
страна по процесното облигационно правоотношение с
предмет - доставка на топлинна
енергия за исковия период, следва
да се считат ползвателите на
топлоснабдения имот, явяващи се трети за спора лица, а не ответникът И.А.И.,
който като „гол собственик“ на имота е бил лишен от възможността да го ползва.
В тази връзка следва да се отбележи, че за собственика и
ползвателя въз основа на вещно
право на ползване не е предвидена солидарна
отговорност, нито по силата на закона, нито по силата на сключен между тях и
ищеца договор, включително Общите условия към него, поради което и разпоредбата
на чл. 122 ЗЗД
в случая е неприложима.
При тези съображения, тъй
като при конкуренцията на вещни права превес има правото на ползване върху
имота, а не голата собственост, за потребител на топлинна енергия през исковия
период следва да се счита ползвателят, а не „голият собственик“, лишен от правото
да ползва имота, поради обстоятелството, че ответникът е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на
постановление за възлагане на недвижим имот, но не е бил въведен във владение
на този имот, и същият недвижим имот е останал във владението на предишните
титуляри на правото на собственост, като се е ползвал от последните. Качеството си на потребител ответникът е оспорил с
отговора на исковата молба и в тежест на ищеца е било при условията на пълно и
главно доказване да установи същото по делото. Доказване
на противното от страна на ищеца не е проведено по делото, което налага
приемането на извод, че ответникът И.А.И. не е пасивно материално - правно
легитимиран да отговаря за задълженията за цената на топлинната енергия,
доставена в процесния имот, съответно отговорността му за възнаграждение за дяловото й разпределение не може да се ангажира от
ищеца.
Предвид изложеното
предявените срещу И.А.И. искове правилно са отхвърлени от първоинстанционния
съд, поради което решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
Липсата на валидно възникнала облигационна връзка
между ищеца и ответника И.А.И. на предявеното основание, прави безпредметно
обсъждането на другите наведени от ищеца доводи във въззивната жалба.
С оглед неоснователността на главния иск на отхвърляне подлежи и
акцесорната претенция.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е представила списък по
чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие, като претендира заплащането на сумата
от 699,17 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС. Представено е и
доказателство за регистрация на процесуалния представител на ответника по ДДС. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78,
ал. 5 ГПК
е неоснователно.
Минимално предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ е 582,64 лв., с оглед на което
уговореното и заплатено възнаграждение от 699,17 лв. с ДДС, не надвишава минималните размери, поради което съдът намира, че същото не е прекомерно и не следва да бъде
редуцирано, доколокото е уговерено в
минималния предвиден в наредбата размер. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 1,
т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, „Т.С.“ ЕАД следва да бъде
осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 699,17 лв. на
пълномощника на ответника, който е представлявала безплатно.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46364 от 20.02.2019 г. по гр. д. № 2968/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв. М.Ж.М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата от 699,17 лв., представляваща разноски за предоставена безплатна адвокатска помощ във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.