Р Е Ш Е Н И Е
№197
гр. П.***, 15.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретаря Е.
В.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 244
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
Ц.Л.Ц., с адрес *** против Решение КПК-27 от 20.04.2021г. на директора на
ТП–П.*** на НОИ, в частта, в която е отхвърлена жалба с вх. №
1012-13-1/04.01.2021г. против разпореждане № 131-00-1439-3 от 30.09.2020г. на
ръководител на осигуряваното за безработица. С разпореждането е отменено
разпореждане № 131-00-1439-1 от
16.08.2017г., с което е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 04.07.2017г. до
03.07.2018г. в размер на 67.45 лева дневно.
В жалбата се сочи, че обжалвания акт е
незаконосъобразен. Посочва се, че не са налице нови документи и доказателства,
които да доведат до отмяна на акта, с който е било отпуснато обезщетението за
безработица. От своя страна отпуснатото и изплатено парично обезщетение за
безработица е определено изцяло в съответствие с разпоредбите на КСО, тъй като
Ц. е бил осигурено лице, работещо по трудов договор. Иска оспореното решение на Директора на ТП-
П.*** към НОИ и потвърденото с него разпореждане да се отменят.
В проведените съдебни заседания
жалбоподателят редовно призован за
представител изпраща адв. А.А.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се
уважи. Заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, за което прилага
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-директор на ТП-П.*** на НОИ в
проведените съдебни заседания за представител изпраща юк. Е. С.***, която
оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както прави и възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. В указания срок депозира писмени бележки.
Административен съд – П.***, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146
от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния
акт, при спазване на срока по чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП-П.*** на НОИ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Административното производство е започнало по
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, с вх. №
131-00-1439/04.08.2017г., подадено от жалбоподателя до Директора на ТП на НОИ–П.***. Към него е
приложена заповед № 2/27.06.2017г. за прекратяване на трудовото и
правоотношение с "***“ЕООД, считано от 04.07.2017г. Документите са приети
от експерт по осигуряването при ТП– П.*** на НОИ, за което е съставена справка
за приети, върнати и липсващи документи.
Служители в ТП на НОИ – П.*** са извършили служебни
проверки в регистъра на трудовите договори и в персоналния регистър, от които
установили, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с "***“ЕООД
от 01.12.2008г. до 04.07.2017г. Начислявани са осигурителни вноски върху осигурителен
доход от 2600 лв.
От "***“ЕООД, с ЕИК *********, в качеството
му на осигурител са подавани данни по чл.
5, ал. 4 от КСО за осигурено лице Ц.Л.Ц. за периода от 01.12.2008г. до 04.07.2017г.
С
разпореждане № 131-00-1439-1/16.08.2017г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП–П.*** на НОИ на жалбоподателя е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 04.07.2017г. до 03.07.2018г. в размер на
67.45 лв. дневно.
С разпореждане № 131-00-432-2/16.08.2019г. на ръководител на
осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 1 и ал. 3 от КСО е
спряно изплащането на опуснатото обезщетение за периода от 04.08.2017 г. до
03.08.2017 г., поради получаване на обезщетение за оставане без работа на
основание чл. 222, ал. 1 от КТ и е възобновено изплащането му.
По повод сигнал за съмнения за злоупотреби
от фондовете на ДОО от страна на "***“ЕООД е извършена проверка.
На 20.01.2020г. контролен орган при НОИ е издал констативен
протокол № КВ-5-13-00705985 от 20.01.2020г. въз основа на извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на осигурителя-"***“ЕООД на основание чл. 107 от КСО, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване
на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Установено е,
че дружеството е регистрирано с решение на окръжен съд-П.*** по ФД№608/1997г. с
управител и едноличен собственик на капитала И. М. А.***. На 10.10.2013г. е
вписана промяна в представителната власт и собствеността на капитала като за
управител е вписан И.Д.Д.***. Назначените работници и служители в дружеството
са с възнаграждения равни на максималния осигурителен доход. За 2015г.
дружеството декларира само разходи за основна дейност в размер на 21851лева,
без да са декларирани разходи за заплати и възнаграждения, както и няма
декларирани приходи от търговска дейност. От представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за периода 2016г. до 2018г. от дружеството са декларирани приходи и разходи от
основна дейност като с приходите са приспадани загуби за минали години. Назначавани са 21 лица на трудови договори.
Задълженията към ДОО са в размер на 152 859.17лв., от които невнесени
осигурителни вноски в размер на 147 200.13лв. Изплатените парични
обезщетения и помощи възлизат на 115 419 лева. Липсват обявени ГФО за
2014г. и 2018г. Дружеството няма регистрирани фискални устройства за периода от
01.01.2016г. до 18.11.2019г. Данните до 07.2019г. се подават с КЕП на задължено
лице с титуляр „***“ЕООД, а физическото лице посочено като автор в
удостоверението е И.М.А., От м.
08.2019г. титуляр на КЕП е „***“ЕООД, с физическо лице З.И.З.***. Въз основа на
постъпила информация от ТД на НАП-П.***, провяряващите са приели, че
дружеството няма статут на осигурител въз основа на което за лицата, за които
са подавани данни за осигуряване не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и пар. 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО. Тези факти са отразени в
констативен протокол №
КВ-5-13-00705985 от 20.01.2020г., от инспектор по осигуряването при ТП–П.*** на
НОИ.
Въз основа на тях са
издадени задължителни предписания № ЗД-1-13-00706003 от 20.01.2020 г. и по
силата на тях -"***“ЕООД в 14-дневен срок от
връчването им е задължен да подаде декларация обр. 1 за заличаване на подадени
от него данни за осигуряване по трудови правоотношения за общо единадесет лица.
В указания срок задължителните предписания не са обжалвани от дружеството, нито
са изпълнени от него.
Издадени са и Задължителни
предписания № ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. за заличаване на данните по чл.4,
ал.5 от КСО на Ц.Ц. за периода 01.01.2015 г. до 03.07.2017 г., осигуряван при
условията на трета категория труд, тъй като лицето е пропуснато в задължителни
предписания № ЗД-1-13-00706003 от 20.01.2020 г.. В указания срок задължителните
предписания не са обжалвани от дружеството, нито са изпълнени от него.
Във връзка с постъпил сигнал с вх. № 1130-13-156 от
11.02.2020г. приет като допълнение към предходната проверка отново е извършена
проверка по разходите на ДДО на "***“ЕООД относно начален момент, от който
дружеството няма качество на осигурител.
Въз основа на постъпили данни от ТД на НАП, офис П.*** е прието е, че за
календарните 2014г. и 2015г. дружеството
няма дейност. За периода са подавани данни за 7 броя лица с висок осигурителен
доход, като осигурителни вноски не са внасяни. Дружеството няма статут на
осигурител, въз основа на което за лицата, за които са подавани данни за
осигуряване не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и пар. 1, ал. 1,
т. 3 и т. 12 от ДР на КСО. Тези факти са отразени в констативен протокол № КВ-5-13-00746566 от 15.04.2020г., от инспектор по
осигуряването при ТП–П.*** на НОИ.
Въз основа на него са
издадени Задължителни предписания № ЗД-1-13-00746570/15.04.2020 г. за
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, в това число и за Ц.Ц. за периода
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г..
С придружително писмо изх.
№ 1130-13-156-27 от 01.09.2020г. на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица ТП-П.*** е поискало заличаване на данните,
съгласно представени декларации. На 04.09.2020г. данните за осигурителен стаж и
доход за Ц. за периода от м.01.2014г. до м. 07.2017г., вкл. са заличени.
С
разпореждане № 131-00-1439-3/30.09.2020г.
ръководител на осигуряването за безработица е отменил разпореждане №
131-00-1439-1/16.08.2017г., с което е отпуснато обезщетение за безработица по
чл. 54а за периода от 04.07.2017г. до 03.08.2017г. в размер на 67.45лв. дневно.
Прието е, че за лицето Ц. Ц. не е
възникнало основание за осигуряване за периода от м.01.2014г. до м. 07.2017г.
при осигурител "***“ЕООД и съответно няма
осигуряване във фонд "Безработица", което е установено в констативен
протокол и дадени задължителни предписания, които са изпълнени.
Разпореждането
е обжалвано в указания срок.
С
решение № КПК-27 от 20.04.2021г. директор на ТП-П.*** към НОИ е отхвърлил
жалбата като неоснователна и по същество е потвърдил разпореждане №
131-00-1439-3/30.09.2020г. на
ръководител на осигуряването за безработица.
Предмет
на съдебен контрол е решението на директора на ТП-П.*** към НОИ.
В хода на съдебното производство
са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.Д.Т.***и И.М.А.,
както и са ангажирани писмени такива-справка от „***“. Показанията на двамата
свидетели, както и справката сочеща изпращане на колетни пратки са ирелевантни
за изхода на спора доколкото в настоящето производство се дължи единствено отговор на въпроса налице ли са документи или доказателства по
смисъла на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, представляващи
основание за отмяна на влязло в сила разпореждане.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – П.***, прави следните правни
изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото
производство съгласно чл.
118, ал. 1 от КСО е Решението № КПК-27 от 20.04.2021г. на ръководителя на
ТП-П.*** към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията
на чл.
59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени и
административнопроизводствените правила.
Правното основание за издаване на
Разпореждане №131-00-1439-3 от 30.09.2020г. на ръководител на осигуряването за
безработица в ТП-П.*** на НОИ е разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Съгласно нея
влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа,
който го е издал когато са представени нови документи или доказателства, които
имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение
за безработица, както и когато паричното обезщетение за безработица е
неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Събраните по
делото доказателства установяват по категоричен начин, че са налице данни,
който водят до извод за липса на основание за осигуряване за периода от
01.01.2014г. до 04.07.2017г. при
осигурител "***“ЕООД. Това е достатъчно основание за да възникне правомощието
на ръководителя за безработицата да отмени влязлото в сила разпореждане. С този
акт единствено се възобновява висящността на производството по заявление с вх.
№ 131-00-1439 от 04.08.2017г. на Ц.Ц., с което е поискано отпускане на парично
обезщетение за безработица. С разглеждания в настоящето производство акт не се
решава въпроса по същество, нито се отказва отпускане на парично обезщетение за
безработица. Именно в производство по отказ за отпускане на парично обезщетение
се разглеждат кумулативните предпоставки на сложния фактически състав, а именно
дали е упражнявана реално трудова дейност, за която да е възникнало основание
за осигуряване и съответно дали заявителят има качество на осигурено лице; дали
са внесени или дължими осигурителни вноски, дали трудовото правоотношение е
прекратено на предвидените в закона основания.
С оглед събраните по делото доказателства
настоящия съдебен състав счита, че в случая административният орган, издал
оспореното решение е действал съобразно изискванията на закона. Оставяйки в
сила оспореното пред него разпореждане, директорът на ТП-П.*** на НОИ е
постановил правилен и законосъобразен административен акт. Правилно в мотивите
към решението административния орган е посочил, че на основание подадените
данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО от страна на осигурителя се отпускат, изчисляват и
изплащат парични обезщетения, включително и паричното обезщетение за
безработица.
В настоящия случай следва да се отговори
единствено на въпроса налице ли са
документи или доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, представляващи
основание за отмяна на влязло в сила разпореждане. Видно от приложената
административна преписка данните по чл.
5, ал. 4 от КСО са подавани за жалбоподателя от осигурител "***"
ЕООД за периода от 01.01.2008г. до 04.07.2017г.
Съгласно чл.
54а, ал. 1 от КСО едно от кумулативно изискуемите условия за възникване
право на парично обезщетение за безработица е прекратяване на осигуряването. С
отмененото разпореждане № 131-00-1439-1 от 16.08.2017г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП – П.*** на НОИ, на жалбоподателя е
отпуснато парично обезщетение за безработица, поради прекратяване на
осигуряването му от осигурителя "***" ЕООД. Следователно
доказателствата за заличаване на данните по чл.
5, ал. 4 от КСО, подавани от този осигурител представляват основание по
чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на
разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, за издаването, на
което са били взети предвид. Изложеното налага извода за осъществяване на
предпоставката на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за издаване на
разпореждане за отмяна на влязло в сила разпореждане. Издаването на такъв акт е
изрично предвиден в КСО. Затова настоящият състав намира, че разпореждането,
предмет на съдебен контрол е издадено при наличие на материалните предпоставки
за това и е законосъобразно. Като е отхвърлил жалбата срещу него директорът на
ТП–П.*** на НОИ е постановил законосъобразен акт. При осъществения съдебен
контрол не се констатират отменителни основания по чл.
146, т. 4 от АПК, поради което оспорването е неоснователно и ще се
отхвърли.
Позоваването в пледоарията на влязло в сила съдебно решение, постановено по АД №
789/2020г. по описа на Административен съд-П.*** не променя крайния извод за
неоснователност на жалбата. Този съдебен акт е постановен между същите страни,
но за друго искане и по спор на друго правно основание, поради което и не
рефлектира върху изхода на настоящия спор.
С оглед на изложеното жалбата на Ц.Ц.
против Решение № КПК-27 от 20.04.2021г., издадено от Директора на ТП- П.*** към
НОИ, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 131-00-1439-3 от
30.09.2020г., с което е отменено Разпореждане № 131-00-1439-1 от
16.08.2017г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а
от КСО за периода от 04.07.2017г. до 03.08.2018г. в размер на 67,45 лева
дневно ще се отхвърли като неоснователна.
Настоящото съдебно производство е по жалба
срещу решение, издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, поради което и на основание чл. 119
от КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ответната страна
има право на разноски. Същите са своевременно претендирани. На основание чл.
143, ал. 4 от АПК жалбоподателя следва да заплати в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд–П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ц.Л.Ц. против Решение № КПК-27 от 20.04.2021г.,
издадено от Директора на ТП-П.*** към НОИ, с което е отхвърлена жалба срещу
Разпореждане № 131-00-1439-3 от 30.09.2020г. на ръководител на осигуряването за
безработица, с което е отменено Разпореждане № 131-00-1439-1 от 16.08.2017г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а
от КСО за периода от 04.07.2017г. до 03.08.2018г. в размер на 67.45 лева
дневно.
ОСЪЖДА Ц.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Териториално поделение П.*** на Националния осигурителен институт съдебни
разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението на основание чл. 119
от КСО във вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО
не подлежи на обжалване.
Съдия: /П/