№ 44
гр. Котел, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20232210100846 по описа за 2023 година
Предявен е иск за установяване на трудов стаж, който намира правно
основание в чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.1 ал.1 т.3. от Закон за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Образувано е по искова молба от Й. П. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Тича, общ. Котел, ул. „Сапунджиев“ № 1, със съдебен
адрес: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 12 срещу Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Сливен, с адрес гр.
Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 10, с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.1, ал.1 т.3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР) за установяване на трудов стаж на ищцата за периода от
01.09.1986г. до 31.05.1990г., придобит в ОК на ДКМС – Сливен, където е
работила на длъжност „дружинен ръководител“ в Основно училище (ОУ)
„Христо Ботев“, с. Тича, по трудов договор на пълен работен ден срещу
месечно възнаграждение, което се е изплащало по ведомост.
В исковата молба се твърди, че от 01.02.1986г. до 30.08.1986г. ищцата
е работила като нередовен учител в Основно училище „Христо Ботев“,
с.Тича, като считано от 01.09.1986г. е била назначена като дружинен
ръководител към Окръжния комитет на Димитровски комунистически
младежки съюз (ДКМС) в същото училище. Навеждат се твърдения, че към
момента на назначаването ищцата е била с фамилно име Минчева, което
фигурира и в голяма част от доказателствата, приложени към исковата молба.
Ищцата заявява, че е работила там до закриването на ДКМС 31.05.1990г., като
междувременно в този период е използвала отпуск поради бременност и
раждане, както и майчинство за отглеждане на първото си дете, родено на
30.05.1990г. Посочва се, че ищцата е работила на пълен работен ден, срещу
1
месечно възнаграждение, което се е изплащало от работодателя по ведомост.
Твърди се, че осигурителят е прекратил дейността си без правоприемник.
Навеждат се твърдения, че при излизането на ищцата по майчинство
трудовата и книжка е останала при работодателя, а когато в по-късен момент
е потърсила същата и е казано, че няма документи, т.к. същите са били
изгорени и унищожени.
На тази основа се иска да бъде признато за установено по отношение
на ТП на НОИ Сливен, че ищцата е работила по трудов договор за периода от
01.09.1986г. до 31.05.1990г. в ОК на ДКМС-Сливен на длъжност „дружинен
ръководител“ в ОУ „Христо Ботев“ с. Тича на пълен работен ден.
В съдебното заседание проведено на 18.04.2024г. ищцата се явява и се
представлява се от адв. Ч. от АК – Сливен. Процесуалният й представител
поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да
уважи иска, като отбелязва, че не претендират присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В
процесуалния документ се излагат твърдения за допустимост, но за
неоснователност и недоказаност на предявения от ищцата иск. Навеждат се
твърдения, че Сдружение „Българска демократична младеж“ (БДМ) е
правоприемник на „Димитровски комунистически младежки съюз“, но
същото е с прекратена дейност. Сочи се, че разплащателни ведомости на
ДКМС – Сливен респ. БДМ – Сливен не са предадени на съхранение в
архивохранилището на НОИ. Твърдят, че тъй като не могат да установят
местонахождението на разплащателните ведомости на този осигурител (ОК на
ДКМС-Сливен) приемат, че същите са загубени или унищожени. Излагат се
твърдения, че по отношение на документите, приложени към исковата молба
и изхождащи от ОУ „Христо Ботев“, с. Тича нямат трудовоправен характер и,
че същите по-скоро касаят организацията на учебния процес в училището.
Твърди се, че същите не подкрепят твърдението на ищцата, че същата е
работила до закриването на ДКМС – 31.05.1990г. Излагат се подробни
съображения за оспорване на приложените към исковата молба писмени
документи. По отношение на искането на ищцата за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане се извеждат твърдения, че същите са
недопустими, но при условията на алтернативност се съгласява същите лица
да бъдат изслушани като свидетели.
В съдебното заседание ответното дружество е редовно призовано и се
представлява от юрк. Х., която в хода на устните състезания заявява, че с
оглед събраните по делото писмени доказателства не е налице доказан трудов
стаж на ищцата, с оглед което моли съда да не уважава исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 4 от
15.04.2024г. издадено от с. Тича, общ. Котел е видно, че имената Й. П. М. и Й.
П. Минчева са имена на едно и също лице.
2
Към доказателствата по делото са приложени и приети два броя
удостоверения за раждане на Пенка Валентинова М. и на Х. Валентинова М.,
с които ищцата удостоверява, че в този период е била бременна и е родила.
От удостоверение, издадено на 19.09.2023 г. на ТП на НОИ гр. Сливен се
установява, че удостоверението е издадено на Й. П. М. за трудов и
осигурителен период от 15.09.1986 г. до 31.03.1990 г. в уверение на това, че в
осигурителния архив на ТП на НОИ гр. Сливен не са приети документи на
осигурителя ОК на ДКМС Сливен.
Представени са писмени документи, а именно: График на вечерно дежурство
на учителите от ОУ „Христо Ботев“ с. Тича през първия учебен срок на
учебната 1987/1988 г.; Протокол № 1/15.10.1989 г. за проведено заседание на
педагогически съвет в ОУ „Христо Ботев“ с. Тича; годишен комплексен план
за учебната 1986/1987 г. на ОУ „Христо Ботев“ с. Тича; приложение № 3 за
график на честване на бележити дати и годишнини за учебната 1989/1990 г. на
ОУ „Христо Ботев“ с. Тича; квитанция № 0351224/08.09.2023 г. от Главно
управление на архивите при министерския съвет на ОД Сливен; писмо от
Районен пионерски дом № 26/20.05.1986 г. до дружинния ръководител на с.
Тича, получено от Й. П. М., удостоверено с подпис; писмо с изх. №
201/16.05.1986 г., изд. от ОК на ДКМС и адресирано до няколко адресата,
сред които и до дружинния ръководител при ОУ „Христо Ботев“ с. Тича,
получено от Й. П. М. (с предходна фамилия Минчева), удостоверено с
подпис, като макар не всички да изхождат от работодателя (ОК на ДКМС),
всички индикират за това, че в процесния период лицето е работило на
трудово правоотношение на посочената длъжност и място.
С писмо от председателя на Българска Демократична младеж до
управителя на НОИ е декларирано, че организацията е прекратила дейността
си и е поискано наличната разплащателна и трудовоправна документация да
бъде предадена в НОИ. По делото е прието за безспорно, че в Осигурителния
архив на НОИ не са приети разплащателните ведомости на ОК на ДКМС
Сливен, както и че същите са загубени или унищожени.
От констатациите, направени в открито съдебно заседание на трудовата
книжка на свидетелката Л.Д.И.. в оригинал и завереното копие, приложено
към делото, се установява че в периода, за който се претендира трудовият
стаж, свидетелката е работила при същия работодател – ОК на ДКМС Сливен.
От констатациите, направени в открито съдебно заседание на трудовата
книжка на свидетеля Паруш Куртев Неделчев. в оригинал и завереното копие,
приложено към делото, се установява че в периода, за който се претендира
трудовият стаж, свидетелят е работил при същия работодател – ОК на ДКМС
3
Сливен.
От показанията на свидетелката Л.Д.И. се установява, че същата е
работила в ОК на ДКМС Сливен. От показанията й е видно, че свидетелката е
работила в пионерския дом в гр. Котел, който е отговарял за обучението на
дружинните ръководители в общината. Твърди, че редовно са посещавали
училищата, за да проверят дейността на дружинните ръководители. Заявява,
че ищцата е започнала работа в село Тича на 01.09.1986г. като щатен
дружинен, тъй като училището е имало повече ученици. Обяснява, че щатен
дружинен означава, че цялостната дейност на лицето е посветена на
пионерската работа, като същото има задължение да организира
извънучебната дейност и време на децата. Заявява, че е посещавала ищцата по
време на различни мероприятия, като дори носи снимка от лагер Фунге в
Полша от 1989г., когато са били заедно с ищцата, като последната е била
ръководител на група. Заявява, че на снимката са цялото ръководство на
лагера. Твърди, че Й. П. М. е работила в село Тича някъде около четири
години. Определя я като сериозен и отговорен човек. Заявява, че работното
място на щатните дружинни било в училищата и те често са ходили да ги
посещават, като винаги е откривала Й. на работното й място.
От показанията на свидетеля П.Н. се установява, че двамата с ищцата са
работили в ОК на ДКМС. Заявява, че ищцата е била дружинен ръководител в
с. Тича. Твърди се, че същата е била на тази длъжност от 1986г., където е
останала да работи и след напускането на свидетеля, а именно след март
1990г. Заявява, че ищцата е ръководела пионерската организация в
пионерския дом. Твърди, че когато ходил на посещения в с. Тича винаги е
намирал ищцата на работното й място – в училището. Заявява, че дружинните
ръководители са работили от 07,30ч. до 17,00ч. на пълно работно време, като
дейността им е била свързана с организацията на извънкласните дейности на
лицата извън училищата. Твърди, че трудовите възнаграждения са изплащани
от пионерски дом, където са изплащани заплатите. Заявява, че всички
трудови книжки на дружинните ръководители са се съхранявали в ОК в гр.
Сливен, като знае, че ищцата е имала проблем с установяване на трудовия си
стаж, но не е имало документация, която да и се предостави.
Съдът намира показанията на свидетелите за процесния период за
лични, непосредствени и непротиворечиви, поради което ги кредитира в
цялост, като отбелязва, че същите нямат роднинска връзка с ищцата и не са
пряко или коствено заинтересовани от изхода на делото.
Съдът кредитира изцяло горната фактическа обстановка като ясна и
непротиворечива, като писмените и гласни доказателства взаимно се
допълват.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР
съдът приема, че така предявения установителен иск е допустим.
4
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
докаже твърденията си за положен стаж по трудово правоотношение за
периода от 01.09.1986г. до 31.05.1990г. в ОК на ДКМС – Сливен на длъжност
„дружинен ръководител“ в Основно училище (ОУ) „Христо Ботев“, с. Тича,
по трудов договор на пълен работен ден срещу месечно възнаграждение,
както и начина на изплащане на трудовото възнаграждение.
На ищеца е издадено удостоверение от ТП на НОИ Сливен по
смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, от което се установява, че
разплащателните ведомости на ОК на ДКМС Сливен не са приети в ТП на
НОИ Сливен. Ищецът има правен интерес да иска установяването на
трудовия си стаж и съответно е представил удостоверението по чл. 5, ал. 2 от
Закона.
По основателността на предявения установителен иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, а именно: да се признае за
установено спрямо ТП на НОИ, че ищцата е работила по трудов договор за
периода от 01.09.1986г. до 31.05.1990г.в ОК на ДКМС Сливен, на длъжността
дружинен ръководител. Съдът приема така предявеният иск за
основателен и доказан, тъй като по делото са представени писмени
документи, които имат характер на начало на писмено доказателство по чл. 6,
ал. 1 ЗУТОССР ( л. 4-20, 22, 36-40 от делото ). Документите изброени в чл. 6,
ал. 2 ЗУТОССР са при условията на алтернативност, а и дори не са
изчерпателно изброени, като всеки един представен документ е достатъчен за
събирането на гласни доказателствени средства /досежно начало на писмено
доказателство - Решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г. о.
на ВКС/. В тази връзка съдът приема, че наличието дори на един документ по
делото, носещ следните белези – 1. издаден е от работодателя/осигурителя
при който е придобит стажът и 2. издаден е по време на полагане на
стажа, е достатъчен, за да се приеме, че същият има характер на начало на
писмено доказателство. Във връзка с това и като съобрази, че по делото е
прието за безспорно, че в Осигурителния архив на НОИ не са приети
разплащателните ведомости на този осигурител, както и че същите са
загубени или унищожени, съдът счита, че писмо с изх. № 201/16.05.1986 г.,
изд. от ОК на ДКМС и адресирано до няколко адресата, сред които и до
дружинния ръководител при ОУ „Христо Ботев“ с. Тича, получено от Й. П.
М. (с предходна фамилия Минчева), удостоверено с подпис, макар и от дата
16.05.1986г., касае подготовка за 23 септември 1986г., която дата е в
процесния период.
Установи се също така в производството, че трудовите книжки на
двамата свидетели Люцка Иванова и П.Н., разпитани по делото за които са
налице предпоставките на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, е отразено, че са работили
при същия работодател в процесния период, а именно в ОК на ДКМС Сливен.
С оглед изложеното и като взе предвид кредитираните в цялост
свидетелски показания, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
5
По отношение на разноските:
При този изход на спора и съгласно ТР № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, разноски се дължат в полза на ищеца. По делото
такива не се претендират.
В настоящото производство не се прилага чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото
важи специалното правило на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по делата за
установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират
държавни такси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.1
ал.1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред, по отношение на Териториално поделение на „Национален осигурителен
институт - Сливен“ с адрес гр. Сливен, ул.“Стефан Караджа“ №10,
представлявано от директора Стефан Робето, трудовия стаж на Й. П. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тича, общ. Котел, ул. „Сапунджиев“
№ 1, за периода от 01.09.1986г. до 31.05.1990г., придобит в ОК на ДКМС –
Сливен, където е работила на длъжност „дружинен ръководител“ в Основно
училище (ОУ) „Христо Ботев“, с. Тича, по трудов договор на пълен работен
ден срещу месечно възнаграждение, което се е изплащало по ведомост.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6