Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 312 Дата 30.10.2019 година
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети търговски състав
Председател:Красимир
Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 15.05.2019
г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело № 138 по
описа за 2019. година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на Д. ф. „З.“,представлявана
от изпълнителния директор на фонда Ж. Ж. против
Решение № 250 от 22.10.2018
г.,постановено от Пазарджишкият окръжен
съд по
търг. дело № 149/2017 г. по описа на съда.
Във въззивната жалба
се поддържа оплакването за недопустимост
на постановеното решение в
частта му относно предявеният от Община
– В. против третото лице „ДФ „З.“
обратен иск.По силата на обжалваното
решение съдът е уважил обратния иск
като е осъдил ДФ „З.„ да заплати на
Община – град В. сумата от 78 139.30 лв с ДДС, представляваща
„неизплатена част от главница, дължима
по договор № .. г, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 17.05.2017 г, на която дата е предявен обратния иск.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването ,че компетентен да се
произнесе по дължимостта на процесната сума,представляваща финансова
корекция съгласно §10,ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ е административният съд.
Това е така, тъй като исковото
производство не е заварено към датата на влизането на новия закон в сила,т.е. към 25.12.2015 г.,а обратният иск против ДФ“З.“ С.е предявен след тази дата.
Претендира се обжалваното решение да се
обезсили като недопустимо, тъй като
спорът е от компетентността на административния съд ,а не на гражданският съд , който е постановил недопустимо решение.
При
условията на евентуалност –ако все пак въззивният съд приеме, че решението е
допустимо, същото да се отмени като
незаконосъобразно, като постанови въззивно решение по същество, по силата на което да се
отхвърли предявеният обратен иск като
неоснователен.
Въззиваемата страна Община- град В. поддържа писмен отговор, съгласно който обжалваното решение е допустимо и компетентен
да разгледа спора е гражданският съд.
Позовава се на Решение № 28 от
01.08.2018 г, постановено от ВКС по търг.дело № 2667/2016 г. по описа на съда.
Претендира решението да се потвърди
като законосъобразно.
Въззиваемата страна „Г.“АД ЕИК .. поддържа писмен отговор,
съгласно който решението е
законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във въззивната
жалба оплаквания и доводи, приема за
установено следното:
Предявени са обективно съединени искове – основен по чл.79 ЗЗД във
връзка с чл.266 ЗЗД.
Страни по този иск са Община- град В. като възложител и „Г.
„АД като изпълнител по договор №398 от 16.10.2012 г. По този основен иск е постановено осъдително
решение,по силата на което О.В. е
осъдена да заплати на „Г. „АД сумата 78 139.30 лева, дължима по договора
за изработка. В тази част решението е
влязло в сила като необжалвано.
Наред с основния иск за съвместно
разглеждане е приет и обратен иск ,предявен от
ответника по първоначалния иск
Община-В. срещу третото лице-помагач Д. фонд „З.“.
Обратният иск е предявен при условията на евентуалност –
ако основния иск срещу ответника по основния иск бъде уважен.
Предмет на въззивно обжалване е частта от първоинстанционното решение, с която съдът
е уважил обратния иск.
Основното възражение, поддържано във
въззивната жалба е че обратният иск неправилно е приет за съвместно
разглеждане,тъй като компетентен да се произнесе по този иск е административният съд по правилата на АПК.
По делото не се спори, че правоотношението между Община- В. като
бенефициент и ДФ“З.“ е възникнало по договор от 16.06.2011 г. за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението
и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските
райони. По тази програма средства се
отпускат от Европейският земеделски
фонд за развитие на селските райони и
следователно разпределението на тези средства е в обхвата на разпоредбата на чл.1,ал.2 от
Закона за управление на средствата от
структурните и инвестиционни фондове / ЗУСЕСИФ/.
Във въззивната жалба жалбоподателят ДФ
„З.“ обосновава становището си за некомпетентност на гражданския съд с разпоредбата на § 10,ал.1
от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираната
разпоредба „Започналите и
недовършени до влизането в сила на този
закон производства се довършват по досегашния ред.“,т.е. от гражданският
съд по реда на ГПК.
Следва да се отчете факта ,че
ЗУСЕСИФ е влезнъл в сила на 25.12..2015 г.,а обратният иск
срещу третото лице- помагач ДФ „З..“ е
предявен на 17.05.2017 г. . Същият е
предявен от Община-В. в отговора на
исковата молба / том първи -л.120 от делото/.
Следователно
производството по обратния иск е започнало далеч след влизането в сила
на ЗУСЕСИФ и разпоредбата на §10,ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ не може да намери
приложение в случая.
Не може да се извлече аргумент и от разпоредбата на §10,ал.3 от ПЗР
на същия закон- обн.ДВ, бр.74 от 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.
Последната се отнася до образуваните до
влизането в сила на закона,т.е. до образуваните преди 25.12.2015 г.
гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови
корекции. Вече стана ясно ,че обратният иск е предявен на 17.05.2017 г.,
т.е. при действието на новия закон ЗУСЕСИФ.
Следва да се съобрази ,че §10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и в трите
си алинеи урежда развитието на заварените
/ висящите/ производства - административни и съдебни към датата 25.12.2015 г. ЗУСУСИФ е процесуален закон и съдържащите се в него
процесуални правни норми,които са императивни не могат да се тълкуват
разширително.
Това е тезата застъпена и много добре
аргументирана в Решение № 14 от 21.02.2017 г на ВКС по гр.дело №
50320/2016 г на първо г.отделение
на ГК, която ПАС споделя.
Посоченото от Община – град В.. в отговора на
въззивната жалба решение на
ВКС е неотносимо към настоящия случай, тъй като решението се отнася до производства по искови молби ,предявени преди
25.12.2015 г.,т.е. заварени от
ЗУСУСИФ.
В този случай обратният иск е предявен след влизането в
сила на новия закон и не е заварен,т.е. висящ, поради което следва тези производства да се
разгледат от административният съд в административното производство по чл.27 от ЗУСЕСИФ.
Община – В.. е предявила обратния иск за
сумата от 78 139.30 лева, като е посочила , че тази сума представлява“
неоснователно наложена финансова
корекция, за която ДФ“З.. „е отказал
плащане. Тази корекция очевидно
не е била обжалвана от изпълнителя по реда ,предвиден в специалния закон и сега
се прави опит сумата да се присъди по общия
исков ред. Това обаче е
недопустимо , тъй като спорът за финансовата корекция направена от ДФ“З..“
е подведомствен на административният съд и следва да се разреши
по реда на АПК.
Решението, с което съдът е уважил
обратния иск на Община –В..е недопустимо
,тъй като ОС-град Пазарджик не е компетентният по правилата на
подведомствеността съд за разгледа и разреши спора за финансовата корекция.
Първоинстнанционният съд е постановил
недопустимо решение, тъй като спорът не е от компетентността на гражданския
съд , а е подведомствен на
административният съд.
Решението в този случай е недопустимо - Тълкувателно постановление №
1 от 29.09.2016 г. на ВАС и ОСС от ГК и ТК на ВКС.
Решението по отношение на обратния иск
следва да се обезсили като недопустимо
и да се прекрати производството в тази му част.
В полза на жалбоподателя следва да се заплати сумата 600 лева
,представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
По тези съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
като недопустимо Решение № 250 от 22.10.2018г,постановено от Пазарджишият
окръжен съд по търг.дело№ 149/2017 г. в частта му, с която Д. фонд“З.“*** е
осъден да заплати на Община-В.. Булстат ..
сумата от 78 139.30 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от главница, дължима по Договор № … г.,ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано на 17.05.2017 г., на която дата
е предявен обратният иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от Община – град В.. Булстат .. против
ДФ „З..“-С.. ЕИК.. обратен иск – за сумата от 78 139.30 лева вкл.ДДС,
представляваща неизплатена част от
главница, дължима по договор № …
г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2017 г, на която
дата е предявен обратният иск.
ОСЪЖДА Община – В.. Булстат … да заплати на
ДФ“З..“ С..направените пред двете инстанции разноски в размер на 600 лева,
представляващи възнаграждение за
юрисконсулт пред двете инстанции.
В останалата осъдителна част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок,считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.