РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110216624 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-023065 от
02.10.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Я. В. К., с ЕГН: ********** му е било
наложено - административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00
(сто) лева на основание чл.162, ал.1 от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Я. В. К. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ
СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ И. В. инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Заявява се твърдение за липсата на умисъл. Иска се
отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като излага становище в писмена защита за неоснователност на
жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 28.10.2024г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 16.10.2024г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП,
на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-023065 от 02.10.2024г., издадено от
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на
Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в
качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на Я. В. К., с ЕГН: ********** му е било наложено -
административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева на
основание чл.162, ал.1 от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
След 31.03.2024г. Република България станала член на Шенгенското
икономическо пространство, свързвайки свободно без граничен контрол
въздушните си граници с всички държави-членки на ЕС по силата на
Споразумението за икономическо пространство. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Я. В.
К. е правоспособен водач на МПС, съгласно издадено му от Обединеното
Кралство свидетелство за управление на МПС с № ************* с
валидност от 17.03.2024г. до 17.04.2028г. На 09.04.2024г. жалбоподателят К.
влязъл в Република България през ГКПП при Аерогара София.
Жалбоподателят К. пребивал в страната, като се предвижвал при липса на
граничен контрол чрез самолет до Република Италия. На 11.07.2024г.
жалбоподателят К. влязъл в Република България, пътувайки със самолет от
гр.Бари, Република Италия. Жалбоподателят К. се движел на 11.09.2024г.,
около 03:51 часа с лек автомобил „Шевролет Камаро“ с рег. № ********* в
гр.София, по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул. „Райко
Даскалов“ към бул. „Д-р Петър Дертлиев“. Жалбоподателят К. представил за
проверка на свидетелите И. и Ц. - полицейски служители към 09 РУ-СДВР,
които били на рабора, своето чуждестранно свидетелство за правоуправление
на МПС, издадено от компетентен орган на Обединеното Кралство.
Свидетелиет И. и Ц. дерегистрирали регистрационните табели на лекия
автомобил на жалбоподателя К., позовавайки се на данни от АИС - Граничен
2
контрол, че жалбоподателя влязъл в страната през Аерогара София на
09.04.2024г., респективно считайки, че е изтекъл тримесечния срок за
подмяната на чуждестранното СУМПС. Органите на МВР - свидетелите И. и
Ц. и системата на АИС - Граничен контрол, обаче, не разполагали с данни към
датата на проверката от 11.09.2024г., че жалбоподателят К. е влизал и излизал
през границите на страната, пътувайки свободно в държава-членка на
Шенгенското икономическо пространство чрез самолет - визира се влизането
му в страната на 11.07.2024г. от гр.Бари, Репуплика България. Тези факти,
обаче, не били известни на свидетеля И. и спрямо жалбоподателят К. бил
съставен АУАН серия GA с № 771468/11.09.2024г.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, включително и от самолетните
билети и документи за пътуването на жалбоподателя К. до Република Италия
и за връщането му в страната на 11.07.2024г., прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите И. Ц. И. и В.
Й. Ц. - полицейски служители към 09 РУ-СДВР. Съдът кредитира събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност
(правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени
средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от
предмета на доказване в производството като пълни, последователни,
изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на
писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по
делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на
административно-наказателното производство се установява, че липсва
извършено административно нарушение по чл.162, ал.1 вр. чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП от страна на жалбоподателя Я. В. К..
Съгласно чл. 161, т. 1 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, когато държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията.
В случая, съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България
с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
3
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
СУМПС с № **********, издадено на 17.03.2014г. е със срок на
валидност до 17.04.2028г. От приложените по делото самолетни билети се
удостоверява дата на влизането на жалбоподателя К. в Република България –
11.07.2024г., а датата на проверката е 11.09.2024г. В настоящия случай не е
изтекъл предвидения в чл. 162, ал. 1 ЗДвП 3 (три) месечен срок. По силата на
относимото право преценката за валидност на свидетелствата, издадени от
Обединено Кралство Великобритания преди 31.12.2020 г., но със срок на
валидност след тази дата е дадена на всяка държава-членка на ЕС. В случая
българската държава не е въвела допълнителни изисквания, като е обявила, че
след изтичане на преходния период в РБ, СУМПС, издадени в Обединено
Кралство Великобритания ще бъде признавано като СУМПС, издадено от
държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движение по пътищата
от 1968 г. и приложение № 6 към нея. Предвид това и с оглед липсата на
допълнително въведени изисквания, следва да се приеме, че СУМПС,
издадени от властите на Обединено Кралство Великобритания преди
31.12.2020 г. до изтичане на техния срок на валидност, са валидни за
управление на МПС на територията на Р България, без допълнителни
ограничения или изисквания.
По тези съображения издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода
на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да
понесе разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя К. и с оглед изхода на
спора, съгласно договора за правна помощ, за сумата от 250.00 лева. В тази
връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат И. В. са съответни на
значително положените от нея правни усилия като адвокат. Релевираното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид обема на извършените от негова страна процесуално-
следствени действия, но и с оглед сложността на делото за делата от същия
вид. Правната помощ на адвокат В. е съответна на реално положения от неяпо
делото значителен адвокатски труд. Защитата на адвокат В. е съответна и
4
пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-023065 от
02.10.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Я. В. К., с ЕГН: ********** му е било
наложено - административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00
(сто) лева на основание чл.162, ал.1 от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА Я. В. К., с ЕГН: ********** на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 250.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5