№ 1355
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110216542 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“,
с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш. Основният аргумент срещу законосъобразността
на електронния фиш се извежда от липсата на законова възможност към
датата на нарушението същото да бъде санкционирано с електронен фиш.
Застъпва се тезата за неяснота относно вмененото нарушение, а именно
непосочване на дата и час на извършване на нарушението, непосочване на
конкретното място на извършване на нарушението, липса на описание на
отделните тол сегменти, в които е навлязло ППС, респ. неясно е определена
таксата по чл. 10, ал. 5 от Закона за пътищата в посочения в електронния фиш
размер, не е индивидуализирано ремаркето, въпреки посочването, че се касае
за състав от влекач и ремарке, липса на дата на издаване на електронния фиш.
Претендира се и нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Застъпва се тезата, че
дружеството има сключен договор с доставчик на услуги и е осигурено
1
бордово устройство, чрез което е отчитат и заплащат пътните такси.
Алтернативно се претендира квалифициране на нарушението като маловажно.
От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща
представител. В постъпила молба от юрк. *** се поддържат доводите в
жалбата, вкл. се излагат такива касаещи непропорционалност на наложената
санкция.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно
призована не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 19.02.2022 г. в 07:37 часа влекач марка *** с регистрационен номер
***, собственост на „*****“ ЕООД с ЕИК ********* с технически допустима
максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в
състав с ремарке с общ брой оси 5 с технически допустима маса на състава
40 000 кг. се движело по път А-2 /Автомагистрала „Тракия“/, в община
Столична, с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на
платената пътна мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна
точка 20141, разположена на път А-2, км. 6+804 заснела посоченото превозно
средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10,
ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена
валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За
установеното бил генериран доказателствен запис №
D9236920DEF61B04E053021F160A4128. С оглед горното на 23.07.2024 г. бил
издаден процесният електронен фиш, препис от който бил връчен на
жалбоподателя на 12.09.2024 г., а на 18.09.2024 г. чрез куриер била подадена и
жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
2
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система,
с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час –
19.02.2022 г. в 07:37 часа часа процесното ППС се е движило по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не
отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито
подадена тол декларация за преминаването.
Собствеността на процесното МПС се установяват от справката от АПИ
и копието от свидетелството за регистрация – част I и част II.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 12.09.2024
г., а жалбата е подадена на 18.09.2024 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на
пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в
размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна на
обжалвания електронен фиш поради следното:
С обжалвания електронен фиш дружеството е санкционирано за
нарушение, извършено на 19.02.2022 г. в 07:37 часа. При извършване на
систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че
към датата на нарушението единственото отклонение от общото правило за
протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на
АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка
е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила както към
датата на нарушението/, която ясно регламентира, че при осъществяване
състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
3
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179,
ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик /респ. ползвател/
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите
на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за
вмененото на жалбоподателя нарушение /до датата 13.02.2024 г., когато
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е била изменена/ не е била предвидена
законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което
отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне
на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.
Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от
разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, където е уредено изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в. Същото важи и за разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП,
съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата
на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а тя разглежда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б,
за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и
АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП чрез добавяне след думите „чл.
179, ал. 3“ на тире и „3б“ ясно говори, че до този момент законът не е
предвиждал възможност за санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3б
чрез издаване на електронен фиш. Издаването на електронен фиш за
санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП до 13.02.2024 г.,
вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава изначално
административнонаказателнотно производство и съставлява основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, в който смисъл е и константната
4
практика на касационната инстанция, включително обективирана в решение
№ 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII
състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на
АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д №
3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав, решение №
2061/28.03.2024 г. по к.н.а.х.д. № 11745/2023 г. по описа на АССГ, ХI
касационен състав, решение № 7720/06.03.2025 г. по к.н.а.х.д № 6951/2024 г.
по описа на АССГ, VI касационен състав, решение № 8140/10.03.2025 г. по
к.н.а.х.д № 11841/2024 г. по описа на АССГ, XXV касационен състав и много
други.
Както вече беше посочено с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата
дата разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите
„чл. 179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“ тоест след посочената дата е
допустимо издаването на електронен фиш и за нарушение на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. Към датата на нарушението -19.02.2022 г. единствената възможност за
законосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя е била чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Видно от представеното писмо от АПИ обжалваният електронен фиш е
издаден на 23.07.2024 г. след изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /тоест
след 13.02.2024 г./ Към момента на издаването на електронния фиш обаче
правомощието на АНО да санкционира жалбоподателя за извършеното
нарушение вече е било погасено, тъй като не е било надлежно образувано
административнонаказателното производство /АНП/ със съставяне на АУАН
най-късно в едногодишен срок от извършване на нарушението. След като до
13.02.2024 г. не е съществувала законова възможност за издаване на
електронен фиш, то е следвало да бъде приложен общият ред и да бъде
съставен АУАН за извършеното на 19.02.2022 г. нарушение. Съгласно чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН срокът за съставяне на АУАН е три месеца от откриване на
нарушителя, но не по-късно от едно година от извършване на нарушението.
Следователно, за да се образувано законосъобразно АНП е следвало най-
късно до 19.02.2023 г. да бъде съставен АУАН за процесното нарушение, респ.
след това най-късно до 19.08.2023 г. да бъде издадено НП. До 19.02.2023 г.
АУАН не е съставен, поради което и с изтичане на този срок е погасена
възможността за образуване на АНП, респ. е преклудирано и правомощието
на АНО да санкционира жалбоподателя за това нарушение чрез последващо
издаване на НП.
Налице е и още едно, самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш, тъй като издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури - „такса за изминат участък“
означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава
разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7,
5
параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство;“ От понятието се извежда, че
дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък. Условията и
редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се
определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури („Директива 1999/62/ЕО“). Съгласно чл. 9а от
посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. Приложената в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 и чл.
179, ал. 3б от ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в
абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите членки да са
компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на
установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на
водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята
компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите
общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между
национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната
правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа
на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77,
ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната практика/. Размерът на санкциите
следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на
преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-
EM-2001, C- 501/14, EU:C:2016:777, t. 39 и цитираната съдебна практика/. От
тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една
страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и
от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на
имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая
/решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N,
C-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, t. 45/.
Съгласно приетото пред CPC становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ при НТУ размерът на
незаплатената такса за сегмента на рамката, на която е регистрирано
нарушението, е 0,93 лева. Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса
с абсолютно определения размер на имуществената санкция, предвиден за
налагане спрямо нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете
стойности. Предвидената за нарушението санкция превишава многократно
размера на дължимата „тол такса“. Абсолютната липса на пропорционалност
6
на преследваната от законодателя цел, както и възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от
Закон за пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно
превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса
е изчислена в размер на 133 лева, а наложената на дружеството имуществена
санкция надвишава този размер повече от 18 пъти. По делото не са налични
данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от
превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса
в размер на 750 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя
според техническите характеристики на превозното средство. В светлината на
съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017 г., по съединени дела
Euro-Team Kft. С - 497/15, Spir61-Gfip KfL О 498/15, ECLI:EU:2017:229 , т. 50
от цитирана практика, изрично е изведено, че: „член 9а от Директива 1999/62
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство национална правна уредба, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“ Воден от
изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен размер, то същата следва да остане неприложена, а
обжалваният електронен фиш – отменен.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Жалбата и допълнителната молба са изготвени и подписани от юрисконсулт
при дружеството-жалбоподателя, поради което и в полза на последното на
основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, характера и обема на извършената от процесуалния
представител на жалбоподателя работа.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя „*****“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК *********
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8