№ 120
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001001220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261208/30.07.202г., постановено по търг. дело № 2185/2018 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5-ти състав е оставил без уважение молбата
на Национална агенция за приходите, подадена на 14.05.2021г. за възобновяване на
производството по несъстоятелност на осн. чл.632, ал.2 ТЗ по т.д.№ 2185/2018г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, 5с-в.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от кредитора
Национална агенция за приходите , като неправилно, с искане да бъде отменено поради
съображения изложени във въззивната жалба. Твърди се, че съдът неоснователно и в
нарушение на чл.632, ал.2 от ТЗ е отказал възобновяване на производството тъй като счита,
че е налице достатъчно имущество в масата на несъстоятелността, което ако бъде осребрено
биха се осигурили достатъчно средства за покриване на текущите разноски в
производството по несъстоятелност. На следващо място се твърди, че НАП е внесъл цялата
указана от съда сума в размер на 5000 лева за покриване на разноските по
несъстоятелността, поради което и на осн. чл.632, ал.2 от ТЗ производството по
несъстоятелност е следвало да бъде възобновено.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение от 06.03.2020г.,
постановено по т.д.№ 2185/2018г. на СГС, VІ-5с-в, производството по несъстоятелност е
било спряно на основание чл.632, ал.5, вр. с ал.1 от ТЗ.
Не е спори,а и се установява, че с молба от 14.05.2021г. кредиторът Национална
агенция за приходите е заявила искане за възобновяване на производството по
несъстоятелност, поради наличието на достатъчно имущество в масата на
несъстоятелността, като е посочило собствен на длъжника недвижим имот с оценка от 8 850
лева.
С Разпореждане на съда по несъстоятелността от 19.05.2021г. така изложените
доводи на кредитора са приети за неоснователни, като съдът се е мотивирал, че посочените
от кредитора активи не се явяват достатъчни за покриване на разноските по
несъстоятелността.
Установява се също така, че с определение на съда от 28.05.2021г. на осн. чл.63 ГПК,
във вр. с чл. 621 ТЗ по искане на кредитора е продължен срока за привнасяне на разноски в
размер на 5000 лева, като с последващо определение от 24.06.2021г. срокът е бил повторно
продължен, като е определен нов 2 седмичен срок, считано от датата на постановяване на
определението, те. до 08.07.2021г.
Не е спорно, а и се установява, че с молба от 27.07.2021г. депозирана от НАП е
представено доказателство за предвнасяне на разноските с платежно нареждане от
20.07.2021г. в размер на сумата от 5000 лева, съответстваща на указания от съда размер.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи :
Предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност в
хипотезата на чл. 632, ал.2 от ТЗ са ясно посочени в цитираната разпоредба : удостоверяване
от молителя, че е налице достатъчно имущество на длъжника или ангажиране на
доказателства, че е депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по
чл.629б от ТЗ. Това трябва да бъде сторено в срок от една година от вписването на
решението по ал.1 в Търговския регистър.
На първо място, правилно е прието от първоинстанционният съд, че преценката дали
имуществото на длъжника е достатъчно да покрие разноските в производството по
несъстоятелност зависи от вида на имуществото, неговата цена и доколко може да бъде
бързо ликвидно, /Решение № 820 от 29.12.2005 г. по т.д. № 535/2005 г. на КС, ТК, І т.о./ с
оглед възможността бързо да се реализира като се превърне в парични средства, за да
послужи за постигане на тази цел.
Посоченият от НАП недвижим имот, представляващ поземлен имот в гр. *** по
характера си е актив, който не може бързо да се реализира и да се превърне в парични
средства, за да послужи за покриване на разноските. Този актив не е бързо ликвиден, същия
не може да обезпечи текущо разплащане на разноските в производството (възнаграждение
на синдик, оценка и разгласяване на продажбата, счетоводно обслужване и публикуване на
актове в търговския регистър и др. под.), като евентуалната му продажба също е свързана с
разноски, за обезпечаването на които липсват достатъчно средства.
2
Предвид изложеното, посоченото от НАП имущество по начало не може да обезпечи
текущото разплащане на разноските. Следователно, съдът по несъстоятелността правилно е
приел, че не е налице достатъчно налично имущество по см. на чл. 632, ал. 2 ТЗ и е
задължил молителя НАП да внесе необходимата сума за предплащане на разноските,
необходимостта от които е възникнала в течение на производството по несъстоятелност.
Не са правилни обаче и не могат да бъдат споделени изводите на първата инстанция,
с които е отказано възобновяване на производството с мотив, че входирането на молбата с
която е приложен вносният документ, както и извършеното плащане, са направени едва след
изтичането на установения в нормата на чл. 632, ал.2 ТЗ едногодишен срок, който се явявал
преклузивен и в този смисъл преграждащ възможността за извършване на указаното
действие след изтичането му на 08.07.2021г.
Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС, отразена в множество
постановени съдебни актове, така напр. Решение № 80/31.05.2021г. по т.д.№ 1069/2020г. на
ВКС, ТК, 2 ТО, ; Решение № 87/24.06.2020г. по т.д.№ 1489/2020г. на ВКС, 2 ТО и др., че
предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен преклузивен срок е относим само към датата на
подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по
несъстоятелност, но не и към задължението за представяне на доказателства за наличието на
достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ, поради което и спазването на едногодишния преклузивен срок при
подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост,
а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество
и произнасяне по нейната основателност.
Единственото изискване за възобновяване на производството по несъстоятелност е
молбата за възобновяване да е подадена в преклузивния едногодишен срок, определен в
разпоредбата на чл.632, ал.2 от ТЗ, като няма законова разпоредба, която да определя срок за
предплащане на разноските. Достатъчно условие за възобновяване на производството е
молбата да е депозирана в преклузивния срок за възобновяване. Прекратяването на
производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника от търговския регистър по
реда на ал.4 на чл. 632 може да бъде извършено само, ако не са настъпили условията за
възобновяване на производството- ако в предвидения от закона срок не е поискано или не е
било допуснато възобновяване на спряното производство.
В конкретния случай искането за възобновяване на производството е допустимо, тъй
като е постъпило в едногодишния срок, определен в разпоредбата на чл. 632, ал.2 от ТЗ, а
предплащането на разноските след изтичането на този срок е ирелевантно за
основателността на молбата за възобновяване на производството- в т. смисъл е и цитираната
по-горе практика на ВКС.
Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени
изискванията на чл.632, ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на
„Б енд М Комерс“ЕООД, а именно подадена е молба за възобновяване в преклузивния
едногодишен срок и са заплатени определените от съда по несъстоятелността разноски.
С оглед на изложеното, предвид всички събрани доказателства, настоящият съдебен
състав счита, че въззивната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо нето бъде постановено друго, с което производството по
несъстоятелността на „Б енд М Комерс“ЕООД бъде възобновено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261208/30.07.202г., постановено по т. дело № 2185/2018 г.,
3
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5-ти състав, като вместо него постановява
друго :
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ производството по
несъстоятелност на „Б енд М Комерс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул.“Боянска река“№14.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията.
Препис от решението, на основание чл. 14 от ЗТР, да се изпрати незабавно за
вписване в търговския регистър към Агенцията за вписванията.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на следващите процесуални
действия.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4