Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 29.10.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 381 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК от
„ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД, ЕИК
………, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.»България »№ …, бл…. вх..,
срещу Е.К.М., ЕГН ********** с адрес: *** за установяване на съществуване на
вземане в размер на 3526,53лв. - непогасено задължение по договор за
потребителски кредит № ……….., включваща 1636,22 лв. - главница; - договорно
възнаграждение; 1342,56лв. -
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението Иска се и осъждането на ответника за заплащането на сторените в
заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за
потребителски кредит № ………, на ответника била предоставена сумата от 2000 лева, която той е следвало да
върне за 24 месеца при месечна вноска от 123,64 лева. Освен това е уговорено закупуване
на пакет от допълнителни услуги в размер на 1999,92 лева, като общият размер на
задължението на ответника възлиза на 4967,28 лева. Ответникът не изпълнил
задължението си за връщане на дадената в заем сума, поради което договорът е
бил едностранно прекратен
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата,в който същата
твърди, че за същото вземане е
съществувало друго, дело, заповедта по което е била обезсилена.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 79/2019 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 32/04.02.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 3526,53лв./ три хиляди
петстотин двадесет и шест лева и
петдесет и три ст./ - непогасено задължение по договор за потребителски
кредит № ………….., включваща 1636,22 лв. /хиляда шестстотин
тридесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ - главница; 547,75 лв./ петстотин четиридесет и
седем лева и седемдесет и пет ст./-
договорно възнаграждение; 1342,56лв./
хиляда триста четиридесет и два лева и
петдесет и шест ст./-
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението. Длъжникът е възразил срещу заповедта за
изпълнение с твърдението, че за същото вземане е имало друго производство, по
което заповедта за изпълнение е била обезсилена.
Съдът
след извършена служебна справка установи, че в действителност във връзка с това
вземане е била издадена Заповед № 152/30.03.2017 за изпълнение на парично
задължение по гр. дело № 248/2017 г., но същата е била обезсилена, тъй като
ищецът не е предявил в срок иск за установяване на вземането си.
По
делото е представен Договор за потребителски кредит № ……….от 28.10.2014 г., сключен
между „Профи кредит България“ ЕООД и Е.К. М.., по силата на който заемодателят
е предоставил на заемателя парична сума от 2000 лева, за срок от 24 месеца при
вноска от 123,64 лева, при годишен лихвен процент от 41,17 %, и годишен процент
на разходите – 49,90 %, като общият размер на всички плащания е 2967,36 лева. В
договора е посочено и допълнително възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1999,92 лева, по който размерът на вноската е
83,33 лева, като общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги е
4967,28 лева.
Съгласно
представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
същите се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства Съгласно
приложените общи условия към договора за кредит /т. 12.3./ при просрочие на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на договора и се обявява неговата предсрочна изискуемост без да е
необходимо да се изпраща уведомление до длъжника
От
представеното платежно нареждане, което не е оспорено от ответника, се
установява, че на 28.10.2014 г. Е.М. е получила сумата от 2000 лева по
посочената от нея банкова сметка
***.04.2015
г. длъжникът е подал заявление за
промяна на погасителния план по договора за кредит, като е поискал отлагане на
една месечна вноска. Във връзка със заявлението е подписан анекс № 1 към
договора за потребителски кредит №………, съгласно който вноска № 5 се отлага, към
анекса е подписан и погасителния план във връзка със сключения пакет
допълнителни услуги
На
14.10.2015 г. между страните е сключен анекс за отпускане на допълнителни
парични средства към договора за потребителски кредит № ….., съгласно който на М.
е отпусната сумата от 750 лева. В анекса е посочено, че дължимата сума по
кредита след отпускането на допълнителните парични средства възлиза на 3067,51
лева, а възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги след отпускането
на допълнителните парични средства е 1899,77 лева, като общата сума по кредита
и по закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 4967,28 лева.
Съгласно
неоспореното от ответницата извлечение от сметката по договор да потребителски
кредит № ……………. тя е платила за погасяване на вземането 17 месечни вноски, от
които 16 по 206,97 и една вноска от 198,93 лева, като общата изплатена сума
възлиза на 3510,45 лева.
По
делото е представено уведомително писмо, адресирано до Е.М., без данни същото
да получено, съгласно което непогасената
част от задължението й възлиза на 3725,39 лева.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Профи Кредит България“ ЕООД и Е.М.
по договор за предоставяне на паричен заем. В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за връщане на получената в заем сума.
Искът е допустим. Въпреки, че бе установено, че за
същото вземане на ищеца е била
издадена Заповед № 152/30.03.2017 за изпълнение на парично задължение по гр.
дело № 248/2017 г. и същата е била обезсилена, тъй като ищецът не е предявил в
срок иск за установяване на вземането си, съдът приема, че обезсилването на
заповедта няма сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на вземането,
поради което и не съществува пречка кредиторът да заяви повторно претенцията си
за установяване на вземането.
Ищецът "Профи Кредит България" ЕООД претендира като главница
сумата от 3526,53 лв., в която обаче е включил освен остатъкът от реално
отпуснатата главница по кредита, която е била усвоена (2000 лв.), договорна
лихва (967,36 лв.), и възнаграждението по допълнителния пакет услуги (1999,92
лв.). Въпреки, че претендираните вземания произтичат от един договор за кредит
дължимостта на всяка от тях обаче следва да бъде преценена отделно, тъй като
произтича от различни договорни клаузи.
Страните са били обвързани от договор за заем
(потребителски кредит) от 28.10.2014г. При сключване на договора ответникът е
действал в качеството на физическо лице, а ищецът - в рамките на своята
търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.). Съгласието по договора е било
постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. По договора
ищеца като кредитор, е бил предоставен на ответника, като потребител, кредит
под формата на заем - 2000 лева, при уговорен годишен процент на разходите от 49,90
%., които са били общите разходи по кредита за потребителя, съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, изчислени съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Договорът за кредит е
бил с продължителност от 24 месеца, като размерът на вноската по кредита
възлиза на 123,64 лева. Към момента на сключване на договора, към него е била приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК -
нова, ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г. - че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова
финансова институция, е предоставил заемната сума от 2000 лева. По делото се твърди, че ответницата е върнала част от
получената в заем сума, ведно с договореното възнаграждение за заемодателя.
Настоящият
състав приема, че е установено съществуването на вземане на ищеца по отношение претендираната главница в размер на 2000,00
лева, както и възнаградителната лихва в размер на 967,36 лева, която
представлява печалбата на заемодателя
По отношение на претенцията за установяване на
вземане, представляващо възнаграждение за закупуване на "пакет
допълнителни услуги" съдът приема, че тази клауза в общите условия е
неравноправна на основание чл. 146, ал.1
ЗЗП, поради което и нищожна.
Това е така, защото между страните е сключен договор за потребителски кредит,
като съгласно чл. 12 от Закона за потребителските кредити, за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за
защита на потребителите. Съгласно чл. 143
ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016г. по
т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС, съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
В настоящия случай, клаузата за заплащане на
възнаграждение за допълнителен пакет услуги, не отговаря на изискванията за
добросъвестност, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. В чл.
143, т. 5 ЗЗП е предвидено, че са неравноправни клаузите, които задължават
потребителя при неизпълнение на задължение да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Неравновесието между правата на
търговеца и тези на потребителя в случая се изразява в това, че за ползването
на една сума, потребителят трябва да заплати веднъж възнаграждение под формата
на договорна лихва, втори път – обезщетение за забавеното плащане и трети път –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги. Вярно е, че ответницата е ползвала
една от предоставените услуги, а именно отлагане на една месечна вноска, но
уговореното между страните възнаграждение на практика се равнява на получената
в заем сума. Според настоящия състав подобна уговорка е в противоречие с
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г. О. на ВКС е
посочено, че решение, съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода
на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически нулева. В настоящия случай
съдът намира, че се касае именно за такава драстично изразена липса на
еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни услуги се
равнява на стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно
ответникът се е възползвал реално само от една от предоставените допълнителни
услуги.
Отлагането на заплащането на една месечна вноска не
може да обоснове извода за еквивалентност
между престациите, доколкото посочената допълнителна услуга не предполага нито
особени усилия за кредитора, нито реализиране на загуби. Именно това дава
основание на съда да приеме, че споразумението за допълнителни услуги към
договора за кредит е нищожно. Затова и искът за установяване на вземане,
представляващо възнаграждение по ползван пакет от допълнителни услуги в размер
на 1999,92 лева се явява неоснователен.
Съдът намира за уместно да отбележи, че приоритетното разглеждане на искането за кредит и
изплащане на самия кредит, се покрива с действие, което така или иначе е
дължимо от кредитора - да осъществи преценка за наличие на условията за
отпускане на кредита, и се различава единствено по срочността си.
Приоритетността на разглеждането на искането за отпускане на кредит не е
очертана чрез обективни параметри, така че е невъзможно да се прецени, че в
действителност заемодателят е осъществил подобна услуга.
По делото съществуват данни, че страните са уговорили
получаването от ответника на допълнителни парични средства в размер на 750
лева. От страна на ищеца обаче не бе доказано тази сума да е била реално получена
от ответницата.
В този случай, след като се съобрази обстоятелството,
че ответницата към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е платила сумата от 3510,45 лева, то тя фактически е изпълнила
задължението си за връщане на получената в заем сума, ведно с уговорената между
страните договорна лихва, така както е посочена в договора за потребителски
кредит – 2967,36 лева. Това дава основание на настоящия състав да приеме, че
предявеният иск за установяване съществуването на вземането е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора по делото ответницата не дължи
на ищеца сторени разноски. От страна на ответника не се претендират разноски,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „……“ № .., бл…, вх…., срещу Е.К.М., ЕГН ********** с адрес: ***
за установяване на съществуване на вземане в размер на 3526,53лв./ три хиляди
петстотин двадесет и шест лева и
петдесет и три ст./ - непогасено задължение по договор за потребителски
кредит № ……………., включващо 1636,22 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ - главница; 547,75 лв. /петстотин четиридесет и
седем лева и седемдесет и пет стотинки/-
договорно възнаграждение; 1342,56лв./
хиляда триста четиридесет и два лева и
петдесет и шест стотинки/-
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/