Р Е Ш Е Н И Е
№………..……./ 21. 05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 1851 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Уникредит Булбанк"АД, ЕИК *********, чрез адв. В.Б. и адв.
И.А., с която срещу Е.С.Я. са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 79
от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 28.12.2016 г. по ч.гр.д.
74733/2016 г. на СРС, а именно: 1.)30 787.45 лева, представляваща главница по
Договор за банков кредит № 3573 от 16.05.2008 г., Анекс № 1 от 22.10.2009 г. и
Анекс № 2 от 18.11.2010 г.; 2.)34 777.37
лева - дължими лихви по договора за кредит и анексите, от които: 516.40 лева -
договорен лихвен процент (възнаградителна лихва), дължима на основание чл.
4.1.а, предложение 2 от Анекс № 2 от 18.11.2010 г. и изчислена за периода от
20.11.2011 г. до 07.12.2011 г.; 2 638.37 лева - лихва за гратисен период,
дължима на основание чл. 4.1.а, предложение 1 от Анекс № 2 от 18.11.2010 г. и
изчислена за периода от 20.02.2011 г. до 20.10.2011 г.; 31 622.60 лева - лихва
върху просрочена главница, дължима на основание чл. 4.2 от Анекс № 2 от
18.11.2010 г. и изчислена за периода от 20.11.2011 г. до 20.12.2016 г.; 3.)Законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявление с вх.
№3087171/21.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ответникът
бъде осъден да заплати и сума в общ размер на 3 127.46 лева,
представляваща извършените разноски в производството.
Сочи
се в исковата молба, че „Уникредит Булбанк" АД е упражнило право да
претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу Г.С.В., като на 21.12.2016 г. е депозирал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК., въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 74733 по описа на Софийски районен съд
за 2016 г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу Г.С.В., като длъжникът е осъден да заплати на кредитора следните
суми: 30 787.45 лева - главница; 516.40 лева - възнаградителна лихва, изчислена
за периода от 20.11.2011 г. до 07.12.2011 г.; 2 638.37 лева - лихва за гратисен
период, изчислена за периода от 20.02.2011 г. до 20.10.2011г.; 31 622.60 лева -
лихва върху просрочена главница за периода от 20.11.2011 г. до 20.12.2016 г.;
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата и разноските по делото в общ размер на 3
127.46 лева. Въз основа на постановените съдебни актове било образувано
изпълнително дело № 241 по описа на ЧСИ С.П. за 2016 г., с peг. № 921. В
рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на Г.С.В. е подадено
възражения срещу издаденото изпълнително основание.
В
хода на настоящото производство - преди подаване на исковата молба и след
депозиране на възражението от страна на Г.С.В., последната е починала на
11.06.2017 г. На основание чл. 429, ал. 2 ГПК, настоящият иск е предявен срещу Е.С.Я.,
ЕГН **********, като наследник по закон, което е видно от представеното с
настоящата Удостоверение за наследници изх. № РВТ17-УФ01-262 от 25.07.2017 г.
Ищецът
твърди още, че на 16.05.2008 г. между него, в качеството му на кредитор, от
една страна, и Г.С.В. - кредитополучател, от друга, е подписан Договор за
банков кредит № 3573. Страните са постигнали споразумение банката да предостави
кредит в размер на 30 000.00 лева. От своя страна, кредитополучателят се е
задължил да погасява отпуснатата сума на месечни погасителни вноски по
посочената в чл. 7 от договора банкова сметка. Договарящите са определили вида,
размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху
предоставената сума (чл. 4 от договора). Определен е и крайният срок за
погасяване на кредита - 20.05.2018 г.
С
оглед подлежащото на доказване обстоятелство, че кредитополучателят не е
изпълнявал точно задълженията по договора за кредит, на 22.10.2009 г. страните
са подписали анекс № 1. Съгласно § 4, във вр. с § 8 от същия, се съгласили, че
установеното в договора за кредит и анексите изцяло се преурежда, заменя и
приема съдържанието и параметрите на анекса, които регулират всички отношения
между страните до окончателното събиране на вземанията на банката по договора
за кредит в пълен размер. В чл. 15.4 от анекса били посочени и случаите, в
които кредитът става предсрочно изискуем.
Сочи,
че неизпълнението е продължило и на 18.11.2010 г. между кредитора и Г.С.В., от
друга, е подписан Анекс № 2. Съгласно § 1, кредитът е преструктуриран, като
кредитополучателят се е задължил да ползва и върне сумата, ведно с начислените
върху нея лихви, комисионни, такси и други разходи в срок до 20.05.2020 г., по
начин и по посочената в чл. 7 от анекса банкова сметка. Страните са постигнали
договорка, че в периода от 18.11.2010 г. до 20.10.2011 г., кредитът ще се
олихвява с фиксирана лихва по чл. 4.1.а, пр. 1, и ще се изплаща само лихвата
без главницата, като по този начин, поради влошено финансово състояние на
кредитополучателя, Банката е намалила размера на месечната погасителна вноска
за този период. Страните постигнали съгласие още по отношение на размера на
дълга в чл. 2.8 от Анекс № 2, който към датата на подписване е в размер на 30
787.45 лева.
В
заключение, ищецът излага твърдения. че в изпълнение на задълженията, поети със
сключения договор за банков кредит, е предоставил на кредитополучателя парична
сума в уговорения размер, като същата е преведена по откритата за целта банкова
сметка. Кредитополучателят изцяло усвоил отпуснатия кредит на 17.05.2008 г., но
не е изпълнил надлежно основното си задължение да заплаща изцяло и в срок
месечните вноски, с оглед на което ищецът се е възползвал от правото си,
съгласно чл. 15.4 от Анекс № 1 от 22.10.2009 г. да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми Сочи, че
кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 07.12.2011 г., чрез подадена
до длъжника нотариална покана, т.е. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
В
депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Е.С.Я.
признава факта, че наследодателка и́ Г.В. е сключила сочения договор за
кредит, но оспорва факта на предоставяне на уговорената сума. Твърди, че с
извършеното уведомление за предсрочна изискуемост кредиторът е прекратил
договора, въз основа на което е започнала да тече погасителна давност за
вземането. Сочи, че вземането за главница е погасено на 07.12.2016 г., а
претендираните лихви – на 07.12.2014 г. В условията на евентуалност, излага
твърдения, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена, тъй като не
са изпълнени изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК за да се приеме, че
залепването на нотариална покана с рег. № 21 686, том VII, акт 58 на
нотариус М.Г., с район на действие РС - София, рег. № 622 на НК, е извършено
редовно. В този смисъл, ответникът сочи, че нотариусът не е изпълнил
задължението си да установи дали адресатът пребивава на посочения адрес, а след
това да установи неговата адресна регистрация. В този период твърди, че
наследодателката и́ се е намирала на територията на Република Австрия за лечение,
като в същото време е разполагала и с регистриран настоящ адрес, различен от
постоянния.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесиите отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за
успешното провеждане на които в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно
и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
него и наследодателката на ответника по делото с характера на договор за
кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, размера на
претендираното вземане по отделни пера, както и обявяването на предсрочната
изискуемост на задължението.
Видно от приложеното като
доказателство по делото ч.гр. дело № 74733/2016 г. описа на Софийски районен
съд за 2016 г., е издадена заповед за незабавно изпълнение от 28.12.2016 г. и
изпълнителен лист срещу Г.С.В., като длъжникът е осъден да заплати на кредитора
следните суми: 30 787.45 лева - главница; 516.40 лева - възнаградителна лихва,
изчислена за периода от 20.11.2011 г. до 07.12.2011 г.; 2 638.37 лева - лихва
за гратисен период, изчислена за периода от 20.02.2011 г. до 20.10.2011г.; 31
622.60 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 20.11.2011 г. до
20.12.2016 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2016
г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото в общ размер на
3 127.46 лева.
От
удостоверение за наследници се установява, че починалата на 11.06.2017 г. Г.В.
като единствен свой наследник е оставила дъщеря си Е.С.Я.. На основание чл.429,
ал. 2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят,
че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Доколкото ответникът
не е ангажирал доказателства за отказ от наследствените права и задължения,
следва да се приеме,че е легитимиран да отговаря за задълженията на
наследодателя си.
Между
страните не е налице спор, а и се установява от Договор за банков кредит №
3573/16.05.2008 г., че са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по
силата на което банката се задължила да предостави на кредитополучателя кредит
в размер на 30 000.00 лева, който от своя страна се е задължил да погасява
отпуснатата сума на равни анюитетни месечни вноски по посочена банкова сметка в
срок до 20.05.2018 г.
На
22.10.2009 г. съконтрахентите преуредили отношенията си с Анекс №1 към договора
за банков кредит, като постигнали съгласие, че кредитополучателя е усвоил сума
в размер на 30 000 лева, като е погасил 2 223.28 лева от тях. Бил
договорен годишен лихвен процент върху редовната главница в общ размер на
12.926 % и годишен лихвен процент върху просрочената главница в размер на
14.926 %, като срокът за погасяване на задължението е продължен до 20.05.2020
г.
Страните
сключили втори анекс към договор, съгласно § 1 от който, кредитът е
преструктуриран, като кредитополучателят се е задължил да ползва и върне
сумата, ведно с начислените върху нея лихви, комисионни, такси и други разходи
в срок до 20.05.2020 г., по начин и по посочената в чл. 7 от анекса банкова
сметка. Страните са постигнали договорка, че в периода от 18.11.2010 г. до
20.10.2011 г., кредитът ще се олихвява с фиксирана лихва по чл. 4.1.а, пр. 1, и
ще се изплаща само лихвата без главницата, като по този начин, поради влошено
финансово състояние на кредитополучателя, Банката е намалила размера на
месечната погасителна вноска за този период. Страните постигнали съгласие още
по отношение на размера на дълга в чл. 2.8 от Анекс № 2, който към датата на
подписване е в размер на 30 787.45 лева.
Съгласно
т. 18 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В чл. 18, ал.
а от Договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение
на задължение по договора, без да е необходимо да бъде уведомен длъжника.
Предвид наложилата се съдебна практика (Напр. Решение № 58 от 15.04.2009 год.
по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от 16.06.2009 год. по т.д. №
467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от 11.01.2011 год. по ч.гр.д. №
847/2010 год. на ВКС и др., след което обобщени в ТР № 4/2013 год./,
правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право,
като то не поражда последици автоматично с факта на неплащане на погасителна
вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и да го упражни,
за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез
изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или
инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за
вземането.
В
настоящия случай се установява, че заявителят е изпратил до длъжника нотариална
покана с рег. № 21686, том 7 на нотариус М. Г. с район на действие РС София, с
която е удостоверено, че посоченият адрес е посетен три пъти в рамките на един
месец, като лицето не е намерено, поради което уведомлението е залепено по реда
на чл. 47 от ГПК на 21.11.2016 г.
Установени са всички изискуеми предпоставки за прилагане на чл. 47, ал.
2 от ГПК, като са посочените датите и адреса на посещение, поради което следва
да се приеме, че уведомлението за предсрочна изискуемост е надлежно връчено на
адресата.
За
доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по
кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната и́
система. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по
кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на
кредитополучателя, така Решение № 125 от 12.07.2013г. по т.д. № 910/2012г. на
ВКС. От заключението на СЧЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установява, че сумата от 30 000 лева е усвоена по сметка на Г.В.,
като след извършеното капитализаране на просрочени главници, лихви и такси, въз
основа на предоговаряне на условията между страните,общият размер на усвоения
кредит възлиза на 33 010.73 лева. Към датата на изготвяне на експертизата
общият размер на задължението по договора и анексите към него възлиза на
65 564. 81 лева, от които непогасена главница от 30 787.45 лева, възнаградителни
лихви 3 154. 77 лева и лихви за просрочие 31 622. 59 лева. Установено
е още, че датите на последните погашения са съответно: 22.10.2009 г. за
главница, 05.10.2011 г. за възнаградителни лихви, 22.10.2009 г. за лихви за
просрочие и 18.11.2010 г. за наказателни лихви.
По
възражението за настъпила погасителна давност:
Принципът
на чл.114 от ЗЗД относно погасителната давност почива на постановката, че
давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск.
Този момент е обусловен от вида на правоотношението, от характера на
субективното право. При облигационните правоотношения правото на иск възниква
от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал. 1 от ЗЗД. По
отношение на всяка отделна част от дълга- главница и лихви тече отделна
давност. С извършването на всяка анюитетна вноска се прекъсва давността за
цялото вземане, тъй като се погасява част от целия дълг, а разпределението на
сумата по пера се извършва на база погасителния план, уговорен между страните.
Видно от заключението на вещото лице последното плащане по кредита е извършено
на 05.10.2011 г., поради което давността за вземането е започнала да тече след
настъпването на изискуемостта на анюитетната вноска за м.11.2011 г. Кредиторът
е прекъснал течащата погасителна давност, връчвайки уведомлението за обявяване
на задължението за предсрочно изискуемо на 21.11.2016 г., т.е. точно пет години
след започването на теченето срока. При
договора за заем е налице едно
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части, което обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Следователно,
задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на
общата петгодишна давност. Относно договорната лихва-същата представлява цената
на ползваната парична сума, и понеже е включена в дължимата анюитетна вноска,
същата се погасява заедно с нея-т.е. с общата давност по чл.110 от ЗЗД. Предвид
всичко изложено, претенцията за присъждане на главница и възнаградителна лихва,
извън тази за гратисен период, не са погасени по давност. Лихвата за гратисен
период е изцяло погасена, тъй като изискуемостта й е настъпила преди 21.11.2011
г., т.е. пет години преди обявяване на предсрочната изискуемост, считано от
когато давностният срок е прекъснат.
От
друга страна, по отношение на мораторната лихва е приложима кратката
тригодишната давност по чл. 111“в“ от ЗЗД, поради което исковете за заплащане
на всички вноски с падеж преди 21.11.2013 г. са погасени по давност. При изчисление на размера на сумата на
лихвите, извършено съгласно стойностите посочени в таблица № 5 към ССчЕ и
погасителния план, се достига до извода, че възражението на ответника за
погасяване по давност на мораторната лихва следва да бъде уважено до сумата от
12 058.72 лева, като предявения иск следва да бъде отхвърлен за същата.
Доколкото
ответникът не е твърдял, а и не ангажирал доказателства за извършване на други
погашения на дължимите суми кредита, предявените искове следва да бъдат уважени
за следните размери: 30 787.45 лева – главница, 516.40 лева
възнаградителна лихва за периода 20.11.2011 г. до 07.12.2011 г. и 19 563.
88 лева лихва за забава, а за горницата до пълния претендиран размер иска
подлежи на отхвърляне по гореизложените съображения.
С оглед изхода на спора в полза на
ищеца се дължат съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 3643.83 лева за исковото производство и 2191.57 лева за
заповедното.
За осъществената безплатна правна
помощ в полза на адвоката на ответника подлежи на присъждане адвокатско
възнаграждение в размер на 559.03 лева, съобразно отхвърлената част от исковете
в производството по чл. 422 от ГПК и 100 лева за подаденото възражение в
заповедното производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че Е.С.Я., ЕГН
**********, с адрес ***, в качеството и́ на наследник на Г.С.В., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на "Уникредит Булбанк"АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“,
пл. „Света Неделя“ № 7, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.12.2016 г. по ч.гр.д. 74733/2016 г. на СРС, а именно: 30 787.45 лв. /тридесет хиляди седемстотин
осемдесет и седем лева и четиридесет и
пет ст./, представляваща главница по Договор за банков кредит № 3573 от
16.05.2008 г., Анекс № 1 от 22.10.2009 г. и Анекс № 2 от 18.11.2010 г; 516.40 лв. /петстотин и шестнадесет лева и четиридесет
ст./ - договорен лихвен процент (възнаградителна лихва), дължима на
основание чл. 4.1.а, предложение 2 от Анекс № 2 от 18.11.2010 г. и изчислена за
периода от 20.11.2011 г. до 07.12.2011 г. и 19 563. 88 лв. /деветнадесет хиляди петстотин шестдесет и три лева
и осемдесет и осем ст./, представляващи непогасена част от лихва върху просрочена главница, дължима на
основание чл. 4.2 от Анекс № 2 от 18.11.2010 г. за периода от 20.11.2011 г. до
20.12.2016 г.; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявление с вх. №3087171/21.12.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва върху просрочена главница,
дължима на основание чл. 4.2 от Анекс № 2 от 18.11.2010 г. и изчислена за
периода от 20.11.2011 г. до 20.12.2016 г. за размера над присъдените 19 563. 88
лева до пълния претендиран размер 31 622.60 лева, както и исковата претенция на ищеца за сумата от 2 638.37 лева -
лихва за гратисен период, дължима на основание чл. 4.1.а, предложение 1 от
Анекс № 2 от 18.11.2010 г. и изчислена за периода от 20.02.2011 г. до
20.10.2011 г.;
ОСЪЖДА
Е.С.Я., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на
"Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от 3643.83 лв. /три хиляди
шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет и три ст./, представляваща
дължимите съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Е.С.Я., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на
"Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от 2191.57 лв. /две хиляди сто
деветдесет и един лева и петдесет и седем ст./, представляваща дължимите
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Уникредит Булбанк"АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“,
пл. „Света Неделя“ № 7 да заплати на
адв. К.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 559.03 лв. /петстотин петдесет и девет лева и три ст./, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
настоящото исково производство, съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, КАКТО и сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ в заповедното производство, съобразно отхвърлената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: