№ 84
гр. Кюстендил, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500068 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, с вх.№4842/13.12.2021г., подадена от „ЧЕЗ
Електор България“ АД, ЕИК1751333827, гр.София 1784, бул.“***“№159, район Младост,
бул.“***р, чрез юк М. – пълномщник, със съдебен адрес:гр.Кюстендзил, ул.“***№2, тел ***
посочен имейл, срещу решение №204/29.11.2021г. по гр.д.№20211510101662 по описа на ДнРС за
2021г..
С посоченото решение е признато за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, предявени от ЕВГ. АНГ. СТ., ЕГН ********** с адрес: гр.Дупница, ул.“***“№8 срещу „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление, гр.София 1784,
бул.“***“№159, район „Младост“, бл.“Бенч Марк Бизнес Център“, че ЕВГ. АНГ. СТ. не дължи на
„Чез Електро България“ АД, сумите по издадения по гр.д.№1004/2008г. по описа на РС – Дупница,
изпълнителен лист от 18.02.2009г., както следва: главница 831.51 лв, главница за ползвана
електрическа енергия за периода от 08.12.2007г. до 11.03.2008г., ведно с лихва в размер на 34.89
лв, за периода от 31.01.2008г. до 12.06.2008г. и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 14.07.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата 83.00 лв., разноски по делото
в т.ч. д.т. 25.00 лв. и адвокатски хонорар 58 лв., въз основа на който изпълн.лист е било образувано
изп.д.№20097440400490 по описа на ЧСИ *** с рег.№744 на КЧСИ и район на действие Окръжен
съд . Кюстендил, прекратено от ЧСИ на 19.07.2007г. на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, поради
погасяване на вземанията по давност. С решението съдът е осъдил „Чез Електро България“ АД,
ЕИК 1*** да заплати на ЕВГ. АНГ. СТ. 489.00 лв, сторени от ищеца разноски за държавна такса и
1
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт.Оспорена е дадената от първостепенния съд оценка на заявление с вх.№
**********/17.08.2021г. съдържащо според въззивника – признание, прекъсващо погасителната
давност, основана на обстоятелството, че визираната в заявлението сума е различна от
дължимата.Със съдържанието на заявлението – "да бъде посочена банкова сметка, по която да бъде
заплатена сума 920.61 лв,. по изпълнително дело, прекратено от ЧСИ -Милена Джоргова"
обосновава извод, че е заявена връзка на признатата сума, с тази за която е водено изпълнително
дело при ЧСИ Джоргова.Сочи се обстоятелството, че сборът от дължимите главница и лихви
възлиза на 866.40 лв, а са признати 920.61 лв. т.е призната е дължима сума в повече от 54.21
лв.Посочената разлика е обяснена с допълнително начислена законна лихва и това е заявелние с
което процесните задължения са признати.Въззивникът твърди настъпило прекъсване на
давността, през 2021г. съгласно чл.116 б.“а“ ЗЗД, давността е прекъсната и е започнала да тече
нова давност – чл.117 ЗЗД, която е изтекла към завеждане на исковата молба в съда, с посоченото
заявление е направено признание.В жалбата е заявено, че давността не е изтекла и към момента
доколкото е прекъсната с оспорването от ответника направено с писмения отговор по делото – в
този смисъл решение №257 от 30.04.2020г. по гр.д.№694/2019г. на ІІІ гр.о, на ВКС, в което е
прието,че предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, за погасяване на
вземането поради изтекла давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за
неизтекъл давностен срок е действие, прекъсващо давността, защото след предявяването му
кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито в
общия случай да предприеме действия за принудително изпълнение.Посоченото волеизявление е
разгледано именно като акт – отказ от правните последици на зачитане на давността, погасяващ
правото на кредитора да иска принудително изпълнение, от който момента е започнала да тече
нова погасителна давност, периодът на която не е изтекъл към момента на сезиране на съда.В
подкрепа на становището си въззивникът сочи съдебна практика – решение №65/03.06.2011г. по
т.д.№600/2010г, І т.о на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и приемането, за това, че едно
вземане винаги може да бъде признато, включително след изтичане на давностния
срок.Жалбоподателят излага убеждение на основание чл.118 ЗЗД, че възможното изпълнение от
длъжника, след изтичане на давността води до погасяване на кредиторовото вземане, и след като
той може да направи това то би могъл да тори и по – малкото – да признае вземането т.е своето
задължение.Това признание представлява отказ от позоваване на изтекла давност, който е валиден
след изтичане на давността.Счита, че е налице и посоченото в решение №186/19.03.2013г. на ВКС
по гр.д.№927/2011г., ІV г.о изискване – ищецът изрично е признал процесното вземане в
заявлението от 17.08.2021г., в което вземането е достатъчно индивидуализирано.Дори и да е била
изтекла давност, за цялото или част от вземането, с направеното признание давността е прекъсната
и започва да тече нова давност.След 17.08.2021г. за процесното вземане е започнала да тече нова
давност, която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.Направеното изявление е
разгледано, като равностойно на отказ, изричен или мълчалив, от съдържанието на който по
несъмнен начин се налага извод ,че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност.Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск.Заявено е и искане за заплащане на сторените в производството пред двете
инстанции разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – ЕВГ. АНГ. СТ..В
2
законоустановения срок е подаден писмен отговор от ответника, чрез упълномощения адвокат
***В отговора се съдържа становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба.Становището се основава на виждането, че в жалбата не са посочени конкретни факти и
обстоятелства, обосноваващи отмяна на обжалвания съдебен акт и не се правят искания за
събиране на нови доказателства.Изводите в първоинстанционния акт относно спорния факт,
относно извършено признание от С. на спорното вземане, в подадено заявление
№**********/17.08.2021г. се споделят, като правилни и законосъобразни в съответствие с
извършената цялостна проверка на спорните въпроси.Преповторено е изложеното в жалбата
разбиране относно обстоятелствата при което е налице отказ от давност – отказът може да бъде
изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност, относно цялото
парично задължение или част от него, а паричното задължение да бъде индивиудализирано в
достатъчна степен.С оглед на това разбиране е заявено, че представения в първоинстанцинното
производство и така обсъден документ, не притежава тези характеристики, посочена е различна
сума, от дължимата по изп.дело, не се сочи за какво се дължи сумата.Искането е обжалваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, съобразено със събрания в хода на
производството доказателствен материал. Съгласно чл.267, ал.1 ГПК - в закрито заседание
въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл.
262 , произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото
за разглеждане в открито заседание.
Въззивният съд намери жалбата за подадена от активно легитимирани лица, насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, постъпила в законоустановения срок.
Нови доказателства във въззивното производство не са представени.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е допустима.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните
по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Ищците са наследници по закон на б.ж. на Горна Гращица ***, починал на 23.05.2016г.
На основание изпълнителен лист, издаден на 18.02.2009г. по гр.д.№1004/2008г. длъжникът
ЕВГ. АНГ. СТ., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Чез Електро България“ АД, ЕИК ***,
адрес гр.София, район“Средец“, ул.“***“№140 представляван от *** и ***, действащ чрез пълн-ци
адв.*** и ***, сумата, както следва: 831.51 лв.- главница за ползвана електрическа енергия за
периода 08.12.2007г. до 11.03.2008г., ведно с лихва възлизаща на 34.89 лв., за периода 31.01.2008г.
до 12.06.2008г. и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 14.07.2008г. до
изплащане на вземането, както и сума 83.00 лв., разноски по делото в т.ч. държавна такса, 25.00 лв.
и адвокатски хонорар 58 лв.Направена е справка относно притежавани недвижим
имоти.Изпратено е запорно съобщение до трето задължено лице – „СЖ Експрес Банк“ АД,
гр.София, ул.“***“№73 – получено на 25.01.2010г., приложена е справка за лице от СВ.Искането
за справка от Служба по вписванията – имотен регистър е изходяща с дата 28.10.2009г., справката
обхваща периода до 28.10.2009г.На 24.11.2009г. е връчена призовка за доброволно изпълнение –
след което изпълнителни действия не са извършвани.
С молба постъпила при Съдебния изпълнител на 18.07.2017г. ЕВГ. АНГ. СТ. е поискал
прекратяване на изпълнителното дело, поради бездействие на взискателя, продължило в рамките
на 2 години.Посочено е, че по изпълнителното дело няма предприети никакви изпълнителни
3
принудителни действия от 20.01.2010г., когато е изпратено съобщение за запор на банковата
сметка.Поискано е да бъдат вдигнати наложени запори.
Постановление от 19.07.2017г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, след което е предявен искът, предмет на настоящото разглеждане,
за установяване, че сумите не са дължими поради изтекла давност.Ищецът изрично се позовава на
изтекла давност – за главница 831.51 лева и лихви, считано от 31.01.2008г. Позовал се е на
разпоредбата на чл.111 т.“в“ от ЗЗД, предвид характера на задълженията – за периодични
плащания.Ищецът е посочил и разпоредбата на чл.119 ЗЗД според която с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, независимо дали давността
за тях е изтекла.
Срещу искането ответникът е противопоставил следните доводи и обстоятелства -
изпълнителният лист е издаден в резултат на влязла в сила заповед за изпълнение, в хода на
образуваното изпълнително производство многократно са предприемани действия за прекъсване
на давността.За това вземане приложима е кратката 3 годишна давност, тъй като се касае за
периодични по своя характер еднородни плащания, с установен в приетите Общи условия падеж,
настъпващ периодично след изтичане на предварително определен интервал от време.Вземанията
са признати със заявление с вх.№**********/17.08.2021г., на основание чл.116 б.“а“ ЗЗД с този акт
давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност – чл.117 ЗЗД, която не е изтекла към
момента.В подкрепа на становището си сочи съдебна практика - решение №65/03.06.2011г. по т.д.
№600/2010., І т.о, решение №186/19.06.2013г. на ВКС по гр.д.№927/2011г. ІV г.о и решение
№252/17.02.2020г. по дело 1609/2019г. на ВКС.
Представено е заверено по реда на чл.183 ГПК ксерокопие от заявление, изготвено от ЕВГ.
АНГ. СТ. – питане за номера на банкова сметка, по която да бъде заплатена сумата 920.61 лв., като
е подчертано, че делото е прекратено по давност от ЧСИ *** посочен и съдебен изпълнител ***
при която липсва такова дело.Заявлението е с дата 17.08.2021г. , съдържа и подпис на Е.С. –
посоченото в отговора заявление.
При тези данни след като е намерил, че вземането предмет на предявения иск е погасено по
давност, с обжалваното решение съдът е уважил предявения иск.
Първоинстанционното решение е валидно.При проведения служебен контрол не се
установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт –
решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма,
подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г.
о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС) .
Решението е правилно – респ. изложените доводи за неоснователност жалбата –
необосновани.Съображения:
Искът предполага подлежако на изпълнение вземане.
Представения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително
производство, вземането по който се оспорва от ищеца с предявения иск, свидетелства за съдебен
процес – исков или заповедно производство, арг.чл.404 т.1 ГПК – съдържащ информация за
основанията за издаване на изпълнителен лист.
По въпроса погасено ли е вземането поради изтекла давност, на преценка подлежат следните
обстоятелства, от кога започва да тече давностния срок, в коя от посочените в чл.110 или чл.111
ЗЗД хипотези попада процесното вземане, приложима ли е нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД има ли
4
данни за прекъсване на давността съгласно чл.116 ЗЗД.Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, такъв
е предвиден в чл.111 ЗЗД – срокът е тригодишен и касае вземанията за възнаграждения за труд, за
което не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Същността и
предназначението на давността, като правна категория в правната доктрина и съдебната практика,
се свързва погасяването на определени права и задължения, обусловено от бездействието във
връзка с упражняването им, а именно погасяване на правото за съдебна защита на права, които
лицето е могло, но не е упражнило в течение на същия този период от време. Давността не
прекратява съществуването на самото право, което засяга, а погасява само правото за неговата
защита по съдебен ред. Затова, ако някой изпълни свое задължение, погасено по давност, не може
обратно да иска изпълненото. Съдилищата не следят служебно за давността. Тя се взима предвид
само по възражение, направено от насрещната страна.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а според ал.3 при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от
последния ден, за който се начислява неустойката.
Съгласно чл.116 ЗЗД давността се прекъсва:а) с признаване на вземането от длъжника;б) с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако
искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната;в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече ново давност, а
според ал.2 -ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Представения изпълнителния лист, свидетелства за съдебен процес – исково или заповедно
производство( според посочменото в отговора на исковата молба, липсва оспорване в с.з.), с оглед
основанията за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.404 т.1 от ГПК и сочи, че приложимата
давност за оспорените вземания на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД е 5 годишна за всички за
вземания.Съдът има предвид, че по въпроса може ли длъжникът в заповедното производство
срещу който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да ползва исковата защита
по чл. 439 ГПК е даден отговор в определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
886/2010 г., I т. о., като е прието, че разпоредбата на чл. 439 ГПК урежда един фактически състав -
оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и
ако длъжникът не е оспорил вземането по чл. 424 ГПК и ако сроковете по този ред не са изтекли.
Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото
на чл. 416 ГПК. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането
в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 451, ал. 1
ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК.
С оглед на изложеното следва, че по отношение процесното оспорено вземане приложение
намира и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД според която, ако вземането е установено със съдебно
5
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Във връзка със спора относно наличието/ отсъствието на действия прекъсващи давността,
следва да бъдат отбелязани дадените подробно в ТР № 2/26.06.2015 г. т.10 разяснения, както
следва:Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам
по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и
да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и
такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за
изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае
вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.В решението е обърнато
внимание на обстоятелството, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно –
с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
осочено е, че за разлика от исковия процес в който ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, то той трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на
опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
Според Тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
6
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Изрично с решението е постановено, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Изрично с решението е постановено, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Обявено е за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд –
според което погасителната давност при принудително изпълнение, не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В решение №170/17.09.2018г. на ВКС, ІV г.о е прието, че извършената с т. 10 от
Тълкувателното решение отмяна на Постановление №3/1980г. поражда действие от датата на
обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Преценени изложените в жалбата доводи, от гледна точка на задължителните за съда
указания дадени в посоченото Тълкувателно решение, са неоснователни.На първо място става
ясно, че след подадената на 02.10.2009г. молба за образуване на изпълнително производство до
26.06.2015г., на основание Постановление №3/1980г. давност не е текла.След този момент
приложими са останалите дадени в ТР от 2015г. указания.Видно от приложеното изпълнително
дело и, че след 25.01.2010г. изпълнителни действия не са били извършвани, при което по молба на
длъжника с Постановление от 19.07.2017г. изпълнителното производство е прекратено при
условията на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Считано от 26.06.2015г. до датата на подаване на исковата молба в съда на 29.08.2021г. са
изминали 5 години – вземанията са погасени по давност, като през това време взискателят не е
предприел действия за принудителното им събиране.Необосновано взискателят се позовава на
заявление от ЕВГ. АНГ. СТ., ЕГН ********** - изявленията в това заявление, са твърде
противоречиви - от една страна се търси номер на сметка, по която да бъде извършено плащане на
сума 920.61 лева, а от друга се сочи, че изпълнителното производство е прекратено поради
давност.Като се изключи липсата на точна индивидуализация на оспореното вземане – от какво
произтича задължението, не е посочен номера на изпълнителното дело, което прекратено то
направеното заявление, около 12 дни преди подаване на исковата молба не създава у съда
убеждение, че бидейки напълно наясно с обстоятелството, че взискателят не може да търси
принудително изпълнение поради изтекла давност, длъжникът се отказва от тази привилегия и
настоява да погаси задължението си.Към този момент давността е била изтекла, поради което
отказ от давност не е недопустим – арг.чл.113 ЗЗД.Същият обаче следва да е заявен
7
изрично.Такова е по принцип разбирането на съда при преценка на заявления - представляващи
отказ от права.Признанието се свързва с ясно изразена воля, отправена до кредитора, съдържаща
недвусмислено заявление, за недължимост на определено точно по вид, размер и адресът
задължение а от заявление за отказ от давност, следва да ясно, че на заявителя са известни
последиците на давността, наличието на условия за прилаганвето и, че се отказва от давност.Извод
за противното не може да бъде направен от разпоредбата на чл.119 ЗЗД -ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и
в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.Намерението за плащане не е
равнозначно на плащане.Нищо от посочените в отговора на исковата молба решения не
обосновава друг извод.
Подадената жалба е неоснователна.Обжалваното решение, правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №204/29.11.2021г. по гр.д.№20211510101662 по описа за 2021г.
на Дупнишкия районен съд.
Решението на основание чл.280, ал.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8