Р Е Ш Е Н И Е №3870
15.10.2019 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 857 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Два субективно съединени между същите
страни имплицитно допустими като осъдителни искове с правно основание чл. 55. предл.
първо и трето от ЗЗД, предявени от „Тети – 90 „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , Район Кремиковци , кв.
Враждебна , ул. Пета ( „5-та” ) № 9, против Л.Д.П., ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че на
22.03.2016 год. ищецът предал в брой на ответника сума в размер на 1500 лв., като
за предаването й била съставена разписка от ответника , който удостоверил получаването на сумата. Основание
за предаването на сумата нямало, затова се иска ответника да бъде осъден да я
върне , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
На следващо място, твърди се, че между страните имало договор от
24.06.2016 год. по силата на който ищецът възложил на ответника „да докара 4
бр. седлови влекачи с автовоз ( собственост на ищеца) от Г.“. Гражданският
договор е със срок от десет дни, считано от 26.04.2016г. до 05.05.2016г.
включително. В него нямало уговорено възнаграждение, но във връзка със същия,
на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, ответникът бил командирован в Г. за периода от
26.04.2016 год. до 05.05.2016г., като в командировъчната заповед било
уговорено разходите за дневни, пътни и
квартири да са за сметка на ищеца; след приключване на командировката
ответникът бил длъжен да даде на възложителя отчет за извършената работа, като приложи съответните разходни документи.
На ответника бил предаден служебен аванс с размер на 2300 евро, чиято левовата
равностойност е 4498 лв., като за предаването били съставени РКО № 21 от
26.04.2016 год. за сумата от 900 евро и РКО № 21 от 26.04.2016 год. за сумата
от 1400 евро. Ответникът изпълнил задължението си по договора частично, вместо три
докарал само два броя седлови влекачи,
като не спазил и уговорения десетдневен срок за целта. Липсвал и до момента на
подаването на исковата молба изготвен отчет, както и представени на ищеца
разходни документи, поради което се иска да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2300 евро получен от ответника и неотчетен „служебен аванс”,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по спора.
Ответникът оспорва исковете, отговорът му е
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Възразява се да не е получил сумата от
1500 лв., като се оспорва ненаименования частен документ наречен „разписка“,
тъй като не бил подписан от П.; алтернативно – ако се приеме , че сумата е
получена – то тя е получена не от ищеца, а от друго лице, тъй като липсвала в
разписката индивидуализация на предаващия, а в счетоводството на ищеца липсвало
осчетоводяване на такова плащане. Спори
се касателно доказателствената годност на разписката, прави се възражение за
погасяване на вземането по давност, и алтернативно твърди се наличие на
основание за плащането, в частност - възнаграждение
и/или разноски по договора. Оспорва се съществуването на договора от дата 26.04.2016
год., тъй като същият не е подписан нито от законния представител на ищеца,
нито от ответника, и се твърди, че има основание сумата от 2300 евро да бъде
задържана, тъй като тя съставлява вече извършени разноски по договора.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на
ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведена съдебно – графологична експертиза дава
заключение , че ответника собственоръчно е изписал и подписал разписката от
дата 22.03.2016г, а и подписите под договора от дата 26.04.2016г и двата
разходни касови ордера № 21 /26.04.2016г за сума от 900 евро , и друг такъв със
същия номер и същата дата , но за сумата от
1400 евро , са изпълнени от Л.П..
При тези факти и доводи на страните , съдът приема следното от
фактическа и правна страна:
І . По иска да се присъди равностойност на
сумата от 1500 лева, дадена без основание между страните:
Сложният фактически състав на
неоснователното обогатяване предполага два елемента, един положителен факт
- разместване на имуществено благо между страните, и един отрицателен –
липса на основание ( причина ) за това разместване.
Ищецът твърди такова разместване и сочи
доказателство за него – разписка от дата
22.03.2016г. , копие от която е приложено , заверено от страната , на л.
11 от делото . Съдът не може да игнорира тази разписка , и доколкото заключението на вещото лице – графолог е , че
тя е собственоръчно написана и подписана
от П., то съдът приема , че между страните има разместване на имущество
– парична сума от 1500 лева. Заключението на вещото лице се кредитира изцяло.
Основание за това разместване не се установи.
Няма как да се приеме, че тази сума всъщност съставлява възнаграждение и/или
разноски по извършената и договорена работа , доколкото в договора възнаграждение за изпълнителя не е
договорено, а предаването на процесната
сума предхожда сключването на договора. Няма как да бъдат споделени и доводите на
ответника , че сумата не е получена от ищеца , тъй като спри служебна
справка в търговския регистър, друго дружество със същото или сходно
наименование не бе открито.
Възражението
за изтекла погасителна давност също не се явява основателно – няма основание да
се приложи кратката тригодишна такава,
сумата е предадена на ответника на дата 22.03.2016, исковата молба е
депозирана в съда на дата 16.01.2018г , към който момент дори кратката погасителна давност не е
изтекла.
Искът за връщането е основателен.
ІІ . По иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сума от 2300 евро,
получена на неосъществено основание като равностойност на неизвършени разходи по договора за доставка на
седловите влекачи , следва да се каже следното:
Страните
са уредили отношенията си чрез договор, с характер на такъв за изработка, като
в същия отсъства уговорка за възнаграждение за изработващия ответник. Съществуването
му, макар и спорно, е доказано от
приложеното от същия копие, л. 7 от делото. Договорено е между страните единствено „
.......изпълнителят .... да докара три
броя седлови влекачи с автовоз Рено Премиум”, на разноски на възложителя. Не се
спори , но се и установява от
свидетелските показания , на които съдът вярва , че от трите договорени да се докарат влекача ,
са докарани само два , в хипотеза на частично изпълнение. Договорът е със срок от десет дни, който срок
е изтекъл. Разходите за храна, път и
нощувки („дневни , пътни и
квартирни „ ) са договорени в отклонение от чл. 78 от Закона за задълженията и
договорите да са за сметка на възложителя. За целта възложителя командирова П.
по реда на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, приета
с ПМС № 115 от
3.06.2004 г., като му изплаща предварително сума от 2300 евро. В същата заповед
за командироване, от датата на договора , 26.04.2016г., е записано , че след
приключването на командировката и завръщането в България, командирования да
изготви отчет за извършената работа с приложени разходни документи за
изразходваните средства”. Това не е
направено, отсъстват каквито и да било представени от П. разходооправдателни
документи.
Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от
3.06.2004 г., не съставлява обаче задължително приложимо право между страните ,
като се има предвид , че е издадена възоснова чл. 215 от
Кодекса на труда и чл. 86, ал. 3
от Закона за държавния служител, и според собствения си § 3, тя
се „ прилага освен за
лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и
предприятията, и за лицата на изборни длъжности и лицата в органи за управление
и контрол”. Или, пътуването в
чужбина за изпълнение на възложена по граждански договор работа не
подлежи на задължително уреждане по този ред, включително и неприложима е
разпоредбата на чл. 40 от същата ,която
създава задължение за отчет на разходите.
Предвид характера на правоотношението между страните, търговска сделка ,
страните са били свободни да договарят размера и начина на изплащане на
разходите по доставката на влекачите. Тъй като липсват изрични уговорки за
размера и начина на връщане на получената сума, включително изрично записано
задължение на П. да върне евентуален остатък след приспадане на необходимите
разходи (казано е само , че ответника следва да представи документи за
разходите си за „пътни , квартирни и дневни „ )
то на съда му се налага да тълкува договорките между страните по реда на
чл. 20 от Закона за задължението и договорите – в иначе приложимия Търговски
закон ( ищецът е търговско дружество ) липсват специални норми , които да уреждат по императивен начин
отговорността на страните по договора за разноските по изпълнението.
Уговорките касателно разноските по договора,
по които е постигнато съгласие между
страните, са две – че 1. разноските по договора
ще са „за сметка на възложителя „ ( което е и записано в договора ) , и 2. че след
изпълнение на възложеното , П. ще „изготви отчет за извършената работа с
приложени разходни документи за изразходваните средства„ . Разходооправдателни
документи от страна на ответника не са представени. Не е спорно частичното изпълнение – във времевите
рамки на договора са докарани два от трите седлови влекачи. Нормата на чл. 78 от ЗЗД не е императивна ,
страните са били свободни да договорят противна на нейната хипотеза, което е и
направено с предпоследното изречение от договора. В светлината на частичното
изпълнение, липсата на представени разходооправдателни документи не може да
служи като основание да се приеме съществуването на задължение на ответника да
възстанови сумата , тъй като няма такава изрична договорка между страните –
напротив, изричната уговорка е, че разноските са за сметка на „фирмата“.
Тоест, този иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, след като има между страните основание сумата да бъде
получена от ответника и няма основание да се върне.
Разноските по делото се разпределят
пропорционално предвид изхода на спора; в полза на ответника обаче разноски
няма да бъдат присъждани , тъй като той не е направил такива – бил е
представляван от особен представител. Затова на ищеца ще се присъдят само
разноски , пропорционални на цената на уважения иск, и съгласно представен от това
дружество списък.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Л.Д.П., ЕГН **********,***., да заплати на
„Тети – 90 „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , Район Кремиковци , кв. Враждебна , ул. Пета ( „5-та”) № 9, сумата от 1500 лева , като дадена при липса
на основание , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба – 16.01.2018г до окончателното изплащане на вземането .
Отхвърля иска на „Тети – 90„
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , Район
Кремиковци , кв. Враждебна , ул. Пета ( „5-та” ) №
9 да се осъди Л.Д.П., ЕГН **********,***.,
да заплати на ищеца сумата от 4498 лева
– получен от ответника и неотчетен служебен аванс по граждански договор от дата 26.04.2016г. , за който са съставени два РКО от същата дата, като
неоснователен.
Осъжда
Л.Д.П., ЕГН **********,***. , да
заплати на „Тети – 90 „ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , Район Кремиковци , кв.
Враждебна , ул. Пета ( „5-та” ) № 9 , сумата от 375.12 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ