№ 955
гр. П., 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101123 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „АСВ” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис
4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен
юрисконсулт Б.Р., против Й. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „М. К.“ №
3 ет. 3, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1900,00
лева, представляващи главница за периода от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г.; 431,42 лева,
представляващи договорна лихва за периода от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г.; 1320,45 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за която суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 398/2021
г. по описа на РС П..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 10.12.2019 г. е сключено
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 24.09.2019
г. между „С. к." ООД, ЕИК *****, и „АСВ" ЕАД, по силата на което вземанията на „С. к."
ООД срещу Й. А. Г., произтичащи от Договор за паричен заем № 225175 от дата 24.10.2018
г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Сочи, че е бил упълномощен от
законния представител на „С. к." ООД в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от
името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника от „С. к." ООД
1
чрез „АСВ" ЕАД било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-
СТГ/225175 от 17.12.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез
Български пощи до адрес на длъжника. Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят
не е намерен на посочения адрес. Направено е искане приложеното Уведомление за
извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и
доказателствата към нея.
Сочи се, че по силата на горепосочения Договор за паричен заем от 24.10.2018 г.,
ответницата е получила от Кредитора заемната сума от 1900 лева срещу задължението да ги
върне ведно с договорна лихва в размер на 431,42 лева, на 24 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 198 лева всяка, първата от които платима на 07.11.2018 г.,
при общ размер на плащанията по заема от 2331,42 лева. Срокът на договора е изтекъл на
25.09.2019 г., когато е падежът на последната погасителна вноска, като не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Твърди се, че на длъжника е начислено обезщетение за забава върху неплатената
главница в размер на законната лихва за забава, за периода от 26.09.2019 г. до датата на
депозирането на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 29.01.2021 г., в общ размер на 1320,45
лева.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно
с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 398/2021 г. по описа на
РС П.. Тъй като длъжникът депозирал възражения и по указание на съда, ищецът депозирал
в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 350,00 лева.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.
Депозирал е възражение по чл.414 ГПК.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява законов или процесуален
представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото
доказателства - договор за паричен заем № 225175 от 24.10.2018 г., общи условия към него,
погасителен план, че между тях е сключен договор, по силата на който ответникът „С. к.“
ООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ищеца в качеството на
2
заемател потребителски кредит в размер на 1900 лева, а ищецът се е задължил да върне
заетата сума на 24 двуседмични погасителни вноски, като първите три са в размер на по
29,61 лева, а останалите двадесет и една в размер на по 106,79 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40,08 %; годишен процент на разходите от 49,52 %
като общата дължима сума по заема е в размер на 2331,42 лева. Съгласно чл.8 от договора
с подписването на договора за заемателят декларирал, че му е известно и се считал за
уведомен, че в случай, че не представи - банкова гаранция или поръчител отговарящ на
условията подробно разписани в чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем,
същият дължал на заемодателят неустойка в размер на 2420,58 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за заем, а именно:
сумата е разсрочена на 24 месечни вноски всяка, като първите три вноски в размер на по
168,39 лева, а останалите двадесет и една вноски в размер на по 91,21 лева и дължима
наред с месечната вноска или общо дължимата месечна вноска е в размер на 198 лева.
От Рамков договор за прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., сключен между „С.
к.“ ООД и „АСВ“ ООД и Приложение № 1 от 10.12.2019 г. към него се установява, че
процесните вземания са прехвърлени на настоящия ищец. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД
цесията е потвърдена видно то потвърждение за сключена цесия.
По делото е приложено пълномощно, по силата на което „С. к.“ ООД е
упълномощило настоящия ищец да уведоми от негово име всички длъжници за извършената
цесия.
По делото е приложено уведомително писмо адресирано до Й. А. Г., касаещо
прехвърлянето на процесните вземания. Същото не е получено от заемателя, видно от
известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 227/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 398/2021 г. по описа на
Районен съд П., срещу Й.Г., да заплати на кредитора „АСВ“ ЕАД сумата от 1900 лева –
главница от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г.; договорна лихва 431,42 лева от 07.11.2018 г. до
25.09.2019 г.; обезщетение за забава в размер на 1320,45 лева, дължимо за периода от
26.09.2019 г. до 29.01.2021 г. и законна лихва от подаване на заявлението в районен съд –
29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението; застрахователна премия, както
разноските за държавна такса в размер на 73,04 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75,00 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от
съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 – искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно
правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на
3
настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед,
респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по
чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване
на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи че между Й. А. Г. и „С. к." ООД
е валидно сключен договор за паричен заем № 225175 от дата 24.10.2018 г.; че заемодателят
е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на
поетите от „С. к." ООД задължения по договора; размерът на вземанията по пера и
изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок, както и че
вземането му е прехвърлено с че на 10.12.2019 г. е сключено Приложение № 1 към Договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 24.09.2019 г. от титуляра на вземането
към момента на прехвърлянето му. Изпадането в забава на ответника и изискуемост на
вземанията. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на
заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл.416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на
правен интерес за заявителя от предявения иск.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.99, ал.4 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД.
Разпоредбата е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на
некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението
в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
4
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и
др.. Във връзка с горното съдът счита, че цесията е породила действие.
Съдът намира, че по категоричен начин от събраните по делото доказателства се
установя, че ответникът Й.Г. е сключил договор за паричен заем № 225175 от 24.10.2018 г.
със „С. к.“ ООД, който е цедиран в полза на ищеца. Горното се потвърждава и от
представения по делото Договор за потребителски кредит. Представеният договор като
частен диспозитивен документ не е оспорен от ответната и тъй като носи подписите на
лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по
силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните
са възникнали права и задължения. Не се оспори и получаването на заемната сума. Има
наведени твърдения /във възражението по чл414 ГПК, че ответникът не дължи сумите, но
липсват такива, че не я е получавал.
При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 49,52%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40.08% не е ясно
как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на
чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
5
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е
налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до
недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор,
съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение № 260184 от 20.05.2021 г. на ОС - П. по в.
гр. д. № 231/2021 г./
На следващо място в процесния договор за кредит на ищеца е предоставена в заем
сума от 1900 лева, при уговорен ГЛП в размер на 40,08 %. Към датата на сключване на
договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита
на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било
възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-
слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на
материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
/а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004
г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело
№ 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната
договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на
последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00%.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,08%
годишно е повече от четирикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед
изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми
на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. /В
този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 93/2020 г./
На основание чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
От съдържанието на договора, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
отпуснатата в заем сума в общ размер на 1900 лева, която е получена от ответника в деня на
подписването на договора – чл.4, ал.1 от договора. Ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е заплатил задължението си.
6
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит на основание
чл.23 ЗПК в полза на ищеца следва да бъде признато вземане за главница в размер на 1900
лева, представляващо чистата стойност на кредита, а вземанията за договорна лихва и
мораторна лихва следва да бъдат отречени като недължими.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от
иска, включително юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, чийто
размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, следва да се съобрази с уважената част от исковата претенция, възлизащи в общ
размер от 210,11 лева, от които 77,03 лева сторени разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 133,08 лева сторени разноски в исковото
производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед
отхвърлената част от исковете, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но не е направил такова искане.
Воден от горното, съдът
По изложените съображения, Районен съд П.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Й. А. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „М. К.“ № 3 ет. 3, че съществува вземане на
„АСВ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25,
офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., за сумата от 1900 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 225175 от 24.10.2018 г., за периода
от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда за същото вземане –
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 227/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 398/2021 г. по описа на РС П.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца на основание договор за паричен заем № 225175 от 24.10.2018
г. договорна лихва в размер на 431,42 лева от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г.; обезщетение за
забава в размер на 1320,45 лева, дължимо за периода от 26.09.2019 г. до 29.01.2021 г. за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 227/02.02.2021 г. по ч.гр.д.
№ 398/2021 г. по описа на РС П., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Й. А. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „М. К.“ № 3 ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2,
офис 4, представлявано от Д. Б. Б., сумата в общ размер от 210,11 лева, от които 77,03 лева
сторени разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
133,08 лева сторени разноски в исковото производство за ДТ и юрисконсултско
7
възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8