№ 14470
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110170176 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 369188/21.12.2023
г., уточнена с молба с вх. № 6687/09.01.2024 г. от Р. В. Ш., ЕГН **********, с
адрес: ***** чрез процесуален представител адв. В. Т. със съдебен адрес и
адрес за призоваване: ***** срещу ***** (*****), *****, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска
ответникът ***** да бъде осъден да заплати на ищеца Р. В. Ш. сумата от 20
000 лева (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, получени в периода от 08.10.2018 г. (дата на образуване
на наказателното производство) до 14.02.2023 г. (дата на влизане на крайният
съдебен акт, с което е потвърдено прекратяване на ДП), във връзка повдигнато
срещу него обвинение по досъдебно производство (ДП) № 3384 ЗМК-
1922/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 42702/2018 г. на СРП, което
наказателно производство било прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1,
т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като деянието не е извършено и не съставлява
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата считано от
14.07.2021 г. до окончателно изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че с постановление от
08.10.2018 г. на Софийска районна прокуратура по реда на чл.212 НПК е
образувано досъдебно производство ДП № 3384 змк-1922/2018г. по описа на
1
09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42702/2018 г. на СРП за извършено престъпление по
чл.144, ал.2 вр. ал. 1 от НК, поради отделяне на материалите от ДП №
562/2017г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 35712/2016г. па СРП.
Твърди, че на 17.04.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем по
обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, а на 16.10.2019 г. било
повдигнато ново обвинение по състава на чл.143, ал.1 НК. Твърди, че като
обвиняем спрямо него са извършвани процесуално-следствени действия –
няколко пъти предявявания на материалите по разследване, разпит като
обвиняем.
Сочи, че с постановление от 14.07.2021 г. на СРП, наказателното
производство спрямо него е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като деянието не е извършено и не съставлява
престъпление. Постановлението било обжалвано по съдебен ред, като
крайният съдебен акт на СГС влезнал в сила на 14.02.2023 г.
Ищецът счита, че спрямо него било повдигнато незаконосъобразно
обвинение. Твърди се, че в рамките на наказателното производство от
08.10.2018 г. (дата на образуване на наказателното производство) до
14.02.2023 г. (дата на влизане на крайния съдебен акт, с което е потвърдено
прекратяване на ДП), ищецът претърпял неимуществени вреди в един
продължителен период от време, изразяващи се в притеснения, страх, душевен
дискомфорт. накърняване на доброто име от наказателното преследване
против него. Твърди, че обвинението бил в дълъг период от време,
изключителен стрес и душевен дискомфорт както и психическо напрежение,
че е обвинен за нещо, което е извършил. Станал изключително нервен и силно
раздразнителен заради воденото наказателно производство против него.
Извършените процесуално-следствените действия срещу него, фактът на
повдигнатото обвинение спрямо него, го накарали да се чувства нервен,
избухлив, несигурен в себе си и в бъдещето си.
Излага твърдения, че повдигнатото обвинение е станало достояние за
близките му, съседи и приятели. Същите избягвали да общуват с него. За
целия период, в който се водило ДП срещу него се чувствал провален и
съсипан, не могъл да спи. Вярвал, че ще бъде оправдан, тъй като е знаел, че не
е извършил нищо.
Твърди, че по време на ДП бил адвокат, поради което
2
незаконосъобразното обвинение засилило неимуществените вреди – отразили
се на репутацията му, на възможността да работи, обвинението го
дискредитирало, станало достояние на клиентите му и колегите му, като
същите подхождали с недоверие към него, като бил и обсъждан от колеги и
клиенти. Образуваното ДП довело до накърняване на доброто му име като
адвокат.
Всички тези обстоятелства твърди, че са пряка и непосредствена
последица от незаконното производство спрямо него.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Посочва банкова сметка,
на която да се плати сумата IBAN - *****. BIC - CECBBGSF, БАНКА - *****.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ***** подава отговор. Счита иска за
неоснователен. Не оспорва образуваното ДП и че е прекратено срещу ищеца.
Оспорва да са настъпили вреди, оспорва причинно-следствената връзка между
вредите и прекратеното ДП. Твърди, че не е доказано какво е било
състоянието на ищеца преди ДП, за да се прецени дали има вреди от
образуваното ДП. Счита, че първата дата, когато ищецът е могъл да търпи
вреди е 17.04.2019 г., когато е привлечен в качеството му на обвиняем, а като
крайна увреждаща дата – 14.07.2021 г., датата на постановлението на СРП за
прекратяване на ДП. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. При условията на евентуалност счита, че претендираното
обезщетение е завишено и да бъде присъдена сума, по-малка от
претендираната. Счита, че разноски не се дължат.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
С доклада по делото са обявени за безспорно и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че с постановление от
08.10.2018 г. на Софийска районна прокуратура по реда на чл.212 НПК е
образувала досъдебно производство ДП № 3384 змк-1922/2018г. по описа на
09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42702/2018 г. на СРП за извършено престъпление по
чл.144, ал.2 вр. ал. 1 от НК, чрез отделяне на материалите от ДП № 562/2017г.
по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 35712/2016г. па СРП. Не е спорно, че на
17.04.2019 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, а на 16.10.2019 г. му било
повдигнато ново обвинение по състава на чл.143, ал.1 НК. Не спори, че като
3
обвиняем спрямо него са извършвани процесуално-следствени действия –
няколко пъти предявявания на материалите по разследване, разпит като
обвиняем. Безспорно е между страните, че с постановление от 14.07.2021 г. на
СРП, наказателното производство спрямо него е прекратено на основание
чл.199, чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като деянието не е извършено
и не съставлява престъпление. Постановлението било обжалвано по съдебен
ред, като крайният съдебен акт на СГС влезнал в сила на 14.02.2023 г.
Спорно остава между страните дали са изпитани неимуществени вреди
от ищеца, които да са в причинно-следствена връзка с действията на ответника
по образуваното ДП, което е прекратено срещу ищеца, който бил обвиняем.
Спорен остава и периодът на изпитване на вреди – от датата на образуване на
ДП или от датата на привличането му като обвиняем, както и крайната дата –
дали от постановлението на СРП или от акта на въззивния съд.
Към настоящото дело е приложена пр.пр. № 42702/2018 г. на СРС, от
която се установява, че с постановление от 08.10.2018 г. Софийска районна
прокуратура по реда на чл. 212 НПК е образувала досъдебно производство ДП
№ 1922/2018 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42702/2018 г. на СРП за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал. 1 от НК, чрез отделяне на
материалите от ДП № 562/2017г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №
35712/2016г. па СРП. Видно от приложените постановления срокът за
разследване е удължаван с по 2 месеца на 08.10.2020 г., 08.08.2020 г.,
08.06.2020 г., 08.04.2020 г., 08.02.2020 г., 08.12.2019 г., 08.10.2019 г.,
08.08.2019 г., 08.06.2019 г., 08.04.2019 г., 08.02.2019 г., 08.12.2018 г.,
08.12.2020 г., 08.04.2021 г., 08.02.2021 г., 08.06.2021 г. По делото са
приложени протоколи за разпит на свидетели от 02.11.2018 г., 17.12.2018 г.,
20.12.2018 г., 17.05.2019 г. Назначена е експертиза на пострадалото лице А..
Видно от справка за съдимост ищецът не е осъждан към 17.04.2019 г. На
същата дата /17.04.2019 г./ е изготвено постановление за привличане на
обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като призовката за
явяването на обвиняемия е връчена на 20.05.2019 г. Видно от справка
съдимост към 16.10.2019 г. ищецът не е осъждан. Изготвено е ново
постановление за привличане на обвиняем от 16.10.2019 г. – за престъпление
по чл. 143, ал. 1 НК, което е предявено на обвиняемия на 19.02.2020 г. От пр.
преписка се установява и още, че няколко пъти е предявявано разследването
на пострадалия и обвиняемия.
4
На 14.07.2021 г. е изготвено постановление за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1., т.1 вр. чл. 24,
ал. 1 , т. 1 НПК, като Р. Ш. е получил препис на 05.08.2022 г., а неговият
защитник на 03.11.2022 г. Срещу постановлението са подадени жалби, като с
определение от 21.11.2022 г. по ч.н.д. № 20221110214168 по описа за 2022 г. на
СРС, жалбите са оставени без разглеждане като недопустими. Цитираното
определението е обжалвано и потвърдено от СГС с определение от 14.02.2023
г. по в.ч.н.д. № 20231100600258 по описа за 2023 г.
По делото са изслушани свидетелските показания на Д. В. Н., които
съдът кредитира и им дава вяра. Свидетелката Н. разказва, че познава ищеца
от 2009 г., били приятели и работели заедно. Знае за образуваното срещу
ищеца досъдебно производство. Когато ищецът разбрал за досъдебното
производство, се затворил в себе си, не искал да разговаря, срамувал се от
роднини и колеги. Отказал се да води делата на К., било го страх да продължи
делата, освен това семейство К. се отдръпнали от него. Ищецът се
притеснявал за професията си, за това как ще издържа семейството си.
Говорили били многократно за казуса, и когато ставало въпрос за него,
ищецът ставал избухлив, напрягал се, страхувал се, че ще получи осъдителна
присъда. Не искал да води нови дела. Колегите от офиса и тези с които били в
една компания започнали да странят от ищеца и не му гласували доверие в
професионален аспект. Ищецът започнал да се отчайва.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Р. С. К., които съдът
също кредитира и им дава вяра. Свидетелят К. разказва, че познава ищеца от
2007 г. – 2008 г., ползвал услугите на неговата кантора. Споделя, че ищецът е
водил множество дела на семейството му. Знае за образуваното срещу ищеца
досъдебно производство и сочи, че изпитва вина, защото причината за
образуването на наказателно дело счита, че е свързана с водените дела на
семейството му. Откакто ищецът разбрал за образуваното срещу него
досъдебно производство, станал свит и изплашен. Ищецът оттеглил
пълномощното по делата на семейството К., чувствал се некомфортно да води
делата им. Ищецът спрял да приема наказателни дела. Случката била пагубна
за ищеца с оглед професията му. Колегите и клиентите му се отдръпнали от
него.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
5
съд прави следните изводи от правна страна:
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Ищеца извежда съдебно предявеното субективно материално
право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от
проведено спрямо него наказателно производство, завършило с постановление
за прекратяване поради това, че деянието не е извършено и че не е
престъпление.
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: образувано срещу него досъдебно производство,
което е прекратено; претърпени неимуществени вреди и наличие на причинна
връзка между вредите и воденото досъдебно производство, периода на
изпитване на вредите, както и размера. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
поради което не се изисква установяване на вина.
В процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две
материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената
отговорност на ***** по ЗОДОВ – 1) на ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление и 2) наказателното производство е прекратено от
прокурора поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Посочените обстоятелства са
отделени и като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.
От показанията на свидетелите не се установява проведеното
наказателно производство да се е отразило неблагоприятно повече от
обичайното в тези случаи на психическото му състояние. Съдът намира, че
повдигането на обвинение и провеждането на наказателно преследване
спрямо настоящия ищец се е отразило негативно на психическото му
състояние в рамките на обичайното за такива случаи.
При така приетите за установени обстоятелства съдът счита, че
6
предявеният иск е доказан по своето основание – изяснени са измененията в
психично състояние на ищеца, които са в рамките на обичайните за такива
случаи. Тези неблагоприятни за него обстоятелства представляват
закономерна, естествена, необходима последица (в причинно-следствена
връзка), т.е. изживеният стрес и психическо напрежение са в причинно-
следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за извършване на
престъпление.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
Съдът намира, че вредите, които ищецът е претърпял са причинени
именно от процесното обвинение. Вредите са последица от наказателното
производство, водено срещу него, от съответните процесуално-следствени
действия, в които той е участвал. При определянето на обезщетението следва
да бъдат взети предвид и всички обективни фактори, които имат значение за
да бъде присъдено справедливо обезщетение (чл. 52 ЗЗД), като тежестта на
престъплението, в което е бил обвинен, продължителността на наказателното
производство, дали производството се е водило и в двете фази на процеса
(досъдебна и съдебна), процесуалните действия, проведени с участието на
ищеца, данни за личността на последния, дали срещу него са били водени и
други наказателни производства или не, поведението му в рамките на
воденото срещу него производство. От момента, в който ищецът е бил
обвинен в извършване на престъпление (17.4.2019 г.) до момента на
прекратяване на наказателното производство (14.07.2021 г.) са изминали 2
години. Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко престъпление, за
което е било предвидено наказание до шест години лишаване от свобода.
Участвал е в извършването на действия по разследването, като е следвало да
се явява пред органите на досъдебното производство. От друга страна срещу
ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Следва да бъде отчетено и
7
обстоятелството, че няма данни срещу ищеца да е водено и друго наказателно
производство, т.е. няма данни същият да има обременено съдебно минало,
което обосновава извод, че негативните изживявания, свързани с
поддържането на процесното обвинение са в значително по-висока степен в
сравнение с тези на лице, което е било обект на наказателно преследване и в
резултат на него е било осъдено. За определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени и
преживените от ищеца стрес и несигурност за дейността му като адвокат.
Извършеното наказателно преследване е обуславящо за преценката на
необходимите условия (включително и качества) и за наличието на евентуални
пречки за упражняването на адвокатска професия, поради което това
обстоятелство също следва да се отчита при преценката на негативния ефект
върху ищеца на незаконното обвинение, респективно при определянето на
размера на заместващото обезщетение. В тази връзка от свидетелските
показания се установява, че обвинението е оказало негативно въздействие и
върху професията на ищеца.
Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават
основание за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв., колкото се
претендират с исковата молба. Отрицателните изживявания на ищеца в случая
са установени въз основа на събраните показания на свидетелите, които
твърдят, че ищецът е изпитвал страх, станал е по-свит, обвинението е оказало
негативно влияние върху работата му. Претърпените от ищеца психически и
емоционален стрес не са по-големи от обичайните в подобни случаи. С оглед
установеното по делото, настоящият съдебен състав намира за справедливи
обезщетения, които биха репарирали процесните неимуществени вреди,
търпени от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се
овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с
8
общоприетия критерий за справедливост), поради което на ищеца следва да
бъде определено справедливо обезщетение в размер на 10 000 лв., тъй като
предназначението му е да поправи конкретно установените по делото лична
болка и страдания от незаконното преследване. При определянето на този
размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната страна
да заплати това обезщетение има основно репариращо действие - предвид
моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Досежно периода през който се твърди, че са търпени вреди, съдът
намира следното: държавата отговаря за вреди по реда на ЗОДОВ от
привличането на лицето като обвиняем в извършване на определено
престъпление, а в случаите, когато досъдебното производство е образувано
срещу конкретно лице и са извършени действия по разследването му с негово
участие, държавата отговаря за вреди от момента на образуване на
производството, въпреки че лицето не е било привлечено като обвиняем по
предвидените в закона форма и ред. В този смисъл решение по гр. д. №
527/2015 г. на ВКС, IV г. о., гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС, III г. о., решение по
гр. д. № 6047/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС,
IV г. о., и решение по гр. д. № 2329/2015 г. ВКС, IV г. о., и други. В случая от
образуването на наказателното производство на 08.10.2018 г. до привличането
му като обвиняем на 17.04.2019 г., ищецът не е участвал в извършване на
действия по разследването, затова и обезпечително-гаранционната
отговорност на държавата за него възниква именно от привличането му на
17.04.2019 г. Относно крайния момент: в решение № 197/17.05.2011 г. по гр.
дело № 1211/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното:
„Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е
предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила.
Според чл. 243, ал. 9 от НПК - постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или
от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5,
т. 1 и т. 2 от НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и
трета „възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 от НПК). От
цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното производство, не влиза в сила, дори когато е съобщен на
9
всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде
отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван. Следователно,
стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС,
като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на
лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, и
лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с оправдателна присъда”. В настоящия случай се установява, че
ищецът и неговият защитник са обжалвали постановлението за прекратяване,
но основанията за обжалване не са свързани с продължаване на наказателното
производство и евентуално постановяване на оправдателна присъда. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че крайният момент на търпените вреди е
датата, на която е прекратено наказателното производство с постановление на
прокурора – 14.07.2021 г.
С оглед гореизложеното, искът следва да се уважи за сумата от 10 000
лв., както и за периода от 17.04.2019 г. до 14.07.2021 г., а за горницата над тази
сума, както и за периода от 08.10.2018 г. до 16.04.2019 г., и за периода от
15.07.2021 г. до 14.02.2023 г., искът следва да бъде отхвърлен.
Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено, ведно със
законната лихва от датата на която наказателното производство е прекратено –
14.07.2021 г.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 10,00 лева за заплатена държавна такса.
В хода на исковото производство ищецът е защитаван безплатно от адв.
В. Т., поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвоката следва
да се присъди хонорар, който съдът определя в размер на 400,00 лв., като с
оглед уважената част на иска на адвоката следва да се присъдят разноски в
размер на 200,00 лева.
10
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ***** /*****/, с адрес
*****, да заплати на Р. В. Ш., ЕГН **********, с адрес *****, сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени в
периода от 17.04.2019 г. до 14.07.2021 г., във връзка с повдигнато срещу него
обвинение по досъдебно производство (ДП) № 3384 ЗМК-1922/2018 г. по
описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 42702/2018 г. на СРП, което наказателно
производство е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 НПК, тъй като деянието не е извършено и не съставлява
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата считано от
14.07.2021 г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и за периода от
08.10.2018 г. до 16.04.2019 г., и за периода от 15.07.2021 г. до 14.02.2023 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ***** /*****/, с адрес ***** да заплати на Р. В. Ш., ЕГН
**********, с адрес *****, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата в размер
на 10,00 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА ***** /*****/, с адрес ***** да заплати на адв. В. Т., с адрес
*****, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 38 ЗАдв, сумата от
200,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11